С какво ви дразнят свекървите- 25

Християния, правилно си разбрала, че са заможни и с висок доход, но не са рентиери.   Имат три апартамента в града и една къща на село. Каквото свекър ми спечели - си го харчи или пести (нямам идея). Заплатата му би стигнала за напълно нормален живот, предоволен дори, за две 4-членни семейства.

Е, тогава бива ли сина му да живее под наем примерно или да се нагърбва с ипотека?
Ако децата си не улесним ,то кого? Себе си ,може би ?  

За огромно съжаление си права...
Пълно е с принцове и принцеси, на които все някой трябва да им е длъжен особено след като снесат златното яйце   Преди това не могат да работят, защото работа за тях все не се намира, след това не могат да работят, защото трябва да отгледат детето до гимназия   Но иначе всички са много независими

В случая аз имам апартамент в София, те живеят в северозападналия регион.
И при това и трите им апартамента са "заети". Два от тях са направени като един и там "живее" свекървата (слагам в кавички, тъй като целогодишно е на село и гледа майка си). В третия апартамент са настанили бабата на мъжа ми. Но дори и да бяха предоставили някой апартамент на нас, нямаше да ни влезе изобщо в употреба. Все пак сме на 300 км от тях.
Моите баба и дядо още като навърших 18 години и "под строй" ме заведоха да ми препишат къщата си. Така и не разбрах защо е този зор... Но искали са хората, направили са го. Те живота си даваха за мен, бог да ги прости. Благодарение на тях сега имам жилището си.

Разбирам ,Тонкабонка, ето за такива взаимоотношения като с баба и дядо ти говоря.
Ако на най-милото си не помогнеш да не се мъчи с кредити и 100 % лихви за 30 години напред ,на кого? Това се оценява и разбира ,а другото е убиване на номера и измиване на ръце от деца и внуци ,за лични облаги.
Нека има повече разумни родители и деца като вас !

Хич не ме умилява тая селска идилия с приписването на къщи.  От какъв зор - да не би законният наследник да пропие имота. Ако е така, имат право.

На децата си съм дала образование и възпитание, да могат да се оправят сами, без да е нужно да ги дундуркам .

Хм, има нещо лошо да се грижиш за себе ли?

ПП Не говоря когато детето ти е малко, а когато е тръгнало да се отделя в собствено семейство.

Защото ако наследиш имот или каквото и да е- пари, ценности и под., държавата взема половината, банките, чрез които се извършва услугата по плащането също си имат такси, та в крайна сметка от, примерно, 3000 лв получаваш около 1000. Имот по същия начин- почти си го купуваш чрез данъци и такси, които дължиш... Повечето стари хора приживе приписват каквото имат на някой, точно за да се избегне обирджийството. И от чувства и загриженост, разбира се, когато взаимоотношенията са основани на безкористност.

Хахахаха, в случая законният наследник е само майка ми. А тя си има голямо жилище. Затова баба и дядо решиха да препишат къщата направо на мен. И още - майка ми не е пияница.   И още - не сме и селяндури, както по произход, така, нядавям се, и по манталитет.  

Да си призная, от сега мисля как да осигуря с жилище дъщеря си, когато порасне. 

ММ,да ,да си егоист е нещото ,което с първата капка майчино мляко се закърмя .Съдейки по отговорите тук не се учудвам на предаването 'Съдебен спор" чак толкова вече.
Селска или  градска е идилията не знам ,но знам,че когато си нямаш нищо ,нищо не можеш и да оставиш ,а с жлъч и биене в гърдите как са изгледани и образовани децата са си измиване на ръцете. Картинката се затвърждава като впечатления..
Не.
Но ако нещо,което си дал е редно да се придържаш към реалността ,че това е дар и не е твое вече.

Много благодаря за пожеланията и за разбирането!
Наистина и аз не разбрах как точно се измести въпроса... Въпросния апартамент не е бил и няма да бъде причина за раздори у нас. Просто аз поставих своето условие на съпруга си (А НЕ на майка му), че държа да живеем отделно и както се казва в кухнята само една жена да шета. В последствие той седна и се разбра с майка си, че е по-добре да се съгласи, като си идва да не мие, чисти и сваля пердета за пране, а да си почива няколко дена, да си свърши работата и да си навести приятелките. По този начин ще имаме възможност да заделяме достатъчно средства и да стегнем и къщата на село, паралелно с апартамента, което ще е най-изгодно за всички!
В противен случай щяхме да купим жилище с ипотечен кредит и да се заловим да го стягаме малко по малко, а този апартамент щеше да стои празен по 25 дена в месеца, да му текат сметките (парното се плаща зимата, независимо дали някой го ползва или не) и къщата не село да си стои в състоянието в което беше (с дворната тоалетна, пригодена баня с дърва и никакъв ремонт, откакто е строена през 50-те).
Тогава дори си спомням, че стоеше въпроса, ако все пак "си навием на ината" и си купим жилище, кой ще плаща сметките на този апартамент (защото това е непосилно за пенсията на свеки). Мъжа ми беше съгласен да поеме половината, въпреки, че няма да живее там. Това също предизвика сълзи и вайкане "какво ще правя аз тогава" и как сама ще потдържам две къщи...
Така че нещата не са толкова прости!
Снахата я изхвърлила най-нагло и толкоз!
Съпругът ми е отговорен човек и не би изоставил майка си с по 300 лв. сметки на месец, при положение, че пенсията и е 150... За даване под наем и дума не можеше да става! За намиране на боксониера под наем за изцяло нейно ползване, която ние да плащаме - също!
Е, ситуацията беше малко патова, не мислите ли?

Е, стига говори на едро, nosferata! Едно време са му казвали "Бели пари за черни дни"!Много възрастни хора не могат да бъдат гледани в домашна обстановка и от близки по ред причини - тогава алтернативата е частен дом, където и двете страни са доволни, но там цените са около 1000 лв. Така че , един апартамент или/и спестени пари решава проблема...А пък каквото остане след естествения край - това се нарича наследство - малко, голямо  е вече стечение на обстоятелствата. И не виждам нищо лошо, ако човек се е трудил здраво , защо да няма 2- 3-4 апартамента, които да го издържат на стари години....И да не тежи на децата - още повече, все повече стават хората в чужбина, които не могат да гледат родителите си в България и тогава с тези пари можеш да си "купиш" грижи..
Едно време можеше семейство да притежава само по едно жилище, може би това да е било причина за бързото прехвърляне на къщата - ако се бутнеше къщата, които от наследниците има апартамент, той не може да вземе втори....

И двете ми деца живеят отделно. Справят се. Всеки има различни представи за това какво да даде на децата си.

Така - да, след като вече си обещал е редно да изпълниш обещанието си. Но ако не си обещавал нищо, имаш пълно право да се разпореждаш както решиш. Особено ако имотът те подпомага финансово, без значение дали чрез продажба или наем. Но тогава на детето ти не би му хрумнало да те лишава от тази помощ, разбира се.

Tова мисля и аз! Много се задълба ситуацията!