С какво ви дразнят свекървите- 25

Надали, с едно наранено детско сърце .

Аз, макар и да харесвам родителите на мъжа си, съм много докачлива на тема различно отношение към децата и още по-различно отношение към внуците.
В нашата схема тези неща се степенуват така: на мъжа ми детето от първия брак е "хранениче", трябва да е доволно, ако му подадеш залък, децата от нашия брак са предимно "мои", а  внучката от страна на сестрата на мъжа ми е "единствената" внучка, нищо, че хронологично се е появила най-късно на тоя свят.
Ако не ги поканим на празник на децата - няма подарък. При семейни сбирки /когато сестрата беше още мома/ подаянията след плюскането се поделяха 50:50 /половината за сестрата-мома, половината за нашето семейство, общо пет човека/. Ако ние с мъжа ми си купим нещо /сами, с наши средства/, същите пари се дават на сестрата.
За Нашите деца, за няколко часа гледане през деня, трябваше да се заяви предварително поне два-три дни. За Нейното дете - гледа се безропотно 24/7 от рождението му. Защото Тя трябва да ходи на робота и да гради кариера.
Не бяхме в България на именния ден на едното ми дете и затова то не получи подарък.
Моите деца ги отгледах с Н-та употреба креватчета, столчета, шезлонги и пр., взети от мои приятелки с по-големи деца. Нейното дете, обаче, не може да спи в легло втора употреба.
След 14 г. съвместен живот у мен се е надигнал един бунт, който ще се възпламени всеки момент.


Спомням си преди няколко години, пак след някакво събитийно събиране, как родната баба задели за щерка си в похлупците, а на МОИТЕ деца отказа.

Моят баща, нищо че съм едно дете, има същите отклонения. Как пък не се сети веднъж за толкова години да отдели по пет лева за внуците си по някакъв повод. Все го прикривам, около празници заделям настрани по някой лев /от семейния ни бюджет/, за да забаламосам дребните, че дядо им им дава.
Не знам дали поколението им е такова, сбъркано, или ние с мъжа ми сме прекалено честолюбиви, ама тия неща правят впечатление. Иначе "Ела, Донеси ми, Заведи ме, Имам нужда от, Дай, Помогни ми, са ежедневие в отношенията и с неговите, и с моя родител. Питам се понякога: ами и ние, като повечето хора от нашето поколение, бяхме се наметкали на хиляди километри някъде по света, към кого щяха да отправят претенциите си?

Ох, май и с тебе сме женени за един мъж! Това, което описваш, е и моят филм...

Животът излиза, че е много еднообразен 

Обикновено се включвам, за да критикувам снахите, но след това , което прочетох, нямам думи! Чак не ми се вярва да има такива баби и дядовци! В моето обкръжение няма такива. Явно вие сте попаднали на странни екземпляри. Дори  и да са  ядосани или обидени за някакво  прегрешение към тях, децата не са средство за отмъщение.

baibibi, яд ме хвана!

Аз и преди съм споменавала, че на моето дете се дават 50 лв за рождения ден и повече свекърите нямат никакви ангажименти към внучката си. Също така съм казвала горе-долу какви пари получава свекър ми, за да не кажат някои, че 50 лв са непосилно финансово натоварване за него. 

И не, не мога да приема, че съществуват такива баби и дядовци. Моите даваха и последния си залък за мен, бяха най-всеотдайните и любящи хора. А тия саможивци, свекърите, един път не разходиха внучка си, ако я видят 2 пъти в годината, все вътре у тях я държат и после ми я връщат барабар с няколко пържени кюфтета в пликче.  Мама му стара, по едно внуче имат от сина си и дъщеря си, години наред опяваха, че повече от всичко на света мечтаят за внуци, а сега са се скатали и дори не се обаждат да чуят детето ми. Здраве да е обаче - малката получава предостатъчно любов, грижи и внимание от мен и татко си. А това е най-важно.

Моето дете е на 1г и половина и досега ни от свекърите, ни от моите родители е гледана.Даже и за час.Е майка и татко са на 200 км, та е разбираемо донякъде.Обачв свекъра е в града, работи на 5 минути от вкъщи.Как не му се прииска на този човек да дойде да я види, или да вземе да я разходи на някоя пързалка...Вижда я само, ако я заведа у тях.Свеки е в чужбина, ама я видях колко би и се занимавала,ако е тук.Миналата година беше за 40 дни в България и я видя детето 8 пъти за 15 минути ,я не.Все имаше работа....

Едва когато се отделих от нашите и отидох да уча в друг град, разбрах, че има и такива семейства и отношения. Моите винаги са отделяли всичко за нас, винаги гледаха първо за нас да има, пък за тях- каквото остане... Няма да забравя, как посред зима имаше прибрано последното грозде и баба ми с трепет ни го сервира, а после ми призна, че много и се е ядяло, но дядо казал, че по-добре за внучките да го пазят... Още го правят. И за внука си, сина на малкия им син, въпреки, че там е ... И пак- той ни е внук! Отделно майка ми имаше най-прекрасната свекърва на света, много често са ги бъркали с майка и дъщеря. Когато пораснах достатъчно, за да разбирам тези неща, питах баба ми, защо е така, а тя ми отговори- аз виждам, че синът ми е щастлив, обичан, обгрижван- какво повече може да иска една майка за детето си- когато то е щастливо и спокойно, тя също би трябвало да е!
 Много ми става мъчно за вашите деца! Не ми е било най-мечтаното да стоя по цяло лято при баба и дядо, но то беше, защото се чувствах изоставена, макар и обгрижвана.
Започнах да оценявам реално моите баба и дядо едва когато започнах да осъзнавам, че полека-лека ги губя.

  Ето това трябва да е водещото -детето ти да е щастливо 

Отношенията свекърва-снаха от край време са обтегнати по принцип. Майка ми е разправяла, че когато баща ми я е взел от село (баба ми са били "граждани") баба ми си е заключила хладилника в спалнята. Майка ми, на 20, с дете на ръце, е ходила до близката шкембеджийница да яде. Баща ми е бил шофьор и не се е задържал много вкъщи. Сега, като се замисля, вкъщи имаше два хладилника и две печки. Всяко семейство да се гледа.
Но, всъщност, към внуците си баба и дядо са всеотдайни. На майка не са й давали и залък хляб, но за нас са оставяли и последния си залък. Като свекърва е била чудовище, но като баба е най-добрата!

А ако не е? Ако снахата се държи гадно с него и виждаш, че синът ти страда - това дава ли право на свекървата да гърчи снахата, или не?
И ако не - до каква възраст е позволено на майката да извади очите на всеки, който посегне на най-свидното ѝ и от каква нататък то спира да ѝ е дете?
Питам само, нали си водя записки, да уточним казуса...  

А това за децата е много гадно. Мога да разбера (донякъде) влошените отношения между възрастни хора, ама пренасянето им върху невинни деца и нанасянето на подли удари чрез тях (това важи и за двете страни) не мога да го проумея. Не се и опитвам, де. Чукам само на дърво, глава, дърпам ухо и плюя три пъти през рамо.

Добре де, ако жена му се държи лошо - не е зле да му се "отворят" очите, за да го види. Ако това го направи негов приятел, ще ръкопляскаме с две ръце. Но ако това го направи майката, то той е мамино синче   Е няма угодия. "Изтезаването" на снахата не е приемливо поведение в нито един от случаите, но все пак когато някой прави на две стинки, човек когото обичаш, било то приятел или син, то е хубаво да се опиташ да му отвориш по цивилизован начин очите

При мен пък е обратното - като свекърва е най-добрата свекърва на света. Както и свекърът ми. Перфектни са ни отношенията. Имаме си разговор, уважават ме /както и аз тях/, никога за нищо не сме се карали, не сме си казвали нещо, от което после да остане горчив вкус в устата. Образовани, умни и забавни хора са, за компания са екстра. Ама, пусто, това тяхно отношение към внуците ме втрещява. По-скоро липса на отношение.
Ама ги приемам такива, каквито са. Има хора, които не са детишори /не умеят и не обичат да контактуват с деца/. Но се оказа, че е така само за децата на сина им /нашите две общи и неговата дъщеря от предишен брак/. Откакто миналата година дъщеря им роди, и двамата са денонощно около бебето, то не е радост, то не е  чудо.
Признавам си честно - ревнувам! И може би тази ревност е посдилена от факта, че ги харесвам. Ако имахме конфликти, сигурно нямаше така да ме заболи от разликата в отношението към внуците.

Нямах предвид някой муньо да си живурка нещастен, без да подозира, и да чака мама да му отвори очите. 
Имах предвид наистина влошени отношения в семейството, когато мъжът стиска зъби в името на децата или от съжаление към жена си, или де да знам защо, по някакви си там причини. А не да го окайваме, че жена му не го храни в устата или че го кара да пуска прахосмукачката.

Живот и здраве, този въпрос скоро ще ме затресе. Имам внучка от дъщерята, не знам със сина как ще е.