С какво ви дразнят свекървите- 25

Свекървата е, за да посъветва синО, защото той не разбира още, кое е хубаво, а тя му е майка и най-добре вижда лошите неща.
Преди три дни на една спирка ми се разоплаква една госпожа от снаха си- как заради нея тя сега била черна на сина си. И ми обясни, че майката трябва да се слуша, защото тя лошо на детето си не мисли и като вижда, че снахата не е добра, е длъжна да го каже. И ако синът е свестен, щял да вземе предвид мнението на мама. Ама не можела да схване, защо доброто и' момче не иска да говори с нея- само "оная" го настройвала. Пуснах няколко коментара- моето мнение за семейния живот и ролите на всички роднини в него. Резултатът беше, че госпожата отиде да се оплаква на един господин как се объркали времената, как тя свекърва си в устата гледала, пък сега... А не беше много възрастна, да речеш 70-80- годишна, а то колкото нашите- около 60-те

Май бъркаш, Трещи, това Надя го каза
От глупости никой не е застрахован, но при положение, че е обсъдено, да повтаряш едни и същи действия, клони с идиотизъм. Или както е в случая със свекървите - прави се напук, защото снахата е чужда, тя не е човек и трябва да и е гадно

Kолко оправдания за некадърността  може да изпишеш ?!

    Не си ли се зпитала как хиляди семейства живеят под наем , че и деца раждат и гледат . Излизат от родния град / държава  и се справят сами . 

   София е пълана с хора/семейства  от други краища на БГ  те как ли живеят М ?
Ми не , няма лесно хората се справят това е , факт 
     Колкото и да ми е неприятно да го кажа хората от провинцията обикновенно са много по успешни от кореняците Софианци. 





п.п. аз съм от 'мързеливите' софианци , ако не беше мъжа ми сигурно никога нямаше да излезна на квартира Много ни са се чудели що живеем под наем , при условие че имаме и други алтернативи .

Ако можеш да отидеш в София и да се пробваш - да. Но София щеше да е 6млн. души ако можеха всички да го направят. В Бургас също има работа, за който му се работи. Но пак ако останеш без работа - не е лесно докато намериш нова.

Тогава ще е в сила вица " Когато бях снаха, свекървите бяха много лоши, сега като съм свекърва, снахите станали много лоши."

Ми нЕма лсено   само на готованците им е лесно и пак оплакват , недоволни  

Оставали сме без работа , случвало ни се е  

Като имаш покрив за който не плащаш  и кой да те хрантутка,  не си на зор,  да за такива винаги няма работа   Намирането на работа за такива е една безкрайност във времето  

За хрантутници изобщо не става въпрос. Те такива и семейство ги мързи да си направят.
Слава Богу аз до сега без работа не съм оставала, нито таткото. Но не сме имунизирани. Благодарна съм, че не сме под наем или с ипотечен кредит. Майка му и баща му на моя са го "изритали" (не са го оставяли чак сам да се спасява, но да живее сам) преди 10 г. в един от апартаментите си (имали са къща и са строили кооперация). Сега, заради бебето, ни правят ремонт. Без да сме казали нещо. Сами го решиха и съм им благодарна, защото ако ние правихме ремонта, определено щеше да се проточи. На мен ми е неудобно, че те поемат ремонта и казвам на моя да заделя по някой лев за да можем и ние да поемем някои разходи. Не може само те, но шапка им свалям. И за сина си и за дъщеря си правят изключително много и успяват и себе си да глезят.
Е похвалих ги. Лошо не съм видяла от тях. Може би защото се виждаме веднъж месечно и нямаме конфликти. Покрай бебето сигурно по-често ще се виждаме, но те са разбрани и предполагам, че няма да имаме проблеми
Завиждайте ми, снахи

Чудесно е да има някой да ти помага финансово, но честно казано би ми било малко унизително възрастни хора да ми дават пари за имоти и ремонти, при положение, че ние сме двама млади, здрави, образовани хора. Може би не съм свикнала никой да ми дава и затова ми се струва странно и бих се чувствала така. Иначе няма спор, че е чудесно да имаш жилище наготово и да не се налага да се гърбиш с кредити и наеми.
И понеже отворихте темата за Бургас. В София хората масово са от провинцията, съответно родителите им са там и искат, не искат не може да живеят при тях и се налага да са самостоятелни и да се оправят сами. Обаче в останалите градове масово младите си живуркат при възрастните, дори и да могат да си позволят да живеят отделно. Приятелите ми в близкото обкръжение правят изключение от това правило, но разни познати се гъчкат с родителите си в панелките, плащат им сметките, гледат им децата, те си работят на посредствени и ниско платени работи. Истински рахат  Иначе и те за пред хората излизат с оправданието, че няма работа, заплатите са ниски и не могат да се отделят, а безумните им харчове за глупости, не ги споменават изобщо.

Аз считам факта, че не плащаме такива сметки за късмет. Късмет е, че едно време някой е имал къща, на чието място е построена кооперация. Иначе ако трябваше да живея с тях, нямаше да се съглася. Всеки трябва да си знае домакинството. Наемите тук не са кой знае колко високи, за разлика от София, така, че е възможно (освен ако не търсиш супер лукс).
Колкото до това, че те правят ремонта: ами ние живеем в един апартамент. От други два взимат наем, отделно работят и двамата (още са на 50). В смисъл, че финансово се справят доста добре. Разбрали сме се: от тях ремонта до боядисването. Уреди и мебели, кухненско са си от нас. И ние едно по едно си взимаме каквото ни е необходимо.

  Правилно си го оценила , късмет е 

Алоо, защитниците  на  свекървите, внимание, моля

Преди  11 години  си купих апартамент-двустаен , за който  теглих ипотечен кредит, след като преди това живях  на квартира  4  години  в  моя си град. Просто  бях  напуснала   дома  на  родителите  ми- не исках да им преча, нито  те  на  мен. Минах задочно, намерих си   стабилна  работа, плащах  си сама  всичко  като   поп. Но понякога  нямах какво   да ям. Никой  не  разбра.
Месец след  като  се нанесох  в     моя  си , макар и  ипотекиран  имот, дадох ключ на любимия и той  неусетно  се пренесе при мен- от дома  на мама.
Живяхме  си  безметежно 7  години, без  да допуснем  някой  да се меси. Това, че свеки  нахълтваше  когато  си  иска, без предупреждение, не го броим / веднъж  даже  ни хвана  в  деликатна  ситуация, но донякъде  ние  си бяхме виновни, че  забравихме  да заключим жилището, а тя  няма  навик да чука/.
После  се роди дребното и жилището  ни стана  недостатъчно. Свеки стана  всекидневна  досадна  гостенка, която не  се  свенеше    рови навсакъде.
Навих си на пръста, че ни трябва  по- голямо  и   драпах  месеци  наред, но успях  да продам  ипотекираното, с част от парите от продажбата    да погася  ипотеката, а  с другата част  да платя  частично  новото   жилище, което  бях харесала  и за което  почти бях  изгубила  надежда, че  ще можем да получим. Най- големия  зор видях от банките- понеже се водех в майчинство, моята  банка- ДСК отказваше  да кредитира  новата  ми покупка, макар винаги  да съм била лоялен и  редовен  неин клиент. Да е жива и  здрава  една  от  служителките  в Пощенска- буквално  дни преди  да ми изтече срока  за  доплащането  на   жилището, успя   да  преодолее  трудности  всякакви, отпусна  ми пълния   нужен размер, ипотекирах новото  жилище и  се  сдобих  със  заем  за нови 20 години, след като вече бях плащала  7  за  предишния  апартамент.
Посред зима, с дете  на  годинка и  половина, трябваше  да  ремонтираме  новото  жилище и да се нанесем, защото  пък имахме  срок за изнасяне, поставен ни  от  новите  собственици  на  нашето. Мъжът ми от работа отиваше там. Сам, защото  не бяха  ни останали пари  за майстори. Платихме  единствено  да ни изциклят паркета  в трите стаи / слава богу, кухнята е на  теракот / На два пъти  вечер, като  дойдеше  майка ми, оставях й заспалото  дете  и   отивах да лакирам паркета  посред  нощите. В резултат  се  сдобих  с адски болезнен  радикулит и ми трябваха  месеци, за да се  възстановя.
Нито  свекъра, нито  свекървата  си мръднаха пръста при целия зор, който  преживяхме. Разбира се, не  бяха длъжни. Багажът  и мебелите / разглобени  до   съставни  части/   ги пренесохме  на няколко курса   с   колата / поради  липсата  на   бюджет  за товарен  камион/.Да е жива и здрава  майка ми, която гледа  два  дни детето, докато  пренесем  всичко. Да е жив и  здрав  един  приятел  на мъжа ми, който   отдели цял  ден  и  ни  помогна  напълно  безвъзмездно- без да сме  го притеснявали  с молби.
Когато свеки  дойде  за пръв  път  в новото ни, просторно  и  хубаво  жилище, само измърмори: "Чунким  за ко  ви трябваше  да са  местите- ний цял живот  изкарахме в двустаен. Като че ли  все нашироко  сте  били!". И после  взе  да  дава акъли. И пак направи  опити  да  се влачи  у дома  всеки ден, да  ме  напряга,  но много  скоро  преустанових решително  порочната й практика.
Разказвам ви това не за да се похваля, а  за  да стане  ясно едно-  дори и   младите  да  са напълно отделно, дори  да нямат стотинка  подарена  от  родители, а всичко  да  са  постигнали   със  своите  усилия, това не  е  гаранция  за спокоен  живот, ако  някой  пишман- родител / независимо от чия страна/ е решил да  го трови.
Аз съм  й единствена снаха  и  вероятно  в нейните очи съм чудовище. Обаче  изобщо  не ме е еня. Откакто  преди три месеца, заради  конкретна  случка,  отрязах отношенията  ни  до  санитарния  минимум, съм много  добре. Тя дали е  добре, не ме интересува. На каквото си е  постлала, на това е легнала. И не, няма  да я гледам, нито  ще я приема  да живее  някога в дома ми. Категорична  съм, пък  ако  ще , целият форум сега дружно  да  скочи  да ме плюе
Никога, за нищо  в труден момент  не  са  били  до нас.  На  погребението  на  баща ми  че не дойдоха, не дойдоха,  но  поне  съболезнования  да  бяха изказали- а те  дума не  отдумаха- все едно  нищо  не  ми  се е случило.
Нищо  не  съм искала, нито някога  ще поискам от  тях. Те  също  следва  да  не  искат  нищо  от  мен.Искам  да си останат все така  отстрани  в живота  ми, без да правят  закъснели  опити  да  се  завират  грубо  в него. Свеки  обаче  доскоро нямаше спирачка. Сложих й  я аз.
Нейсе, да си  пие  ракията  посред  бял ден, да си  пуши цигарите  и  да си живурка.
Туйто.

'Вината' си е твоя , била си в правото да я напъдиш и да не се съобразяваш , с нищо не си и била длъжна 




Бронте

Поздравления за това, което си направила. Иска ми се повече млади хора да са така, а не да броят имотите на свекър и свекърва.  Само не разбрах как ви сварва във вашето жилище - има ключ или вие не си затваряте външната врата?  Защото аз към снахите бих казала - никакви такива - посещенията регламентирани. Майките естествено, са културни и не правят такива работи.

Сега остава Кали да ме послуша и да вземе ключа на свекърва си.

Глупости!

Ключ свекърва  ми нямаше от предишното  ни жилище. От новото също няма. Аз също  нямам ключ от нейното  и никога   през тези , вече 10 години, не съм отишла там непоканена. А да  посетя  дома й в нейно  отсъствие, и през ум не  ми  е минавало.
А как  нахълтваше- ами в  старото  жилище нямахме  изобщо  навик  да  се  заключваме, освен вечер, когато  лягахме да спим. Навикът  придобихме, след  като  ни   хвана  в деликатната  ситуация, спомената  по- горе.
Но  даже и да не е заключено,  не е редно  някой  да отива в чужд дом, без да предупреди или пък, ако вече е пред вратата, да влиза като у дома  си, без дори  да  позвъни.
Сега  сме винаги  под ключ.
А що  се  отнася  до  майка ми и нейната култура-  истината  е, че  нито  веднъж  не  е  дошла  без предупреждение. И когато   не е било удобно, съм й казвала и тя  не  е  настоявала- съобразявала  се  е.  А да влезе    на юруш  като  добитък  в обор, е немислимо  за нея.
Даже и да  ми  се  смеете- аз също  не ходя в дома й без  контролно  телефонно  чуване, нищо че ми е  майка и че  домът й  е бил и мой дом в продължение  на  много  години.
Всичко  опира  до  възпитание  и манталитет.И когато  те са коренно  различни,  налице е  сблъсък, пък даже  и всеки да е в гьолчето си.