С какво ви дразнят свекървите- 25

Баба свеки ни беше дошла на гости един път и видяла в хладилника връзка пресен лук, та го бухнала в мусаката. Е по-гадна мусака не бях яла в живота си. Друг път пък беше опекла лионската наденица с обелката...

Свекърва ми прави най-вкусните сърми и кьополу, които съм яла някога. Ако мъжът ми каже, че майка му прави по-добре сърмите от мен, не само, че не бих се обидила, ами и ще се съглася. Съвсем друго е обаче, когато подобни коментари се правят, за да се обиди/уязви човекът отсреща.

Според мен за конфликтите между снаха и свекърва, е виновен мъжът. Какво се случва постоянно:
1. Конфликт №1 : Съжителство със свекървата - ами вместо да се скубете и плюете със свекървата, Мунчо да вземе да се напъне и да осигури покрив на семейството си. Много е лесно да лежиш на дивана и да се драпаш по цял ден, докато "милото" и мама са се хванали за гушите коя ти прави шопската салата по-добре.
2. Конфликт №2 : Свеки си няма друга къща, освен нашата - Мунчо да вземе да обясни на майка си, че не може така да идва, когато си иска, да си отключва и нахълтва по всяко време на денонощието.............освен ако не иска да се натъкне на стр.23 от Кама сутра.
3. Конфликт №3 : Царските .....ъъъъ, семейните имоти - Мунчо да си купи свой апартамент или да наплати този на родителите си, за да парира всякакви претенции от тях утре, а не да живее наготово в семейния имот и да му се обяснява как трябвало да е благодарен и да целува папския пръстен всеки ден.
4. Конфликт №4 : Свекървенските уроци как се гледат деца - Мунчо да напомни на майка си чий задник се е съдрал, за да се появи въпросното дете, така че да си спести мъдростите.

Казвам ви - за всичко са виновни мъжете ни, ама как сега ще ги оплюем благоверните. Свекървата е виновна  

Моята все още пази тактичен тон, но мъжът ми много се изпуска - например била съм направила невероятна пилешка супа, изял е няколко чинии! (свекърва ми твърди, че мрази супи и не опитва дори...), това особено важи за крем-супите, че се е убил да яде пюре от коприва при майка ми - свекърва ми твърди, че ненавижда коприва (ама нейното пюре е много различно от на майка ми, и вярно си е кофти...), че правя най-хубавите един какви си сладкиши, даже веднъж в прав текст заяви, че готвя най-вкусно  Та моята, както и аз, има неща които ѝ се получават и такива, които не й се. Прави много вкусна баница (но пък и моята обира овациите  ), някои манджи, месо, сърмите й са страшни, баклавата е един път...

Виж, майка ми обаче още не може да преглътне, че някои неща готвя по-добре. Започва ли да намира кусури на нещо, сготвено от мен, вирвам нос - значи е страшно вкусно  Още не може да преживее, че брат ми не яде мусака.... освен моята, която по нейните критерии нещо не е баш както трябва, нищо че всички си облизват пръстите. Майка ми готви ужасно вкусно, но не и мусака  Последно намира кусури на един черешов пай, докато останалите вече бяха омели чиниите и питаха дали има още  Абе мама - да му мисли жената на брат ми 

С риск да отклоня темата от готварския й дух, минавам да изпусна парата, че от около 1 месец много ми се насъбра от изпълненията на свекърва ми и някои хора, свързани с нея. Знам, че решение на проблема няма да има, защото съм твърде деликатен човек и се чувствам неудобно, когато трябва да кажа някои истини в лицето на човек, пък макар и с основание. Затова премълчавам много неща. За да приключи всичко това, май ще трябва или да се разведа, или мъжът ми никога повече да не комуникира с родителите си, а аз не искам нито едно от тези неща, затова само се разтоварвам.
Проблемите между нас датират отдавна, много години назад и се задълбочават и умножават с времето. Сега свекърва ми е предприела тактика да ме наранява чрез сина ми. Детето е на 7 години, но благодарение на нея доста добре разбира от интриги.
На един семеен празник синът ми и племенникът ми, който е с 1,5 год. по-голям от сина ми, си играеха в другата стая, сбили са се. Мъжът ми влезе навреме, проведе кръстосан разпит и се оказа, че племенникът ми започнал боя и синът ми, за да се защити, също започнал да отвръща на удара. Обаче пораженията по племенника ми бяха повече, отколкото при сина ми и съответно синът ми излезе виновен. Така както мъжът ми е виновен за всичко по презумпция. Девер ми казал на свекърва ми, че забранява повече синът ми да ходи у тях. Свекърва ми съответно казала това на детето и то ми се обажда. Направо не можах да повярвам. Вечерта детето каза на мъжа ми и той се обади на майка си да поиска обяснение и изобщо дали е вярно това. Все пак думите на едно дете стоят срещу думите на един възрастен човек. Не мога да ви опиша колко лъжи съчини тази жена в рамките на 1 седмица. 1 седмица ние не можем да разберем каква е в крайна сметка истината. Аз категорично вярвах на сина си, естествено,  но накрая не издържах и казах на мъжа ми, че е крайно време да пита брат си, каквото и да става. Така и направи и брат му каза, че да, точно така е казал и започна да носи от девет кладенеца вода, защо го бил казал и пр. Свекърва ми присъства на разговора. Дори след признанието на девер ми свекърва ми продължи да увърта, че той не го бил казал точно така, а искал да каже еди какво си.
Междувременно, със свекърва ми се наложи да проведем няколко разговора само между нас двете, които ме изкараха от равновесие и за които мъжът ми не знае. Може би тя разчита именно на това. Излязох аз виновна.
Оня ден ударила сина ми с точилка по главата, не го е била, а само го е ударила. Той се разплакал и й казал, че „най-гадната баба на света”, при което тя му се разсърдила и му казала, че повече не го иска у тях. След известно време той отишъл да й се извини и й казал, че не е искал да казва това. Първо се дърпала и му казала, че с предатели като него не говори (това, защото ми се обадил). После приела извинението му и, ни в клин, ни в ръкав, му разказала как на неговото кръщене братовчедите му (от моя страна, на брат ми децата) ударили братовчед му (на девер ми детето) с камък по главата. И това в отговор, че синът ми бил казал колко хубав бил джипът на вуйчо му.
Благодаря, че ми отделихте внимание!

zuki, то от цялата история излиза, че 7-годишния ти син е най-зрелия човек от цялото семейство Освен да се гордееш с детето, друго няма какво да ти кажа. Онези другите да си пият кукумицина, а мъжа ти ако може малко да ги изолира. Егати семейната драма за две деца, които се сбили. Аз като малка редовно млатех детето на семейните ни приятели /че беше и 4г. по-голямо от мен/, но 20г. по-късно сме все така близки и си спомняме с насмешка как сме се били с щерка им навремето.

miss july, при тях семейна драма става от най-дребното нещо. Според мен голяма част от проблемите идват от това, че двамата синове са "делени" от свекърва ми, което се пренесе върху децата им - нейните внуци. Дано децата си останат близки, те се обичат, просто се сдърпват, но лошото е, че възрастните ги вкарват в тяхната интрига.
Девер ми не пропусна да натърти, че синът му бил "тартор в училище", докато нашият син не е.

Явно семейството на мъжа ти са брутални инфантили.
Може да кажеш на девера си, че обикновено "тарторите" и "отворковците" в училище обикновено свършват като миячи на стъкла, склададжии и общи работници, а т.нар. "мухльовци" се уреждат най-добре. То и девера едно време разправяше, че само мухльовците ходели на училище, а той като много отворен пич - не ходеше /даже повтаря една година/. Да не ти казвам какво стана с него.

По-скоро е обратното - тарторите и тарикатите си остават такива, защото винаги намират мухльовци да им ходят по акъла. Останалото са приказки за Пепеляшка, за Иванушка глупака, Котаракът в чизми и т.н.

Tи сериозно ли? Какво значи не го е била, как въобще е възможно да удариш дете и то внучето си, с точилка по главата...

Ох, много се чудя на някои хора, четейки подобни истории.Какви са тези мъже, които апатично и плашливо стоят отстрани, сакън да не изядат и те някоя точилка, с извинение.Как може да се поддържат каквито и да е отношения с хора, които имат подобно държание към теб или детето ти...

А и без да искам да засегна никой, но ми прави впечатление, че в темата има много подобни истории и масовата част от снахите, безропотно приемат липсата на реакции от страна на половинките си.Как въобще е възможно съжителство с човек, който не смее да тропне или да заеме твърда позиция, когато се касае за детето му, за съпругата му...

Ох, Magnificent, работата е там, че мъжът ми никак не остава равнодушен към подобни изпълнения от страна на майка му, той затова е винаги "черната овца", това ме притеснява, че ще бъде много краен. Проблемът е в мен, че си мълча, защото знам, че ще стане грандиозен скандал, това не е за първи път, това са години наред. Мъжът ми ще спре да им се обажда, а свекърва ми ще се прави на сърдита известно време и ще започне да звъни... на мен! Ще започне да реве, как по-добре да била умряла и т.н. И аз, естествено, нали съм мека Мара, ще й вляза в положение. И с всичко това колелото пак направи поредния оборот.
Свекърва ми я оперираха от рак декември месец. Не искам да казвам какво преживя мъжът ми, а покрай него и аз. Слава Богу, сега всичко е наред. И оттогава използва всяка възможност да използва, че е оперирана, за да "дърпа конците". Тя винаги си е била такава, но сега с тази операция започна да вменява и вина.
Аз по-горе затова казах, че решение не виждам, освен окончателно да скъсам конеца, ама не става така. И това не е решение, а просто да избягам от тях.

Мър Мяу, я дай рецептата за мусаката.
Свекървата готви със страшно мн подправки, а аз съм с мн чувствителен стомах и трудно преживявам нейните манджи. Сладкиши не прави, ММ никога не е ял крем карамел, кекс, палачинки у техните. Е, вкъщи си наваксва редовно.

И моята свекърва не е кой знае каква добра готвачка.Даже откакто сме със сина й е "откраднала"няколко мои рецепти и ги прилага.Единственото нещо,което й е много вкусно е дроб сармата.Никога и никъде другаде не съм яла такава.
Мъжът ми съвсем наскоро в един разговор призна,че не харесва нейните гозби.Бях много горда след тези думи 

Не можеш ли да се дистанцираш максимално от тях, какво те притеснява?
Щом мъжът ти не е равнодушен към поведението им, ще можеш спокойно да му обясниш всичко, които не одобряваш и да се разберете, контактите им да са основно с него, а ако се държат нормално-и с детето.
Недей да си мълчиш и да трупаш всичко в теб-не е полезно за здравето ти, а и не само.

Съчувствам й  за такива роднини и роднински връзки,но отчуждаването не виждам как ще е ,защото май живееха в дома на свекървата от много години, нали ?
Ако е наистина такова не виждам как ще се скъса нишката и детето ще търпи ексцесиите на баба си (

Magnificent, дистанцирането ми се изразява в това, че рядко ходя у тях, не се обаждам по телефона, освен ако не искам да знам как е свекърва ми или как е минал прегледът й. Това е. Дори до голяма степен надмогнах старите ни рани, говорихме си добре, но тя пак започна със задкулисните си изпълнения. Почна да "рови" в миналото, да ме изкарва мене виновна за някои неща, за които дори съм забравила, че сме имали конфликт. Започна доста натрапчиво да използва детето ми, да го настройва срещу моята рода, което вече вбеси.
Тя на мъжа ми не звъни, защото знае, че веднага ще бъде контрирана. А що се отнася до детето, не искам да бъда толкова крайна, че да спра контактите с баба му. Освен това той много обича дядо си, а и баба си, разбира се, сам се сеща за тях, взима телефона ми и им звъни да ги чуе просто, но взе и да разбира и от игрите на големите.
Знам, че да трупам, не е добре за мен, затова и споделям тук, ей така, за разтуха. Аз следя темата постоянно, преди често май пишех, ама отдавна не съм.
Християния, не, от 1 година не живеем с тях. Купихме си жилище и затова се успокоих, мислех, че всичко е останало в миналото, ама тя пак започна да рови. Всъщност, тя не спря, но беше по-деликатна, ако мога така да се изразя, не беше така явно, а пък аз не й обръщах внимание, а и не ме засягаше толкова, защото сме отделно и нямаме толкова време да говорим, да "дъвчем" проблемите. Но от случката с децата, всичко ескалира отведнъж.