Бебешките дрешки вече са изпрани, Юли иде - приготвяйте се мами! - тема 28

По принцип, в нашето семейство е съвсем различно като отношения... малко по американски ли го караме, не знам. Но всеки си има домакинството, своята си територия, своите проблеми. Чуваме се често и се интересуваме един от друг. Ако нещо изникне като неприятност, гледаме да сме си от полза. Но... така да ми дават пари я за сватба, я за детски принадлежности - не съм очаквала и не е ставало. Подаръци си правим по поводи, а пари си заемаме и връщаме. Та, пиша го всичко това, за да илюстрирам, на какво съм свикнала цял живот.

С баща ми пазя любезни отношения, но ако имам нужда от спешна помощ, обръщам се към майка ми. Към него никога не съм щяла, надявам се и никога да не опра да му поискам услуга повече.
Преди няколко години реших да го помоля нещо. Синът ми от малък има огромен интерес и талант в математиката. И аз, виждайки това, решавам да му дам възможно повече шансове да се развие максимално в тази посока. Първата крачка и стремеж беше да му осигуря почва за учебно заведение (гимназия), където той да си се развива най-добре. А за това трябва не само желание, но и сериозна, огромна подготовка. Баща ми е математик, плюс е университетски преподавател. Бях го проучила сред студентите му и казаха, че като преподавател става дори много  И планът ми бе такъв: Синът ми да мине през лятото 6 за 7 клас целия училищен материал по мат за 7 клас (да избърза напред), за да може през целия 7 клас да акцентира на задачи със завишена трудност и така да преодолее изпитите възможно най-добре (предстояха му 3 различни изпита по мат - за трите най-котирани уч. заведения в направлението). Говорих с баща ми синът ми да му идва на крак 2-3 пъти седмично, за да може да има добър помощник в минаването на материала. Той ужким се съгласи.

Но дойде лятото. Преподавателите в началото на юни излизат в сесия и до октомври, смятай, са шапка на тояга. Но не. Звънях на баща ми няколко пъти през юни - все ме отклоняваше: ту бил болен, ту не бил готов, па крив. Юли - имал да посреща чуждестранни учени, та се подготвял, после се подготвял за някаква конференция... големи подготовки. Адски се издразних, ама адски! Толкоз назландисване, да не можеш да отделиш на внук си по 2 часа дневно, да ти идва на крак! Нищо не казах обаче, беше ми твърде горчиво, за да споря. Мобилизирах майка ми (тя също е добре по мат) и така двамата си минаха материала лека-полека. (Те са разведени, имат си различни семейства).

Звъни баща ми края на август, вика:"Хайде де, аз ви чакам да се обадите, готов съм за уроци, защо не звъните?" казвам: "Нямаме нужда вече, ходи при майка ми на уроци." "Ех, как така бе? Тя няма да се справи качествено, нали се бяхме разбрали, сега за 2 седмици всичко щях да му обясня." И като му дръпнах една тирада, всичко дето ми се беше насъбрало:
"То целта не е да го затрупаме и стресираме за 2 седмици с материал за цяла година! Ами леко, докато почива лятото, да може да усвоява и така да си използва смело знанията за задачи с повишена трудност през годината, а не само да 'разбере'!
А от теб помощ вече не искам! Не те ли е срам така да постъпиш? Кажи ми, кога съм дошла да те помоля за нещо? някога казала ли съм 'дай пари', 'ела да погледаш детето', 'вземи някого от училище', 'дай буркан с лютеница'??? НИКОГА не си чул тези думи от мен, с 5 лева не съм искала да те ангажирам! И когато ти наистина ни потрябва, и то не на мен - на внука си - ти се отнесе сцялото безгрижие на света. Имам чувството, че ти беше свидно труда си да му подариш, знанията си - което е непростително! На една песничка не си го научил, но не пожела и на една формула да го научиш! Това любов ли е според теб, какви сме ние с теб - родна кръв или трябваше да ти предложа сума за урок...." - не помня точно, но много такива му бълвах... се едно му чета конско, ама беше ми наистина болно и така си чувствах всичко и реших, че няма пък сама да си седя в мъката - да я усети и той.

Той след това дълго време звъня, идва... извинява се... не бил разбрал как така се получило, че времето минало... че ни обичал... преживявал...защо аз така съм казвала...
Казах му само, че слагам точка на въпроса. И че нещата за мен не са поправими. И това е така. Редно е да имаш понееее някакво отдаване към близките си, иначе какви близки сме.
Тогава може би още година го преживявах, сълзеше ми раната. Но вече всичко ми е ок.

Може би и ти трябва да изкараш картите на масата, да го отчетеш откровено, без любезности и родителски респект? За вас сигурно има още шанс!

явно човека наистина е бил много заблуден, все пак той едва ли не си е мислел, че за 2 седмици, и готово. Като даскал ти казвам, че все пак той е университетски преподавател, което е мноого различно от това да си в училище. Разбирам че ти е било болно, но от една страна и него го разбирам, как и да е. А от опит - чистата математика в живота няма много полза от нея, по-скоро приложенията, завърших чиста математика, а после ми дойде акъла, че допълнително и информатика. И разбрах, че е трябвало още в началото да се занимавам с програмиране, но вече беше късно, по моето време не бяха толкова навлезли компютрите, а на 24 вече с дете, даскалуването ме устройваше. Както и да е, насочи сина си, ако не се е сетил сам де  

Ники преди време като се записа, пожела да не я вписвам на първа страничка