Жената зодия риби 17

Erienne
 
Съгласна съм с това за адаптацията, може би нямаме равни в това. 

П.П. Много ми харесват снимките в подписа ти - от поредицата "Follow me around the world" na Murad Osmann. Всичките снимки от тази поредица са ненормални яки. 

Ама защо да не си приличаш с близнаци 
Значи едната ми много близка приятелка е много отворена, весела..не може да минат 2-3 поредни дни и тя да не излезе вечер. С мъже не и върви особено, но е винаги отворена за нови запознанства. Запознава се постоянно с чужденци и после им ходи на гости.От няколко години, по цяла зима обикаля света. Няма "дом" на едно място.Майка и е в Бургас, но тя не успява да живее там, родена е в Ямбол, в София е по квартири, живя в Манчестър, третият мъж на майка и е от Ливърпул, тя и там живя  Ходи при мъж в Холандия, в Бристол, във Финландия, в САЩ...никъде не си намери мъж и дом. А е по-малка от мен, на 24 е 
Имам една съученичка близнаци.С нея уж бяхме приятелки, после се изпокарахме ,големи драми, заплахи.Тя е много "обрана" , надута, не обича да я занимавят, има самочувствие, но не понася да се излага на показ. Много е красива, но не е от тези жени, които са твърде женствени.Тя ходи много семпло, с очила, мрази да я свалят. Но си е близнак-мени си мнението постоянно, веднъж те обича, утре ти се подиграва и те унижава.Все и говорят зад гърба, завиждаш, сплетничиш.Прави мизерии и те плюе, че ти си виновна.Имахме една ситуация-тя беше направила голяма мизерия, но не знаеше, че аз знам.Аз не и казвах, че знам, а просто я гледах кяк ме напада и ме обвинява за неща, които тя е направила.
Сега малко е пораснала, доста повече се разбираме, говорим си, дори ни е мъчно една за друга чат пат  Не знам дали е защото роди, или вече не общуваме толкова често и нямаме време да се намразваме и бием.

Не си приличам по нищо нито с една от двете персони, които описваш - всъщност много мразя интиргите и мръсните номера.....не въртя такива, но винаги се оказвам в центъра на някоя такава  създадаена от някоя завистлива патка. Общо взето дори не усещам откъде ми идват тия ненормални истории, но е факт, че винаги се оказвам в някви скандали...дори и да не правя нещо умишлено 

Само съм съгласна за себе си, че наистина много си меня мнението и желанията, ама то това е типично и за зодия риби, така,че не може да се разбере откъде идва 

Oo, не може да се каже, че е типично за всички риби да си менят често желанията и мнението.    Зависи много  от асцендента, ако е  земя, въздух, огън, водя...съответно техните качества може да се характеризират нещата. Лично аз откакто се помня, като хвана една цел...и не я пускам!  Като захапка на питбул съм 

Аз нямах предвид точно лицемерщината и голямото его, а че две близначки са все пак различни една от друга, но пак си проявяват зодията.
Аз също не си меня лесно мненнието, хеле пък ако трябва да го защитавам пред някой.Падам от скала, умирам, но не се предавам(дори да знам, че греша  ) Лесно ми омръзват нещата, но за да стане така те не са съществени в мозъка ми. Някакъв курс, спорт...ако ми е трудно и не ми се отдава-веднага го оставям, защото се нервирам. Обичам нещата да ми се получават лесно и тогава са ми интересни   Единствено с мъжете съм упорита до край и преодолявам всички трудности.
С родителите ми, например, съм такъв инат. Пред тях не мога да се предавам, никога не правя това, което ми казват, ако са ми го казали с неподходящ тон.  Това май от козата ми идва.
Забелязвам водолейското в един друг аспект.Мразя да харесвам нещо, което всички харесват   Примерно някоя песен, само като чуя, че е популярна и някак естествено я намразвам, чак ми се гади и започвам като черна станция да храня всичките си познати, как може да харесват тази гнилоч. Като за онзи корейския певец   Разни други песни, които ги пускат навсякъде.Миналото лято имаше с някаква бира/диня. Напоследък не мога да понасям онази фраза"Ко?Не!". И "млад меринджей". 99% от познатите ми ги повтарят, аз седя и ги гледам лошо. И често не се смея на неща, на които повечето се смеят.

Всички тези неща все едно аз съм ги писала, 100%! 

И аз намирам нещо за себе си в твоето описание, но не всичко. Как ми се иска и аз да мога да проявявам постоянство ПОНЕ в желанията си 
Мислите, мнението, желанията, предпочитанията....всичко ми се мени със светкавична бързина. Дотолкова, че чак понякога (почти винаги) като съм на заведение най-малкото, не мога да взема решение дори какво ми се яде или пие.....първо искам едно, ама после видя друго и вече него искам....чак аз се уморявам от себе си 

Иначе и аз като се заинатя за нещо....съм като заклещено магаре на мост- ни напред, ни назад. особено, ако ми е казано със заповеднически тон!

А, да ви попитам нещо друго (което предполагам ще ви изуми всички  ) ... как точно разбирате интуицията си?  Явно съм дефектна риба, че не мога да си я усещам, нито я разпознавам? Като какво чувство може да се сравни? Как да се науча да я усещам?

Как я разбирам ли? Ами тя не ме оставя  на мира, докато не й обърна специално внимание. То е силно усещане за нередност, връхлитащо те предвестие за щастливо събитие, непоканени, натрапчиви мисли относно някого или нещо... и разни други мъглявини. Случвало ми се е при силна опасност от смътно усещане да се преобрази във вътрешни заповедни форми... ама неформулирани от мен.

Ахааа,

значи натрапчивото чувство за безпокойство и преобръщане на стомаха, което се появява когато мисля за приятеля ми....означава, че във връзката има нещо нередно ли? Хммм, не съм се замисляла много по този повод. 

Това твоето с обръщането на стомашното съдържимо по-скоро се дължи на силната ни влюбчивост. 

На 30 години съм и все още се уча да съм на едно мнение с интуицията си. Доста често ми се случва да НЕ харесам някого от пръв поглед още преди да си е отворил устата и започвам да се обвинявам, че не бива да съм толкова тесногръда, че трябва да дам шанс и да опозная човека. После обаче винаги човека се постарава да потвърди първото ми вътрешно чувство за него. Изпитвам странни усещания, които предвещават нещо лошо, което после неизменно се случва. Понякога чувствам настроенията на хората и интуицията ми помага да проявя дадено отношение към тях към момента.Интуитивно взимам и бизнес решения - никога не съм бъркала, когато съм я слушала.

Иска ми се интуицията да ми подскаже кои числа да пусна в тотото и да стана тото-милионер 

  E, пеперудите в корема никога не съм ги свързвала с интуицията, ако това илюстрираш с: Всеки си я разпознава, нали е неговата/нейна лична.  

Малвиночка, нареди се след мене на опашката, моля! 
Досега тя ми е показвала само дали печеля или не печеля, но при вече пуснати числа и при изтеглен тираж.... чак на проверката. Просто сядайки да проверявам, знам какво ще е.

Ах вие, тотомилионерки такива  , нали затова има различни игри, за да се вредим всички. 
Обаче и при мен, в това отношение интуицията спи. 
Иначе +1    за описанието на Малвиночка за първото впечатление и всичко останало. 
Въпреки интуицията си, давам шанс на хората, а те от своя страна не пропускат възможността да се "орезилят" 

Аз не смятам, че имам кой знае колко развита интуиция.
По-скоро мога да опиша нещата така: ако има нещо, което по-голямата част от обкръжението ми ги безпокои, например, аз пък не се притеснявам, защото някак вътрешно знам, че няма нищо за притеснение... Някакви такива подобни ситуации, които няма как да опиша с думи. Някакво вътрешно "знание"... Но не знам откъде и не знам и дали е правилно понякога Просто ме успокоява.
А така нещо да ми тежи на душата - рядко оставям. Всичко обичам да изяснявам на момента, не мога да отлагам, да давам време, да оставя нещата да се поуталожат... Това не съм аз. Искам, ако има нещо да се казва, да се каже на момента, дори и да е адски неуместно Иначе така да ме гложди нещо, не мога да понасям. По същия начин, ако усетя, че някаква ситуация примерно вземе да ескалира, гледам да се реши веднагически, само и само да не ми тежи нещо на мисълта А може и въобще да не е добре това мигновено решаване, но - не.
(Оф, колко дълго стана, а говоря общо взето за 2 неща само )

ПП: Но в никакъв случай не мога да говоря за интуиция, свързана с бъдещето. По-скоро за моментните положения.

Аз не си разпознавам интуицията или поне не я наричам така.Има неща, които искам и такива, които не искам.Харесвам и не харесвам. И понякога се опитвам да угодя на друг, подтискам си нежеланието, но като дойде решаващия момент и трябва да го направя-захвърлям всичко и бягам  Което не е добре, защото често залъгвам хората, че ще стане, че ще направя дадена услуга, но накрая просто не мога да преодолея себе си, оставям възпитанието и срама да кажа "не" и правя големи поразии 

Септември   Точно и ясно си го описала.
Не обичам неизяснени работи. Не обичам недоизказаности да ми тежат. Не смятам че има "уместно" и неуместно"  в подобни ситуации. Повечето хора около мен не разбират това, а на мен ми се вижда най-жизнеутвърждаващата пътечка, най-светлия път и прочие сравнения...
Интуицията си работи сега, какво бъдеще?