Слънце весело пече- НОЕМВРИйчето мечатае за море!

Уф, относно парите така ми е писнало все някой да ми се оплаква колко нямали пари и после да влезе в козметиката или да поръча от Орифлейм/Ейвън за 100 лв. щото много имала нужда  
Аз най-много мразя да говоря за пари или да се оплаквам затова...никога не го правя и ми е чудно като някой започне да ме съжалява цитирам "колко скромно сме живеели"...последното беше ... "като гледам какво си пазарите...май много скромно живеете"   Повръща ми се от тези хора, които все гледат какво купуваш, кога и си правят тънки сметки...и уж ни съжаляват пък просто ехидно се радват, че има по-зле от тях   Да са живи и здрави всички  

Варненки някой ходил ли е в Mam's & Me...казаха ми, че имало осигурено място за игра на малчовци като нашите, дали е подходящо за нас, когато вали например...а има ли желаещи да отидем да проверим? 
ето линк:

На няколко места мами споделят, че имат преведени детски, социално майчинство и т.н. Аз не съм проверявала. Споделям само. 

Тили заинтригува ме, но и аз като Анджелин ми е интересно да попрочета нещо на български. Направо ме е яд, колко бързо забравям езиците. Преди 2-3 години бях на ниво Б2, а сега и А1 ми бяга. Отделно, че не мога да вържа едно изречение. Малко извън темата, ама да си споделя - бях решила като си остана вкъщи с малката да започна да си опреснявам езиците - немски, руски, анлийски. Да, ама сега с тези мои планове за следдипломна квалификация и магистратура (дай боже), някакси не го виждам кога ще стане и това, а все пак и малкото момиче също има нужда от мен и от внимание...

За приятелите, аз гледам малко по - отгоре на нещата. Верно нямам такива, които да ми гледат в паницата или пазарската чанта. Живеем с толкова, с колкото разполагаме. Разбира се бих се радвала и на повече, но не бих казала, че в момента ние или детето сме лишени от основни неща. Това пък ме е научило да си правя сметката по- добре и да не давам пари за глупости, които няма да ми вършат кой знае каква работа, само и само защото ги нямаме.
Факт е, че аз съм първа сред моите приятели, която роди дете и напълно бих ги разбрала, ако не им е приятно да се срещат често с мен, при положение, че вече несъзнателно сме се разделили в двата полюса... Ми не върви да тръгна аз да разправям колко добре е понесъл пащърнака на Андреа, а тя отсреща да ми каже как се е напила снощи в дискотека и с кого - какво..... Интересите ни са различни. Това не означава, че аз не ги ценя като приятели, но и не очаквам от тях да са нон стоп с мен. Дори и веднъж на 2-3 месеца да се видим, за мен пак не е нещо ужасно. Вярвам, че когато техният статус се промени и станат майки, нещата ще бъдат други. Така де, мисълта ми не тече в момента, дано сте разбрали какво исках да кажа.

Искам да ви споделя какво ни хрумна (а по- късно може и да се превърне в решение) с мъжа ми. И преди го бяхме коментирали, но тогава нямаше търсене. Видяхме, че в една варненска клиника по репродуктивна медицина търсят донори на материал - жени и мъже. Мислим си да проучим как стои въпроса и да дарим. Мислим, че това че ние успяхме лесно и сега до нас расте най- голямото ни щастие, не е нещо, което не можем да споделим. Има толкова много двойки, които също копнеят за малка усмивка. Може би след 24 юни - този прословут мой държавен изпит, който в момента ми изпива времето да се свържем с клиниката и да си насрочим среща - разговор. На който и да съм го споделила, се опитва да откаже мен, защото била по- рискована, отколкото за мъжа ми, тъй като имало опасност повече да не можело да имам деца. Надявам се да няма нищо вярно в това, но все пак ще попрочета хубаво информацията, ще питам също така...

Добро утро! Влизам много набързо за да кажа, че аз пак съм болна. Отново херпес и отново на клепача на окото  Да не ви говоря, че раната ми от операцията още не иска да се затвори - от април до сега.....И само ходя до Токуда 1-2 пъти седмично да я обработват, но нищо!!!! Писна ми вечеееееее....искам ако може поне един месец да съм здрава...
Ако някой знае и е доволен от хомеопат да каже, че само това не съм опитвала....

Та по темата за парите   И ние имаме едни приятели, които много обичат да се хвалят с колко много средства разполагат. И все ни обясняваха как пазарували само от една верига магазини в София и то не защото в другите магазини не се продават същите неща, а защото вече било въпрос на стандарт да пазаруват от там. Даже продавачките в тази верига ги познавали и им казвали, че е добре, че имат този стандарт да си купуват неща от там - да ядат само мляко Хармоника, само пилета Дюк и т.н. (умишлено не казвам името на магазините ) И с ММ като минаваме покрай един от тези магазини все си викаме - "Айде няма да влизаме, че да не ни разпознаят, че нямаме стандарт" ))))

Здравето обаче е по-важно от парите. От опит го казвам.

И последно една история малко или много по вълненията на Шушулче.
Тази сватба на която бяхме миналия уикенд е доказателство, че за любовта няма невъзможни неща. Момчето е мой приятел - българин, момичето е от турски произход. Няма да ви обяснявам през колко перипетии и неодобрение минаха за да бъдат заедно. Нейният баща беше много против тази връзка и дори няколко години изобщо не говореше на момчето когато му бяха на гости. А когато започнаха да живеят заедно без брак и след година се преместиха да живеят в Швейцария.....Беше една невъзможна любов...НО с годините мисля че той осъзна, че неговото момиче е обичано и щастливо.  И че е по добре той да е част от тези отношения, отколкото да не е.....Отношенията им не са прекрасни и едва ли някога той ще възприема моя приятел като син, обаче любовта победи Те са заедно, обичат се и станаха семейство. Според мен това именно олицетворява брака - двама души стават един за друг всичко и от там нататък всички останали роднини са на втори план...За да имаш семейство с един човек дори не е нужен подпис, но подписа някак си го казва на света.... Ще се повторя с това което са ти казали момичетата, но Шушулче, говорете си, говорете си много и за всичко.... за мен това е тайната на разбирателството. Няма как един човек да знае какво ти е на сърце и душа ако не му го кажеш...(особено пък мъжете хич не се сещат)

Доста дълъг пост стана, ама детето ми спи до мен на леглото с високо вдигнати ръце и се усмихва насън

deiza Има си определени, то си е цял един език. Ето един примерен сайт с речник: http://www.babysignlanguage.com/ Има и много други. По принцип има американски език на знаците, британски (на който ще уча аз), австралийски... Но си мисля, че няма голямо значение кой ще избереш, важно е ти и близките ти да разбирате детето, като покаже нещо. Преди малко ми се стори, че Вероника леко си мърда пръстчетата като знака за мляко и реших да я пробвам. Направих мляко и тя пи

Angelin Simon На български засега не съм открила. Предполагам, че знаците ще са същите като за глухонемите. Виж линка по-горе. Като се видим другата седмица ще ти обясня .

puphi идеята да дарите с мъжа ти е много хубава...аз съм минала през процедури ин-витро слава на Бога без донори, достатъчно е натоварващо да имаш такъв проблем...а ако имаш нужда от донор е още по-трудно...бих ви посъветвала да дариш направо на някоя нуждаеща се двойка, отколкото на клиника...защото клиниката може и да се възползва и да продаде, това, което вие сте дарили. А иначе във форума този и в зачатие ще откриеш много такива нуждаещи се хора.

Ох пак забравих да ви питам. Кажете ми моля ви какво правихте за борба с мравките? 

За мравките - сол! Свекърите като бяха по Великден и ми помогнаха да се оттървен от нашите домашни мравки. Измихме всичко със солен разтвор и наръсихме хууууубаво навсякъде където минават със сол. Не знам къде отидоха, ама в кухнята ги няма вече...

Аз когато планирам семейна почивка, се съобразявам с нуждите и потребностите можещи  да възникнат. Обикновено проучвам за близко ДКЦ или медицински пункт, анимация и  детски кът за децата и т.н. там където ми е харесало и се чувствам о.к. го посещавам отново и отново и не рискувам заради "промоции" да си съсипя почивката и да остана разочарована. В Слънчев бряг, Приморско и Банско за съжаление ми се е налагало да търся медицинска помощ, получавала съм я, безплатно срещу представяне на лична здравна книжка /синя/. Не ми се налагало и дано не се налага /не само на мен но и на никоя от вас/ да посещавам спешен кабинет. Не се бях замисляла че може на близо да няма аптека или лечебно заведение, защото предпочитам да отсядам в уредени от към инфраструктура места. Не дърпам дявола за опашката и дори в къщи избягвам да имам лекарства. Купувам такива по лекарско предписание и след приключване на лечението ги изхвърлям с най-голямо удоволствие.

Не се чувствам самотна или изоставена от към социални контакти. Дори напротив страдам от липса на достатъчно време за общуване с близки, приятели, роднини. Случвало ми се да се разхождам с децата или поне с едно от тях и някоя млада на скоро станала мама да ме попита сама ли си?   "Не, не съм сама, с детето/децата съм" Обичам да бъда с тях, когато са около мен, не се чувствам сама, чувствам се щастлива.
По принцип съм като магнит за запознанства, в кварта ясно, тук е моето родно място, както се пее в една песен "и кучетата ме познават" Но и на друго място да отида с хлапетата сме достатъчно весела дружина и привличаме около себе си и други мами с деца.

Хората около мен са с различен социален статус, но не той е определящ при решението дали да поддържам по близък контакт с тях или да си останем на "здравей, здрасти". Лично аз изпитвам радост, виждайки някого с нова придобивка "дреха, кола, жилище", дано на повече хора им се случи. Натъжавам се обаче научавайки че този или онзи е изгубил работата си, или не са му "вдигали" заплатата от няколко години и изнемогва. Живота както пъстър така е и цикличен. Има хора от скромни и бедни семейства издигащи се и подържащи среден и дори висок стандарт на живот, обратното също е факт от презадоволени, разполагащи на широко да стигнат дъното. Не знаем какво ни предстои, затова не съдя хората по материалното а по това дали са "хора" или не.

Драгони, аз доста често ходя в Мамс енд Ми център с една приятелка и хлапето й. Има много хубав детски кът горе в бистрото, ама чак пък като за нашите беборани  . То вярно, че се влиза без обувки и е мека настилката, но май не става много. иначе самото място е готино- има безплатен подземен паркинг, а в бистрото готвят много хубаво на сносни цени.

Относно приятелствата - аз много леснмо се сприятелявам с хората и сега покрай форума се запознах виртуално и на живо с много и прекранси момичета. Радвам се, че си допаднахме и си споделяме радости и тревоги- все пак имаме обща важна тема. Иначе с другите ми приятели малко по-рядко се виждам, но се чуваме. С двете ми приятелки, които също имат дечица, но са по-големи, имаме традиция да се чуваме в понеделник, за да си пожелаем хубава седмица, да се осведомим коя как е и т.н.
При мен, пък, проблема е че нямам достатъчно време за всички.  Вечно имам уговорка с някого и пак не мога да се видя с някои приятели.

Относно материалното положение- колелото се вътри- днес си на върха- утре на дъното. Важното е как се държиш с хората около себе си. Не ме интересува кой с какви финанси разполага, защото това не определя нивото на комуникацията ни.
Едната ми приятелка много ме беше ядосала по този повод. Викаме я с другата ни приятелка да се видим, а тя все увърта. Накрая се оказа, че нямала парички и затова се притеснява. Така я нахокахме- ние в повечето случаи дори сме само по парковете и детски площадки или просто на разходка- и 5 ст. не се налага да похарчи.

sladirana , дано да се оправиш  
Angelin Simon , добре сте си , ще си наваксате този месец  

за лекарствата , изброили сте основните . Добре е да се носи чантичка за първа помощ, пък дано не се налага . Това не означава самолечение . Аз една година така се разболях на Поморие и вместо да се търси аптека по нощите си взех хапче за темп. , а сутринта си отидох на лекар . Послужи ми синята книжка тогава , винаги ги нося .

За приятелите -  с  едната сме заедно още от  1 кл. , а с другата от малко по-късно . Имам още няколко приятелки и сме много близки . Хубавото е  и че живеем близо и сме  много често заедно .

Някоя мама давала ли е вече от течните каши на Нестле или на друга фирма ? ЛЛ ми препоръча и млечните десерти на Хумана и Нестле , като мога да ги редувам със следобедната каша .    

абсолютно подкрепям ,имам и позната жена,която има нужда от това.Много малко са хората,склонни да даряват,особено яйцеклетки.

За бебето и знаците- аз лично не бих и съм против и не виждам как това би го накарало да проговори по-бързо,а даже смятам че ще е точно обратното,защото няма стимул да го прави-то  и без това е разбирано,чрез знаците.Не съм запозната,даже за първи път го чувам,но така на първо четене оставам с това мнение за себе си.
Както и не бих казвала на бебето си бебешки думи.Не съм го правила с баткото,няма и с бебето.Не виждам смисъла първо да учи думата по "бебешки" и после да се чудя как да го научавам да говори нормално.За мен кучето е куче ,а не "бау бау",храната е храна ,а не "папо"(или там хилядите разновидности) и т.н.

Сега погледах малко клипчета - ми то аз не виждам бебета (вероятно аз не съм попаднала на такъв),а все деца на около 1,5г.Жоро на 1,7г. ми разказваше с прости изречения,какво е правил в яслата.Недоумявам как на тази възраст ще го уча на знаци,вместо да го стимулирам да говори.

 Никола е много доволен от басейна и аз също -седи там с удоволствие,та успявам и да свърша нещо.

[/color]

!

 Сладирана  оправяй се бързо 
И аз съм за бебето да си говори като голям човек. В яслата на Митко даже на първата родителска среща ни обясняваха, да не повтаряме смеейки се думите които децата казват, а да ги поправяме да ги казват правилно. И много се дразних на мама, защото тя не само повтаряше грешните думи на Митко, но и му повтаряше и думите както аз като дете съм ги казвала грешно по 100 пъти и как братовчедка ми "Люката" (Юлия), която в момента е на 45 години как тя ги е казвала грешно и аз  само и се карах на мама милата.

sinapovaaya Не само като родител, но и като педагог, мога да потвърдя думите ти- задължително да говорим на децата си с точните, правилните думи. Задължително трябва да ги поправяме, но трябва и търпение, всичко се случва постепенно...