Лятна Канадска в очакване на зимата - тема 54

Чудех се дали да не допринеса за минаването в есенна тема преди идването на зимата

Не че имам нещо интересно да съобщя, и членски внос така както се очертава няма в скоро време да мога да платя  Всъщност, понякога се чудя дали наистина е по-добре за децата да не са сами в семейството. Напоследък всяко от децата ми иска вниманието ми само за себе си и това често доста ме изтощава. Разбира се, опитвам се да им покажа, че трябва да си споделят, да се редуват, но напрежението витае във въздуха.
Иначе по бебешките въпроси, колкото и да е изморително, още сега съм готова за още едно бебе

А като си спомня, ние как се разбирахме и все още е така със сестра ми, но може би спомените са ми от по-късен период. И понеже бяхте писали и по тази тема, на мен точно сестра ми ми липсва най-много, просто да си поговоря с някой, който разбира 'женската психика' и мен самата. За съжаление, тя не иска  и да чува за емиграция, а освен тези мои 'проблеми' цялото ни семейство е щастливо тук, където сме сега. Така че, ще се наложи и аз като поета да кажа, ... "но млъкни сърце"

Аз тази година се осмелих да си засяда в градинката босилек и репички. Босилек имам реколта за целия квартал  и мисля да го изсуша. А репичките ги боцнах малко късно и затова една сега започнаха да правят главички, и не знам защо, но поникнаха едва половината от посятите семена. Здраве да е, Диди много й харесва градинарстването, въпреки че постоянно иска да садим цветя, даже като отидем на площадката от пясъка си прави цветни лехи и "засажда" полски цветя Тоди засега не взема никакво участие, защото го намира за много скучно

Толкова са различни като емоционалност децата, отделно от факта, че са разнополови.

Бяхте писали за био-фермите. Не съм проучвала наличните в района, но се притеснявам, че ако отидем заедно с малкия звяр, ще опустоши всичко и ще трябва да плащаме за щети накрая Та по темата, как се ходи с малки шемети на ферма?

За училището, малко се притеснявам. Ходихме при логопед и резултатът беше, че като сметнем фактора двуезична среда, речникът й е малко по-беден от средното за нейната възраст, но се надявам да е достатъчен За съжаление, Диди не е от децата, които веднага запомнят нещо.  Ако не и отделя специално внимание да обясня и тя самата да повтори нещо, само да ме слуша аз да повтарям, трудно запомня. Не знам дали го обясних както трябва.

В този ред на мисли и за учлищната система бяхте писали. Това което не ми харесва тук, не че имам много опит, но логопедката например така подхожда към сеансите с Диди е с цел, детето да не се почувства, че не знае, винаги задават въпроса с две опции. Например, ако не могат да се сетят за плод, питат ябълката или е плод или книгата. Което според мен не стимулира мисленето в посока намиране на решения, а в избор на готови отговори и дори налучкване. Друг пример, на градината питат Диди какво е закусвала /закуска за родители и деца сервирана в детската градина/, тя мълчи. Веднага се дава "ограничен избор", от рода палачинки ли яде или мъфини, ами ако не е яла нито едно от двете. Диди просто ще каже мъфини например, без това да е истината, просто защото това й е по-лесно. Аз вкъщи винаги я карам да обясни, защо това е според нея правилния отговор, да се научи, че логиката за достигане на отговор, е по-важна от самия отговор, надявам се да съм на прав път и да не я обърквам по този начин.
Вери, не съм погледнала книгата за затъпяването, но предполагам и в тази насока има нещо коментирано в нея

За пътуване и посещаване на тур. места, не мога да се включа, защото след инфарктното ни пътуване до България миналата година, скоро не планирам пътуване на дълго разстояние с две малки деца

Та ето и малко парадокси; в общия случай пътуването с бебе е по-лесно, отколкото с малко дете, но не и ако бебето ти направи гърч на летището в Лондон, примерно; В Онтарио здравната система е по-добра като цяло, но не ти се струва така, когато ти объркат ултразвука и цяла бременност живееш със съмнението, че нещо с бебето може да не е наред.
Живеем в Квебек, в магазините винаги ми казват Добър ден!. Срещу нас е Онтарио, не съм забелязала там да са по-учтиви. Просто са учтиви на друг език

И за да обобщя казаното дотук: и място за живеене, и за бременност, и за гледане на деца и за избор и намиране за работа и за живота като цяло, всичко е въпрос на гледна точка и късмет, личностно възприемане...Животът ще е да е много по-лесен, ако всичко беше черно и бяло, но може би и доста по-безинтересен...

Май имаше и други теми, по които можех да се изкажа, но който не си записва, забравя

Честито на Новембър рейн за бебешката новина 

Добре дошли на новите дами в темата

Тарилилей, Анибани, стискам палци скоро да имате добри новини и всичко лошо да е зад гърба ви

Извинете, ако пропускам някой, както и за пространствените ми словоизлияния

Галче явно наистина пътуването ти миналата година е било инфарктно... на мен пък ми липсва една приятелка ей така просто да се помотаем заедно, дори и да си помълчим заедно, но да си с някой, който те разбира без да се налага да говориш. Имам вече една такава и тук до мен в Канада, но не живее толкова близо до мен. За жалост живота е толкова забързан, че само мога да си мечтая. От къде ти време за мотаене, за разходки 
Аз днес официално приключих със закупуването на последното нещо от списъка на момчетата ми и всичко съм подредила и надписала за малкия. Изведнъж обаче осъзнах (малко късно  ), че стаята на Ясен ще стане малка кутийка добавим ли бюро. Помня, че бяхте обсъждали този въпрос и Талилилей - как реши проблема с мястото?
Аз тази вечер попаднах на това, харесва ми като идея, но какво ли ще е изпълнението 
http://www.jysk.ca/children-s/children-s-furniture-1/nika-loft-bed-blue-blue.html
Ще остане само един стол да харесам на първолака 

nikolova няма да пиша за качеството на тези легла - нямам мнение щото не съм ги ползвала - но по стечение на обстоятелствата се качих да поливам цветя на една секция и почти се задуших - сух и прашен въздух в горната част на стаята - долу не се усеща изобщо. Та за себе си реших че дете горе да спи няма да сложа. Особено в тукашния климат където астмите са изключително често явление.

Ние тази седмица се помотахме прилично - две посещения на зоопарка в Гранби, едно на Сафарипарка, второ посещение на ботаническата градина и разходка до щатите с цел събиране на онлайн поръчките, които си бяхме направили с половинката - пак минахме метър с плащането - чак ме е срам 

Моите деца спят на двуетажно засега и  от една година някъде. Няма ядове, пък аз съм чувствителна на всякакви миризми и промени/"аномалии" във въздуха (от няколко години е така; като хрътка съм; зимата на затворени прозорци усещам, че под нас се пуши) .
Често спят и на отворен прозорец (без зимата).

Галче,
"Вери, не съм погледнала книгата за затъпяването, но предполагам и в тази насока има нещо коментирано в нея."

Да, има. Има много неща събрани в малка книжка.
Но не може всичко да се преразкаже....
Понеже Мамамиа ме пита преди какво е решението/спасението, пък аз не знаех как и какво точно и кратко да отговоря...
За нас лично решението е да не пришпорвам/натяквам/изисквам за неща, които не ги влекат.
Ще ходят на училище, за да нямаме бюрократични разправии и защото никой у дома не говори като роден френски и/или английски.
Домашното обучение тук е легализирано уж, но има и вратички да те стиснат за врата. Това е нашето тазгодишно проучване по въпроса.

Шемет, браво на вас!
Ние също това лято се разбихме от митлосване.
От тази вечер до неделя следобед си имаме и гостенче - приятелка на Маги...
Капнала съм -  трябваше да се оправи малко, че от нямане на време тук беше паднала бомба.

Вери не става въпрос за миризми а просто за липса на кислород в тази част на помещението. Може би вашите помещения да са по-високи може да зависи и от сезона - но на мен не ми понесе и решението беше взето на мига  За съжаление такива заболявания се развиват тихомълком и после не се лекуват та излишни рискове не ми се поемат стига да не е безкрайно наложително - та споделям моята гледна точка защото тези легла изглеждат много симпатично и практично та всеки да си оцени ситуацията в къщи.

Да, разбрах те - и за липсата на въздух и за гл.т.

Николова, моите младежи си имаха легло на два етажа, но то има и опция да се раздели на 2 легла. В момента са разделени, честно казано стаята ми се струва по-просторна като са разделени. Малката е все още в бебешкото кошче, не сме даже сглобили голямата кошара още  , но ще има място и за нея в стаята. По принцип тяхната стая е доста голяма, понеже ние се преместихме в по-малката спалня. Но не сме слагали бюро, само двете легла, едно малко диванче, шкафче + тв, малка библиотечка, детска масичка и столчета. Всичките им дрехи и играчки са в уок-ин клозета, така че самата стая си има пространство. Иначе единственият вариянт за нас е местене  хахаха, но и това ще стане в близките 1-2 години.

Списъка за училище смятам да го изпълня от американският уолмарт. Тари започва на 28ми август. Дано да ни се падне пак спокойна и добра учителка 

Шемет, страхотна разходка! 

Ние миналата седмица бяхме с гостенка - приятелка от университетските години и си изкарахме чудесно. Разходихме се из цял Монреал, и аз видях доста неща за първи път  , а вчера посетихме и Квебек Сити и Монтморенси водопада - голяма красота!

ПС. 3 доматчета взеха да червенеят!!! 
ППС. На старото пристанище са направили нещо като малко плажче - много е приятно и преди обяд е безплатно.

Нямаше големи разлики в цените тази година между нашия и щатския уолмарт. Но като станат повече от 1 дете за снабдяване ще има значение предполагам. Там от средата на юли са заредили нещата за училище - ние в два минахме един сега един средата на юли та тук сякаш беше по-добре заредено. За дрехи и обувки предполагам ще има по-голямо значение - разликите са в пъти.
Тарилилей вие в Платсбърг ли ходите?

По принцип да, но този път ще отидем в някой незнаен Уолмарт по пътя, понеже ще къмпингуваме за седмица във щата Вермонт. Иначе за дрехи и обувки повече ми харесва Таргет.

Вери 

николова, точно така и аз усещам нещата жалко, че дори и в един град да живееш с някого, понякога разстоянията, ангажиментите и куп други препятствия пречат на поддържането на близки отношения

Мен напоследък ме беше хванала училищната треска, но сега сигурно трябва да се засрамя, защото още нищо не съм пазарила Получих писмо от училището, че ние трябва да осигурим само раница, чанта за обяд и обувки , но кой знае още какво ще излезе. Пак ще се купува в последната минута

Ох, изтърколи се ваканцията  Другият петък почвам пак работа и вчера получих красива покана от новото ми училище да заповядам на работа  Стана ми едно приятно, че ме канят с покана 
Децата са готови, аз също, сега гледам максимално да обикалям със сестра ми, че после не се знае кога пак  Затова нямам много време за форума.

Сега се връщам от балоните.
Шарл Азнавур имаше тази вечер концерт. Пя час и половина без прекъсване, на крака - 89 годишен и от 80 години на сцена. Доволна съм.

Галче, аз също нищо не съм купила още за училище и грам не ме е срам.
По принцип май клоня към действия "в последната минута".

Привет ,
 благодаря за отговорите ви ,жалко,че няма друга майка от прериите ,която да сподели инфо от първа ръка ,но да свиквам ,че там където отиваме ще е  
Изборът ни да живеем първите две години е обособен от близостта на работата на мъжа ми ,а те са два града на около 50 км отстояние от работата. Единият е по голям около 210 000 души, там има университет и шанса да си намеря работа е по голям. Има доста училища за избор на детето ,което на 5 ще е киндергартен клас. НО , в северната му част е ойл плантация ,която замърсява града и там както и в даунтауна не е добро местенце за живот , има доста криминални прояви и много местно население / резерват . Южната и запад/изток частта са по добри , но наемите там са освен доста високи, и трудни за намиране. Проверявам наемите от около година и има 30 обяви на месец средно ,от които 5 са в тези 3 части, а 25 в даутаун или в северната част.
Онзи ден замина много добър приятел със същата агенция като нас ,който намери квартира в южната част и горният етаж се дава под наем също ,но докато не дойдат визите не можем да се ангажираме с 3 депозита и май ще я изпуснем като възможност..
Другият град е около 35 000 души. Там квартирите не са чак по евтини ,с около 100-200 долара по ниски на месец ,но липсват възможностите за работа . Проверих кои начални училища имат киндергартен за детето ,в града са само две ,от които едното е католическо и отпада,а с другото се свързах .Писаха ми подробно ,обстоятелствено писмо за стъпките ,които да предприема за местенето ,но се оказа,че ако живеем в града ,няма да може да посещава това училище, защото места има ,но те обслужват само rural areas of the muncipility . Та ,ако живеем в единственото село наоколо , което е по близо до работата на мъжа ми ,което се включва в този сектор ,за мен работа - никакъв шанс ,закотвена без кола в село от 69 човека не е добър избор... Плюсът е ,че  детето ще е в града в страхотен малък клас и две учителки . Пратиха ми молбите за записване на нови ученици  и се запознахме с учителката по телефона ,възхитена съм .
Тук като знам как са наблъскани по 30 деца  ми допадна факта,че там класът е само с 14 деца:love:
 Аз по принцип не искам отново големи градове ,но отчитам другите спънки и съм пред съдбовен избор .  
Някакви идеи????

За  втора година им се каня на балоните и пак ги забравих Догодина ще ги отбележа на календара ,за  да са ми пред очите.

Аз пък още не знам в кое у-ще е малката ,ама пък и купих всичко
Я да попитам нещо по този въпрос:подала съм молба в старото у-ще да остане там,ама ми казаха ,че ще получа отговор 3 -та седмица на август .Та ако не получа писмо до края на седмицата къде да звъня -в старото у-ще или в комисион сколера?
Като я записвах като дойдохме навремето в у-щето ,което ни беше по район нямаше места   и отговора на запитването ни в  комисион сколера дойде във въпросното у-ще.Та това ми е чуденката .Не ,че не мога да звънна и на двете места ,ама да знам предварително какво ме чака

Контеса Кокона ,ако нямаш шоф.книжка и още чакате визата ,според мен е по-добре да я изкараш в БГ.Не за друго,ами курса в БГ е по-бърз.Поне навремето беше.А тук да се явиш само на  изпит за канадска .Тук шоф,курс отнема доста време,по думи на приятелка -само теорията и отне няколко месеца ,защото беше само един път в седмицата.
Не казвам,че трябва да направиш така както ти казвам,но просто да го обмислиш като вариант.

Благодаря ти , Танита, но до месец чакаме визата ,а и сме в Англия
Иначе законът в Канада е такъв ,че ако имаш книжка изкарана по рано от 2 години пак имаш ограничения. Дори и в Англия да я изкарам ,пак ще се наложи да карам курсовете в Канада и да шофирам с придружител поне 2 години . Благодаря ти