Чук с ръчичка, бум с краченце, обажда се НОЕМВРИйското детенце... Тема №9

Честит рожден ден, Звяра! Да си жива и здрава, пухкави бебчета Ноември и много щастие и любов!
Танче, току що се включих във фейсбук групата и видях, че се познаваме.

Zviara  и от мен

Зверче, честит рожден ден! Желая ти много щастие и само щастливи моменти!

дени, при мен положението е сходно, обикалям си като хамава 2 дни по лекари. При мен ТСХ е 3.34, и на мен ми изписаха сходно на твоето лекарство - Еутирокс, 25 гами. Това го препоръчаха и двамата ендокринолози, които посетих, Пролактинът ми за 10 дни е паднал от 5030 на 4340. Единият ендокринолог ме наплаши, че това са много завишени стойности, насочи ме към изследване на очите, за да се установи аденом на хипофизата(който според него имам) и ми изписа Достинекс. Изобщо, много "успокоително" посещение.... Днес сутринта ходих при още един ендокринолог, според който пролактина изобщо не е проблем. Иди ги разбериии.... Много се чудя какво да правя. Твоят с какви стойности беше?


Моя пролактин беше 3310, но без ЯМР няма как да се разбере дали има аденом. За този Достинекс- не го пий (мое мнение) моя гинеколог много преди да забременея ми каза, че видя ли 2 черти да го спирам веднага, а ендокриноложката каза дори, че при положение, че сме работили за бебе и тогава не е трябвало да го пия. До колкото знам Бромокриптин (мисля, че така беше) се изписва за бременни. И тъй като в това положение не можем да разберем нищо, решихме да не пия нищо за пролактин-а.

Танче, добре дошла мила, не се тревожи за нищо, така е по-лошо. Бъди спокойна и ще видиш, че до края ще сме заедно.

Усмихнат ден на всички  

Симонита , 
Звяра , Честит рожден ден!Жива и здрава и много щастие с малките шушулки   

Добре дошли на новите момичета! Аз вчера бях на ФМ, ще помоля Вампирчето да си ми върне  . Писах  в групата в Фейса и снимка съм сложила. Вчера  обикалях 3 часа центъра и се чувствах много добре.Не се изморих, даже вечерта пак се пуснахме по центъра с приятелки. Обаче съм яко изгоряла от плажа миналия ден.Рамената ужасно ме болят, както и краката, а аз си мислех,че няма да ме хване слънцето то 1-я път.

Zviara 
да си жива и здрава и ноември месец най-сладките,пухкави и здрави бебчета ти пожелавам.

Добро утро ,
аз вчера имах много тежък ден  и в тая жега не ме питайте как изкарах , ама като се прибрах - душчето , климатика и се родих и се разложих тотално 
Иначе трябваше да съм на преглед на 27.06. ама док. излезнала в отпуска по смешност и сега само на ЖК ще ходя др . седмица , дано да ме гледат там. Иначе вече след 02.07. 
Вампи ще ме побъркаш , уж нищо не вдяваш уж не знам си какво , пък накрая 6 при положение , че половината ви випуск е скъсан , еми БРАВО на тебе 
Симонка като че ли ми звучиш бодро , което е добре , стягай се и скоро у дома , аз вчера кипнах няколко пъти . Теб тене ли гледаха на ехото случайно и да видят вече пола на бебо.
Плодче , бая ги загледах и аз тия колички , видя ми се готина , ама май ги има само в Русе , цената на тази показаната е 910лв. - обаче не знам дали си заслужава, мисля че са нови за нашия пазар.
Чарми някои доктори препоръчват да се направи фетална ехокардиография , но не всички, ако имаш възможност направи си я , въпреки че е много евтино изследване .
Анджи честита мома 
Татянка добре дошла , мисли позитивно и всичко с тази бременност ще мине както трябва 
Рали аз май съм пропуснала , ама ти взе ли твоя изпит вчера
Дени дано и твоите терзания скоро отшумят с тия доктори , дано всичко се нормализира и да не го мислиш толкова.

Зверче HAppy Birthday  мила

Звяра   пожелавам ти здраве, щастие, късмет, любов и прекрасни и пухкави бебчета през ноември    . Аз не мога да заспя до към 2 през нощта и сутрин едва ставам, след 1 час съм на работа, а сега отварям очи..... Хубав ден момичета!

ЗВЕРЧЕ ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН !

И аз се замислям.. ние ходихме на ФМ, но бебето беше застанало много неудобно и не можаха да огледат хубаво сърцето. Моят гинеколог ме посъветва за наше спокойствие да си направим фетална ехография... аз обаче съм доста спокойна и много се колебая

Добро утро.
Зверче, Честит Рожден Ден!  Здраве, щастие, любов, лека и прекрасна бременност!
Пепита, да това е цената, това може би е най - скъпият модел от марката предлаган на пазара ни, иначе цените са около 800 лв на повечето модели. Само в Русе ги има и доколкото си спомням представител и търговец на марката е една мама от отчетната ни Юнска 2012 тема. Изглеждат добре количките, но понеже все още са нови и не мога да намеря коментари в нета.

Мили момичета и аз да се запиша при вас,с термин 28.11!Чета Ви редовно и много се забавлявам с Вас!Направи ми изключително впечатление,колко сте сплотени,мили и отзивчиви!
Имам една неуспешна бременност,затова ми се наложи да си направя серклаж,вчера ме изписаха и сега ,,пазя,, леглото и си гълтам хапченцата!

Здравейте, искам първо да се извиня за страшно дългия пост(просто не можах да открия опцията за скрит текст). Това е текст, който така ме развълнува, че сълзите ми не спряха да текат половин час след като го прочетох. Много искам да го споделя с вас.. Е... приятно четене

Прочетете го, заслужава си :
"Истината е, че никой не ти казва колко е страшно да имаш деца. Във филмите бебетата са руси ангели, които спят на рамото ти винаги, щом искаш да водиш важни разговори. Явно се будят само по време на рекламите. Докато един ден ти сложат твоето бебе в твоите ръце и в този момент ти се струва къде-къде по-лесно да композираш „Малка нощна музика“ като Моцарт, да изрисуваш една капела като Микеланджело или да откриеш някой закон като Нютон.

... отидох да се срещна с бебето си. То не беше русо и не спеше. А този филм не го бях гледала.

Няма да разказвам как треперех от вълнение при срещата с малкия грозноват пакет, нежно плачещ в най-ниската октава на пианото.
Помня очите, които се впериха в мен в очакване да им обещая нещо. А аз не знаех какво се обещава на очи, току-що отворили се в този свят...

... Значи ти си моето дете... Добре дошла в този свят. Къде ти е копчето?! Най-голямата изненада беше, че децата нямат копчета. Всъщност, това е основният им недостатък. Не можеш да ги изключиш, когато ти се иска да поспиш или да помислиш. Или просто да не бъдеш майка в следващите 20 минути.
Не са страшни памперсите, безсънието дори не е толкова ужасно. Най-страшното е, че са ти дали съкровище, с което не знаеш какво да правиш. Случило се е нещо невъзвратимо. Ти си станал Отговорник съкровище и не можеш да си позволиш да бъркаш повече. Можеш да допуснеш само малки, леки, незабележими с просто око грешчици.

Прилича на игра на сляпа баба. В която ти си и бабата, и сляпата. Определено не можеш да уловиш детето. Мислите му пърхат като пеперуда, затворена в кибритена кутийка – за да видиш пеперудата, трябва да я пуснеш.

Това бебе, което онези безотговорни хора в болницата ти повериха, завинаги си е твое.

Откритието е толкова страшно, че дълго не успяваш да се концентрираш. Седиш на спалнята, плачеш и повтаряш като мантра Колко бяхме щастливи. Разбира се, това не се случва на всички, само на тези, които разбират с какво са се заели.

Има хора, които разпределят сълзите си. По малко за всеки период от порастването. Звучи разумно и щадящо. Но аз много уважавам другите. Те сядат на спалнята и изплакват всичките си сълзи наведнъж.

Страшно е да прозреш, че в близките 10-20 години ще трябва да мислиш вместо друго същество и то без да бъркаш. Ще оставиш своята глава, своя свят, за да подредиш неговия. И в мига, когато най-сетне мисленето в чуждата глава стане естествено за теб, да се откажеш да мислиш вместо този друг човек и да се оттеглиш обратно в твоята глава. През това време, разбира се, трябва да си го научил да мисли. Но не като теб, а като себе си.

По време на първата разходка в парка с моето 20-дневно съкровище, което не знаех какво да правя, видях хора с деца. Първата ми мисъл беше Тези са оцелели. Ето, и тези. Още едни... Децата тичаха и крещяха, хората дори се усмихваха, или поне така ми се стори.

И тогава видях една майка. Седеше на пейката. Четеше книга. Буташе количката с детето си напред-назад с крак. И пиеше бира. От бутилката.

Спрях като хипнотизирана да я погледам. Къса коса, тъмносини дънки, плавни движения, усмивка в ъгъла на устните. Никога не се бях сетила да пия бира. Но от този миг тя се превърна в символ на свободата за мен. Знаех, че когато някой ден аз седна на тази пейка и вместо да гледам втренчено в бебето, чета книга и пия бира, вече ще съм свободна. Ще съм спряла да мисля за детето като за безпомощно чудо. И други, минаващи с количка, още незабравили, ще преброят и мен като оцеляла.

Тогава не знаех, че ще се науча как да постъпвам, когато детето ми схруска стъклена чаша, когато изяде силика гела, когато прободе челото си на шип на маса от ковано желязо, когато махне от ръката си абоката, слаган 40 минути по часовник сред ужасяващи писъци, когато се промъкне нощем до леглото ми с думите Сънувах ужасен сън и повече никога няма да спя. Нищо не знаех тогава. Всичко си измислих сама. Например това с кошмарите. Няма проблем, – казах – няма да го сънуваш повече, трябва просто да сменим пижамата.

Въпросът Какво да го правя?! започва да се блъска в главата ти от първия ден. Като топка за тенис. Първо само го гледаш. И то те гледа. Общо взето – гледате се. Не случайно глаголът е гледам дете, отглеждам дете. В по-стария български език се е използвал чувам. Но с течение на времето чуването явно се е оказало недостатъчно. После топката за тенис пак се появява. Започваш да му показваш света. Листата. Облаците. Локвите. Калта. Болката. Прегръдката. Пюрето от моркови... В началото е лесно. Достатъчно е да съзерцавате заедно. И отвреме-навреме да се прегръщате.

После идват въпросите: Защо не бива да пипам играчката на другото дете? (3 г.) Какво значи, че е негова? (4 г.) Защо не може да е моя? (5 г.) Кой решава на кого да е играчката? (6 г.) Ако се бях родил той, щеше ли тази играчка да е моя? (10 г.) Кой съм аз? (12 г.) За каква играчка изобщо ставаше дума? (14 г.) Не съм ли аз играчката? (16 г .) Чий съм? (18 г.)...

Второто дете се посреща по друг начин. Няма нищо общо с посрещането на първото.

При първото се чудиш защо лекаря казва ти да го съблечеш, сякаш той не може да го направи сто пъти по-добре – нали е лекар?! При второто се чудиш дали изобщо си е заслужавало да биеш път в задръстванията до кабинета му, при положение че вече си на път да отвориш собствен.

Второто дете е друг вид страшилище. Второто дете идва с философските въпроси. Ще ти стигнат ли целувките? Коя половина от сърцето си пазиш за мен? Щом аз не съм ти, нито съм тя, нито той, как да разбера кой съм? И как да остана този?

Всеки сравнява първото с второто си дете, навярно така е и с третото. И всеки път всеки усеща, че няма право на това. Единственото общо е, че пак е страшно. Макар и по различен начин.

Истински ужас е, когато видиш себе си в човечето отсреща. Понякога – не най-добрите си черти. Опитваш се да коригираш леко и незабелязано, все едно си художник пред вече готова картина.
Ще мине много време в страх. Единственият начин да притъпим нашия е докато успокояваме техните страхове. Страха от бурята, от светкавиците, от вещици, от учителката в първи клас, от клоуни, от насекоми, от тъмното, от Ам Гъл...

Постепенно разбрах къде е грешката. В мисълта, че децата, които взимаме от болницата, са наши. Не са наши и не бива да правим Нещо с тях. Ние сме техни. Затова не съм знаела какво да правя със себе си. Сърцето ми си беше намерило друго тяло. Ето това е най-страшното от страшните неща. Завинаги ставаш пленник. Доброволно позволяваш да те опитомят. Заради цвета на житото.

И един ден, когато каже: Мамо, благодаря ти, че си се родила с този глас, с тези очи, с тези крака, с тази коса и с тези чорапи! определено е време за една бира в парка.

Да го прегърнеш, да го нахраниш, да му покажеш луната, да му попееш, да го научиш да лети, накрая да го пуснеш. Като хвърчило. Да се надяваш, че няма да има нужда да се върне. И все пак винаги да държиш кутията с бисквити пълна. Какво повече можеш да направиш? И какво по-малко?"

Добро утро   !
Честито на нашите мами, успешно взели изпитите вчера - на Вампи за 6-цата, а на другата мама, която още чака резултат, пожелавам също хубава оценка.
Симонита, оправяй се бързо! 
Добре дошли и на новите ни попълнения.   

добро утро на всички
Zviara  
Доктора ми каза да направя ФМ в 21 седмица, а преди това мисля че беше в 12 (но тогава не я напрвих)
Детски колички ТАКО имат страница във facebook може би сте ги разгледали и там. Сега като се загледах, не са лоши, не ми изглеждат тежки колички и са симпатични
ivka-bivka87 добре дошла и успешна бременност, ако поискаш може да споделиш с нас какво се е случило с теб