Стягайте се, ЮЛСКИ мами, щото време не остана! - тема 30

Не мога така да преценя дали малката се напишква, защото силно изживява новостите покрай старостта, или пък нещо друго я терзае в момента. Но при всички случаи поводът и следствието следва да се разделят.
Напишкването да не те притеснява   Това е наистина шокиращ момент за доста родители, но е нормално за много деца на възраст 3-4 години - възобновяват го, тъй като наистина има такова понятие като "втори пубертет" (Първият е след проговаряне и леко опознаване на света - когато детенцето отрича всичко и се опитва да се инати) В тази възраст (3-4 год) децата стават значително по-чувствителни към целия окръжаващ ги свят. И реагират, ала по непряк начин - ето това напишкване е една от реакциите им. Обикновено то се среща по-често при момченцата, защото момичетата са по-силни духом някак, но явно твоята дъщеричка е с доста чувствителна душа и е склонна към по-дълбоки тревоги, преживявания...
За половин година максимум напишкването трябва да мине. Ако това не стане (или ако забелязвате засилване в честотата), непременно се обърнете към специалист. Аз горещо бих препоръчала Психодиспансера (на ул. Искър), където работят много отдадени хора, с цялата си душа и добиват отлични резултати. Всяка консултация и работа с деца там е безплатна  

За да й помогнете да се справи с напишкването, трябва винаги да помните две-три неща:
1. Тя също не желае това, в никакъв случай не го прави нито на инат, нито от безотговорност   Просто то се случва в момент на нейна слабост.
2. Тя страшно се срамува от мокрите чаршафчета - повече, отколкото можете да си представите. Затова не е нужно да я засрамвате допълнително.
3. Тя е готова да помогне, за да не се напишква, бедата е, че не знае как. Вие сте тези, които да й дадете идеи за помощ.

Опитайте да приемете този процес с огромно спокойствие и да й покажете, че едва ли не е нещо нормално - на всеки може да се случи. Ако й разкажете някоя история, случила се с вас, тя много ще се успокои, а спокойствието ще й е само от помощ   (Например, как сънувате, че ви се пишка, отивате до тоалетната, сядате и вършите там нещата, а пък се оказва, че сте го направили насън в завивките. С много хора такъв сън се е случвал дори в по-голяма възраст).

Пред нея на никого не споделяйте за проблема й. А хубаво е даже помежду ви това да не е проблем - тоест, да не се споменава. Например, проверяваш сутрин леглото й, намираш мокро. Не реагираш остро или разочароващо. Просто е достатъчно да се каже: О, тук пак има мокро. Трябва да изперем нещата. Аз ще сваля чаршафите, а ти ще можеш ли да ми помогнеш да сложиш новите? О, страшно ти благодаря, без твоята помощ щях да се справя значително по-бавно (по-зле и пр.)
Да я приобщавате към помощ и тя да прави нещо реално по въпроса за нея е важно - така тя усеща, сякаш поправя грешката си. А похвалата след това е стимул да поиска да го прави отново, с радост, а не по задължение.

Не е нужно да се дават награди, да се поставят срокове с материални стимулации - това обикновено не помага, защото детето се напишква съвсем несъзнателно и то насън не може да се контролира. Само ще се отчае повече, ако види, че не достига до награда.
Не бива да се упреква детето, не е хубаво да го засрамвате, а още повече да го сравнявате с друго дете (този е малко бебе, затова се напишква, а ти виж се колко си голяма, пък срамота!) или с друг период от живота му.
С малко търпение и спокойствие от страна на родителите, нещата постепенно утихват сами  

По въпроса със старостта. Ще ти дам нагледен пример - моя собствена грешка - която да илюстрира възможно най-ярко детското възприятие.
Когато моите деца бяха на 3 и 4 години, почина дядо им (свекър ми), с когото те мнооого се обичаха и общуваха страшно мило. Имаха силна връзка помежду си, наистина. Естествено, на погребението не присъстваха, но трябваше някак да им съобщя. Пък и да разясня, какво значи смърт, умрял и пр. След няколко дни ги извиках, приготвила разказа си - как децата растат и стават големи, после родители и имат деца, после децата им имат деца, а те стават баба и дядо - остаряват, но са много щастливи от внуците си, защото си играят с тях, но накрая идва време да умрат. А да умреш е нещо (едва ли не) хубаво - вече не те боли, когато паднеш, дори и не можеш да паднеш, защото имаш едно вълшебно тяло, което лети и не пада. Всеки в смъртта си бди над близките и им помага невидимо. А накрая, когато и любимите ти деца и внуци, остарели, умрат, те се пренасят при теб и сте накрая всички заедно отново - щастливи си играете. И така, сега дядо е умрял и вече няма да се виждаме с него тук, а чак когато и ние умрем, ще се съберем.

Изслушаха ме. Нямаше някаква особена реакция - нито мъка, нито истерии. Само няколко незначителни въпроса, от рода на "А кучетата ще дойдат ли също при нас?" "деди взел ли си е и книгите, ами детските книжки оставил ли ни е?" И отидоха да си играят, без да са травмирани. Аз - отдъхнала, че така лесно мина!

Но след няколко дни заварвам такава игра: двамат се хванали за ръце и пеят. Възторжена детска песничка, чийто текст се произвежда на момента. "И утре ще порастнем, а после ще остареем, и аз ще бъда грозна бабичка - ура, ура, ура; а ти ще бъдеш дядо с бастун, а после ще умрем - ура, ура, ура, и ще бъдем с деди във вълшебната страна - ура!"  
УПС. Грешката е моя. Смъртта и старостта не са някаква вълшебна мечтана цел  
Връщам си назад нещата... какво се оказва.
Аз съм разказала една лееекинка приказка, с думи и интонация, които са придавали вълшебство, лекота, мечти. Дядо им липсваше. А те не пророниха и сълзица за него. Заради мен - че така представих нещата... една история, подобна на историята на сладката торта с черешката  
Децата се влияят изключително много от нашите емоции, те винаги усещат интонациите ни и реагират на тях - инстинктивно ги копират.
Беше голяма грешка да ги накарам да копират една фалшива моя емоция. Та аз дори не им споменах, че на мен ми е мъчно и ще чакам с нетърпение да се видим, че може и да плача, но нямам как да върна деди... - не показах другата страна на смъртта. И те не можаха да я видят, съответно.

Събрах ги отново и добавих към красивата приказка някои "скелети в гардероба" - че на починалия му е вече леко и почти вълшебно, но пък близките му много страдат, че не могат да го виждат всеки ден, че не могат да се гушнат в него или да чуят гласа му. Сигурно и на тях им е мъчно за дедините ръце и глас, нали? Е, тогава шурнаха сълзички...

Та с това искам да ти илюстрирам за възможно грешно представяне на старостта и при вас. Ако на детето му е представена само негативната част на нещата и му е казано, че един ден и то ще има всички тези "екстри"... то хич няма да е щастливо и естествено ще обмисля денонощно, няма ли как да се отърве от таз гадост...
При случай (въпрос от нейна страна) можете да направите обратното на моето - да вложите сладкарство, усмивки и кеф в старостта.
"Е да, като остареем косите ни ще побелеят, но тогава ще е готино да ги боядисваме в различни цветове. аз винаги съм си мечтала за лилава коса! А ти, ако имаше бяла коса, в какъв цвят щеше да я боядисаш? В злаааатен? Уаау, представям си те толкова красива бабичка!"
"Да, старите хора ги болят кокалите, но знаеш ли! Те не ходят на детска градина, нито на работа! ДА! те стават всички пенсионери и могат по цял ден само да си играят или четат, а пък да получават парички! Аз си мечтая отдавна някой да ми дава парички просто така, но за съжаление, ще трябва да почакам чааак като стана стара баба с бяла коса. И с тези парички старите хора купуват шоколади на внуците си и дори могат да ги водят на море / на сладкарница / на въртележките. Я кажи, тебе баба къде те води за последно? А ти когато станеш баба със златна коса, къде искаш да заведеш твоите внуци?"
И така, с отвеждащи въпроси накрая, лесно е детето да се вкара в един свят, където то ще види самото себе си в тази роля на стар човек, но няма да се почувства зле, а ще има повод да мечтае - така, както малките момиченца мечтаят за действията си като бъдещи майки   Напрежението у дъщеричката ти ще спадне и старостта няма да й се струва нещо само страшно, но и ще придобие плюсовете си  

Рисунката с бебето непременно да я закачите над леглото й и всяка вечер преди заспиване можете да си обсъждате какво ще е бебето и какво иска каката да прави с него. Идеалният момент на спокойствие да й се разясни кога какво ще може да прави с него и защо няма да може да е веднага  

Не мога след този пост да не отбележа, че си истинско съкровище за всичките си познати и приятели, особено за най-любимите и близки хора. Много се възхищавам на способността ти да "раздробяваш" всяко едно следствие до причините му и на това, че намираш правилните варианти да ги промениш.
А и още нещо - как пък се обзаложи за термина на Кейт Мидълтън, че ще е с този на Агнес и Мисти. Тя да вземе да си окаже тъкмо на твоя

имаш ли ММС на телефона, да ти пратя снимка на бебката ?