Частни училища-информативна тема

Andariel, като те чета, направо можеш да ме убедиш колко много си запозната с частните училища. Наистина съвсем логично звучи всичко. Единствено, че не е съвсем така и за всичко изхождаш, както веднъж ти казах, от опита ти в държавното училище.
Класовете се разпределят по коренно различен принцип в ЧУ, а не по избор на родителя.
В някои училище класовете се оформят от психолога по темперамент, в други се въртят децата всяка година. Някъде се сменят класните ръководители ежегодно. Прилагат се различни принципи.

В такъв случай къде е изборът, щом трето лице ще казва в кой и какъв клас ще е детето ми? Нали досега все за избор се говореше, за това как родителят в ЧУ има повече право на избор от този в ДУ, защото вторият не може да избира учител? В първи клас в държавното може да поискаш определен учител, но не се знае дали ще те огрее.  В пети клас няма как да се избира класен, а зависи как ще ги разпредели директорът, защото децата си вървят в същите класове от първи клас. В осми пак няма как да се избира учител, защото не зная в коя гимназия и в коя паралелка ще го приемат и кой учител ще я води. В частното класовете или вървят пак като блок и директорът решава, или психологът, или хич няма избор, защото паралелката от всеки випуск е една. ПоправИ ме, ако греша някъде. Къде е точно родителският избор на учител в ЧУ? Кое му е по-различното от ДУ? 

Andariel, нямам възможност да правя в момента сравнителен анализ между двата вида училища, но посоката, в която разсъждаваше в първия си пост не е правилна. Както много пъти съм ти споменавала, има доста разлики и анализираш нещата само от опита си в ДУ.

анализирам на база информацията, която имам от други хора, личен интерес чрез лично посещение в ЧУ, както и на база това, което ти и други пишете тук. Коя е точно неправилната посока на разсъжденията ми? Ако аз съм човек, който нищо не знае нито за едните, нито за другите училища, как точно да разбера какви са предимствата на ЧУ? В какво  се изразява примерно, "родителят има право да избира учител на детето си"? мога и други такива въпрси да напиша. Ако има нещо грешно, то е да се обобщава преимуществено в полза на ЧУ, като не се отчитат разликите между различните ЧУ, както и да се обобщава за ДУ по същия начин. Дотук излиза, че принципно ЧУ е по-добро от ДУ и всяко ЧУ е по-добро от всяко ДУ. И че АК и Англо-американското училище се слагат като авангард на ЧУ, макар да не се побират в рамката на ЧУ, били те начални, основни или средни. Затова предложих като ще сравняваме езикови гимназии, нека да сравняваме двете държавни английски с Първа частна английска и с някоя друга частна английска, а не със споменатите от мен по-горе колежи.

ОК. В никое не можеш да избереш учител. На едно място може да си поискаш и това нищо д ане промени, в другото хич и не те заблуждават.

Сравни едно добро общинско и едно недобро общинско. По-лесно ще е от общинско и частно. Общинските също имат чудесни представители, в които много фактори се наслагват за да доведат това ниво. Частното по презумция осигурява такива фактори от самото начало. И логично това съвпада с писаното тук - частните са при добрите общински, като често ги изпреварват.

Брей, това "по презумпция" яде ли се, пие ли се? 

Олеле мале, дежа вю - точно преди няколко страници четох същото. 

Моя скромен опит засега е следният, синът ми беше в частна градина 1 година. След това 2 години в държавна, уж много елитна, в която се влиза с изпит.
Равносметката е следната:

- СПОКОЙСТВИЕ. В държавата беше адска лудница и шум - моят син се прибираше със страшно главоболие и плачеше, че не иска да ходи там, а да сме го върнели в старата градина. Дори учителката му ни казваше, че той сядал на столче и си запушвал ушите. Лудницата беше невероятна, случвало ми се е да се обадя на учителката и да не чувам какво ми говори по телефона от крясъци.
- УРЕДЕНОСТ. В частната плащаш и нямаш грижа на нищо, всички помагала са включени. В държавната непрекъснато събирахме пари за нещо - я за тетрадки, химикалки, моливи, помагала, вода, играчки и какво ли още не, пък имаше сръдни защо по толкова пари се събират, а не по-малко и т.н.
- БАЗА. В пъти по-добра в частната. Много повече и по-интересни играчки, а на 3 години детето се учи най-вече, докато играе. Предимство имаха дървените играчки, имаше най-различни дидактически помагала, монтесори материали и подобни. В държавната - обикновените пластмасови камиончета, кукли и общо взето това.
- ИНФОРМИРАНОСТ. В държавната липсваше контактът и информацията, от частната непрекъснато ни информираха по мейла за това, какво е учило детето, какви занимания са имали, раздаваха ни дискове със снимки на всяка родителска, за да видим какво са правили и т.н. В частната не ни губеха времето, за да правят родителски срещи, информацията идваше по мейлите, а който иска, отиваше на място да говори с учителка/директорка, или звънеше по телефона. В държавната звъненето по телефона не се толерираше, а на родителските срещи нямаше никакво време всеки от 24-та родители да пита персонално за детето си.
- УЧЕБЕН ПРОЦЕС: В частната имаше много по-интересни занимания, канеха се и външни школи.
Ето например, това беше групата на сина ми, рисуват с Иван Яхаджиев: http://montessori-bg.org/chdg/images/gallery/963f829c8dd413b6e6bfc2e3bbb8038d.jpg ; http://montessori-bg.org/chdg/images/gallery/c267adf77025854ba13abe522521ccd7.jpg
- ДИСЦИПЛИНА: В частната родителите бяха по-различни, по-културни, по-образовани, съответно децата бяха много кротки, нямаше нито един побойник. В държавната се сблъскахме с адски простакели, а няма как и децата им да са по-различни. Моят син, понеже е по-кротък, изяде доста шамари в началото. После се научи да се бие. 
- ГРИЖА: В държавната градина често децата бяха на самотек - няколко инцидента имаше, стигнаха до болница. Моят син го ужили оса по окото, пуснали ги по двора да играят, учителките се събрали да пият кафе някъде, деца от групата на сина ми разровили някакво гнездо на оси и станала белята. Имаше счупена ръка на друго дете в групата, разцепено чело и подобни. Едно е 1 госпожа да се грижи за 10 деца, както беше в частната; друго е за 24 деца, както беше в държавната. 2,5 пъти повече деца, 2,5 по-малко внимание и грижа.

Не Ви разбирам, защо изобщо е необходим този спор? Според мен обобщението принципно не дава информация, посочва тенденция. Като статистиката, нали сме гос поменавали и преди , ако 50% са яли пиле а останалите зеле, правилно ли е, че яденето е било пиле със зеле? И ако да, кой е усетил и двете и какво говори това?
Резултатите на матурите (условно) в четвърти и седми клас – ами кой мойе да каже колко от децата в ДУ и ЧУ дължат представянето си САМО на училището? Има и среда и мотивация и родители и пример на братче/сестриче и психически реакции (влюбеност, омраза, борба за лидерство в класа) и какво ли още не, хора сме, нима може да се каже, че ако завършиш право ще си по-дбре платен от завършващ стоматология или шивашки техникум? В БГ? Днес? Едва ли, всичко е упоритост, познати, среда, амбиция, късмет ако щете, усет да изиграеш ситуацията и какво ли още не...
Има няколко важни неща, генерално, отличаващи ДУ от ЧУ у нас, казвам у нас, защото статистиките по света са точно нищо неговорещи за нашата специфична реалност, уникална в съвкупността си от паралелни образования, лобизъм от всякакъв вид, магьосничества с по пет школи и частни учители със заветната цел гарджето да се нареди сред елита.
За мен поне – това е 1. средата (с много условности, но в ЧУ обективно мотивацията на учителите е по-голяма и чанчът е по-силен, а тийновете трябва да се гонят, за да не мислят за глупости, като в казармата), единици са отдадените на професията съвестни учители работещи за 6-700 лв в държавните училища.
2. По-сериозната ангажираност на учебното заведение на принципа – плаща се, значи се чака качествена услуга, с огромната уговорка, че често услугата я разбира всеки по различен начин , оттам и миграцията между училищата на родители с претенции, убедени, че щом плащат, значи всички трянва да им се кланят. Често номерът им минава, което е чисто български или балкански да го кажем проблем
3. Често по-добра матерална база - , пак с уговорки, защото знаем Дойче Шуле, Еспа, и други, коментирани неведнъж...
4. Конкурсното начало (тук обаче имам съмнения дали всъщност държавните ЕГ не събират напоследък по-малко разглезени сериозни деца от ЧУ, затова и се чудих дали да си дам и втората щерка в АК...)
Останалото е среда, мотивация, навици и първите ако не 7 но със сигурност 12 години...

Останалото е амбиции и преекспониране за мен. Всеки влак си има пътници .

Тук за градини ли става въпрос или за училища?

Да, и аз имам дежаву, което винаги свършва с "по презумпция частното е по-добро" и "заинтересованите родители са в ЧУ". Или подобни. Да живеЙ ЧУ! УРА!

Детските градини са част от образователната система също, както и училищата. Частните детски градини не правят изключение. Темата е за " частното образование и ..." значи коментарите са градините са си съвсем на място.

Обяснявах причините, за да напуснем държавното и да кандидатстваме и постъпим в ЧУ в предучилищен клас. Имахме възможност да си караме предучилищната в държавната градина, не пожелахме.

Иначе, училища тепърва ще сравнявам, по-голямото ми дете напусна държавното училище след 5 години учене там, сега ще е в ЧУ. Ще видя разликата.
Въпреки, че то пък НУКК, откъдето напусна, е толкова различно от другите държавни, че не знам доколко обективно ще е сравнението, само се води държавно, иначе има почти всички атрибути на ЧУ, с изключение на броя на децата в клас.

Аз гимназии дори не сравнявам Каквото и да съм говорила за ЧУ и ДУ, все е било за времето до 7-ми клас, вкл. За гимназиите някак приемам, че елитните държавни са по-добри поради силната конкуренция и естественото отсяване на по-добрите. За добре подготвено дете ЧУ са по-добри в 1-2-ри клас в ролята им на естествено продължение на детската градина - целодневен престой, повече обгрижване. От 3-4-ти от 7-ми клас ДУ е по-добрият вариант.

Сиилно ме съмнява да има атрибутите на ЧУ.
Най-важните от тях са:
1. Възможността при несправяне с материала детето да бъде помолено да напусне училището
2. Възможността ако учителят не се справя качествено със задълженията си да бъде помолен да напусне.

Не знам какъв е статута на НУКК, но даже и да е възможно прилагането на първото, макар и негласно, не мисля, че лесно можеш да изхвърлиш държавен служител от топлото му местенце.

Оттук, приликите на НУКК с ЧУ остават само крайно безинтересните материални условия.

Андариел, общите работи /и за съжаление общинските/държавни организации в България/ страдат от синдрома на свободния ездач. А и каквото и както и да правят, и суловия на труд, и заплашане, и развитие - все еднаквит. В часните не е така. Там е презумцията. Едно е да имаш със сигурност "продадени" градински групи. Друго е да е се конкурираш за децата. В училищата пак - конкурираш се веднъж да платят, втори път да платят точно на теб. Понеже общински училищни места има. НИкой не е задължен да плаща, още по-малко точно на твоето училище.

ПП Двата критерия от поста на kodbg се прилагат и другаде /в общински/

СтефанБ, както винаги много точно напипващ нещата..

Арт мама, от обобщения няма смисъл.  Кой кого изпрeварва е и ще си остане спорно. Ако начален и прогимназиален  курс се развиват все  по-динамично в посока нагоре в частния сектор и имат своите доводи за превес над ДУ като цяло, то въобще не съм съгласна, че тази тенденция  поне към момента   е налице дори и в малка  степен  при частните гимназии и че  те  изпреварват добрите  държавни.  А ЧУ далеч не са само училищата за малки, ЧУ има и нагоре, при това  доста внушителен брой езикови и професионални  . Точно както е отбелязала Дидева, частното образование е едно цяло и следва да се разглежда  като предлагане на услуги и ниво на всички етапи. И както тук се спряга като довод за превес представянето на ЧУ в челото на НВО в 4 и 7 клас, така нещата са тъкмо обратните като знак  при горен курс.   Изключение са АК и донякъде ПЧМГ и Веда. Всичко друго е много далеч като резултати, въпреки доста по-малобройните випуски. И сега ще кажеш - да, ама те тепърва набират скорост. Което обаче няма да е съвсем вярно. Има училища, които отдавна  вече имат гимназиален курс, но картинката не е съществено променена към по-добро през годините. И причината е в нестихаващия интерес към държавните, заради много по-ситната цедка и конкуренцията при прием , а оттам и в масовия случай по-добрата среда, с която иначе спокойно и  съвсем оправадано се хвалят випуските на малките в ЧУ.