Лора, Тан и Елинор, и аз съм с вас. И аз се карам и понякога шляпвам. Тук не става въпрос да си излееш яда върху детето, а да го накараш да разбере кое е позволено и кое не. Учила съм психология и педагогика като студентка и знам следното: детето има нужда да му се поставят граници, за да се чувства сигурно и спокойно, иначе ако му се тръгне по гайдата, то не знае какво иска и започва един истеричен рев... Първото ми дете го възпитавах строго. Сега е на 6 години и е едно много послушно дете, което се чувства добре в кожата си, има достатъчно самочувствие и което прави разлика между добро и зло. Когато детето испадне в истерия, с обяснения доникъде не се стига. След като се успокои, едва тогава може да му се въздейства с думи. И в шляпкането си има правила - не се шляпвапо лицето, за да не се чувства унизено. По ръцете също не се шляпва, защото там има много нервни окончания и е много болезнено. Единствено и само по дупето и то леко, за да разбере, а не за да ни мине яда.
Виж целия пост
Карате ли се понякога на бебовците?
- Публикувана: 31 ян. 2006, 11:39 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2006, 15:32 ч.
# 31
31 ян. 2006, 15:08 ч.
Никога не съм удряла сина ми. Единственото изключение е, че съм го пляскала по ръчичката, когато е правил опит да бръкне в контакт примерно като малък. Абсолютно съм убедена, че дете се гледа идеално и без бой. Всякакви посягания върху детето са си чисто и просто насилие на по-големия над по-малкия. Знам, че доста майки са привърженички на шамарчета и т.н., но аз съм твърдо против.
Между другото не знам кои деца наричате разглезени малки тирани, защото моето си е съвсем разбрано и без да е яло някога бой по памперса.
Виж целия пост
Между другото не знам кои деца наричате разглезени малки тирани, защото моето си е съвсем разбрано и без да е яло някога бой по памперса.
# 32
31 ян. 2006, 15:10 ч.
Не все още,но май времето е пред нас.Само веднъж и казах че и се сърдя задето не иска да яде,и горкото се разрева жално/може и да е съвпадение
Виж целия пост
# 33
31 ян. 2006, 15:20 ч.
Като дойде 2 годишния пуберитет,е тогава ще си говорим дали само едно по-сериозно "не"ще свърши работа 
Виж целия пост
# 34
31 ян. 2006, 15:25 ч.
Виж целия пост
Лора, Тан и Елинор, и аз съм с вас. И аз се карам и понякога шляпвам. Тук не става въпрос да си излееш яда върху детето, а да го накараш да разбере кое е позволено и кое не. Учила съм психология и педагогика като студентка и знам следното: детето има нужда да му се поставят граници, за да се чувства сигурно и спокойно, иначе ако му се тръгне по гайдата, то не знае какво иска и започва един истеричен рев... Първото ми дете го възпитавах строго. Сега е на 6 години и е едно много послушно дете, което се чувства добре в кожата си, има достатъчно самочувствие и което прави разлика между добро и зло. Когато детето испадне в истерия, с обяснения доникъде не се стига. След като се успокои, едва тогава може да му се въздейства с думи. И в шляпкането си има правила - не се шляпвапо лицето, за да не се чувства унизено. По ръцете също не се шляпва, защото там има много нервни окончания и е много болезнено. Единствено и само по дупето и то леко, за да разбере, а не за да ни мине яда.
# 35
31 ян. 2006, 15:57 ч.
И изобщо да се караш не означава да крещиш...
Виж целия пост
... Децата се нуждаят от правила и норми и ние трябва да им ги създадем. Е, това не винаги става по начина, по който сме си го представяли, но да си строг не означава, че си лош родител, а какво остава за психически лабилен!
# 36
31 ян. 2006, 16:03 ч.
Аз съм лоша майка и се карам всеки ден по няколко пъти,но за мое оправдание щерка ми е голяма калпазанка
Виж целия пост
# 37
31 ян. 2006, 16:06 ч.
Права си за това, че насилието не е средство при възпитанието на децата - и ние сме били малки и знаем, че униженията водят само до отчуждение и злоба.
Моето дете обаче все още е невръстно и няма чувство за мярка - такова ще е в бъдещите 5-6 години. Ето защо, аз нямам намерение да поощрявам изблиците му на инат и нахалство - това искам да кажа... Това е много различно от непрестанния бой или крясъци...
А що се отнася до писхическата нестабилност - за щастие, нямам този проблем. Просто нямам намерение да отглеждам един разглезен малък тиранин, който цял живот да си пати от характера си, до тормози всички около себе си и никога да не е щастлив. Такива пораснали галени дечица познавам - тъжна картинка са... И не ми харесват, затова - пак повтарям - не искам да си ги отглеждам вкъщи!
С две ръце съм ЗА
Виж целия пост
Моето дете обаче все още е невръстно и няма чувство за мярка - такова ще е в бъдещите 5-6 години. Ето защо, аз нямам намерение да поощрявам изблиците му на инат и нахалство - това искам да кажа... Това е много различно от непрестанния бой или крясъци...
А що се отнася до писхическата нестабилност - за щастие, нямам този проблем. Просто нямам намерение да отглеждам един разглезен малък тиранин, който цял живот да си пати от характера си, до тормози всички около себе си и никога да не е щастлив. Такива пораснали галени дечица познавам - тъжна картинка са... И не ми харесват, затова - пак повтарям - не искам да си ги отглеждам вкъщи!
Цитат
С две ръце съм ЗА
# 38
31 ян. 2006, 16:08 ч.
Веднъж в градинката станах свидетел на много грозна сценка. Майка и около две-три годишната и дъщеря минаха покрай мен. Момиченцето по някаква причина ревеше, а майка му се нервеше. По едно време майката се развика и каза нещо от сорта "стига си ревала, че ще те смачкам" или "ще те пребия, престани да ревеш". 
Мислите ли, че това е нормално поведение? 
Виж целия пост
Мислите ли, че това е нормално поведение? 
# 39
31 ян. 2006, 16:41 ч.
Мойто човече е на 3 месеца, не ми се е случвало да се карам изобщо. Толкова е мило, че нямам време и да си помисля да му се карам. Ако порасне и стане хулиган, знам ли , може би
Виж целия пост
, може би 
# 40
31 ян. 2006, 16:41 ч.
И аз се присъединявам към вас, винаги се старая да очертавам строго границите, даже ако се наложи да крещя или да плесна през ръката.
Виж целия пост
Лора, tan не сте сами. Много е полезно за малкия човек да знае, че не всичко е поволено и да знае границите. Разбира се не става въпрос за бой и непрестанни крясъци, но когато малкото човече прави неща, които са много опасни за него строгият тон и лекото шамарче са оправдани.
А и ние сме сега в една възраст...
А и ние сме сега в една възраст...
# 41
31 ян. 2006, 16:49 ч.
Започнах с карането като проби първото зъбче и почна да ме хапе по гърдата 
също сега като пълзи и винаги ще грабне някой кабел общо взето за пакости или да става ясно кое може и кое не. Не повишавам тон, а говоря по-рязко или през зъби. Марк по-скоро се спира и ме гледа учудено, отколкото да се стряска и плаче. С гърдите имаше ефект.
Виж целия пост
също сега като пълзи и винаги ще грабне някой кабел общо взето за пакости или да става ясно кое може и кое не. Не повишавам тон, а говоря по-рязко или през зъби. Марк по-скоро се спира и ме гледа учудено, отколкото да се стряска и плаче. С гърдите имаше ефект.
# 42
31 ян. 2006, 17:01 ч.
Може,но за момента върши чудесна работа.Или трябва да я шляпам отсега,та да си знае за после...не,няма да стане
Виж целия пост
Като дойде 2 годишния пуберитет,е тогава ще си говорим дали само едно по-сериозно "не"ще свърши работа
Може,но за момента върши чудесна работа.Или трябва да я шляпам отсега,та да си знае за после...не,няма да стане
# 43
31 ян. 2006, 17:16 ч.
Прочетох всички много внимателно. Може много да се пише и говори по тази тема и съм убедена, че всяка майка ще бъде права сама за себе си. Аз също спадам в групата на майките, които шляпкат децата си. Признавам, че понякога се е случвало и по силно да го ударя. После винаги ми е било тежко но смятам, че е било правилно. Може би всичко опира и до темперамент на детето, после от възрастта. Когато са мънички няма за какво да се караш но....почнат ли да пълзят и ходят. Разберат ли, че са Личности...елате ни на помощ. 
Имам племенница ( 20 дни е по-малка от нас), която никога не са й се карали а за удряне и дума да не става. Но съберем ли двете деца елате и гледайте! Та моят син НИКОГА не ми е посягал (може би защото аз съм му посягала). Странно защо тогава винаги моето дете е добричкото???? Защо моят син никога не е посегнал на друго дете, не е ухапал или оскубал..?!?! 
Дали не става точно въпрос на МЕТОД на възпитание? Едно дете трябва да знае кой е родителят му и да има уважение към него. А това само с мили думи не мисля, че може да се получи. Опитала съм - не отричам да бъда мила и добра..но само така не се получи. И все пак мога да кажа, че имам едно прекрасно дете, което обожавам....въпреки, че го пошляпвам почти всеки ден. Е, това е моето мнение по въпроса. Знам, че ще има и съгласни и против. Затова всеки има свое дете и да си го гледа както иска. Затова и всички на този свят сме различни. 
Виж целия пост
Имам племенница ( 20 дни е по-малка от нас), която никога не са й се карали а за удряне и дума да не става. Но съберем ли двете деца елате и гледайте! Та моят син НИКОГА не ми е посягал (може би защото аз съм му посягала). Странно защо тогава винаги моето дете е добричкото???? Защо моят син никога не е посегнал на друго дете, не е ухапал или оскубал..?!?! Дали не става точно въпрос на МЕТОД на възпитание? Едно дете трябва да знае кой е родителят му и да има уважение към него. А това само с мили думи не мисля, че може да се получи. Опитала съм - не отричам да бъда мила и добра..но само така не се получи. И все пак мога да кажа, че имам едно прекрасно дете, което обожавам....въпреки, че го пошляпвам почти всеки ден. Е, това е моето мнение по въпроса. Знам, че ще има и съгласни и против. Затова всеки има свое дете и да си го гледа както иска. Затова и всички на този свят сме различни. 
# 44
31 ян. 2006, 17:22 ч.
Продължих да чета с интерес мненията ви и не мога да се сдържа да не пусна още едно мнение:
Забелязвам, че повечето от вас удрят децата си в опасни за тях ситуации. Ето ви пример как ние сме се справили: 1. Всички контакти вкъщи са обезопасени, както и вратите. 2. Всички опасни за детето предмети, лекарства, препарати и прочие са прибрани. На практика къщата ни е безопасна за детето. Мисля, че е мого по-лесно да се направя труда да пригодя къщата си към детето си, вместо да го пригаждам към къщата си.
Когато сме навън винаги държа Дариа за ръка. Постигнала съм го без бой, викове, караници и подобни. Просто в момента, в който сме навън я хващам за ръка и толкова. Имало е опити да се измъкне, имало е протести, рев, тръшкане... но аз отстоявам своето.
Когато кажа за нещо "не" и видя, че детето ми продължава да прави каквото си е наумило, просто го местя. Ако пак се върне - отново го местя. Когато се тръшка, не й обръщам внимание - действа много повече отколкото ако й се карах или ако я удрях.
Не искам да осъждам никой - всеки сам избира как да възпитава децата си, но насилието под формата на викове и караници, както и под формата на шамари от всякакъв вид не води до нищо. Между другото какво си мислите, че разбира 1-2 годишно дете ако му се карате?
Аз съм върл привърженик на позитивното възпитание.
П.С. Преди да родя мислех, че ще удрям детето си, но сега виждам, че не е нужно - просто се опитвам да я разбера.
Виж целия пост
Забелязвам, че повечето от вас удрят децата си в опасни за тях ситуации. Ето ви пример как ние сме се справили: 1. Всички контакти вкъщи са обезопасени, както и вратите. 2. Всички опасни за детето предмети, лекарства, препарати и прочие са прибрани. На практика къщата ни е безопасна за детето. Мисля, че е мого по-лесно да се направя труда да пригодя къщата си към детето си, вместо да го пригаждам към къщата си.
Когато сме навън винаги държа Дариа за ръка. Постигнала съм го без бой, викове, караници и подобни. Просто в момента, в който сме навън я хващам за ръка и толкова. Имало е опити да се измъкне, имало е протести, рев, тръшкане... но аз отстоявам своето.
Когато кажа за нещо "не" и видя, че детето ми продължава да прави каквото си е наумило, просто го местя. Ако пак се върне - отново го местя. Когато се тръшка, не й обръщам внимание - действа много повече отколкото ако й се карах или ако я удрях.
Не искам да осъждам никой - всеки сам избира как да възпитава децата си, но насилието под формата на викове и караници, както и под формата на шамари от всякакъв вид не води до нищо. Между другото какво си мислите, че разбира 1-2 годишно дете ако му се карате?
Аз съм върл привърженик на позитивното възпитание.
П.С. Преди да родя мислех, че ще удрям детето си, но сега виждам, че не е нужно - просто се опитвам да я разбера.
Препоръчани теми