Амнезия, честита ви девойка! Ако се не лъжа втората след моята. Супер е да имаш момиченце, само как я кипря с тия разкошни летни момичешки рокли....
Пепита, честит празник макар и на патерици на твоята щерка!
Наш Петър пак доплацка вирус от яслата и сега без мен всички са с хрема и кашлица. Елица и тя се отчете тая сутрин със сополи и я закарах на лекар, че идат почивните дни. Иначе е добре.
Петър щях да го пращам в неделя с моите родители на планина. Ама ако не в неделя, по-късно ще го закараме. А докато го няма почваме ремонт вкъщи. Ако си спомняте зимата ни падна тавана в детската, та ще го оправяме. И понеже така и така ще разтурваме, решихме да боядисаме и всички стаи.
А в сряда го водих на първия му концерт - на един хор на момчетата от Белгия. Като си го знам какъв е станал капризен напоследък, надеждата ми беше да успея да го заведа до залата и да изслушаме 2-3 песни да речем. За моя изненада останахме на целия концерт, макар да излизахме 3 пъти- един път за солети, един път за вода и един път да се разтъпчем тъй да се каже. Вече към края му омръзна и аз му предлагам да си тръгваме, но той не ще. Майка ми и тя беше там, за да го накара да слуша го залъгва, че под седалката имало мишка. И той като почна да пита "Де е мишата?" Ние му шъткаме и той естествено си измисли нова игра. Чака децата да запеят тихо и се изцепва със силен глас "Де е мишата?" Изобщо весело беше.
Буби, да си изкарате добре на морето. А Митачето с вас ли е?
Виж целия пост
Пепита, честит празник макар и на патерици на твоята щерка!
Наш Петър пак доплацка вирус от яслата и сега без мен всички са с хрема и кашлица. Елица и тя се отчете тая сутрин със сополи и я закарах на лекар, че идат почивните дни. Иначе е добре.
Петър щях да го пращам в неделя с моите родители на планина. Ама ако не в неделя, по-късно ще го закараме. А докато го няма почваме ремонт вкъщи. Ако си спомняте зимата ни падна тавана в детската, та ще го оправяме. И понеже така и така ще разтурваме, решихме да боядисаме и всички стаи.
А в сряда го водих на първия му концерт - на един хор на момчетата от Белгия. Като си го знам какъв е станал капризен напоследък, надеждата ми беше да успея да го заведа до залата и да изслушаме 2-3 песни да речем. За моя изненада останахме на целия концерт, макар да излизахме 3 пъти- един път за солети, един път за вода и един път да се разтъпчем тъй да се каже. Вече към края му омръзна и аз му предлагам да си тръгваме, но той не ще. Майка ми и тя беше там, за да го накара да слуша го залъгва, че под седалката имало мишка. И той като почна да пита "Де е мишата?" Ние му шъткаме и той естествено си измисли нова игра. Чака децата да запеят тихо и се изцепва със силен глас "Де е мишата?" Изобщо весело беше.
Буби, да си изкарате добре на морето. А Митачето с вас ли е?
опитвам се да се правя на строга и сърдита, обаче такъв смях ме напуши, че бягах в другата стая да се смея. Нещо възпитанието ми куца, обаче не искам да го бъгвам прекалено със стереотипи, но не трябва да прекрачвам и границата на нормалното де. Ама е лаф след лаф. Много ми е кеф да си общувам с него в момента, такива бисери ръси 
Чудя се леля жираф дали някога пак ще облече тази блуза 
