Италия, 139

Ужас, българските болници са истинска преизподня. Току-що това говорихме в офиса- на едната ми колежка са приели майка й в психиатрична клиника, където едната мед. сестра показвала синините по ръцете си от времето, в което самата тя е била пациентка в нея. Кошмар.

една седмица. Ела, аз мога да съм и твоя леля 

и не отваряйте прозорците да не стане те4ение 

 
С температура и болки в гърлото съм. Гадост! А днес трябваше да излезем с лодка! 

Десита, ти лодката не я мисли толкоз, ами се стягай, че Америка те чакааа   

Уф, не ми е толкова зор за лодката, колкото, че останалите от семейството лиших от един ден в морето. На децата щеше добре да им дойде. Поне сега следобяд баща им ги заведе на басейн, а аз си лежа на климатика, даже почти ми е кеф  , само да не беше хремата, болките в гърлото и тъпата 37-градусова температура.

резюме за Реджи : нечовек, а ако е, и на мен от същия пушър. Сан Сиро щеше да се срути. никога на терцо анелло-не ми се беше случвало и няма да се повтори-2 часа земетресение изкарах.
следващ концерт-прато ВИП.
факт е, обаче, че макар и недоспала, бях в отлично настроение днес 

Феиам, аз не разбрах на какъв концерт си ходила? На кого?

Ние вчера ходихме до болницата в Комо за медикационе на мъжа ми. Доста бързо приключихме и какво, какво- ми хайде до Милано да видим изложбата на Модилияни, която от пролетта се каним да посетим. Изложбата беше разочарование. Не заради Модилияни, ами идеята да набутат 80% картини на впиянчените му другари от Монмартр, повечето от които (по мое лично мнение, нали така се казваше по етикет) са бая посредствени. Преди няколко години гледах една изложба на Моди в Галарате - там има един много нов и много модерен музей, но е в Галарате, нали, не е Палаццо Реале на пъпа на Милано - ами изложбата в Галарате беше много по-стойностна и по-представително организирана. В заключение обаче, хубавото за мен беше, че двете изложби бяха със съвсем различни картини на Модилияни, май нито една не се повтаряше, така че като преживяване на живо беше богата еспериенца. А нали има някакъв нов филм за Модилияни и Пикасо, някой гледал ли го е?
След изложбата хапнахме суши в един набиращ известност ресторант до Комо и се изнесохме по родните места и езера. В Лугано на една зелена полянка на брега на езерото правят лятно кино, та снощи гледахме "Великият Гетсби". На мен много ми хареса! Първо, Леонардо ДиКаприо е велик! Спомням си преди години с какво презрение гледах на него, но в последните години ми е в топ ъф дъ топс. Страхотен актьор. Хареса ми как филмът е направен леко сюрреалистичен - приказен, но и рок'н'рол в същото време. Още по време на филма шептях на мъжа ми, че ми напомня приказната драматичност на "Мулен Руж", то пък се оказа (после проверихме), че режисьорът е един и същ. Темата на филма също много точно ми дойде, понеже в последния месец (по случайност) ме вълнуват филмите "Match Point" и "Sogni e Delitti" на Уди Алън, няколко пъти ги изгледах и си мислех за създаването и преследването на мечтите, плана в живота - с или без компромиси, с или без съмишленици... та и "Гетсби" и той за това мисли.
Филмът свърши след полунощ и уж щяхме да се прибираме, но не знам как така стана, че отидохме на дискотека. Тук по-добре разказът да спре, че дълго стана, но ще кажа, че добре се надивяхме. Ако не ме бяха събудили сега разни полудели съседи със съботна мания за труд и ремонти, още щях да спя.

И аз съм фен на Леонардо, също на Кейт Уинслет. Ако не си гледала Революшънъри Роуд, той, струва ми се, също ти е по темата за мечтите.
Но Мулен Руж пък не ми беше харесал, много истерично ми идва цялото това, така че съм малко резервирана и към Гетсби.
Обаче, искам да кажа, вие прекалявате! Тцтц... Аз, какво, освен като една бабичка да кажа, да сте живи и здрави, да се радват младите  .

А кои са тия опиянчени прители на Модилияни?

Деси, мина ли ти?

Гледала съм "Революшънъри Роуд" и го харесвам, даже сме го обсъждали тук, но си забравила (то преди 2-3 години беше).
А "Мулен Руж" действително е по-истеричен, добре го каза ))))), макар че аз и така го харесвам, пък и ми се връзва с Париж на кан-кан, абсент и кабаретни артисти. "Гетсби" е по-джазов, има повече glamour, но нали е за Ню Йорк през 20-те, така че според мен пак е на място. Той даже бил 3Д филм, нали сега е модерно, което според мен вече идва в повече. Ние на нормален екран го гледахме снощи и може би, ако го бяхме гледали 3Д, тогава вече щеше да ми е прекален.


Ето за изложбата на Модилияни и приятели:
http://www.comune.milano.it/portale/wps/portal/!ut/p/c0/04_SB8K8 … aldetti_pal_reale
Всъщност като обогатяване на информацията и усещането за духа на времето, на това поколение от велики модерни артисти, които се събират в Париж в началото на 20 в, изложбата беше ок. Просто като творби повечето бяха безинтересни сами по себе си.

 

Значи все пак ме убедихте да гледам Гетсби. Аз, честно казано, не намирам уникалността на Скот Фитцджералд, нито Гетсби, нито "Нежна е нощта" ме впечатлиха литературно, освен с изключително напарфюмирания си и елитарен стил, в който са написани. За Лео ди Каприо съм съгласна, но искам да ви кажа, че той винаги е бил много добър актьор (спомнете си "Защо тъгува Гилбърт Грейп", когато той беше тийнейджър). Просто доскоро играеше в много сладникави роли.

Ние пък днес или утре ще ходим да гледаме Despicable Me- анимация. Изглежда адски забавно: http://www.youtube.com/watch?v=HwXbtZXjbVE

 

А в прато ВИП, по-малка гъчканица ли е? Гласа как е?

В крайна сметка не разбрах дали ще ходиш и на 31.7?


Барба, на Депеш беше концерта.

Тралала, свършИ ли с писанията?


Мирена, гледам в подписа ти, че дъщеричката би трябвало да празнува днес 1-вия си Р.Д.

Да е жива и здрава и да радва мама.

Льоли, Лео аз си го харесвах и в сладникавите роли. В крайна сметка, били сме на 15 някъде, като излезе Титаник! Растем заедно, така да се каже.
Фитцджералд и аз така. Може би е редно да му дам втори шанс, но май твърде много ми напомня на разни такива типове, поетично-депресивно-самовглъбени/самовлюбени, които познавам лично, така че съм предубедена.

Барбич, гледам линка ти, и по повод на картината на Валадон, 3 голи жени на полянка, се замислих, дали в Италия са имали нещо като немската Frei Körper Kultur? Ако съдим по сега-то им, по-скоро ги е подминала... (ако се разбра какво искам да кажа).

Реджи, ще се обадя, като свърша. То ще си и проличи  .

добрутро 
станах сутринта да изпратя малката на лагер със скаутите и като се отрязах-та ей до сега
чудя се време за кафе ли е, или за бира

Реджи, къде да ходя на 31-ви?
нямат други дати за Милано, 2014, февруари, мей би 

Десита, оправи ли се?