Някой ще пие ли кафе с мен
Забраненият плод (Aşk-ı Memnu)- сериалът, който остана в сърцата ни !~ 92
- Публикувана: 24 юни 2013, 17:31 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2013, 00:24 ч.
# 421
6 юли 2013, 17:36 ч.
Някой ще пие ли кафе с мен
Идааааа !
Светле, благодаря ти !
Този плакат, който държи Киво и пише, че обича феновете си, е от доста време .
А за обръщението на Берен нищо не съм чувала и аз !
Виж целия пост
Някой ще пие ли кафе с мен
Идааааа !
Светле, благодаря ти !
Този плакат, който държи Киво и пише, че обича феновете си, е от доста време .
А за обръщението на Берен нищо не съм чувала и аз !
# 422
6 юли 2013, 17:40 ч.
Джанъм 
Л И Ч Н О
Ако не чувахме това, което искаме
във думите на другия...
Ако не виждахме, това което искаме
в постъпките на другия...
Ако не търсехме това, което искаме
във мислите на другия...
Какви ли истини, съвсем неискани,
открили бихме ние?
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА
Виж целия пост
Л И Ч Н О
Ако не чувахме това, което искаме
във думите на другия...
Ако не виждахме, това което искаме
в постъпките на другия...
Ако не търсехме това, което искаме
във мислите на другия...
Какви ли истини, съвсем неискани,
открили бихме ние?
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА
# 423
6 юли 2013, 17:41 ч.
ПРОКУДЕНАТА БОЛКА
Прокудената болка се завръща!
Скитосвала задълго - пак е с мен.
Нахлува мисъл - все една и съща.
Защо ледът е толкова студен?
Отнема топлина и се стопява,
а вадичката капе - като стон.
Дланта студее. Леко наболява.
Сърцето ми я следва в унисон.
И то опитва с лед да се пребори.
С отчайващата скръб, че сме сами.
Че в мрака само с вятъра говорим
или със онемелите стени.
Скърбим. А слабостта ни е присъща.
Топят се трудно късчетата лед.
Прокудената болка се завръща.
Боли ме дълго... А не идва "след"...
ЯСЕН ВЕДРИН
Виж целия пост
Прокудената болка се завръща!
Скитосвала задълго - пак е с мен.
Нахлува мисъл - все една и съща.
Защо ледът е толкова студен?
Отнема топлина и се стопява,
а вадичката капе - като стон.
Дланта студее. Леко наболява.
Сърцето ми я следва в унисон.
И то опитва с лед да се пребори.
С отчайващата скръб, че сме сами.
Че в мрака само с вятъра говорим
или със онемелите стени.
Скърбим. А слабостта ни е присъща.
Топят се трудно късчетата лед.
Прокудената болка се завръща.
Боли ме дълго... А не идва "след"...
ЯСЕН ВЕДРИН
# 425
6 юли 2013, 17:50 ч.
Като твоите /ама че съм/
Виж целия пост
Славенка, прекрасни стихове ! Благодаря ти ! 
прекрасни стихове ! Благодаря ти ! Като твоите /ама че съм/
# 426
6 юли 2013, 17:53 ч.
Славенка, удивително е, как понякога, без да искаш, без да си ги търсил специално, стиховете те намират, точно в подходящия момент и точно тези, от които имаш най- много нужда ! Забелязала ли си ?
Виж целия пост
Славенка,
удивително е, как понякога, без да искаш, без да си ги търсил специално, стиховете те намират, точно в подходящия момент и точно тези, от които имаш най- много нужда ! Забелязала ли си ?
# 427
6 юли 2013, 17:54 ч.
Здравейте момичета, едва сега смогнах да седна на компа с кафенцето на Славена (мерси), изчетох ви както винаги с голямо удоволствие. Много ми е мило да вляза в темата и да видя познати любими лица. И аз много искам да дойда на срещата. Но няма да стане за много голямо мое съжаление 
. Веднъж бях на една от срещите на фенките на Незабравима, беше много забавно. И изобщо не бях се притеснила, въпреки, че те бяха вече се срещали и преди и се познаваха. Нали ще ми дадете възможност да ви видя поне на снимка, плийййз.
Аз не си спомням вече да съм гледала филм, наречен Север-Юг
.
Но..... имаше и хора, за които това беше най-прекрасният филм, който са гледали някога. За тях и беше направен, а ние, които се чувстваме обидени от това, което ни поднесоха (особено в последните епизоди), сигурно не разбираме нито от чиста любов, нито от женска красота... сами сме си виновни
.
Приятна лятна вечер
Виж целия пост
. Веднъж бях на една от срещите на фенките на Незабравима, беше много забавно. И изобщо не бях се притеснила, въпреки, че те бяха вече се срещали и преди и се познаваха. Нали ще ми дадете възможност да ви видя поне на снимка, плийййз.Аз не си спомням вече да съм гледала филм, наречен Север-Юг
.Но..... имаше и хора, за които това беше най-прекрасният филм, който са гледали някога. За тях и беше направен, а ние, които се чувстваме обидени от това, което ни поднесоха (особено в последните епизоди), сигурно не разбираме нито от чиста любов, нито от женска красота... сами сме си виновни
.Приятна лятна вечер
# 428
6 юли 2013, 17:57 ч.
Славенка, удивително е, как понякога, без да искаш, без да си ги търсил специално, стиховете те намират, точно в подходящия момент и точно тези, от които имаш най- много нужда ! Забелязала ли си ?
Така е Джанъм, може би защото ги търсиш според моментното си настроение и тогава човек е по чувствителен и усеща самия стих като част от нещо свое несподелено или усетено
marmalon,
Виж целия пост
Славенка,
удивително е, как понякога, без да искаш, без да си ги търсил специално, стиховете те намират, точно в подходящия момент и точно тези, от които имаш най- много нужда ! Забелязала ли си ? Така е Джанъм, може би защото ги търсиш според моментното си настроение и тогава човек е по чувствителен и усеща самия стих като част от нещо свое несподелено или усетено
marmalon,
# 429
6 юли 2013, 18:01 ч.
Мармалон, жалко, че си толкова далеч ! Но, вярвам, че ще имаме възможност да се видим, когато си идваш в България - ще е чудесно !
Честно казано, аз предпочитам да си мисля, че нищо не разбирам от любов, отколкото да повярвам, че това, което ни показаха, е любов ! Това е моят избор !
Виж целия пост
жалко, че си толкова далеч ! Но, вярвам, че ще имаме възможност да се видим, когато си идваш в България - ще е чудесно ! Честно казано, аз предпочитам да си мисля, че нищо не разбирам от любов, отколкото да повярвам, че това, което ни показаха, е любов !
Това е моят избор ! Такава съм усмихната и луда,
почти самозабравена от щастие.
Отглеждам си среднощни пеперуди,
в пашкули от нанизани препятствия.
И да ще ви призная – плача често,
(нормално е когато превалява).
Дъждът ми е мерило за човечност,
след бурите съм двойно по-голяма.
Израствам до размера на Вселена,
в която има все щастливи хора,
да можех всички вкупом да ви взема,
не бих се колебала – ще го сторя.
Но първо трябва всеки да разхлаби,
ръждясалите пранги на сърцето си,
и без значение как ще го направите-
достатъчно е просто да усетите,
че най-големият ви дар е да сте себе си,
та даже и страхът да надделява,
най-истински от всичките ми белези
е този, който вяра ми остава.
И точно затова отмервам пулса си,
със барометъра „щастлива-най-щастлива”,
преди да ме осъдите за чувствата,
признайте си го – страшно ми отива .
Ангела Пранарова
почти самозабравена от щастие.
Отглеждам си среднощни пеперуди,
в пашкули от нанизани препятствия.
И да ще ви призная – плача често,
(нормално е когато превалява).
Дъждът ми е мерило за човечност,
след бурите съм двойно по-голяма.
Израствам до размера на Вселена,
в която има все щастливи хора,
да можех всички вкупом да ви взема,
не бих се колебала – ще го сторя.
Но първо трябва всеки да разхлаби,
ръждясалите пранги на сърцето си,
и без значение как ще го направите-
достатъчно е просто да усетите,
че най-големият ви дар е да сте себе си,
та даже и страхът да надделява,
най-истински от всичките ми белези
е този, който вяра ми остава.
И точно затова отмервам пулса си,
със барометъра „щастлива-най-щастлива”,
преди да ме осъдите за чувствата,
признайте си го – страшно ми отива .
Ангела Пранарова
# 430
6 юли 2013, 18:14 ч.
Госпожата, Славена, прекрасни стихове. Много обичам поезия и често си чета от стихосбирките, които имам.
Обичам Добри Жотев, ето едно и от мен
НЕЖНОСТ
НОЩТА ПРЕГЪРНА ТИШИНАТА И ЗАСПА.
НЕ ЗНАМ ПО-ЛАСКАВИ ОЧИ ОТ ТВОИТЕ.
ПО-МИЛВАЩА РЪКА НЕ ЗНАМ.
ПОД ПОГЛЕДА ТИ, БУДНАТА ТРЕВОГА
ЗАСПИВА УКРОТЕНА.
ПОД ПРЪСТИТЕ ТИ, ВИКАЩАТА МЪКА
ПРЕВРЪЩА СЕ В ДОБРА, ЧОВЕШКА СКРЪБ,
ПО-ХУБАВА ОТ ВСЯКА РАДОСТ,
ОТ ВСЯКО ТЪРЖЕСТВО.
ПОМИЛВАЙ МЕ!
АЗ МИНАХ МНОГО ПЪТИЩА ПО ТАЯ ПРЪСТ.
НАУЧИХ МНОГО МЪДРОСТИ.
НО ДО СЕГА НЕ СЪМ ОТКРИЛ
НИ ПО-ДОБРА, НИ ПО-ДЪЛБОКА МЪДРОСТ
ОТ МЪДРОСТТА:
ДА БЪДЕМ НЕЖНИ!
НЕ ЗНАМ ПО-ГАЛЕЩО ПРИСЪСТВИЕ ОТ ТВОЕТО.
ПО-ИСКАЩИ ОБЯТИЯ НЕ ЗНАМ.
ВЗЕМИ МЕ В СЕБЕ СИ!
Добри Жотев
Виж целия пост
Обичам Добри Жотев, ето едно и от мен
НЕЖНОСТ
НОЩТА ПРЕГЪРНА ТИШИНАТА И ЗАСПА.
НЕ ЗНАМ ПО-ЛАСКАВИ ОЧИ ОТ ТВОИТЕ.
ПО-МИЛВАЩА РЪКА НЕ ЗНАМ.
ПОД ПОГЛЕДА ТИ, БУДНАТА ТРЕВОГА
ЗАСПИВА УКРОТЕНА.
ПОД ПРЪСТИТЕ ТИ, ВИКАЩАТА МЪКА
ПРЕВРЪЩА СЕ В ДОБРА, ЧОВЕШКА СКРЪБ,
ПО-ХУБАВА ОТ ВСЯКА РАДОСТ,
ОТ ВСЯКО ТЪРЖЕСТВО.
ПОМИЛВАЙ МЕ!
АЗ МИНАХ МНОГО ПЪТИЩА ПО ТАЯ ПРЪСТ.
НАУЧИХ МНОГО МЪДРОСТИ.
НО ДО СЕГА НЕ СЪМ ОТКРИЛ
НИ ПО-ДОБРА, НИ ПО-ДЪЛБОКА МЪДРОСТ
ОТ МЪДРОСТТА:
ДА БЪДЕМ НЕЖНИ!
НЕ ЗНАМ ПО-ГАЛЕЩО ПРИСЪСТВИЕ ОТ ТВОЕТО.
ПО-ИСКАЩИ ОБЯТИЯ НЕ ЗНАМ.
ВЗЕМИ МЕ В СЕБЕ СИ!
Добри Жотев
# 432
6 юли 2013, 18:59 ч.
Мармалон, прекрасно е !
Поли, съжалявам да прочета новият ти подпис !
Виж целия пост
Мармалон,
прекрасно е ! Поли, съжалявам да прочета новият ти подпис !
# 433
6 юли 2013, 19:08 ч.
Поли , не така, винаги има LOVE.
Денимира някъде се изгуби из всемира
Виж целия пост
, не така, винаги има LOVE. Денимира някъде се изгуби из всемира
# 434
6 юли 2013, 19:11 ч.
Свечеряване
Очите ми се давят в този залез...
А той изтича бавно над града.
Небето е жаравено. И пари,
когато го докоснеш със ръка.
Но аз го галя. Всеки път го галя.
И тихичко усещам как боли.
Пулсира, уморено в дланите ми
едно небе, изтляло от тъги.
Целувам го... Не искам да тъгува.
То духва в шепите ми виолетов здрач.
Небетата не вярват във сбогувания.
И винаги се връщат с утринта.
caribiana
Виж целия пост
Свечеряване
Очите ми се давят в този залез...
А той изтича бавно над града.
Небето е жаравено. И пари,
когато го докоснеш със ръка.
Но аз го галя. Всеки път го галя.
И тихичко усещам как боли.
Пулсира, уморено в дланите ми
едно небе, изтляло от тъги.
Целувам го... Не искам да тъгува.
То духва в шепите ми виолетов здрач.
Небетата не вярват във сбогувания.
И винаги се връщат с утринта.
caribiana
Препоръчани теми