Лятото е вече тук, ЯНУАРЧЕТА растат, а коремите започват да личат!

Момичета, който желае да бъде включен във фейса, нека да пише на лични на мен или на някое от момичетата, които са в нея. Всички имат равни права и могат да добавят в групата. Моля пращайте  имейл, за да бъдете открити по-лесно. Необходимо е да станете приятел с някого от групата, която е затворена и тайна.

Be6o, силно се надявам думите ти да са истина. Защото никак не е приятно всеки път, когато отидеш до тоалетната да те е страх да си погледнеш бельото.

Galeto123, на теб казаха ли ти, от какво се е получило кървенето и какво ти казаха да пиеш?

Добре, ще чакам. Иначе за ТСХ, аз не очаквах, че ще забременея, иначе щях да съм го смъкнала под 2. При мен беше много объркано всичко. Беше паднало до 0 и после за 1 месец с коригирана доза на 24. После 2, после 6 и така си играеше, но не пада под 2.
Моят приятел вчера се е виждал с тези приятели, които загубиха бебето и те много странно са се държали. Аз не отидох не защото ме е страх да не се заразя, а защото бях по огледи. Казали са повече да не са видяли подобни глупости да им пращам (става дума за твоите координати и за фондацията). Освен това не са искали да се обадят на другите си приятели, които имат малко дете, не са искали да ги виждат. Представяш ли си да бяхме казали за бебето? Сигурно повече няма да ни погледнат. Явно всеки различно си изживява мъката и не можеш да помогнеш на всички. Приеми го. Ето защо понякога гледам да стоя настрана. Опитваш се да помогнеш, а те изкарват като някакъв нахалник, дето се бърка където не му е работата. Така се почувствах и изветно време сега не искам да контактувам с тях. Жал ми е за тях, но явно помощта ми не е желана.

Нормално е да се държат "странно". Дори е нормално да са агресивни, да не знаят самите те как да общуват и т.н. Съжалявам, че си си го "отнесла" заради координатите на Фондацията. Така или иначе - не само, че не можеш да помогнеш на всички, но в тази ситуация изобщо не можеш да помогнеш. Може би е важно това да се разбере. Има разлика между подкрепа и помощ.
А че не искат да виждат приятелите с малкото дете/бебе е най-нормалното нещо на света - аз и до момента се чувствам много зле около бебета на възрастта, на която трябваше да е дъщеря ни, и около бременни жени - без значение, че отново съм бременна, и не съм виждала доста приятели, които родиха през последната година. С други съм се виждала, но е зависело основно от тяхното поведение. Просто има хора, които интуитивно го налучкват.
Не знам как да го обясня - не трябва да ти е "жал" за тях, никой не обича да го съжаляват. Емпатията е нещо малко по-различно, съ-чувствие. На тях им се е случило едно от най-кошмарните неща, които могат да ти се случат и те сега известно време имат wild card да се държат, както могат. Не мисли, че ще им е "минало" след 3 или 6 месеца, или дори след година. Това остава завинаги с теб и те променя завинаги...

Изживяване на мъката чрез агресия е неприемливо за мен лично.  Нищо лично точно към тях, но не за първи път срещам подобни реакции. Никой не е застрахован от подобно нещо, но човек трябва да е силен и да приема трудностите! Не са първите, нито последните за съжаление ! Според мен това как ще реагираш е в зависимост какво се преживял в миналото, ако си преживял големи загуби и живота те е по очукал би го преглътнал по-лесно. В никакъв случай не подценявам загубата или чувствата. Различни хора, различни психики, различно държание!
Аз срещнах подобно държание (агресивно) в "приятелка", която иска да забременее и е правила един месец опит (неуспешен), малцина са хората на които да им се случи от раз  

Тука вече съм "без думи".

Котката Марта не искам да се почувстваш засегната! Както казах всеки изживява различно мъката и радостта си! Всеки има мнение на база своя опит. Всеки знае колко може да му понесе душата. Няма еднаква мъка

Здравейте,
да се отчета набързо за прегледа.

Доктора е много обяснителен, гледа ме 2 часа, малката подивя. Преди време имах раничка, която предишната докторка не сметна за нужно да лекува. Сега раничката е малко по голяма, но доки каза, че ще се наблюдаваме и не застрашава бебо. Като родя ще я оправим.
После ме гледа на УЗИ 15 мин, обясняваше всичко на Елия. Мери ми таз, корем, разни кухини. очуди се, че Елия се е родила нормално с такъв малък таз. После ме изпрати на БХС, не ми се правеше, но заради рентгените той настоя. Струва 53лв, за който още не е ходил.
Иска ФМ да я правя при Марков, но аз не съм навита. Чета много лоши отзиви за него, че гледал по 10 мин.
Утре съм на изследвания за кръв, урина, васерман, спин, хив, хепатит и още нещо си.
Бебо не го измери правилно, защото е като кака си, крие се. Като започна да гледа, подскачаше и изведнъж си легна и  така 10 мин. Около 6 см е.
За сега съм доволна.

А за мъката- ми аз имам вече позната, беше приятелка преди да забременея с Елия, което правеха опити за бебе 1 г, неуспехни. После и дадох телефона на старата ми доки, почна да ходи при нея и нищо. Няколко инвитро и накрая доки се отказа от нея. Тя не спираше да пуши и пие, а доки я помоли поне с това да и помогне. Все е нервна, все тя имала проблеми и т.н. Сега като разбра за това бебе, коментара и беше- хората не могат по едно да имат, ти пак си бременна. Ми аз не съм виновна, че забременявам бързо и че нямам проблеми.
Здраве да е.

Елг браво много хубави новини 
А за приятелката ти ... ами, те думите са излишни
Аз също успях след няколко инв процедури, е тежко ми беше, ревях си тайно, но и се радвах на успеха на всяка една жена станала мама по един или др начин, все пак, никой не  е виновен, че при него са се стекли по този начин нещата, но много грозно изказване от нейна страна иначе, разбирам я напълно и нея и болката и
 

Аз вече не знам какво да направя. Котката Марта, от твоите думи излиза, че ние тях вече ги губим като приятели, стига моето бебе да е живо и здраво. Много ми е тъпо, чувствам се чак виновна за нещо, за което не съм . И е по-добре, че не им казахме. А твоята мъка би трябвало да свърши с раждането на второто дете. Поне аз така го усещам. Ако страдаш за починалото бебе, все едно вървиш срещу сегашното. Защото, ако онова се беше родило, нямаше да го има това. Много е деликатна ситуацията, но помисли от тази гледна точка. Дано нещо не съм те засегнала. Нали не съм го преживяла (дано не се случва на никой) и просто гледам по-философски. Знам, че е трудно, но гледай напред.

и аз така. Плакала съм с нея, че поредното инвитро не е успешно. Докато мъжлето и се разхожда и не му пука. Като прочета нещо, чуя, давам и статии, координати. Окуражавам я. И до сега се моля да и се случат нещата, защото заслужава да изпита това щастие. Но пак казвам, здраве да е.

Не непременно. Тоест, не ги губите непременно. Аз с моите приятели не съм спряла да общувам. Някои просто не ги виждам, обяснила съм, но общуваме. Други ги виждам, въпреки бебетата/децата - много зависи от тях самите, колко добре сме се "напаснали", колко приета и разбрана се чувствам аз от тях, колко са открити с мен... не съм сигурна, че мога да обясня рационално, това са емоционални неща...
Не знам дали е по-добре, че не сте им казали. Те ще научат, няма как, и ще е по-гадно, ако научат от трети човек.

А моята мъка няма да свърши никога, но това няма как да го разбереш
Апропо, това е третото ми дете

babyface76

Котката ти е обяснила за емпатията. Агресивността може да е насочена навътре към загубилите родители или навън. Какво значи да имаме тренинг, момичета? Няма тренинг в скръбта. И не бива да има. Ето ти напр изживяваш много сеериозно проблема с квартирата, който за момента на мен ми е смешен, ама питай ме преди година напр. как като теб се трепах по огледи...

Така и с този род загуба. Едно ново дете не заменя загубеното. Разбирате ли? Радостта не е мантия за скръбта. В края на краищата това са състояния на живота, които са винаги едно до друго.

Не бива да се сърдите на хора претърпели загуба за агресивността им или видния егоизъм в момента. Като жената с опитите, която се изрепчила на бързо зачеващата мама.

Това са истории, които се повтараят в къде по различни житейски ситуации. Например стара мома се омъжва и от нервак се превръща в нежно и сияйно създание...

Лекът е ВРЕМЕ. То пресушава болката, но не я отнема. Времето дава мъдрост как да трансформираме болката и от агресивност да преминем към по креативни процеси като начини да помогнем на други в подобна ситуация. Защото вече сме станали по-силни. А сме - защото живота не ни е минал пред огледалото и суетнята на живота.

Аз например в различен момент реагирах различно. Радвах се на всяко бебе на приятелка, но когато ми се казваше, че друго ще имаме бързо си давах сметка, че срещу мен не седи мъдър човек.. И за кратко просто не общувах с подобни...

Върха беше последния път когато в деня на загубата ми една позната ми съобщи новината за себе си. Казах си - какво нещо е живота. Едни се раждат, други умират. Помня интензитета на тази болка и тази самота. Също се научих да се радвам възторжено на всеки успех на близките си.

Съгласна съм  с котката , че в такъв момент има нужда от подкрепа, не от помощ. На мен ми се искаше просто някой да седи до мен докато плача и говоря глупости... Трудно е понеже хората не са свикнали да ни виждат в такава светлина. Понякога се намират и такива добри приятели, за които да благодарим.

Дълго стана, но не се сдържах.  

pr0m1nd4e  честит рожден ден! Много щастие , лека бременност и прекрасно бебе през януари!

~Elg~ радвам се ,че си доволна. За ФМ може да се "оправдаеш" , че за Марков няма часове. Аз звънях миналата седмица и казаха ,че има за края на Август. Скоро сигурно ще са за още по-натам. Зап.сах си за Елена Павлова на 9-ти. Много е тъпо, когато срещяш злоба и завист( щото на мен на такова ми звучи) за тези най-красиви и естествени моменти в живота. Никой не е виновен,че здравословното му състояение е добро, а  на др. не . (особено, ако и сам си пречи допълнително с цигари и алкохол , което вече си е осъзнат избор). Има и друг начин човек да отгледа дете, (без да го е родил, ако не му е писано да се случи) ако човек наистина го иска. Но разбира се , няма и как да усетим какво изпитва тажи жена!

babyface76  мисля си,че си правиш много прибързани заключения. Минало е много малко време. Нормално е да са объркани , депресирани и да изпитват чувства ,каквито, тези които не сме го преживели няма как да си представим. ( Без да звучи егоистично, можем само да се молим никога да не ги изпитаме). Нормално е и ти да изпитваш тези смесени и объркани чувства . Дай им време и разбиране, както и да реагират. Ако държите на тях, търсете ги без да настоявате. Когато и както те решат. Кажете им за вашето бебе при първа възможност, а както и да реагират, проявете разбиране, не ги съдете, сигурно имат право.В тази ситуация сигурно няма да могат да се зарадват , но някой ден и това ще стане. Вие нямате вина нито за случилото се с тях, ното за това ,че си живеете собствения живот и че ви се е случило нещо хубаво. Това е моето мнение . Успех и не се сърди и не отписвай приятелите си, защото и те нямат вина ,че са изпаднали в тази ситуация.

Да се отчета и аз , доста ми е лошо и отпаднало тези дни и си взех болничен и си почивам вкъщи.

И аз съм качила 4 килца, но нали и аз имах няколко прокървявания и съм на леглови почти режим. Утре съм на преглед и се надявам всичко да е наред и доки да ми позволи да си правя пак йога, естествено ще се запиша на йога за бременни, няма да си правя експерименти и се надявам да си върна формата, че така се чувствам доста зе