Лятото е вече тук, ЯНУАРЧЕТА растат, а коремите започват да личат!

Аз на 02,07 ще запиша ЖК Не мога да се оплача от докторката ми  всяко посещение за нас е изпълнено с информация и смях (винаги си пускаме по няколко бъзика)

Нааай-накрая ви изчетох... човек да не попътува бре  
Честити именни и рожденни дни на тези, които пропуснах  
Добре дошли на новите мами и тумбачета  
Момичета, имаме проблем с каката   Когато и казахме за бебето уж много се радваше, целува ми корема и му говори, обяснява как ще учи бебето на какво ли не, гушка ме лекичко   След два дни, обаче все едно ми подмениха детето - отговаря на всяка дума, не слуша и не се съгласява с нищо, инати се за всяко нещо и плаче за безумни глупости   И мен ме тресат хормоните и не успявам всеки ден по цял ден да съм адекватна на нейните изблици   Онзи ден майка ми предложи (да ми е жива и здрава) да я вземе за няколко дни, та и аз да си почина психически и да събера сили да се спраям с нея... Като я попитах иска ли да иде... Каза, че заминава веднага и може като се роди бебето през зимата баща и да иде да я вземе и да я доведе в болницата Но и при нашите продължават веселбите... Още първата вече плакала в продължение на час за нещо, което сама си измислила като проблем и вече искала да се прибира  
По принцип е много ревнива и аз се притеснявах как ще сме с новината... Винаги като ме види с бебе идва да провери какво става и винаги усеща дали това бебе ми е наистина скъпо или не. Например на брат ми хлапето не ми дава да го взема, види ли че е в мен започва да се "виси" по мен като маймунка, крещи да я взема нея и не иска никой друг   Други малчовци изобщо не отразява дали ги гушкам или играя с тях... Голяма драма... Сега се чудя как да се справяме с проблема   Оплаках се   Приемам всякакви съвети  

Хриси беше така, но постепенно свикна, след като се роди племенницата. Събирам ги по-често, да ме вижда, че си играя с малката, но и че не пренебрегвам и нея. Сега и обяснявам, че бебчето ще е на тати, на мама и на Хриси, само наше. И уж засега е ок, но не знам след като се появи наистина.

Здравейте и от мен


Нова съм си във форума, но да си кажа в 11 г.с. съм, първа бременност и още ми е 'дет се вика странно Прекрасни и много полезни са темите тук, радвам се, че Ви има ...

Елг ти си си най- нормална. Сменяй веднага доФторката. И препоръчай на въпросните да станат тираджии. Само там говоренето така е оправдано. /нещо лично към тази професия, познавам много висшисти, които се принудиха и те../

Бях за задържане при първото ми раждане в 8 месец и тогава се нагледах на отношение към мамите, особено към една, която правеше аборт и понеже не си беше платила я оставиха да се мъчи и я обиждаха много. За мен се бяха заблудили, че ще раждам при едно величие и затова внимаваха много. Аз ги оставих умишлено в заблудата им и в интерес на истината направих всичко и родих на 70 км от града в който живеехме само и само да не сме при тия зверове. Не сгреших.

Котке, аз не поръчах доплер. Ще чакам понеделник.

Много ми е трудно да пиша и да ви отразявам момичета. Вие и не пишете много от вчера, но аз съм стиснато гърло и нервата ме тресе. Вчера на лягане пак оревах орталъка без завидно обяснение. Не усещам нищо, не ми се гади вече и мисля само за прегледа...

Възкресителница, спокойно! Всичко ще е наред! Чувала съм, че симптомите отшумяват до 12седмица. А някои като мен, дето нямат хич
Е, за да не остана валат сега съм болна, с кашлица.

Възкресителнице, ама ти нали се тревожеше, че нямаш симптоми? Че ревът без причина не е ли един прекрасен симптом?   Това за майката, правила аборт, която са обиждали е просто ...   Понякога наистина си мисля, че в БГ са останали твърде малко хора с главно Х. За последно пак имах такива мисли в сряда след покъртително отношение на висшестоящ служител в работата ми.

Irchik, ох много неприятно това с детенце. Все пак има още много време до раждането и според мен с подходящ подход, много разговори, допълнително внимание и любов, би трябвало да свикне и приеме очакваното щастливо събитие. С моята щерка ЗАСЕГА нямаме такива проблеми, но очаквам след раждането ентусиазмът да секне (честа и нормална реакция у децата, които стават каки/батковци). Именно за това вчера изтъкнах статията на първа страничка, посветена на бременността с ВТОРО дете. Препоръчвам я, има много хубави съвети как да преодолеем тази ревност у децата.  

Вики, сори, объркала съм! Я кажи защо не ти харесва да си родена по празниците?  Аз нали май ще съм планово секцио и съм пред дилема коя дата да избера - общо взето се пада точно между Коледа и НГ.   Имам специално отношение към числото 25, много прекрасни неща са ми се случили тогава. Но пък си мисля, че точно на Коледа бих обрекла детето си никога да не празнува, както и да минава само с един подарък.   Мисля си и за 27-ми, ама пък не ща да е Стефффчо.  

Златина, добре дошла!   Ако искаш да те впишем на 1 стр, можеш да споделиш термин, години и от къде си (къде живееш).  

Перо, нали знаеш , че не си сама в това "не усещам нищо" , наистина съм като небременна във всяко отношение, освен лекото наддаване на кг. Но видяхме бебо да прави салта в Четвъртък, въпреки, че естествено аз не го усещам, защото е много мъничко. Ще усетим нещо....но ще е доста по нататък....до тогава ще сме като небременни    това си има и хубави страни, нали, нямаме болежки и неразположения, аз вече така си наложих да мисля, иначе мога да изперкам 


irchick Нормално е това, първо я гони детски пубертет, второ е застрашено личното и пространство и територия, а и я плаши новото положение. Въпреки, че се опитвате да не намаляте вниманието от нея, то тя вече усеща , че се вълнувате не само за нея, а и за новото човече. Ще свикне, ще е тежко и за нея и за теб, но с повече разговори, нежност,, но и твърдост ще успеете. Ще трябва още от сега да свикне с тази мисъл, защото някои родители правят грешка. да държат дълго в тайна появата на новият член или да се правят, че нищо няма да се случи или промени и тогава кризата настава след раждането, когато другото дете не е подготвено. Да не говорим, че доста родители пращат детето на село или при някой роднина, като се роди другото бебе и ей тогава настава истинският ад , защото детето освен , че се страхува, се чувства и отритнато, изоставено и без отговори на многото въпроси, които му се въртят в главата. Моят съвет е при всяка една възможност да си говорите, тя какво мисли за бебето, какво ще правите като се роди, да и казваш , че мама ще е много заета и много ще се радваш тя, като кака да помага на мама и тати, нека чувства, че и тя е част от цялото и участва и в същото време да си представя какво ще е, за да не се страхува 

 

А пък аз да се оплача, преди малко ср скарах с мъж ми, за глупост, ама сега ми е тъпо. щяхме уж да ходим на фризьор, та той ми вика първо ще пострижат мен и аз ще тръгвам,  че щял да ходи да играе тенис на маса. На всичкото отгоре взе да подмята топчето за тенис и се скарахме. Казах му да се маха и да си ходи сам, където иска. Аз 5 мин след него и аз излезнах и сега съм във фризьорския салон и си чакам реда. Поне с прическа ще се видя.

Аз съм в Понтефракт, близо до Leeds. Ние ходихме в специална болница за ранна бременност и на мен ми изглеждаха компетентни там. Всеки ми казва различни неща, аз също се опитвам да се успокоявам. Надявам се всичко да е наред и при вас 

Възкресителнице, Звезден прах, радвайте се, че нямате симптоми, само мога да ви завиждам. Стискайте палци така и да си продължите.. няма място за притеснение, при мен повод за притеснение са болките в корема, в кръста и т.н.     

Абе честно казано и да се разменим мисля, че пак ще сме притеснени..

Вики и аз съм родена на празник - 01.01. та общо взето знам за какво говориш...освен това аз празнувам и имен ден, че и Нова година. 

Пандичке, ами то всеки ден вписва в църковния календар някой и друг светия, а имена ето
24 Декември  Св. прпмчца Евгения. Преп. Николай войн, българин.
25 Декември † Рождество Христово
26 Декември   † Събор на Пресвета Богородица. Св. Йосиф Обручник. Св. цар Давид. Св. Яков, брат Божий
27 Декември † Св. първомъченик и архидякон Стефан. Преп. Теодор Начертаний – Стефановден
28 Декември Св. 20 хиляди мъченици, изгорени в Никодимия
29 Декември  † Неделя след Рождество Христово. Св. 14 хиляди младенци-мъченици, избити от Ирод във Витлеем. Преп. Маркел.
30  Декември Св. мчца Анисия. Св. свщмчк Зотик Сиропитател. Преп. Теодора Кесарийска. Преп. Теодора Константинополска.

Най-накрая ви изчетох! 
Добре дошли на новите мами!
Аз най-накрая се сдобих с квартира. Не е мечтаната от мен, но е прилична и на топ място, в Иван Вазов до пазара, на метри от Южен Парк.
http://www.imot.bg/pcgi/imot.cgi?act=5&adv=2c137044030771638&f1=details
За съжаление сме без тераса, защото е на 1 етаж. Има някои дребни неудобства, като малък гардероб, липса на килими, няма шкафове за обувки и др., но някак ще се оправим. Нямам идея как ще смогваме финансово, защото наемът е 490 (свалиха ни 60 лева), пък моята заплата е малко повече от наема и оставаме със заплатата на ММ, която е плаваща между 1000 и 1300.
Бяхме харесали друга квартира и 4 дни се уговаряхме със собствениците, но те се оказаха мошенници и час преди подписването на договора се обадиха да ме изнудват за повече пари. Аз ги отрязах, но ми стана много криво и се разплаках .
Гледам, че сте обсъдили отношението на докторите. Аз имам опит, макар и това да ми е първа бременност, защото януари 2012 бях оперирана от миома в Шейново и ако не беше мой близък приятел да работи там, аз в тази болница никога не бих стъпила. Лекарите са добри, като цяло, с някои изключения, но има хора от персонала, които заслужават да бъдат уволнени, като повечето са акушерки и санитарки. Нагледах се на ужасно отношение, най-вече в реанимацията. Да не говорим, че понеже бях с пълна упойка, анестезиолога сигурно е бил пиян, излязох от упойка на операционната ИНТУБИРАНА! Не можех да си поема въздух с тази тръба в гърлото. Бях и завързана. Около мен една акушерка и само викаше "дишай, дишай" и май други хора не вдях. То и как да разбера, като бях упоена. Някак си съм успяла да скъсам връзката, с която са ме вързали и сама си извадих тръбата от гърлото. После в реанимация исках нещо за болката, понеже ме болеше, а една ми се накрещя, че как нямало да ме боли, като матката ми е обелена, като портокал. Имаше една баба до мен с много тежка операция, 4-ти ден била в реанимация, на нея как й крещяха, не е истина. Жената не може да мръдне от болка, те я карат да се обръща. Аз голям скандал щях да вдигна, ако не бях в безпомощно състояние. Освен това една акушерка ми забрави абоката отворен и ме обвиниха мен, че съм си го отворила. После се опитваха да ми го отпушат и ми спукаха вената. На другата сутрин дойде рехабилитаторката, която беше много груба, накара ме да ставам и да ходя, а аз нямах сили, защото цяла нощ съм била с кръвно 60/30 и припаднах на плочките. И тя ми крещеше и ме теглеше. Не искам да с спомням! А сега пак ще раждам в тази болница, но ще се подготвя доста добре психически и няма да си мълча.
irchick, аз имам брат, който е 7г по-малък от мен, но никога не съм изпитвала ревност. Аз много исках да си имам брат и още от 4-5 годишна все плачех на нашите, защото другите деца са по 2, а аз съм сама. Като разбрах, че майка ми е бременна, много се зарадвах и като се роди брат ми бях още по-щастлива. Дори се радвах, че има на кой да обръщат внимание, а не само на мен, че преди това ме бяха обсебили ужасно, чак се задушавах. При нас проблемите дойдоха по-късно, когато той порасна и започна да ми чупи нещата, да прави бели и все мен обвиняваха, че съм по-голямата и трябва да му отстъпвам.
Момичета, аз още нямам симпроми, освен малко болки в гърдите и то по-малко от преди, което ме притеснява определено. Вас по-малко ли ви болят гърдите? Чудя се дали е нормално болката да отмине или всъщност нещо не е наред с бебето
Ей, пак стана дълъг поста, съжалявам. Ще гледам по-често да влизам, че да мога да отговоря на всички.

Бе6о, ох права си. Накрая ще го кръстим един ХристоС и да се приключва.  

Деситке, моят мъж беше в командировка 5 дни, така го чаках с нетърпение, а като се върна беше изнервен и много набързо се сдърпахме. Погледна снимката на бебето, никаква реакция... Нищо не коментира около това, че вече знаем пола. Имах някакви очаквания за еуфория като се върне, а то... съвсем различно стана и някак ми докривя. Ама мъже, хич не разбират какво е да те тресат хормони, в следствие на които да си по-чувствителен, да искаш повече внимание, разбиране..   Добре, че сме си тук да се оплачем, пък дано ни мине.  

Babyface, видя ли, че ще намериш? Честито! Пожелавам ви да си го превърнете във вашето си гнезденце и да го изпълните с много любов и разбирателство!  

Ох, момичета на мен, всяка вечер ей по това чудно време и ми се  Няма ли, край вече Мрън!