![Laughing](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/icon_lol.gif)
Аз съм забелязала, че децата някак едновременно приличат и на двамата.Ако застане до майката-одрала и е кожата, ако застане до бащата-същото.
Моето дете е също с моите черти-бузи, нос, физиономия.Но е оцветена с цветовете на баща си-тъмна коса, мургавка е леко и сякаш очите и ще бъдат като неговите.Но пък тъмната и коса леко червенее като моята.Всички казват, че ми е одрала кожата, но аз виждам и много от баща и в нея.
За племенницата ми стават големи спорове
![Joy](/img/emojis/most_used/joy.png)
А за осиновените- наистина приемат чертите на осиновителите си. Чела съм го в някои книги, а и преподаватели са ни казвали, че са наблюдавали дори промяна на цвета на очите или косата.Приемане на походката, поява на лунички на места като на осиновителите, гласът в по-голяма възраст прилича на гласът на билогично дете на родителите и може да се бъркат. Децата са страшно адаптивни и целият им организъм се нагажда към новата обстановка и семейство.
Но това, че като бебе едно дете прилича на някой, не значи, че като голямо ще е така. Като малка бях копие на майка ми, но с годините заприличвам на баща си.По характер съм същата като него.Сестра ми прилича на леля ми(сестра на баща ми) и на нейните деца.По характер е като майка ми. Мъжът ми, например, едновременно прилича и на свеки и на свекъра. До който и да застане ще е негово копие, а те двамата всъщност не си приличат хич.