прекрасен пост!

Представям си как звучат от страни неизказани мислите на Гюней от първата серия та до край.
''Виж, брато...що не идеш да полежиш в панделата вместо мен защото аз утре имам изпит. Пък и е тъпо да си пропилявам 4г. от живота...ми това си е цяло следване.
Междувременно ще ти взема момичето в което си влюбен...еми то не ти трябва там където отвиваш. Ще ти пращам писма в които ще ти обяснявам колко много сме щастливи...пък ти...ти си неудачника в семейството...оправяй се.
После ще излезеш, пък аз за по-лесно ще те намразя...ще те спъвам накъдето и да поемеш. Аз съм велик...едно телефонно обаждане и светът е мой...а, ти...ти се оправяй...нали си лошият син?
Ще застана срещу теб и ще ти кажа, че и аз бих направил същото за теб...ама ти не ми вярвай...аз го казвам от куртоазия. Никога няма да го направя. Глупакът си ти...аз съм умен.
Ще зарежа Джемре защото няма перспектива...ама за да ти е гадно ще ти кажа, че го правя заради теб. Ти ще ми вярваш....защото ме обичаш и няма да разбереш как те манипулирам...защото ме обичаш, а аз те мразя. Ще искам да те гръмна в гората когато беше с Ферат...ама изведнъж се премислих...ще гръмна него, пък теб ще мога още да тормозя.
Когато вече не мога да те манипулирам и ти тръгнеш да се жениш за спорната жена...защо пък да не те гръмна да не се мъчиш. Това е защото ме обичаш, а аз те мразя.
Така си представям вътрешния Гюней с неизказаните мисли.
шегувам се, бе мило ! 
