За мен, Сами бей носи абсолютно солидарна вина за възпитанието на децата си, както и съпругата му ! 
Ролята на мъжа в семейството, не е само да осигурява продоволствието и финансовото му благополучие, а е да бъде баща - човекът, който поставя границите, определя правилата и възпитава с поведение ! Е, всички бяхме свидетели на неговото “възпитание“ и отношение, както към съпругата, така и към децата. Вярно е, че както той сам каза, е следвал моделите на поведение на своя баща - това е гледал, това е получил, това и дава . Но, това не е оправдание нито за жестокостта му, нито за деспотичният му характер .
По едно време, ми беше много мъчно за него, именно, защото виждах, че поне се мъчи да компенсира стореното зло, но така и не намери сили да го направи докрай. Напротив - както казах, толерирането на единия, беше още един фактор за конфронтация между братята . Не случайно и Гюней му го каза в прав текст - никога не е бил до него като баща. Може би, защото не е имал време да се дореди от задушаващата обич на Хандан, но така или иначе, не успя да намери път към децата си .
Много ми се искаше да хвърлят малко повече светлина върху историята на това семейство. Исках да разбера кога тази голяма любов, която е накарала Хандан да се противопостави на семейството си и да напусне уреденият си живот, се е превърнала в омраза и най- вече - защо ?
Ясно е, че Сами не е успял да отговори на очакванията на жена си, не е успял да сбъдне мечтите и, а тя е в състояние да му го изкара през носа, което и правеше бавно и методично . Какво точно, обаче, го е превърнало в онзи груб и жесток човек, който видяхме в началото, не стана ясно .
Моментът, в който призна пред децата си, че не се чувства пълноценен баща и мъж, беше много силен и покъртителен. Мъката, болката и унижението, които е почувствал, когато Хандан го е сринала от пиедестала в очите на синовете си, безсилието да се противопостави на жена си....в крайна сметка, той е избрал да е така . И когато му идваше в повече това безсилие и унижение, не знаеше как да и отговори по друг начин, освен като я пребие пред очите на децата и. Няма как да му се простят тези неща, всичко това, е оставило дълбок отпечатък в съзнанието на момчетата, рани, които трудно спират да болят. Представяте ли си, колко много гняв, ужас и болка може да побере едно детско сърце, че да му дойде на ум, да се нарани, за да спре да чува ударите, виковете и крясъците .
Надявах се, че Сами наистина жадува промяна и иска да се промени, да продължи, да започне нов живот, дори го подкрепих на 100% в това му желание. Мислех, че ако Хандан ханъм, е виновна за техните отношения, с вечното си недоволство, мърморене и намилане, сега, срещайки спокойната и уравновесена Айнур, той най- после ще намери покой и ще видим един различен Сами . Е, оказа се, че вината не била в телевизора на Хандан само, просто Сами си е Сами ! Айнур беше подкрепяща, спокойна, търпелива и мълчалива ....защо тогава се “радва“ на същото отношение ? Защо рева безутешно над раклтата с чеиза, защо не спеше по цели нощи от обида ?
Сами бей, се отнесе и с нея, по начина, който знае - никакви обяснения - само викове и крясъци . Защо не обясни на жена си, че в момента трябва да е около синовете си, че той и Хандан са двамата родители на тези деца? Няма такъв филм - млъкни жено и ме остави на мира ! Е, как няма да се появи ревност у Айнур, как няма да има съмнения, как няма да и е обидно и унизително, че я третират като втора съпруга ! Затова казвам, че явно го обича, щом въпреки това остана с него и му повери възпитанието на сина си !
За факта, че тикна пистолет в ръцете на сина си - вече писах. За мен няма никакво оправдание за подобно поведение, що за бащина заръка може да е това изобщо ?!
И после - браво, сине, ти постъпи като мъж, като брат, направи, каквото трябваше ! А ти, Сами бей, постъпи ли като мъж, като баща, попита ли сина си - можеш ли, сине, искаш ли, ще се справиш ли ? Попита ли го после - как си, тежи ли ти ? Няма такъв филм . За мен, като родител, няма по- голям грях от този - да изискаш от детето ти, да му вмениш някакъв дълг, който трябва да изпълни, без значение от собствените му чувства . Все едно му казваш - ако направиш това и това, ще ми бъде син, пък на брат си - брат ! Иначе си никой !
Така възприемам аз този иначе така симпатичен чичко !
Невероятна игра на актьора - малко думи, малко реплики, обаче силно и осезаемо присъствие от началото до края.
Виж целия пост
Ролята на мъжа в семейството, не е само да осигурява продоволствието и финансовото му благополучие, а е да бъде баща - човекът, който поставя границите, определя правилата и възпитава с поведение ! Е, всички бяхме свидетели на неговото “възпитание“ и отношение, както към съпругата, така и към децата. Вярно е, че както той сам каза, е следвал моделите на поведение на своя баща - това е гледал, това е получил, това и дава . Но, това не е оправдание нито за жестокостта му, нито за деспотичният му характер . По едно време, ми беше много мъчно за него, именно, защото виждах, че поне се мъчи да компенсира стореното зло, но така и не намери сили да го направи докрай. Напротив - както казах, толерирането на единия, беше още един фактор за конфронтация между братята . Не случайно и Гюней му го каза в прав текст - никога не е бил до него като баща. Може би, защото не е имал време да се дореди от задушаващата обич на Хандан, но така или иначе, не успя да намери път към децата си .
Много ми се искаше да хвърлят малко повече светлина върху историята на това семейство. Исках да разбера кога тази голяма любов, която е накарала Хандан да се противопостави на семейството си и да напусне уреденият си живот, се е превърнала в омраза и най- вече - защо ?
Ясно е, че Сами не е успял да отговори на очакванията на жена си, не е успял да сбъдне мечтите и, а тя е в състояние да му го изкара през носа, което и правеше бавно и методично . Какво точно, обаче, го е превърнало в онзи груб и жесток човек, който видяхме в началото, не стана ясно .
Моментът, в който призна пред децата си, че не се чувства пълноценен баща и мъж, беше много силен и покъртителен. Мъката, болката и унижението, които е почувствал, когато Хандан го е сринала от пиедестала в очите на синовете си, безсилието да се противопостави на жена си....в крайна сметка, той е избрал да е така . И когато му идваше в повече това безсилие и унижение, не знаеше как да и отговори по друг начин, освен като я пребие пред очите на децата и. Няма как да му се простят тези неща, всичко това, е оставило дълбок отпечатък в съзнанието на момчетата, рани, които трудно спират да болят. Представяте ли си, колко много гняв, ужас и болка може да побере едно детско сърце, че да му дойде на ум, да се нарани, за да спре да чува ударите, виковете и крясъците .
Надявах се, че Сами наистина жадува промяна и иска да се промени, да продължи, да започне нов живот, дори го подкрепих на 100% в това му желание. Мислех, че ако Хандан ханъм, е виновна за техните отношения, с вечното си недоволство, мърморене и намилане, сега, срещайки спокойната и уравновесена Айнур, той най- после ще намери покой и ще видим един различен Сами . Е, оказа се, че вината не била в телевизора на Хандан само, просто Сами си е Сами ! Айнур беше подкрепяща, спокойна, търпелива и мълчалива ....защо тогава се “радва“ на същото отношение ? Защо рева безутешно над раклтата с чеиза, защо не спеше по цели нощи от обида ?
Сами бей, се отнесе и с нея, по начина, който знае - никакви обяснения - само викове и крясъци . Защо не обясни на жена си, че в момента трябва да е около синовете си, че той и Хандан са двамата родители на тези деца? Няма такъв филм - млъкни жено и ме остави на мира ! Е, как няма да се появи ревност у Айнур, как няма да има съмнения, как няма да и е обидно и унизително, че я третират като втора съпруга ! Затова казвам, че явно го обича, щом въпреки това остана с него и му повери възпитанието на сина си !
За факта, че тикна пистолет в ръцете на сина си - вече писах. За мен няма никакво оправдание за подобно поведение, що за бащина заръка може да е това изобщо ?!
И после - браво, сине, ти постъпи като мъж, като брат, направи, каквото трябваше ! А ти, Сами бей, постъпи ли като мъж, като баща, попита ли сина си - можеш ли, сине, искаш ли, ще се справиш ли ? Попита ли го после - как си, тежи ли ти ? Няма такъв филм . За мен, като родител, няма по- голям грях от този - да изискаш от детето ти, да му вмениш някакъв дълг, който трябва да изпълни, без значение от собствените му чувства . Все едно му казваш - ако направиш това и това, ще ми бъде син, пък на брат си - брат ! Иначе си никой ! Така възприемам аз този иначе така симпатичен чичко !
Невероятна игра на актьора - малко думи, малко реплики, обаче силно и осезаемо присъствие от началото до края. 
страхотен пост. 
/- Гюней отричаше пред целия свят, единственият човек, който знаеше истината, беше Сами . 
няма повече ! 
И дъщеря, която се разболя посред лято.. 
Бързо да минава.....