Горски дъхави цветя - за Мама ЮЛЧЕТО набра:)

и мен фактът,че този път познавам няколко бременлийки около мен ме окуражава и да си призная взех да съжалявам,че абортирах неотдавна.сега трябваше да съм в 6 месец някъде. незнам кой помни,но до скоро гледах едно детенце вкъщи и ми плащаха за което.неговата майка сега е забременяла с второ,а ние имаме приятелски отношения.настоящата детегледачка на Алето,с които също сме нещо като приятелско семейство и тя чака бебе през май (тя е на 40 год. и има двама сина на 17 и 12 години.герой-ка),сестра ми чака април,братовчедка ми има бебе на 4 месеца и една от най-добрите ми приятелки тук (имам две) се мисли дали да не забременее с трето пак.....ами по-подходящ момент да се навия и аз май няма:) така компания няма да ми липсва.а моя мъж.....е тооолко благ.от три кладенеца вода ми носи в момента.аз му поставям условия,а той само вика: "за всичко ще се грижа аз,ти изобщо за нищо не се притеснявай!" (аз за пари се притеснявам и да не ни падне стандарта на животец.не,че е кой зна екакво,но поне е нормален) и даже ми предложи да си напиша желанията,а той д ами подпише хахахаха.....аз аз честно казано обмислях и тази идея,защото като започна пак да се разнасям зла и рошава по течащи цици тук и недоспала може би ще забрави какво ми е бил обещал. ууфффф 

а сестра ми одеве си купи в ибей бебешката количка (малко ранко да,но е много на далавера) и толкова подкрепям избора и и така и аз се въодушевих:) моя мъж като му казах ми обеща и най-хубавата количка на света.добре,че аз не съм толкова луда,за да я поискам абе италианци,аморе-та! и звездите ще ти свлят,ако се наложи,ама не винаги си държат на думите.поне си държат много на семействата.

четох разни трикове да се зачене дете от желания пол.мисля,ако реша да го правя да пробвам с триковете.мнооого държа да имам момиче.бих направила всичко,което зависи от мен.

теди,вие две коли ли имате? аз и това поставих на мъжа ми като условие.да не е посмял да ме остави пак пешеходка,а камо ли с две деца и едно да ме дърпа на ляво,а друго на дясно.аз ще направя компримис с апартамента.бях в издирване на по-голям и нов и съответно по-скъп,но май ще се примиря да останем тук.предпочитам да имам кола.в нас и без това идват само най-близки хора и няма значение толкова дали сме лукс или мизерия.

ааа от снощи имам ново притеснение относно предстояща бременност.бях решила да не спирам да работя,но май ще се наложи. там където работя има много котки и съм в пряк контакт с всичко от тях,а те нали са много опасни?

хайде надух ви главите.хванала ме е музата нещо днеска:)

пак аз:) изнамерих някакви легла с по-интересни дизайни. ето:

http://www.ebay.de/itm/Fire-Truck-Double-Bett-Autobett-Hochbett- … sh=item1e7ff4eaa6

http://www.ebay.de/itm/Mathy-by-Bols-Huttenhochbett-MASSIV-Hochb … sh=item232dcc163c

ето това много ми харесва http://www.ebay.de/itm/LIFETIME-HOCHBETT-HUTTE-SILVERSPARKLE-WEI … sh=item1c336ea67b

http://www.ebay.de/itm/weises-Hochbett-fur-ein-Kind-aus-Echtholz … sh=item233026f338

http://www.ebay.de/itm/HOCHBETT-BIOTIFUL-5-IN-WEIs-ROSA-PARISOT- … sh=item3f24c9f32c

http://www.ebay.de/itm/Hochbett-aus-Kiefernholz-in-weis-tranpare … sh=item20d8b8acef


http://www.ebay.de/itm/Etagenbett-Spielbett-Bus-Omnibus-Hochbett … sh=item43c00096d6

http://www.ebay.de/itm/Pretty-Kinderzimmer-fur-Madchen-Himmelbet … sh=item4854b9673f

Кости, много съжалявам!  от мен.

Kosty, и на мен ми се е случвало, много е гадно. Аз го преживях изключително тежко тогава, защото нямах деца на този етап и се бях изплашила, че няма да имам. Слава Богу, нещата се промениха 

Наистина природата си знае работата 

Никога не ми е било самотно и ужасно да съм с корем или да си гледам децата по 2-3 год у дома.Това са били най-хубавите ми години и ако имам възможност,с удоволствие ще потертя

Маритке,както го описваш,момента е идеален от всякъде Стискам палци

Хайде и тук да изрева болката си, но първо да кажа, че и на нас с мъжа ни вече ни се иска второ, само дето не можем да си го позволим, защото ако разчитам на майчинство отиваме на улицата с 2 деца 
Кости, Дианадсд, и аз съм от вашия отбор (беше точно след сватбата ни, когато разбрах, че плода не се развива и го изживяхме и двамата тежко) 

принцеса_Фиона (Маритке), котките не са опасни. Опасна е токсоплазмозата, която те пренасят. За твое успокоение ще кажа, че 80% от хората са преболедували токсоплазмозата и имат имунитет още в ранна детска възраст, особено са имали контакт с котки  При повечето хора минава като лека настинка. Тази болест е опасна само за плода, и то ако майката се разболее по време на бременност, т.е. ако не е преболедувала. Тогава се получават аномалии. Сама разбираш, че вероятността да се случи нещо такова е много малка. Особено, ако спазваш елемнтарни хигиенни навици, като измиване на ръцете след контакт с котка, защото заразата попада в организма през устата 

Ето подробна информация: http://www.puls.bg/illnes/issue_433/

А и да се оплача, че забравих - Алекси много трудно се адаптира в детската градина, а и условията там не помагат особено. Само който е минал през такъв ад може да си представи какъв е стреса. Да гледаш как детето ти остава разплакано, втрещено, ужасено, самотно, уплашено и какво ли още не, вкопчено в шишенцето си... И като знам, че през целия ден ще плаче вкопчен по този начин... Е, не мога да не се разплача  Направо не знаем къде се намираме с мъжа ми, а Алекси милия денонощно повтаря, че не иска на детска градина и е в страх, че като се събудим и ще го заведем. Дори през нощта проплаква на моменти  Ако беше просто да се глези или да хленца само сутрин, нямаше да е проблем, но той го изживява много дълбоко и съм много притеснена  Доста е травмиран, а това е втората му седмица и няма никаква промяна.

Не успява (и дори не се опитва) да контактува с другите деца, изолира се, не се храни там, някои дни плаче без да спира, докато не заспи, и после продължава докато го вземем. Първата седмица след като го вземем се успокояваше веднага, а от вчера и вкъщи продължава стреса. От снощи насам сигурно 200-300 пъти повторих колко го обичаме, че винаги ще го вземаме, че го разбирам и т.н. Повтаря по 3-4 пъти в минута като робот: "Не искам на детска градина! Утре като се наспим не искам на детска градина!". Сутринта още не беше отворил очички и пак започна да повтаря същото като навит на пружинка.

Ади,ти си имаш призвание да си майка.аз съм доволна,че съм майка,но явно призванието ми не е толкова силно като при теб и други жени,а и доста се страхувам.....от всичко,а то животът си минава и накрая равносметката май няма да е в моя полза,но работя по въпроса с преразглеждането на приоритетите ми ми хайде направете си още едно щом толкова ти се иска.аз иначе се радвам на хора решили да имат деца ти сега работиш ли?

цветулке,аз знам за токсоплазмозата и как действа.за мен опастността е голяма дори била тя  и 20%. хайде ще си призная едно нещо,от което малко се притеснявам.всички казват,че срамна работа няма,но аз знам,че истината понякога не е точно такава,та.....започнах работа наскоро (20-30% засега с тенденция да стигне до 40-50%) и чистя на различни хора в къщите.имам няколко къщи/апартаменти и само в един няма котка,а пък един от тях е пъъъълен с котки.навсякъде пикано,акано и повръщано от едната,която май е пред умиране.стара е ужасно.където мине по нея остават направо топки/кичури козина.като вляза там буквално около мен летят из въздуха котешки косморляци,после като приключа с прахосмукачката с еналага да я самоаспирирам (прахосмукачката) и себе си от краката до главата и въпреки това нанасям косми в колата ми.смятай там за какво става въпрос! колкото и да се мия аз ще вдишам само с присъствието си токсоплазмозата,от коята никак не съм убедена,че съм преболедувала.всъщност това също планирам.скоро имам час при гинеколог (следабортен контрол.пак.) и ще ги питам дали е възможно да ми направят тестове да видим.абе май леко-полеко планирам нещата вече аз.одеве се сетих и фолиева киселина да започна в случай,че реша да раждам.ако пък не реша тя няма да ми навреди хахах

Маритке, в бг може да се прави изследване на серологичните нива на токсоплазмозата и така може да ти кажат дали е опасна за теб. Не знам при вас как е. От вдишване на козина май не можеш да се заразиш, обаче  Не съм спец, но така ми се струва.

Маритка, ние разполагаме с 2 коли, но едната от тях е служебна на мъжа ми, т.е. той си има служебна кола и много рядко взима моята, само когато е в отпуск, което е 2 седмици в годината и по коледно-новогодишните празници, така че реално аз си имам кола на мое разположение през доста голяма част от времето. Ние също мислим за по-голяма кола, но все още не сме предприели нищо, може би другия месец като съм на контрола в Пловдив ще погледнем там, т.к. до колкото разбрах цените са им доста по-ниски 

Благодаря за моделите легла, аз харесах някои модели, но мисля да говоря с мебелна фирма да ни изработи, нещо готовите по сайтове и магазини не ми харесват честно казано 

Цвети, няма ли вариант да преместите Алекси? Там ясно има някакъв проблем, за мен не е нормално... и моя мрънка, че не му се ходи, обаче това е 5 мин. на вратата, после хваща баща си за ръчичка и отиват, до сега само веднъж е ревал и то като бяха смесена група в друга сграда, с други деца и други госпожи. Иначе ние сме в една група с децата от парка, той ги познава от както се е родил, както се казва, госпожите не са идеални, аз дори ходих да говоря с една от тях, но пък не мисля, че травматизират децата, по-скоро имахме битови въпроси за разрешване 
В този смисъл ако смени средата с по-благопрятна дали няма да се променят нещата?

Ади, аз също се възхищавам на жени като теб и се чудя защо не мога и аз да съм такава    Да ти кажа честно на моменти ми е много съвестно, че навремето се върнах толкова рано на работа и не си изкарах дори цялата 1-ва година от майчинството. Сега в това отношение съм се променила, просто видях, че работата по никакъв начин не може да те удовлетвори, така както времето прекарано с детето и се чудя къде ми е бил акълът. 

ами предполагам,че и тук може,но до сега не ми се беше налагало.ще попитам аз. иначе токсоплазмозата се прихваща от слюнката на котките и следователно и от козината според мен,защото нали постоянно се ближат.козината е им е пълна със слюнка,но от друга пък страна незнам извън тялото колко време би оцеляла токсоплазмоза. абе няма какво толкова да го умувам.ще ми кажат хората.

теди,мен самата ми работа в никакъв случай не ме удовлетворява,но фактът,че излизам от нас и правя други неща ми действа благотворно.самото стоене постоянно в нас само с едно бебе пък било то и моето си бебе ме побъркваше буквално на моменти! пък си имам и разни "трески" по характера,които ми пречат да бъда щастлива,но работя по въпроса.осъзнах,че наистина само единствено аз мога да си помогна:) ох моя мъж за съжаление няма служебна кола и ако спра работа и родя първото,от ковто ще спестим е едната кола сигурна съм! то и сега си е лукс,а камо ли тогава. ето това много ме трови. тъкмо станах волна птичка и пак ще трябва да се откажа от тази екстра:(

Теди, не мисля, че проблема е в госпожите (по-скоро в самата система на детските градини). Мисля, че основния фактор е самия характер на детето, това, че е доста умен и другите деца на неговата възраст са му безинтересни (без проблем се заиграва с 4-5 годишни например и по-големи, но не и с такива на неговата възраст  ). От там като добавя, че не познава децата, хората, мястото, и че самият той не е от най-лесно адаптиращите се, можеш да си представиш каква комбинация се получава  .

Много съм притеснена, защото отказва и вкъщи да се храни вече (и дори да пие водичка). Вчера е хапнал 2-3 хапки някакво руло следобяд с малко айрян. После като го взех гризна половин банан и до там. По-късно успях да го уговоря да пийне малко компот и да изяде 4-5 лъжички кис. мляко с бисквити. Това е за целия ден. Сутринта посяга към закуската и започва да плаче, че не иска в детската градина  А там хич не яде (те и госпожите потвърждават). Водичката му от 3 дена не е мръднала и с глътка 

Не знам.... Обмислям всякакви варианти, защото вече нямаме баба в Бургас и реално нямаме избор, а детегледачка ни е много скъпо да вземаме на този етап, а и ми се искаше да контактува с повече деца. Но ако продължава така.... Не знам какво ще правя 

Какво е мнението на педагожките? Ходи ли на някакви доп. занимания?

Калоян се адаптира лесно, защото тръгна малък, нов последните месеци на яслата - много мрънкаше сутрин. От както се премести в градинска група (с големите деца от двете яслени групи, т.е. половината ги познава) - ходи с огромно желани и сутрин ни пришопрва (Хайде, мамо ...) и това е още в първите дни, нямаше никави играчки останали, на площадката е супер голо - само "засъхнала" кал - не знам защо иска да ходи, но да ходи .... преди обед учат математика, български и т.н. - имат 8 учебника, отделно го записах на 5 допълнителни - таекуондо, футбол, приложни изкуства, народни танци и латино танци ....ако някое не му харесва - ще го отпиша - но те започват сега, надявам се да му е още по-забавно.

Във Ваши случай - мисля - педагожките - имат преки наблюдения - какво се случва - дали деца го тормозят .... дали е нещо друго, дали се чувства изоставен .... със сигурност има подход, може би е добре да обсъдите и с педагог 

Подкрепям мнението на Алена, и аз мисля, че работа на госпожите е да предразположат децата. В яслата само като отворихме вратата и госпожата започваше да му говори едно мило на Борко "Хайде, приятелю, ела че ще ти изям закуската" )) и детето се ухилваше и изобщо не сме имали проблем, дори като си го питах и той казваше, че си харесва госпожите.

Не знам, госпожа Ади ако може да се включи с компетентно мнение 

О, вярно, че си имаме "вътрешен човек" 

И при нас, ако е имало мрънкане - е само - докато премине навътре за ръка с г-жата

Обаче знам за един случай на моя приятелка - детето беше записано още в яслена група - с големи ходатайства, първите 2г - беше ходил по 15 дни в годината. Съвсем както Цвети го описва. Не се храни, рев .... Само, че той имаше такова поведение и в детско клубче и на площадката ... винаги до мама и се закачаше с чичковците, напр. с мъжа ми или с по-големите деца. Едва, когато стана на 4г - тръгна с желание и сега ходи без проблеми, ей така изведнъж - все едно порасна.

Според мен също педагозите и психолога в ОДЗ-то трябва да търсят правилния подход - за адаптиране на детето, защото те са в ситуацията и виждат проблемите, а имат и съответната проф. квалификация.

Предполагам, че такива ситуации има във всяка група и следва да имат опит и подход    Цвети, дано проблемът се реши бързо - в полза на детето и Вас, като родители.