Простакеса ООД

Веднъж леличката, която продава билети в метрото си чистеше боб вътре, ей така, както си работеше. 

Като студентка работех на една сергийка за сребро на главната улица в града. Наистина цял ден изкарвахме там без нормирани почивки. Не си спомням какво съм яла - може би разни сухи неща, но имах една колежка на съседен статив до мен, която редовно чоплеше семки. Иначе се имаше за културна - начална учителка или нещо от този сорт беше. Гнусно ми беше как чопли и след това без да си измие ръцете пипаше например сребърните колиета и обици и след това помагаше на хората да си ги слагат.

Друг е въпросът, че хич не ми се вижда редно продавачките да нямат право на почивка поне от половин час, през която ако искат и едно шкембе да отидат да хапнат някъде.

Едно от нещата,които за мен са твърде просташки е използването на "ма".
-аре,ма,къде си ,чакам те ,ма,ей там.... и подобни.
Тъкмо вчера зад мен вървят два женски индивида и говори едната по телефона точно с този език .А всъщност като ме подминаха видях,че бяха две добре облечени,млади момичета и ....пфффф 

лежа в МД в патологията. До мен една 19 годишна циганка с контракции.
изведнъж вратата се отваря и влизат мъжа и, брадчета, майка и, мъжа на майка и, сестра и и няква бабичка. отваря се една бира, разчупва се едно пиле и един хляб и това чудо се раздаваше от ръка на ръка през целият катун  и всичко това съпроводено с цигански подвиквания.
бях вързана за един перфузор, ама намерих сили да звънна на сестрата да дойде да ги разгони.

Не знам дали бих могла да го нарека просташко в точния смисъл на думата, може би просто е въпрос на липса на възпитание и образование, ама аз мразя продавачките в магазините да ми говорят на ТИ - Искаш ли пликче? Чао! и тем подобни ...
И по този повод, пак случка в квартален магазин (вече няколко, разрастват се):
Една възрастна жена, придружена от 2-3 роднини на средна възраст, тръгнаха към касата, след това се върнаха към един от рафтовете... От касата девойката се провиква: Елате на първа каса!
Клиентите продължават да умуват дали и какво да купят, а девойка на първа каса  се обръща към себеподобната си на втора каса със следния коментар на висок глас: ТЕА ше купуват ли или само гледат? 

Интересна тема, но мисля, че пое в погрешна посока
Аз не харесвам хора, които говорят на "ма", "ша", "ве", ръсят цинизъм след цинизъм и разбира се самия махленски тон на говорене. А когато това е придружено със самочувствие до небето - определено ми идва в повече.

Не понасям някой да се секне или да плюе по улицата- било то мъж или жена. При гледката на нещо подобно мога буквално да повърна.

Продавачките не ми пречат - нито ако ядат, нито ако ми говорят на ти, но ако се държат неуважително - обичам да им обяснявам нещата от живота. Но това разбира се, се отнася и за всички останали, чието държание спрямо мен е недопустимо според собствените ми възгледи.

Лично аз не употребявам махленска реч, още по-малко пък псувни и други цинизми, въпреки че съм на 23 (като гледам диапазона на момичетата, които обсъждате се върти около тази възраст - истината е, че простащината няма възраст)

За съжаление ми се е случвало в пристъп на гняв и безсилие от постъпката му, да нарека един асистент в университета гей по неособено възпитан начин(разбира се не в очите- пред него запазих добрия тон и се опитах да защитя тезата си). По-лошото обаче е, че го направих пред колегите ми, а един от тях си е гей, но в добрия смисъл

Не харесвам и не общувам с отявлени простакеси (това, което аз влагам в смисъла на тази дума, няма нищо общо с псуващите зад волана - това го приемам като реакция, подобна на моята с асистента) и определено когато срещам такива се стремя да им покажа къде им е мястото.

Вярвай ми, по коледните празници в магазините е ад. С колежките ми буквално сме преглъщали цели бисквити, без да ги сдъвкваме, докато вадим нещо от някой шкаф, примерно. Не защото ни е много хубаво да ядем пред клиентите, а защото мърдане няма, а все някак трябва да се изкарат 10 часа.

И аз така мисля. И не мога да разбера какво е това характеризиране на продавачките като "простакеси". Във всяка една професия, като започнем от министър, та стигнем до чистач на клозетите по ЖП гарите, можем да срещнем какви ли не хора. (справка: Народното събрание)
+ че точно в момента, насред този тотален икономически (и не само) крах на България, мога да изброя бол народ висшисти, които са принудени да работят като какво ли не, само и само да преживеят идния ден.
Бъдете по-снизходителни към нас, простолюдието, и моля ви, не намесвайте професиите. Ако ще е така и аз да се изкажа за "правистите", "икономистите" и сие. Това ли е темата?

Подобен случай, но доцентката хрупаше солетки, разбирах я жената, изпитът беше от 9 сутринта и продължи до към 10.30 вечерта, а тя най-непоколебимо-късаше ли, късаше .... )
И аз много се смях на историята на Суале-то с отвертката , така веднъж се разхождам по Женския пазар и на една от продавачките, като й кипна, та започна да замеря една баба с домати. Кофти ми беше за бабата, но като знам, че ходят по пазара, само за да се заяждат с продавачите...ставала съм свидетел: "Ама тези домати от къде са, хм не ги ли продавате скъпо, може ли половин килограм...не всъщност искам един, абе я по-добре половин...нещо ми зеленеят, откарваха по половин час пред сергиите.

Това ми напомни  за обслужването по някои заведения- сервитьорка/ в Пикадили/ ми носи каквото съм си поръчала и ми казва "Заповядай, муцка"  .Много мразя да ми го говорят така.   Или една сервитьорка/ от Хепи/, която носи поръчката и ведро възкликва " НаздравИ"  

Няма такова нещо, просто се споделят случки.
На мен не ми пречи да ми говорят на ‘ти’, но зависи какво и как ми казват. А  хрупането на солети се случва и в банки, пред клиенти. Имат си обедна почивка, стая за почивка. Веднъж една девойка си отвори царевични пръчици. Такава миризма се разнесе. Иначе момичето с висше.

Water_Lilly, вярвам ти, но не си била сама, все пак. Сигурна съм, че има периоди, в които е лудница, но те са периоди, здрав и млад човек може да оцелее и само на закуска преди работа и вечеря, колкото и да  му е неприятно. И пак да кажа, нямам проблем с ядящи продавачи, размишлявам от гледната точка "Ако аз бях на мястото на продавачката".


Изкажи се - толкова прависти и икономисти ли срещаш ежедневно, колкото продавачи в магазини?  Никой нищо не квалифицира, банков персонал да си яде на работното място е значително по-просташко от гореописаните случаи, в които продавачката няма физическата възможност да яде извън погледа на клиентите.

Ами всъщност да. Рядко влизам в магазини, не обичам да се шляя като муха без глава и да пилея време - имам по-важни неща за вършене. От друга страна, работата ми непрекъснато ме среща с разни ми ти "големи хора"(и то не само от "новото поколение"), дето се чудя как гимназия са завършили, камо ли университет.
Отделно в момента се сещам за бол "прависти", дето завършили право от няма и какво, и сега се бъхтят в чужбина като "простакеси". А, специално, мога да те уверя, че сума от "простакесите" по магазините са "икономистки". В петък цели три бяха на интервю при шефа за този тъй, погледнато отстрани, прост пост на "простакеса". Нито една не отговаряше на условията, познанията им няма да ги коментирам.
Joy_r, има ли място в клуба на "отровните и хард"? 

Или пък... имам левче и 40 стотинки, с които трябва да ям три дни, не съм хапвала домат от миналата година, толкова много искам, но ако си купя килограм, няма да имам за хляба и киселото мляко, които ми помагат да изкарам още седмица от нерадостните си старини....
Толкова ми е грозно понякога тук, че чак ми се реве. Разбирам, че не е лесно да се поставиш на мястото на другия, ама поне да не съдим на едро бихме могли, нали?

Кirti, ще си заформим клубче, мен лично не ме е срам да съм "отровна", повече бих се притеснила, ако бях непростакеса

Назначиха жена на работа при нас, която ме изумяваше всяка сутрин, идвайки на работа чиста, прилично облечена, а се пременяше в скъсана, развлачена тениска и нещо като сто-годишни широки гащи, шарени и дупчени, шушони или терлици и като завършек на тоалета домашни чехли. Обяснението беше, че ако се изпоти, ще се вмиришат дрехите. Метеше, каквото метеше и нарамваше пълна торба, позиционираше се на едно канапе в експозицията барабар с дисагите  и ако усетеше стъпки в нейна посока, се започваше едно шумолене на вестници, разстлани незнайно защо като за софра, прибиране на елечета... Огладнееше ли, влизаше в предверието на тоалетната и хапваше на крак зад вратата. Това се вършеше тайно, без да съобщава... и ако се случеше в тоя момент да имам път към ВЦ-то, обикновено изяждаше една врата в гърба. Първия път се уплаших, че съм й строшила нещо. После свикнах, предполагам и тя.
Други колеги може и да забравя, но нея не.