Къде е грешката?

Дядото нищо чудно  да се въздържа от пиене и скандали в присъствието на децата или да му се постави такова услови.(по точно да му се намекне)

Нека е ясно, че няма постове, които да не ми харесат. Пуснала съм темата именно с цел да получа всякакви съвети. Ако бъда честна не очаквах,че ще получа подкрепата ви. Смятах, че ще бъда нападната.

Другото, което бих добавила .. Не съм злобарка, не съм злопаметна. Попадала съм в какви ли не ситуации. Прощавала съм в името да вървят нещата. Никога не съм обиждала въпросните хора, никога не съм се държала като простачка. Винаги съм се държала на ниво. Повярвайте ми, вече чашата преля с тях. Бягам в случая от тях, защото не желая повече да влизам в конфликти, не желая повече да бъда обект на нападки, обвинения и прочее. Не желая повече да бъда там, където не съм желана (макар и да не ми се казва в прав текст). Не желая повече да бъдат част от пиянската среда в дома им. Един пияч на бира ми стига. Просто домът им не е средата за мен и за децата ми. Нямам волята и смелостта да огранича изцяло контакта и на децата. Затова искам максимално рядко да ходят, защото средата едва ли ще им влияе добре на възпитанието. Това съвсем не означава, че искам да ги лиша от баба и дядо.

Бих допълнила, че не желая повече да бъда обвинявана за грешките на съпруга си. Всяка негова грешка спрямо родителите му, се тълкуваше, че аз го настройвам. Ето това ме вбесяваше най-много.  Без вина да си виновен.

В никакъв случай не казвам, че аз не съм била виновна за нещо в техните очи. Това е моята гледна точка. Тяхната може би е друга. Обаче и околните твърдят, че не аз, а те са нямали подход към мен.

Семейството на бащата си има история и тънката червена нишка си тече вече поне второ поколение. Какво означава "дядото да се въздържа"! На такива неща не може да се вярва особено. Все едно някой да те е бил, и ти да му казваш "ще дойда, ама се въздържай да ме удряш".

Прощавай, ама те, децата не са се появили днес, че тепърва да се съобразяват с тях! Смяташ ли, че ако досега някой не се е осъзнал как с поведението си нанася вреди на най-близките си, с намеци ще се преобрази? Кой е начинът да накараш един алкохолик да не пие? Ако подобно поведение не е проблем за бащата, а нормално съществуване, как?

Хората в семейството ми са много близки.Баби и дядовци гледат много внуците, възпитана съм, че внуците са и деца на бабите си и е грехота да не се виждат, да ги отдалечаваш.
Но в такава ситуация въобще не бих се съобразявала със свекърите. Даже аз съм във подобна ситуация.Няма как да си пусна детето при моите свекъри, не виждам защо авторката да е длъжна, пък чак и график да прави.
Ако искат да виждат децата, нека да идват те. Даже не бих ги търпяла вкъщи, а някъде на неутрална територия. 
Моите свекъри винаги са се държали идеално с мен. Свекърва ми е сдържана, възпитана(когато е в съзнание), а свекър ми даже е прекалено любвеобилен.Но ме е страх от тях, от действията им, когато не са адекватни.Не бих стояла сама някъде с тях, още по-малко да си дам детето.
А не виждам тя защо да е длъжна, щом даже я обиждат и мразят.
Мъжът и е притиснат-ок. От една страна му говорят родителите, мрънкат, натоварват го.От друга страна жената. Той ги обича, което е логично, но един мъж, който е емоционално изсраснал и стабилен, знае, че когато има жена и деца те са на първо място, изключвам, когато има някакви особени случаи на зли жени 
Релаксацията след работа е нормално нещо, но не и с навик, вещество, което вреди на теб и на семейството си.
Ако пуши по 3 кутии цигари, пуши трева, взима по-тежки наркотици-това оправдано ли ще е...защото човека иска да разпусне.Между алкохолна зависимост и такава към наркотик, аз не виждам разлика. Еднакво лоши са.
Ако тя вечер разпускаше с два литра бира? Щяхме лицемерно да заявим"Аууу какво е това, каква е тази майка алкохоличка?!"
Хич не им е длъжна.
На нейно място ще проведа разговор. Първо с мъжа си, на който ще заявя, че ще говоря с родителите му, за да се изяснят отношенията. Не у тях, не и без мой роднина, който да присъства.И без децата.
После директно ще ги им задам въпроси, ще ги питам какъв им е проблема, ще им кажа, че не искам децата ми да стоят при алкохолик, не искам и мъжът ми да се алкохолизира. Защото за това не се говори, помрънква се, но дали някой е казвал"Ти си алкохолик" ? Ако мъжът ми не заеме моята страна, събирам багажа и се изнасям.
Много е просто, макар и трудно.

Мама..., това, за което трябва да си дадеш ясна сметка е, че не си длъжна никому. Не си длъжна да живееш някъде, където не ти харесва; не си длъжна да си водиш децата при някого, на когото му кефнало да ги вижда в определени дни; не си длъжна да поддържаш връзка с хора, които се държат брутално с теб; не си длъжна да се оправдаваш защо ходиш при майка ти.
Никоя нормална майка няма да подкрепи идеята децата да ходят при хора, редовно прекаляващи с алкохол, които на всичкото отгоре минават всички граници на доброто възпитание. В такава ситуация ама хич и няма да ме интересува дали половинката ми бил потиснат, депресиран, уморен и т.н. Ако той самият не осъзнава, че родителите му са преминали точката, от която няма връщане и те насилва да ходиш там, не виждам какво има да се обсъжда. Той е първият, на когото трябва да му светне лампата и който не трябва да допуска подобно отношение към теб.
След като не му създаваш спънки да ходи там, да се вижда с тях, какво повече може да иска от теб? В момента той усилено работи да ти вменява вина, за да разсее фокуса от неговите проблеми.
Аз винаги съм с две ръце ЗА умереността на тона, ЗА контактите, ЗА куртоазните срещи, ако щеш, но в такава ситуация няма сила, която да ме накара да се срещам с хора, на които елементарното възпитание им е чуждо. Звучиш като интелигентна жена, не позволявай да те манипулират с простовати трикове.

Ми надеждата, да речем... 
Ще се надяват ТОЙ да се въздържа...

Не можеш да го накараш да спре да пие. Той сам трябва да реши. Често се сещат едва когато вече са изгубили много, защото като се замислиш, защо аз да спра да пия, ако всичко си е добре вкъщи - жената готви и чисти, децата тичат наоколо...

Мама на две слънчица, ти какво искаш/очакваш да се промени?
И има ли вариант да си тръгнеш с децата?

аз също смятам, че не си длъжна да търпиш. Особено, когато има алкохолни прояви.
моят свекър има проблеми с алкохола. Ракията му вече свърши и сега е на огромни количества бира. Лошото е, че като си пийне не отива кротко да си легне, а се започва със заяждането, подмятането, обидите, скандалите....За щастие не към мен, а към свекърва ми, но това е достатъчно да нагнети обстановката и да я направи нездравословна. По тази причина, колкото на детето да му харесва на село, казах на мъжа ми в прав текст, че то без нас там няма да стои и, че отиваме за малко, колкото да уважим хората. Алкохолната среда е ужасно вредна и много често е наследствена.
Не очаквай от съпруга си да има различно поведение. Той е израстнал в такава среда и за него тя е нормална. АКо не е духовно и емоционално израстнал, за да осъзнае и преодолее проблема - няма шанс да се промени. Той е точно такава жертва на средата, в каквато се опитваш да не превърнеш децата си!

Мое мнение - отстоявай позицията си и гради у децата си правилни ценности! Средата и отношението между членовете на семейството, което виждат са е ужасно важни.
 

Rumi345, в много от случаите като тези на авторката, хармония е немислимо да бъде постигната.
Ако тя отстъпва за всичко и се тормози вътрешно, ако мълчи и се съобразява, какво би и донесло това, освен много нерви, разбито здраве и проблеми?

Смея да твърдя, че и аз живея в много хармонични отношения със семейството си-моя съпруг и детето ми.  
Твърдо съм против разбирания, че човек е длъжен да контактува с роднините на половинката си, ако имат сериозни неразбирателства, ако не се харесват или дори, ако едната страна просто не го желае.

Надеждата винаги умира последна, макар, че за мен тя вече е почти умряла. Не вярвам, но ми се иска, мъжът ми да спре да разпуска с бирата.. да си купим жилище и да живеем спокойно. Той да си уважава родителите, но да не занимава и аз да ходя. Аз също не бих го накара да идва при майка ми, ако не желае!

Да, има вариант да си тръгна с децата..по-скоро той да си тръгне. Аз бих се справила и без него финансово. Обмислям вариант на раздяла. Не вярвам, че ще се променят нещата.

Както една дама е писала по-горе, мъжът ми е живял в такава среда и за него е нормално. Друг е въпросът, че явно майка им не ги е възпитавала, че алкохолът вреди т.н. Аз познавам и синове, израснали с баща алкохолик, които не пият алкохол.

Събирай се в себе си и постави всичко, което те тревожи и вълнува, пред съпруга си!   По-спокойни дни ти желая.

Това, което описваш, не е хармония.А психологически тормоз.
Хармония не се постига с отстъпление за всичко, мълчание за проблемите и съобразяване за всичко с другия.Хармония се постига най-вече с адекватна комуникация.
Да, зависи естествено, какви хора иамш насреща си.Но хармония и поне някаква степен на разбирателство няма да се постигнат, докато всеки говори/злослови/мрънка зад гърба на друтия.
Затова някъде назад в темата дадох идея, ако има смелост за това, да отиде да говори открито с родителите му, в стил "право куме, в очи!".Т.е., казва директно "Вие искате това, и това, и това.
Аз не съм съгласна с обидите т.н.,.......Какво да направим, за да не си тровим взаимно живота?"
Защото най-лесно е да мрънкаш всеки ден на мъжа си, или той на тебе, пък всъщност никой нищо не прави за оправяне на нещата.
Аз не съм сигурна и , че той е алкохолик.Веднъж вече е спирал да пие, и май не му е било особено трудно.Един алкохолик не би се отказал така лесно от концентратите.Познавам такъв, та хич не е лесно, колкото и жена и деца да ти дуднат на главата.На моя познат алкохолик жена му избяга в Гърция чак от него, ама не му увря главата, ходи сега само като прошляк и продължава да се налива.
Затова и предположих, че мъжът на авторката тушира проблемите/натиска/разправиите с бира. Просто не знае друг начин.Или този му се струва най-лесния....
Ами, не всички са силни, борбени, стабилни и емоционално израстнали.ТОй ако беше всичко това, нямаше да се остави да го насадят между чука и наковалнята, а щеше да постави и жена си, и родителите си на мястото им, със съответните начини и подходи.
Ама явно не го умее.....

На мен друго ми е интересно.  
Мама на двe слънчица, как са те обиждали свекърите?Директно, или зад гърба ти?
И ако е индиректно, ти как разбра, кой ти каза?
И мъжът ти знае ли за всички обиди, които са се изприказвали по твой адрес?

Надеждата умира последна, ама гледай да не се съсипеш ти, жертвайки се за тази надежда! Демек, да не вземе надеждата да се окаже по-държелива от теб самата!