(Био)зеленчукова градина - тема 23

Ана Иванова, много ти харесах боба. Мъжо го пращам да търси по бабите на пазара зрял боб. Иначе в магазина бобът е от Египет, Киргизстан, Китай - отвсякъде, само не и от България. Обаче аз търпеливо чета всички етикети и ако пише "България", купувам веднага. Може би е време да помисля да си посадя. Зеленият ми боб е доста кахърен, дали да не пробвам със зрял. Чудеса всякакви се случват. Кой е вярвал, че такива хубави репи гледам през последните години? Тук дето моркови, например, не стават.

Благодаря, Амика, а на мен ми хареса едно твое средство за "летен кеф" 
Куркума, това не е приятно-да видиш обрания си бостан.... В другата ми градина влизали деца от ДДЛРГ - София. Че влезли, и брали, и яли домати - няма лошо, прияло им се. Но защо вандалствали? Замеряли се със зелени, зрели домати и малки тиквички, газили из лехите с пипера, набутали колове, стъпкали плодовете, отгледани с труд и любов.

Имам брашнеста мана по тиквите. С какво да пръскам?

Ана, ужасно е това, не го разбирам вандализма и аз. И ние като деца влизахме неправомерно по чуждите градини, но си късахме по две три ябълки и беж да ни няма, не че е оправдано, но поне не правехме зулуми.
Скарлет и аз имам мана, и по тиквичките, и по краставичките, краставичките почти умряха, но едната тиквичка се държи. Пръсках със сапунено-зехтиновота емулсия на Амика (май беше), ей така за да се отбележи, че съм направила нещо, не мога да кажа дали има резултат, избиха нови листа, които са хубави и зелени, но може и те да заминат.

Въпрос на възпитание или по-скоро на липсата му.
Случвало ми се е други години да ми крадат единствената тиквичка или домат. Не, че аз не съм пробвал доматите на съседите, но при половин кофа черита, 1-2 не са проблем. Това да ти вземат идинствиният домат не е човешко!

А на мен единствената ябълка от дърво ,което ражда за първи път.Как да не ме е яд.

Ей, това е отвратително да ти изчезне единствения плод, без да можеш даже да опиташ какво си произвел! Аз чопля в градината, където живеят родителите ми, и такава опасност няма никаква, но мога да си представя.
А от няколко дни превъртам в главата си нещо като обратен вариант, и не мога ни да го прескоча, ни да го преглътна - в събота ходихме с мъжа ми до селото, където живееха баба и дядо. Селото е призрачно, хора не се виждат никакви, в двора е джунгла, плочника пред къщата, който дядо метеше всяка сутрин е буренясал до над моя ръст, лозите вече са по земята, дърветата са станали грамадни, и всичко е в тръни. Набрахме малко мънички зелени смокини за сладко, бъзак и малко грозде. Видях няколко съседа, (като видяха колата и наизлязоха един по един), на всички казах да ходят да си берат смокини, грозде. А те, всички до един ми отговаряха, че благодаря, ама няма за кого да го варят това сладко, че имат много плодове в техните си градини, и няма кого да почерпят.

Емиграцията от село към голям град е тенденция за вероятно всички "развити" страни.
Вече писах за това преди доста време.
Незнам защо, но ми напомня за окрупняването на фермите в животновъдството. От ферми се преобразуват в комбинати или заводи - прицекомбинат, свинезавод, конезавод... В нашият случай е - човекозавод. Улеснява се управлението, контрола и експроатацията на индивидите, в случая хората.
При нас тук се забелязва и една нова тенденция - семейства на средна и над средната възраст отиват да живеят или правят бизнес извън големите заводи.

Имам възможност да живея в град - малък, да. Но доброволно никога не бих се затворила в трите му тъмни стаи, без небе, без вятър и гледка към балкана. А и в хола не растат такива благини: http://s37-temporary-files.radikal.ru/c32158179c0f48caa1c274ad72 … 1bd/-88693455.jpg
Тези дни най-после ми дадоха някой ден отпуска и отварям завода за консерви.

Неуморната круша цъфна пак:
http://new1.snimka.bg/other/2013.738846.31305337

Малко моркови, още не съм смогнала да ги извадя всичките:

http://new1.snimka.bg/other/2013.738846.31304975
http://new1.snimka.bg/other/2013.738846.31304996

Един от видовете домати, тази година я има два еднакви корена, я не.
Нали разсадът ми не стана, та добри съседи дадоха по някой корен и събрах най-различни видове.
http://new1.snimka.bg/other/2013.738846.31305528



Моята консервна фабрика е отворена цяло лято, имам сироп и сладка от вишни, сироп от къпини, 60 буркана доматен сос, а ще правя и още.  
Само се чудя къде да ги скрия, за да не ми ги задигнат.
При нас не се хабят да берат от дърветата, само готова продукция и джелезо.

В мазето за пръв път видях мишка и сега съм притеснена, има много ябълки тази година, друг път и увивам във вестници и в щайги в мазето - до пролетта има вкусни ябълки, последните са леко сбръчкани, но пак стават, а сега не знам какво да правя.  
 

От година съм на село, миналата зима със страх останах, но http://media.snimka.bg/s1/2380/031003920.jpg?r=0
този изглед си заслужава:)

Залагай капаните от сега...

Засега оставих вратата отворена, или ще излезе, или ще си доведе дружки. 
Ще трябва да сложа капан, няма начин, че искам да пусна СОТ и в мазето.
То малко след дъжд качулка, задигнаха какво ли не, ама...

absurt, при нас зимата няма почти никой, доста непроходимо е, дори  и кокошкарите чакат малко по-топло време, за да шетат на воля, миналата пролет наводниха куп къщи, изскубват батериите на чешмите, тъкмо пусната водата, големи поразии за нищо. 

Това, че за да отида сутрин на работа трябва да затворя всички прозорци, да пусна капаците, да заключа де що има врати, за да им е по-труден преходът от стая в стая, да прибера всичко по-интересно от двора, да пусна СОТ и чак тогава да тръгна, както и липсата на транспорт, ме отблъсква мен да живея тук повече време. А и ме е страх да оставя детето си само така, както го оставям в апартамента.
Набезите са на вълни, за седмица опоскват всички къщи, после имаме дори цели месеци спокойствие, после пак наминат някои, и така. Но...вече няма спокойствие, а всъщност ние това търсехме извън града.

А как се опазва нива някъде, не ми се мисли. 

Живот и здраве, като/ако се пенсионираме някога, взимаме два едри песа и се изнасяме от града.

Леле, Нова 
За мишките, ние имаме машинка, която се включва в контакта, отделно отрова и лепило, имаше резултат веднага, хванаха се и не са се появявали, доволна съм от машинката, не я изключвам.

Нова, сега започва сезонът на миграция на мишките от полето към мазето (или на кратко мишката няма да излезе доброволно, защото си я поканила със отворената врата). Взимай мерки от сега Ние сме на капанчета "ала Том и Джери" и миша отрова. идват ни на гости , но поканени с тези изкусителни за тях не ща не се задържат за дълго  (Жал ми е -татко ги работи , но е хубаво да знаете, че едно бебе на 20 ден вече е бременно и за един сезон става много пъти прабаба ).
Амико, душчето е супер ... ние само със слънчева вода се къпем от юни насам. Компютърчето редовно отчита над 80С. Благодат, а и не е без значение отчета към ЧЕЗ - вече ги спонсорираме с доста доста по- малка сума 
Ужасно е да виждаш унищожен труда ти! Виждам че болшинството сме страдали от такива незнайни и знайни "ортаци"(затова пропускам обръщението поименно, само сърцето ми се свива от болка, а юмрукът от гняв, но ... само толкова). Ние имахме лозе в едно село - родното място на баба и дядо. Беше чисто от от мургавки събратя - само две - три семейства и то трудолюбиви. Дядо и баба като пчелички се трудеха на лозето - гледахме си там и картофи, лук, праскови, ягоди, круши, ябълки, череши и зарзала ..... Повече от 25 години си имахме "ортаци" само за брането (комшии и роднини). От нас труда - от тях брането. За тези години можеха да си отгледат и те по някое дръвче или от нашите ягоди да си сложат под лозите - сами щяха да им се навъдят, но.... пусти мокает.  Баба и дядо, и за "бостан" се грижеха, и там най- хубавото отиваше в чужди ръце. После и цигани се завъдиха покрай черешовите градини - не искаха собствени ниви, пък и защо са им като чуждите са пълни с вкусни неща и си взимаха без никаква грижа .... сега в това село останаха почти само те ..... и бустани вече няма... само пустеещи къщи. имаше и един дето изпрати 10 тина в другият свят - осъдиха го само за 7-8 години затвор ...
Вече само в района на нашият град (то вече си е село, но се напълни само със селяндури) си сеем, но и тук няма как да си "овардим" продукцията. Където и да отидем, все нашето е по-хубаво, дори и бурена им се вижда по- хубав от техния - такава ни е орисията  (проклетията).
По-лошото е че и дори да го знаеш кой е, да го хване полицията - независимо какво пипа - единственото, което имат право да направят е да го потупат по рамото и да го похвалят, ако не го направят те - прокуратората го прави! В такава "държава" живеем. Земя - плодородна, красива, толкова юнаци и гении е родила и отгледала, а политиците и управниците ни "неелят" (дума от речника на баба).
Стига с черните констатации...
Сега по- темата: Зимните доматки са най- кичести, и родили, след тях черитата, за които още ме подиграват и след това са ми рилата и насладата. От хубавите домати на леля понеже ги сяхме 3 седмици след нейните (тя си отставя там където е разсада стръкове и си бере от тях); вече никой не знаеше какво в коя кофа и щайга има, та сега си имаме оранжев домат, домат чушка, нещо което е може би идеал, и няколко, които едва по 1-2 домата завързаха - те ще да са от розовите и биволското сърце
Преди 3-4 дена си сях салатките (малко по- късно ги сложих, че все изникваше друго (най- вече мързел) ). Сложих си и спанак и някоя, и друга репичка. Всичко това го сместих сред стръковете домати в оранжерийката. Вчера ги гледах - поникнали като зелено килимче. Доматите милите удариха тавана, зелееееени на цвят като гора им е шумата, но зреят бавно ... с тези темпове и на Нова година ще берем домашни краставици и домати -салата да си правим. Пък знае ли се може и за Йорданов и Иванов ден да ги има 
Ани, 
Чушките в тенекиите КЕф да ти е да ги гледаш (гледаме) Геранът обаче пресъхва в тази суша. Пускаме го за кратичко  - дъжд чакам, ама няма. Родителското тяло искаше да продава една цистерна от неръждавейка - аз не давам; започнаха да идват на моят акъл  , че сме на път да станем като в Гръцките острови - мазето им е резервоар за вода. Оплаках ви се, споделих
Купувах си босилек от бабите две седмици подред, че нещо в къщи се научиха на "песото" в превод песто - с ядки и зехтин само, без пармезан или друг вид кашкавал; намазан на филийка както лютеница или селска/студентска пържола  Та заредихме и във фризера да има за зимата. Заредихме се със сладка от боровинки, малинки и къпинки, вишни... Сега е отлежава мирабелата (бяла слива като джанка дребна, но мноооого сладка) сладкот е много по- хубаво от това на бялата череша. Не са ни за мислене палачинките и мекиците  чакаме и прасковата да узрее - моята е мнооого странно семеначе - родилите му ранни едри, сочни, сладки, вкусни. То си запазило всичко, само дето не е ранно - зрее краят на септември   
На покрива на навеса си имаме герданчета от червени чушки. Чудя се да си купя ли и малко Рома да пробвам докато е горещо много  някакви спомени ми се въртят в главата, ама май в печка ги сушахте?
Като гледам колко съм писала - прескачайте, направо без да четете