Отново заедно с "Aşka Sürgün", проектите на Махсун Кърмъзъгюл и колеги '25

Едно момиче само на 18 са влюбва за пръв път! Тя лети, променя се, израства, иска да го вижда, да го докосва, да чува гласа му....Пулсът и се ускорява и в мислите и е...преди всичко Той!
"Хазар" - на хубава възраст, с добро образование и прилична професия и естествено.... под някаква форма "Бурджу" Но той се влюбва д скромната и естествена "Зилян", преоткрива я бавно, с търпение и голямо любопитство, изчаква я да го приеме в сърцето си, влюбва се и решава...въпреки всички и всичко - Тя е жената на живота му!
Няма по хубаво нещо от първите стъпки на влюбването ...любими книги, филми, разходка в парка ръка за ръка, счупено токче в паветата и носенето на ръце до колата....
Външни фактори и "доброжелатели" никога не липсват, но...сърцето говори!
В най-хубавият момент се появява и "Бурджу". И "Зилян" започва да мисли - да прости ли, да го шутира ли, боли я, ревнува го до кръв, но гордостта и...Как ли пък не ще се даде на някакъв си "Хазар!" Сърцето и казва: "Прости, хвани ръката му!"... и тя го слуша.
Той взима решение - "Гя е моят живот!" И следват само хубави моменти - вечеря на свещи и "Лунната соната", първата целувка, разходки по брега на морето, ралита и екстремни неща, шишчета на жар в гората... и дъжд. Дъжда ще ги сближи и ще му помогне да излее душата си пред неговата "Зилян" и тя ще го види вече...отвътре.
Решението е взето - Семейство! И започва най-важното, отговорното...дете...образование...кариера....дом....и болест, отчаяние....борба,, вяра и желание....и, о, чудо, още едно красиво бебе!
Децата порастват и отлитат, но това ли е, което искаш? Не!!! Ти искаш да видиш полета им...
....искаш половинката ти да е винаги до теб и да сте заедно!
Дали искаш много и къде е границата?!
Какво печелиш или губиш, когато простиш?!
Трябва ли заради 100 лъжи /по Ивето 49/ да не повярваш на точния човек?!
Трябва да си силен, а за да си силен, трябва да си завършен. Само любовта е единствено без СРОК НА ГОДНОСТ!
....Тази история е моя, твоя, а може би на повечето от нас

“За всяка красота някъде се намират очи,
които да я видят.
За всяка истина някъде се намират уши,
които да я чуят.
За всяка любов има сърце,
което да я получи!”

Иван Панин

Елисавета Багряна

 
СЛЪНЦЕ НАД БОСФОРА


Не е ни приказка, ни сън това,
че ти осъмна днес пред този древен град,
бил векове прицел за нашите царе.
 
Не е ни приказка, ни сън това,
че тук, пред тези кули, бойници, стени,
ечал е пристъпът на нашите деди...
 
И днес блестят водите на Босфора,
вглъбили в себе си бездънното небе,
с това безумно разкалено, южно слънце.
 
Все тъй гора от мачти се люлее,
прелитат посребрени облаци от чайки,
трептят начупени, стоцветни отражения
 
и зеленеят пищно бреговете,
където се кръстосват климати и флори
като стремежите на толкова народи...
 
Но днес по този бряг се скиташ ти -
покрусена потомка на онези воини, -
дошла като случаен гост и пътник тук.
 
По теб не бляска шлем, ни щит, ни меч,
не те гори завоевателски пожар,
не дириш тук възмездие, ни власт, ни слава.
 
Ти носиш само оня порив скрит,
що някога е гонил твойто храбро племе
безспир, надлъж и шир по младата земя.
 
Ти носиш тази жажда на очите
за нови ширини, простори, кръгозори,
за нови, нови небеса, звезди, слънца.
 
Ти носиш и това сърце, що бие
пред куполите царствени на този град,
пред тези дивни брегове, това море -
 
но свързано като с магия там е -
там, в оня край, където пръв път е забило
и пак в чиято пръст да се стопи ще иде.
 

ПРИКАЗКА

Под дъжда, който чука невидим в листата,

двама крачим без път и сами.

Няма вик на дървар, ни пътека позната.

Само тъмният вятър шуми.


Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла

като гълъб, спасен от дъжда.

Отстрани на косата ти свети изгряла

една малка дъждовна звезда.


Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.

Нека тя да ни води в леса.

Може би ще намерим вълшебното цвете,

дето прави добри чудеса.

 
Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.

Равнодушни недей ни прави.

Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,

топлинка само в нас остави!"...

 
Но в косата ти вече звездата не свети.

Мълчаливи вървим из леса.

Ах, къде да намерим вълшебното цвете,

дето прави добри чудеса?

 Веселин Ханчев

И докато съм още на вълна Яворов


Павлета делия и Павлетица млада

         Пенчу Славейкову


Неотседнал още коня доралия,

и заудря порти непознат делия.

 
А веднъж удари, дважди виком вика:

"Спиш ли, събуди се, отвори, Аглика!"


- Кой е? - "От Павлета, чак от Цариграда

много здраве нося, хубавице млада."

 
Дявол се измамник в мъжка гръд потава;

ясен глас трепери и се не познава.

 
- Грешници проклети, станали от гроба,

и зломисли хора бродят в късна доба;

 
карай си низ пътя, слушаш ли, човече!

Или да повикам деверите вече?

 
Блесна орлов поглед, блесна халосия,

гръдно се провикна непознат делия:

 
"Порти да целуна, ще избухне пламък.

Либе, отвори ми! или си от камък?"

 
А сърце играе, чудом в гръд остава...

Ясен глас трепери и се не познава.

 
Шепотом Аглика, като в люта жажда,

зад кована порта бърже се обажда:

 
- Клетнико, лъжата нека бъде с мяра;

ако си Павлета, как да хвана вяра?

 
"Пет години ходих...гряха ми в премежди

две очи небесни под гайтани вежди."

 
- Тия, що ги знае селото ни цяло...

Па кое да бъде, за Павлета гряло!

 
"Бялото кокиче - тебе на лицето

и снага топола - сам-сама в полето."
  А, за тях ли... колко луди са лудяли

и попара жежка на прага ми яли!

 
"А на гръд отляво луна кадифяна...

И венче над луна откога остана?

 
Първа нощ, Аглика! първа и по слава:

нели ръб на устна имам оттогава?"...

 
Скръцна тежка порта, сепна се делия

и увисна либе на юнашка шия.

 

Ще си грабна внезапно торбичката,
ще си метна душата на рамо,
до последно – различна от всички,
но еднаква със себе си само –
ще се втурна по мойте си пътища,

дето аз си ги пиша насън...
И надежда за тихо завръщане,
ще ме чака сред сенките вън...
Ще си вържа на възел обувките.
Нямам нужда от тежко палто.
Много дълго живях за преструвките!
Да ги взимам със мен – за какво?
Всички спомени в скрина оставих,
и затворих с усмивка вратата.
Колко време наужким забравях,
че сама си изписвам съдбата...
И такава – с душа и торбичка,
няма как ветрове да ме спрат!...

Автор Ирини