Раждане със секцио - 4

И на мен ми се струва, че е до кожа, като със стриите.....зависи разбира се и от шева и кройката.....но ако кожата трудно се възстановява....ще зараства по трудно

Абсолютно е до кожа! Моя разрез беше много деликатен и шевовете бяха едва забележими, а още си има белег, майка ми я оперираха(съвсем друга операция) напречно и в пъти по-голям разрез и я бяха шили доста групо - направо като закърпено изглеждаше - след 3 години белега й е доста по-незабележим от моя - просто различни типове кожа. Обаче, колкото и добре да се възстановява кожата - все нещичко си се вижда! Иначе й го пожелавам на Klarheit доктора да е прав и всичко да изчезне до месец!

Запис да ви следя

Здравейте, вярно ли е, че следродилните контракции след второ секцио са по-болезнени и продължителни? Втората ми операция ще бъде 7,5 г. след първата. Индивидуално е, но все пак.

Индивидуално е, не го мисли от сега.

Въобще не съм обърнала внимание на контракциите втория път.

Миналият път изобщо не усетих контракциите. Надявам се  и сега да имам този късмет, а дългият период между двете операции също да е от значение.

да не те плаша, но при мен с пълна сила се потвърди. Първото секцио хич и не го разбрах, обаче второто ( 5,5 години разлика) , въздух не можех чак да си поема и то през целия болничен престой. Тотал се възстанових някъде на 3-та седмица.
Но както са казали и другите, не го мисли Минава

Това ще е втора операция, предполагам, че ще имам и сраствания. Нищо чудно възстановяването да е по-бавно и трудно, но и това ще мине

Абсолютно, напълно индивидуално е и няма смисъл да се настройвате предварително. Аз се възстанових след второто много по-бързо, боля ме много по-малко и имах по-малко кървене.

Здравейте! Ако позволите да се включа и аз в темата. Моето секцио беше на 27.10 в университетската болница в Пловдив. Бях с пълна упойка (ако бях пожелала имаше възможност и за спинална/епидурална). По принцип не мисля, че ще ми е приятно да съм в съзнание при такава интервенция и затова реших да си спестя стреса. Катетъра ми го поставиха преди упойката, за да не губят време след това. Процедурата е ужасно неприятна , поне на мен ми беше такава. Също така ме вързаха, но нямах проблем с това. Не съм виждала никакви табла с показателите ми, което беше много добре. Общо взето бях доста спокойна (изненадващо за мен). Вечерта преди секциото ми казаха да ям до 20 часа и да пия вода до полунощ. След като се поразсъбудих ме преместиха от масата на носилка и ме затъркаляха до реанимация (реално беше стаята до манипулационната). Докато съм била още в операционната са показали бебчо на мъжа ми. По път за реанимацията ме показаха и мен (да види че съм жива ) и така... започна се едно лежене, лежене и лежене. И то с торбички пясък на корема (неприятно , но търпимо). Голяма болка усетих при тяхното махане - вместо да ми олекне аз почуствах че ми слагат 50 кг на корема. Не ми даваха да пия вода. Вливаха ми системи и поставяха инжекции. Започна много да ме боли гърба, не можех да се извия на една страна. И така до 6:00 на следващата сутрин, когато дойде акушерката и сестрата да ме вдигнат. Голяма болка ... заведоха ме до чешмата, тоалетната и пак на леглото. Това беше раздвижването. След това се очакваше сама да ставам, но аз не можех. Леглата са обикновени и не се повдига облегалката - като легнеш и няма ставане. Преместиха ме в друга стая. За съжаление не можах да взема бебчо същия ден, защото бях много зле с движенията, а там ако го вземеш, се грижиш изцяло за него (само сутрин идват да ти го къпят). В този ден не можех все още за себе си да се грижа, а какво остава за него. Но  това ми беше стимул да се разхождам, за да се раздвижа. Правех постоянно разходки до детската стая, за да си го видя. Взех го на третия ден - тогава започнахме и да се кърмим. На следващия ден вече бях много добре - единствено болките при кихане и кашляне напомняха че съм била оперирана. Въпреки всичко, болката се забравя и сега се сещам само за първата  ни среща с малкото слънце и знам че всичко си е заслужавало. Успех на всички, на които по една или друга причина им предстои секцио!

Като ви чета, аз съм от малкото, които не са усетили поставянето на катетъра.
Клизмата също мина неусетно, а се бях настроила да е по-неприятна. В тази връзка да попитам някоя от вас пила ли е X-Prep в деня преди операцията? Предпочитам организмът да се изчисти сам, но идеята да прекарам нощта в тоалетната никак не ми допада. 

Имам приятелка акушерка, която попитах дали мога да се "очистя" в къщи преди операцията и тя каза че хич не е препоръчително, защото спазмите на червата могат да доведат до отключване на родов процес. Не знам до каква степен опасността е реална, но щом ти самата казваш че клизмата не те е впечатлила, по-добре да тия направят там. И и дежурна по 00 нощта преди операцията е малко кофти. По-добре се наспи доколкото можеш и после леви- леви към болницата
Успех!

Линофрина, и на мен лекарката ми каза, че за бременни не е препоръчително да се пият очистителни. Не ми даде обяснение защо.

Стеф87, честито бебче и поздравления за успешното и безпроблемно раждане. Само ми стана странно, че са ти забранили да пиеш вода. Вероятно е от вида упойка. При спиналната, с която бях аз, точно обратното - съветваха да се наливаме с вода колкото е възможно повече, нищо, че ни вливаха и през системи течности. Това е за да се изчистиш по-бързо от упойката и да не те боли глава.

Благодаря  tonniny И на мен ми беше странно за водата. Даваха ми марличка напоена с вода да си мокря устата. На следващата сутрин чак ми дадоха да пия и ми казаха че трябва да изпия поне 2.5 литра за целия ден