Има ли някакъв смисъл бракът?

За мен има главно правен смисъл. Никога не е бил символ на любовта между двама души.
Може би, заради някои по-материални мисли съм съгласна да се омъжа за бащата на детето ми.Иначе нямам тази нужда.
Апартаментът всъщност е придобит преди брака, беше на баба му, сега е на негово име.Но все пак, ако по закон съм негова жена, ми се струва, че ще имам някаква опора. Най-малкото, той след два месеца заминава за чужбина и си мисля, че ще е улеснение за някои неща, ако сме женени.
Иначе, много се радвам на хора, които се женят по любов, без разни финансови и имотни идеи, без булката да е бременна или да мислят за бебета на този етап.Имаме една двойка познати, които се ожениха така.
Всички други са имали определена цел,различна от скрепяване и отпразнуване на любовта им.

Във всички подобни теми (които са през 2-3 месеца обикновено) се говори за жената така все едно тя влиза във връзка/брак боса и гола и ако няма подпис я очаква бъдеще в кашон на улицата. Беднячка ли е ССФ? 

Аз по някакво стечение на обстоятелствата познавам повече жени, които имат какво да губят и подобна гледна точка ми е крайно непонятна. Да не говорим за унижението да направиш държавата (в лицето на държавната служителка в гражданското) гарант за любовта и чувствата на човека, който си избрал . Както съм казвала и в други такива теми, тази унизителна за човешкото достойнство процедура следва да се промени. И да се предоставят права и на други хора и институции за женят хората. 

*Belle-Etoile* Не знам дали ще ти е по-лесно да си омъжена, ако се наложат някакви формалности свързани с апартамента, аз лично не се сещам за такива?
На теория вече знаеш, че няма да имаш никакви права върху този апартамент след развода (дано не се случва).
Мъжът ми има на негово име ипотечен кредит върху апартамента НИ, който обикновено плащам аз - по банка или в брой и навсякъде по бланките пише като вносител моето име. Когато теглихме кредита се подписах и аз като съкредитополучател, взеха ми данните и т.н. Обаче въобще не ме признават за никаква като питам за справки колко тр да се внася или каквито и да е подробности - казват ми че не съм титуляр и край, все едно съм няк'ва от улицата, такова презрително отношение и то от банка на която съм клиент от сто години ....ей, умирам от яд и мисля да подам оплакване... въобще - никаква полза от брака (омъжена съм през 1984г, да не си помислиш че съм нова    )

Фри, и да подадеш жалба все тая, такива са им тъпите правила, изобщо не е за говорене...За да ти дадат инфо, искат пълномощно от титуляра(нотариално заверено и го гледат всякаш с него ще източиш авоарите на банката, нищо, че си само вносител или искаш просто справка), ама, ако стане нещо(недай се, Боже) и Титуляра спре да плаща, така ще те впримчат и хич даже няма да те питат коя си, а кога ще им внесеш драгоценната вноска...Ненормалници...

е какво повече ще ме впримчват става въпрос за семейния ни апартамент, на който съм съсобственик. То реално аз го плащам, ние СМЕ съпрузи, не съм му поръчителка а съкредитополучател   ...
Абе аз ще се оплача не може така.

За Бога, сестро, не храни трола! Трудно ми е при скрити аватари и подписи да НЕ прескачам мненията по темата, докато се мъча да пропусна офтопиците с евфемистичните обиди!

Не, на мен не ми трябва апартаментът му. Въпреки, че след години ще съм вложила много в него, ще съм го направила дом и ще ми е кофти да го оставя.Въпреки, че самите тухли и пространство не са мои.
Не съм се интересувала подробно, но предполагам, че като негова законна съпруга ще мога от тук да движа някакви неща, след като той живее в чужбина. Заминава и не се знае кога ще си вземе отпуска, за да се върне.
От тази гледна точка мисля, че ще е улеснение.
Иначе, апартаментът не ми трябва, още повече ако ме изнерви за вбъдеще няма да искам нищо от него, единствено за детето си бих изисквала.
От една страна ми е хубаво, че мъжът, когото обичам толкова иска да се оженим и прави компромиси със сватбата заради мен.Но винаги, онези прагматичните мисли, са се пръквали в мозъка ми при мисълта за брак.
Ако той не настояваше, аз нямаше да страдам особено.Бракът и трудното отърваване от него, ме плашат.
Той иска да се "вземем", най-вече, за да получи някаква сигурност в отношенията ни, като сме далеч един от друг. Не, че не можем да хойкаме, въпросът е, че като има брак човек някак повече се замисля.
Апартаментът, в който съм израснала е купен от баща ми, но записан на името на майка ми.Когато се разведоха той остана да си живее в него, тя се изнесе при приятелят си.
Не предявява кой знае какви претенции, само му досажда и виси при него, като и е скучно у тях.
Мои познати си взеха апартамент, но по някакви причини им се наложи апартаментът да е на името на свекървата. Може и да са ми казвали, но не помня защо.
Сами си го плащат, една стотинка не са искали от нея, но тя не забравя да напомни, че апартаментът бил "неин".

Ако й вярваме- не е. Ама едва ли през петте, десетте или дай боже петдесетте години брак пък си седи все на ергенското ниво и с благоверния й нищичко не придобиват, нищичко не създават, нищичко не развиват.
За останалите административни въпроси като застраховки, здравни планове и т.н. изобщо да не започваме ( макар че финансовата култура на ССФ не е от най високите).

Умишлено пиша само за тази страна от брака, останалото е въпрос на чувства и възгледи, лични.

Е, нещо лошо ли казах, просто изразих съпричастност. Оплачи се, но, ако титуляр се води съпруга ти, ще ти отвърнат, че трябва да им представиш пълномощно от него. Това е. А, може пък, като си направят труда да погледнат договора и видят, че си съкредитополучател да преразгледат невъзпитаното си отношение. Понеже обаче спомена, че мъжът ти има ипотечен кредит на негово име, затова и коментирах, че на теб ще ти искат пълномощно.

ПП Бонбон, ми имаме си приказка с момата, тя съществената част на темата мисля поотмина...

*Belle-Etoile* щом той настоява, предай се ползата според мен е само и единствено психологическа и "идеологическа", общественото мнение и т.н. все са в полза на семейните... за съжаление.  А детето щом е негово ще си има правата без значение на брака. Едно време дори крале са ставали деца без да са "законни".

Дано един ден не съжаляваш и не си помислиш - сега ако бях свободна ... Моя близка девойка не се омъжи както бяха планирали, отложиха сватбата заради смърт на бащата на приятеля й. Детето им беше вече на година и половина. След по-малко от половин година годеникът се промени неузнаваемо в отрицателна посока, казваха че се е разболял от някаква психо болест, тя едвам се спаси от него - преследвания, ревност, побоища, алкохол и т.н.. Момичето имаше страхотни проблеми. А бяха заедно повече от 5-6 години 

Г-жа Бюфе..ааа Букет    нищо лошо, мерси за подкрепата, аз все пак няма да ги оставя така

И в Англия не всичко е безоблачно откъм имоти при раздяла на неженени двойки, ако липсва споразумение за съжителство или друга форма на защита. Тук се коментира случай на раздяла след трийсетгодишно съжителство и вложения в общ бизнес.

http://www.guardian.co.uk/money/2013/mar/09/cohabitation-agreeme … n-married-couples

Е мен какво ме вълнува Англия бе човек? Аз да нямам връзка с англичанин или пък да съм тръгнала да взимам луди кредити и да изплащам до гроб някоя изгнила къщичка тук. Тук сме докато има добра работа която ни позволява да спестяваме доволно за да сбъдваме плановете си, тоест сме под наем.Вложенията ни са изцяло в България, защото аз определено имам намерение да се върна да живея там след време.

И аз това се опитвам да кажа.

И при нас е така - пълна комедия са тия банки. В единия офис ми дават информация, в другия не ми дават. В единия офис ми казват, че трябва да ми вземат такса за внасяне, в другия - не, защото съм съкредитоискател!

Има ли някаква сметка от брака?
Така ми звучат последните няколко страници, които прочетох.