АВГУСТОВСКИТЕ ДЕЦА радват се на пролетта -Тема 33

Пандичка, не е чак болен, но кашля. Вече една седмица е така, водих го и аз на хомеопат, преслуша го, чист беше, но още подкашля. Има хрема, няма температура, весел и жизнен е,затова и не се притеснявам кой знае колко. Страшно го мъчат зъби, предполагам, че може и това да допринася,нали пада имунитетът в тези моменти.

При нашия доктор има отделна стая за консултации, но там е за здрави деца. Намира се непосредствено до задния вход на поликлиниката, тоест максимално е спестено излишното дишане на вируси. Но когато детето е болно, тогава го преглеждат в кабинета, а за там си чака здраво. Самият доктор, който е изключително мил и симпатичен и наистина много се радва на децата ми, каза, че е неразумно на този етап да го водя бебето там.

Хариелка, много добре разбирам чувствата, които изпитваш, знаеш! Неизбежно е за съжаление. Аз станах абсолютна параноичка след като загубих мама. Истерясвам ако звъня и някой не ми вдига един, два, пет пъти. Особено пък ако пътува, ела да видиш за какво става дума. Дразня всички с това досаждане, но не мога да го преодолея, ще ме търпят.
Радвай се на това, което имаш сега! Прегръщам те много силно!
Много готино как ходят с шейни девойките! И браво на татко им как им угажда! И Малчо чака с нетърпение, но май ще си почака  до събота чак.

Hariala чудесен татко си имат двете принцеси. На нас градината ни е по-далечко и ходене с шейна би било много невъзможно. Еми има чук и гек ( не знам дали точно така се казва), но тя е много тежка за да я дърпам по улиците.Използваме я само като се качим в планината, което до сега не се е случвало тази зима.
Терпсихора знам я градината на Мизия. Някога брат ми ходеше в нея.  иначе Априлов е супер училище. Към него съм пристрастна, защото там бяха най-хубавите ми години. В него създадох много приятелства, които поддържам и до днес. Освен това познавам директорката и част от учителите (вече има и много нови). Абе това е нашето училище. Само не знам дали няма да има много борба за него, защото дипломатските деца и тези на служители от столична община много се натискат за там. Преди година имаше страшна драма с 10-тина деца зачеркнати от списъците в последния момент, за да бъдат заети местата им от други, но това е друга тема на разговор.
Панди професията ти е много интересна, а и ти имаш стаж и умения да работиш, където пожелаеш. Не можеш ли да намериш позиция, която не изисква работа от 4-5 сутринта или постоянни командировки-например главен редактор . Аз не бих я сменила, освен ако не е нещо като ПР, както Поли е предложила. Аз много съжалявам, че не успях да се реализирам, но сега на близо 30 години не бих тръгнала да се занимавам.

Никой не ми реагира на предложението за среща като се затопли. Явно не ви се занимава.

Хариелка, много яко за шейната и браво на таткото. Нашата градина е доста далеч и подобно нещо е абсурд, но и наблизо да беше, таткото сутрин толкова бърза, че посмъртно не си го представям да й угоди на пообно желание.

Терпсихора, и нашата консултация е в отделен к-т от премащия болни. Обяснявах, обяснявах и май хич не съм го обяснила добре.   Както ид а е де. Дано Адриан не се разболява по-сериозно!

Дъсти уинд, ами ще видим дали ще успея да намеря идеалната работа и идеалния вариант.. Иначе аз пък малко ти завиждам на теб. Не си се реализрала като журналист, но работиш за семейния бизнес и си развила и други умения. Аз освен да работя като журналист, друго не умея... поне на този етап. Имам възможност и аз да работя за семейството, но пусто тепърва трябва да се уча на А и Б...   А и се притеснявам да не се изпокараме...

Дъсти, мисля, че е доста натоварено в това училище. Ние също сме пристрастни, мъжът ми е учил там до 7ми клас. Аз не познавам директора, но все се надявам да се класира там детето, пък ако не стане- здраве да е!

Пандичка, аз много добре те разбрах!    Благодаря, надявам се да не се разболее. А за срещата- знаеш, че аз съм принципно винаги готова за такова нещо, затова и не коментирах.

Панди, извинявай, нещо съм пропуснала, т.е. прочетох го, но после забравих да пиша за това. Разбира се, че съм ЗА среща, само трябва да е в ден, в който децата не са на ДГ.

Ох, на вас излиза ли ви в по-малък прозорец самата тема и всичко написано, изобщо всичко е с по-малки размери. Много се дразня. Един ден пак беше така, но после се оправи, а сега втори ден е така. Мисля че е от сайта.

П.С. Да, от сайта е, но намерих къде да си оправя визията.   Но надписите отдолу продължава да ми ги няма.

Хариела, ако говориш за това, че липсват подписите, те са изключени по подразбиране и трябва да влезнеш в настройките - настройки изглед и подредба и от там да махнеш отметката на това "не показвай подписите на другите потребители".
Иначе ние сме добре. Зимно е и тук.. Аз вчера имах да свърша доста работа навън в студа, и сега съответно пак с начален съм понастинала.
Кати се държи геройски засега. Здрава е.
Но за сметка на това е минала в една ревлива фаза. Понякога като си ляга вечер, лежи си и почва д а плаче. Защо - и тя не знае..Учителката в детската градина също ми каза вчера, че постави ли някоя задача и тя почва да плаче. Въобще.... Говорим уж, обясняваме, че е голяма вече, че не трябва да плаче, а да каже какво я притеснява...

Пандич аз ще дойда   

Вчера в Пловдив беше снежна приказка- времето беше меко, а до обяд не спря да вали сняг ( нищо, че след това за два часа почти всичко се стопи).
И в детската градина си спретнали снежен купон . Госпожата и лелята облекли цялата група и бой със сняг, търкаляне в снега- цял предиобед са беснели навън. Бяха толкова щастливи!
Днес са качили снимки в страницата на детската градина във фейса  и има една много сладка - всички врати на шкафчетата в съблекалнята са отворени и навсякъде са проснати якета, шапки, шалове да съхнат .

Хариела, а потвърди ли промяната, след като отметна опцията "не показвай надписите на  другите потребители"? Аз го пропуснах първия път, но сега ве4е вси4ко е наред, виждам надписите.

Eх, и на мен ми се иска да падне сняг при нас, но засега май няма изгледи!

До дете си е кой как се развива- е, и ние донякъде повлияваме, но децата са разли4ни. Моето първо дете бе кротушко, но второто определено е друга птица, малко дива4е е, коренно разли4ен от брат си. Според мен важи правилото- след първо кротко дете няма как второто да е същото. След първо буйно дете може второто по-спокойно да се окаже.
При нас в ДГ редовно има съобщения за въшки, обикновено става дума за едини4ни слу4аи, досега не са ни полазвали, дано за в бъдеще е така!!!

Нашият детски кабинет е с две помещения- за болни, както и за здрави деца, но за щастие досега не ми се е слу4вало да прихванем нещо от стаята с болните. Никога не е късно това да се слу4и, разбира се.

Дъсти, възрастта "малко преди 30" е прекрасна за ново на4ало, само да ти се занимава. Ти се във вихъра на младостта си, не забравяй, има шанс за едно ново поприще.

Алекс, относно пиенето се сетих , 4е можеш да мотивираш Кати със забавни 4ашки или забавни на форма сламки. У нас Бибитко има няколко любими 4ашки и на моменти ме побърква с капризите си коя 4аша да ползва. Бях намерила и извити в определени форми сламки в разли4ни цветове, с една от тях много оби4а да пие понякога.

Как се справят с обли4ането вашите деца в този сезон на купища дрехи? Въпросът ми е отправен особено към майки с мом4енца, тъй като по мои наблюдения моми4етата са доста по-сръ4ни с облеклото . Моят Бибитко е по принцип по-бавен и муден, така 4е това се отразява и на обли4ането. Всяка сутрин, когато се оправяме за ДГ е изпитание за моите нерви, макар 4е се опитвам да не го показвам. Дрехите основно аз му ги обли4ам, защото няма никакво желание сам да се оправи, а после и с връхните дрехи е подобна церемония , бяга по коридорите и играе, без да прояви инициатива да се обле4е, но днес поне успях да го накарам сам да си обуе 4орапите и обувките. Иска ми се да по-самостоятелен ве4е, но той открито не желае, казва "Ти, мамо", забелязвам, 4е държи да го обгрижвам.
При събли4ането на връхните дрехи е по-добре, но 4есто се по4ва едно търкаляне по пода на антрето и след 5-10 минути решава да се събле4е.  

Здравейте момичета.
Като говорите за времето да се отчета за тук-лед и вятър През седмицата се гледахме с Митко,че беше лед навсякъде и нямаше как да се караме до градината,но като гледам времето и другата седмица ще пропуснем.
Бибитка и ние доскоро бяхме така.Мамо ти ме обуй,ти ме облечи,а занам,че може сам, просто чака.Или аз му говоря да се обуе и като не му помогна отива при баща си и му казва"Тате обуй ме"и той готов го обува.Та първо забраних на майка  ми и на татко му да го обуват,после имаше протест на всяко излизане,но свикна и сега не е проблем.
Днес бяхме на доки и гледахме бебо.За сега всичко е наред,дано и за напред да е така е още съм в болнични и трябва да лежа и почивам,но няма как ,ще се пазя.Митко беше с нас въпреки грипа,но нямаше на кого да го оставим,но той беше много доволен защото гледа бебчето Аз все му взимам ръчичката и я слагам на корема ми да усети ритниче,а той ми вика"нищо не усещам ама чувам как ми вика бате,бате
Хубав ден на всички.Болните да се оправят бързо. 

Това се отнася в пълна сила и за нас. По принцип може и в градината го прави сам, няма избор, но в къщи държи аз да го правя. А като се наведа към него за обличане/закопчаване/запасване и той увисва на врата ми и започва да ме целува яко  ако бързам се нервя супер много, но пък вечер ми е приятно  .

И не иска да се храни сам. Тъпо и упорито отказва да го прави сам. Аз пък не мога да го оставя полу граден и влизаме в порочен кръг да го храним постоянно.

Иначе от 2 месеца е влязъл явно в някаквъ любовен цикъл Целува ме непрекъснато,  ... само малко да се наведа към него и "Сега ще те оцелувам" т.е. почва да ме целува страстно. По някога иска да сме като "глюбени" /разбирайте влюбени/. Сяда ми в скута, налкланя се назад и пак почва да ме целува    И баща му доста взе да ревнува вече ... ама няма начин.
Сигурно сега се оформят някакви представи за любовта и срещуположния пол .... Не знам до кога и колко ше е толкова любвеобилен. Ама определно се възползвам, че като порасне няма да дава да го гушакам сигурно изобщо

За лекарските кабинети виждам си говорите. Аз при личната не съм ходила мнооого отдавна. Там си е винаги голямо чакане сред много болни - пълен коридор - и възрастни и деца. Иначе в Хирон как го правят - обикновено няма хора. А ако се засечем с други болни деца - настаняват ни в някоя друга стая както е писала Хариелка.

За училище ... ние по скоро клоним да е от 7 години. Но за конкретно училище още идея си нямам. Тук в Младост повечето са до 11-12 клас, което мисля е е кофти - много народ и напрежение. Аз имам спомение от моето - беше от 1ви до трети клас, с прекрасен двор с огромни дървета. А учителката ... тя беше някак си ... прекрасна, спокойна, изтънчена .... беше изключителна в моите детски очи Много спокойно ми беше, играехме на двора .... еххх спомени. Сега всичко ми изглежда много напрегнато и забързано.

Ето тук нещо интересно.http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2014/01/31/2229409_algoritu … mashnoto/?ref=rss
Определено ми се иска повече да се занимавам с детето в къщи .. .ама все няма време. 

тръгвам си от работа

Панди, за среща съм навита естествено

Поздрави

Рибке, с обуването се оправя някакси, но му трябват поне 10 минути, докато свърши работата, оба4е останалата 4аст е мъка. В ДГ също се мотае с пълна сила- докато си събуе ботушките и обуе пантофите минават поне 5 минути. 4увам от него, 4е му помагат до известна степен с облеклото, когато излизат на двора.
Обли4ането трае цяла ве4ност, няма кой да го 4ака половин 4ас и то с подкани, затова и действам сама. Е, днес имаше проблясък- след тоалетната сам се оправи, но 4есто няма желание за такава "трудоемка" зада4а. Отделно в нашия слу4ай се влияе много от малкия, който е на година и половина и е напълно зависим от мен. Баткото в момента го имитира 4ат-пат- например со4и лампата и му4и към нея като бебе , хвърля храна или прибори от масата като малкия , по стълбите ме накара веднъж(когато бях само с него) да му помагам да се ка4ва по стълбите , държейки го за двете ръце , въобщееее... си имам 4есто бебе номер 2. Напоследък само ми говори , 4е искал пак да су4е от мен , макар 4е малкият от доста време ве4е не го кърмя.

Елия, и аз 4есто храня Бибитко, но невинаги, само когато храната е по-те4на, с по-сухата храна сам се обслужва. Интересното е, 4е по-малкият пък не е така зависим от мен, оби4а сам да се храни, доколкото е възможно, настоява за това, навън не желае да го държа за ръка, израства по-самостоятелен от батко си, макар 4е (май) няма голяма разлика във възпитанието им.
За размяната на ласки м/ майка и дете- няма по-прекрасно 4увство от това! Това ще е до време, така 4е се наслаждавай с пълна сила на тази детска всеотдайна любов!

Алекс, пла4ливото настроение на Кати сигурно е някаква фаза .Спомням си как м/у 7 и 9 години реагирах с пла4 на дребни ежедневни ситуации, най-ве4е у дома, лесно се разплаквах. Може би е по-4увствително детето...

Момичета да споделя за обличането!
При нас важеше на 100% всичко описано по горе. Може да го направи, но трябва да стоиш до него, да повтаряш, да потретваш...минава цял век.
От градината ми направиха забележка, че е единствен, който не се облича сам 
Взех нещата в свои ръце, защото и аз като бързам за работа, нямам време да го чакам и ми е по-лесно сама да го облека.
Та...дано ви помогна.

Поръчах по интернет някакво...нещо. Как да възпитаваме детето...ще излъжа как се казва точно.
Принципа е важен(струва някъде 35 лв, а може човек абсолютно сам да си направи всичко необходимо при желание за около 5лв)
По същество - има месечна програма, разграфена ден по ден, стикер с лепенки - усмивки и инструкция, коолко е важно да хвалиш детето за добре свършената работа,а не само да му се караш, че нещо не прави.
Поставяш седмична задача (в нашия случай да се облича сам) и следиш представянето.
В никакъв случай не позволяваш на баби, татковци и други да мамят(ако го гледа друг), че го е направило, а то да не е 
Иначе извода е ясен - лъжи и ще получиш усмивка.
За 5 изпълнени дни от седмицата - получава малка награда - може да е материална, или разходка някъде, нещо готино. Наградата е обявена в началото на седмицата и детето я знае 
Така всяка седмица.
Първата седмица имахме 2 пропуска, после сам тичаше да залепи усмивката на програмата, която стоеше на хладилника.
Наградите ни бяха книжки, но сякаш повече се радваше на усмивките отколкото на голяма награда.

Втората седмица вкл.и подреждане на дрешките, третата бързината и така.
След това се превърна в навик.
Дано съм била полезна, ако някой иска допълнително инфо, ще съм насреща.

alegoria, това, за което обясняваш да не е от възпиталника? И ние го имаме, но при нас нещо не подейства и го прибрах... Може би аз не бях достатъчно упорита...  Май трябва да го изкарам и да пробвам пак... 

Ами да, това е. Хубаво е да е поне на 4 годинки детето, та да участва активно то, а не ние.
Може да го пробваш пак