Kuzey Güney-Север - Юг ﻉ и актьорите след края на филма - 98

Доберман – Господи, какво куче!

Няма нищо по-есествено именно по този начин да възкликне всеки собственик на доберман. По-емоционалните са склонни да му приписват мистичен характер – “Това не е куче, в него е прероден човек!”. Вярно е, че за всеки стопанин, влюбен в кучето си, неговото куче е най-куче, но доберманът в това отношение е издигнат в култ. Невероятна преданост, себеотдаване жертвоготовност, смелост, интелект, способност за възприемане – ще кажете, че с повечето породи е така. И вероятно ще бъдете прави. Но не спорете със собствениците на добермани – те никога няма да приемат, че по всички тези характеристики има куче, равно на техния любим доберман.

Елегантен силует, почти на египетска хрътка, силен и бърз, доберманът си е спечелил симпатиите, както на най-взискателните специалисти, така и на обикновените любители на кучета. Името си дължи на един запален любител на кучета К. Ф. Л. Доберман, който между 1870 и 1880 г. е селекционирал и оформил породата. Първият Доберман клуб е учреден в Аполда, област Тюрингия, през 1889 г.

Първите известни данни за породата са от 1870 г., когато Карл Фридрих Луис Доберман, данъчен бирник от Аполда, Тюрингия, е решил да създаде куче, което да го пази, тъй като е носил големи суми пари и е пътувал неохраняем. Той е бил любител на кучетата и е отглеждал пинчер. В Аполда всяка година, започвайки от 1863, се е провеждал пазар на кучета, организиран от местната асоциация за подобряване на кучешките породи. Именно на такъв пазар е било изложено и новото куче през 1876 г.

Днес е трудно да се определи точно от кръстоската на кои породи се е стигнало до създаването на добермана. Според едно изследване от 1933 г. на клуб Доберман вероятно първото използвано куче е ГЕРМАНСКИЯТ ПИНЧЕР. Другите предполагаеми породи са РОТВАЙЛЕР (макар, че прочутият Ото Голер известен развъдчик на кучета от онова време категорично отрича това), овчарско куче от областта Бос, Франция, АНГЛИЙСКА ХРЪТКА и МАНЧЕСТЪРСКИ ТЕРИЕР, комуто се дължат червено-кафявите петна. Други виждат в прародителите на добермана ДОГ, ВАЙМАРАНЕР и ПОЙНТЕР, вероятно поради типовете козина или поради приликата с главата на ловно куче.

В началото доберманът се е различавал от сегашния си вид. По-скоро е приличал на пинчера, от когото е взел смелостта и стойката на страж. Официално породата е призната през 1893 г.

Макар, че породата е сравнително млада, тя много бързо се разпространила в Германия и съседните й страни, а по-късно и в Русия, Полша и Скандинавския полуостров. В Англия доберманът пристига едва след края на Втората световна война, за да бъде незабавно “назначен” на работа в полицията. Освен острия си нюх, който взема от овчарското куче, в кръвта му има и кръв на хрътка, което го прави най-бързо бягащото куче на Стария континент, с изключение на хрътките. В Аржентина е сред най-търсените кучета. Има го и в Северна и Централна Африка, в Азия и Америка. Славата му в САЩ се дължи на доброто име, което си е спечелил в сътрудничеството си с морските войски. В Австралиа доберман се внася през 1950 г., Бразилия – 1922 г. В Италия, където от години съществува Италианската асоциация на любителите на доберман през 1989 г. са записани 2089 екземпляра в родословните книги, през 1991 г. – 2941, а след още една година – 3380. Отношението към добермана става все по-сериозно.

Един от факторите, които оформят добермана като идеално куче за охрана и защита е прекрасната му адаптация към домашния кръг – неговият ръст, къс и без миризма косъм, макар че естествено се сменя през определени сезони, го правят идеален пазач на апартамент.

Доберманът е куче, което, макар че не е малко, може да стане невидимо – свива се на кълбо в някое кресло и не досажда никому. Но излезе ли навън, той се развихря. Има отговорен, а не нервен характер, дружески настроен и към другите кучета, намиращи се в дома преди неговото идване. Отношението му към другите кучета по време на разходка обикновено е добро, макар че има тенденция да доминира над другите. Сигурен в себе си, не търпи насилие, несправедливост, упражняване на власт. Доберманът много държи да бъде уважаван и изглежда с времето е постигнал това, защото неведнъж е констатирано, че повечето породи действително му засвидетелстват това уважение. В къщи той е много послушен. Ако няма дразнител, той като че ли не присъства. За господаря си е готов да се хвърли в огъня. Обучава се бързо, дори изглежда, че чете мислите на господаря си и понякога изпреварва неговите желания. Огромното му желание да служи, го прави изключително полезно куче.

При екземплярите за развъдна дейност се следят няколко много важни показатели. След навършване на 14-месечна възраст се прави рентгенов преглед, за да се установи, че няма увредания на бедрото (тазобедрена дисплазия). Съгласно морфологичната оценка не трябва да се открият големи дефекти, като например липсата на зъби. Екстериорната оценка не трябва да бъде по-малко от много добър за мъжките и добър за женските. Що се отнася до някои характерни черти, отбелязва се и неговото безразличие към безобидни чужди същества. Доказателство за наличието на такава черта в нрава му е разхождането сред група хора, без да демонстрира страх или агресивност. Трябва да показва безразличие и при изстрел. Не трябва да проявява страх или нетърпение, изразено шумно, ако е вързано за стойка и временно оставено от господаря сисамо, дори ако някой се доближава до него.

Ако си вземете доберман, не бихте могли да очаквате, че няколко месечното кученце по природа е добър пазач или е много послушно. Познавайки родителите му, може да сте сигурни в генните му заложби, но останалото е във ваша власт – средата, в която живее и обучението, което ще му дадете. Всичко това е предпоставка за неговата уравновесеност – спокойна обстановка, собственици с чувство за отговорност и ето, че доберманът ще расте при най-добри условия. Никога не трябва да се насъсква срещу безполезни цели, да джавка по себеподобните си, само за да се изпробва характера му. Само куче, което не е преживяло травми ще порасне уравновесено – не трябва да го провокираме да се защитава всеки ден и на всяка цена при една нормална среща с други кучета в парка.

Голяма грешка е, ако кучето расте с убеждението, че неговият господар го предпочита агресивно. Какво ще се случи тогава в момента, в който той пожелае кучето да бъде спокойно, например на ринга за състезание. Кучето може просто да не се ориентира, като се има предвид неговата невероятна способност да се идентифицира със стопанина си и в такъв случай съществува опасност от психически травми, които могат да доведат до нежелани действия и реакции.

Доберманът е куче, което отъждествява смисъла на своето съществуване с това на господаря си. Непременно трябва да се започне обучение за подчинение в ранна възраст и едва тогава да се премине към обучение за отбрана. Една от най-големите грешки спрямо добермана е да бъде считан за куче, привикнало да живее на простор. Той е преди всичка куче за дома, за семейството. Ако има градина или по-голяма тераса, толкова по-добре, но всъщност повече от всичко доберманът обича да е в контакт с господаря и неговото семейство и спокойния живот в къщи. Трябва да се храни по два пъти на ден според възрастта и физическата му дейност.

Доберманът, навън или в градината, особено завързан за верига, без да е в контакт с господаря и семейството му, трудно ще развие инстинкт за защита. Ако не се създаде тясна връзка, ако той не се чувства част от семейството, няма да развие инстинкт да го брани. Така че, ако искате да го направите добър пазач, трябва да го приемете за член на семейството.

Доберманът е чистоплътен по природа и няма нужда от особен тоалет. Препоръчва се един-два пъти седмично да се разчетква с четка с естествен косъм, след което се прави масаж с необработена кожа, за да се отстрани всякакъв прах и косъмът да стане лъскав. Допустимите стандартни цветове са тъмно кафяво, синьо-сивкаво, черно, с червено-ръждиви петна, които са ясно очертани и ограничени. Характерните петна се намират на муцуната, на бузите, над очите, на врата, на гърдите, на краката, от вътрешната страна на задните крака и отдолу около пениса при мъжките.