Индигово дете отговаря на всеки ваш въпрос онлайн

Innuendo, взимал ли си псилоцибни гъби?

Кристалното кълбо ми говори - младежът зверски ревнува малката си сестричка.
Затова непрекъснато я плюе по най-грозен начин.
Затова се е закичил с "индиго" и "специален", защото не се чувства специален за родителите си.
That's it.

Маме, стига с тия гъби де!

И не му купуват iPad.

Ако ми пише на лични, мога да го насоча към една врачка, която си
умира да четка самочувствието на "специални" хора с отворено трето
око, ама трябва и нейното да четкаш, а то не е лесно.

Ами много чудно ми стана дали е за споделяне. Вече много сериозно се чудя дали да не го запиша в една голяма тетрадка и да пусна обява, че парите от изданието на 100% са за този, който я открие. Колкото до сестра ми - тя е образцов пример какво става като глезиш и едва ли не издигаш до нивото на инкарнирано божество едно дете. Не е хич хубаво. Тя и да се оригне, пак й ръкопляскат. Чудесно възпитание, няма що... Това е цялата трагедия на хората - не умеят да балансират между нещата. И аз между някои неща не съм в състояние да направя баланса. Не отричам, че и аз съм човек. Но проблемът е, когато всички видят, че се опитваш да направиш нещо ново и ти се качат на главата и почнат да те убеждават, че няма как да стане, че не е смислено и така нататък. За какво още да говоря, не знам. Досега толкова съм оставал разочарован от училище и не знам какво още, че не е истина!

На един мой много добър приятел майка му отделяше повече внимание на кака му и все той отнасяше калая за нейните глупости. Кака му стана проститутка. Майката отиде уж да работи в Испания, а се омъжи за някакъв богаташ и забрави род и родина. Даже се отрече от сина си. Момчето сега е с неустановен статус у кого е попечителството. И баба му е вдигнала ръце, а то всичкото му е в това, че този младеж е разочарован от всичко, което е преживял. Обиден е на цялата си рода. И аз съм така. Ето защо е важно да се обръща еднакво внимание и на най-малките, и на най-важните неща. Така ще можем да изживеем живота си пълноценно. Не е важно дали даваш 20 лева джобни на детето си всеки ден, а дали то е щастливо, че живее с теб. Не е важно дали у дома ще имате 10000" SmartTV с не знам какви екстри. Може да имате Юность-406Д, ама пак да ви е весело, ако си обръщате внимание и се събирате пред телевизора не за да си пълните мозъците с поредната доза информация къде кой се утрепал, къде какви грабежи станали и тем подобни, а да изгледат някоя весела комедия.

Аз предлагам да вземеш една тетрадка и всяка сутрин да пишеш по
три ръкописни страници, отговаряйки на един-единствен въпрос: кое
е истинско? И така около три години. Не издавай тетрадките. Просто спри
да дрънкаш за индиго и простотии и прави само това.

След три години се обади и ще се разберем дали още има проблеми и драми.

моля те такмо пиех сок.

Да бъдем честни, даже печурки едвам ям....


Не я ревнувам. Виждам в какво са я превърнали. И съм отвратен. Просто съм разочарован как някой, дето пъхти като дресирано кученце в краката на шефа, се радва на доста екстри, даже да е видно, че в дадена ситуация субектът да е крив на 100%. Не мисля, че от такива мамини детенца може да стане нещо по-различно от описаното от Любен Каравелов преди 150 години. Сега виждам у нас същата история, но с леко модифициран сюжет. Гнусно е да си зрител на живо на подобни работи.


Не харесвам iPad-овете. Не дават да се тегли музика. И иска да плащам такса за 3G, а съм един богаташ.... Толкова съм богат, че даже пари за крушка нямам!

Както и да е. Не съм искал от нашите такива глупости. За все бога съм искал следното:
* Обикноен компютър с Интернет;
* Средна ръка телефон с MP3 плейър и камера (не iPhone 5SGTRDJHKJFCJFDHDHXCGCEASER или нещо такова);
* Човешко отношение;
* Възможност сам да си избирам начина на живот и жизнения път.

Днеска баща ми ми говори:
- Аз искам човек да те направя!

Тук всеки психолог - даже да е само любител, може да го разтълкува по много начини. Единият от тях, най-често срещания е: "Аз искам ти да ми клекнеш, да ти сложа един оглавник, па да те ръгам с остена колкото си искам, а ти да ми ореш за чест и слава Господня на нивата!". Точно това познавам като един от Златните индикатори за това, че някой не е читав човек.

Е какво да ти кажа Инуендо - не е лесно да си родител.
Особено на две и повече деца.
Все ще има някой недоволен.
И аз писах тетрадки.
И аз бях зверски недоволна от нашите.
После пораснах, спрях да пиша и започнах да говоря с майка си.
Но не и давам да ми дава тон в живота.

На теб не са ли ти ръкопляскали по същия начин? Нали са и твои родители? Нищо, че ти се приемаш за различен.
Май, май ще излезе вярно, че:
И след като не си специален за тях, се опитваш да бъдеш специален за другиго. Включително и тук. Защо не пробваш да си намериш приятели?

Ех, Инуендо, младост! Прекрасна възраст. Сега ти е време да пушиш,
да четеш Бодлер и Дьо Сад, да потъваш в меланхолия, да четеш
Хънтър Томпсън, да си хванеш гадже, да си пуснеш дълга коса, да
четеш Карлос Кастанеда, па и гъби да опиташ, ако те влече...да пишеш
сълзлив дневник, да станеш емо, да си слагаш очна линия. Да вземеш
да тренираш на лостове или да правиш лицеви опори, да се запишеш на бойно
изкуство, абе изобщо- всичко, дето те влече. Да си излезеш от стаята.

Сестра ти е права. На киселите хора никой нищо не им дава. А тя е
слънчева и весела, и приятна и мека. Бъди и ти такъв и ще видиш как
хората ще почнат да ти дават и даром. Но не е даром, защото ти ще им
даваш мед.

А сега им даваш оцет.

Ами аз съм така, но моето отношение спрямо родителите ми на моменти заприличва на политиката на КНДР спрямо САЩ. Но само два-три пъти съм го правил без сериозно основание. Колкото до двете + деца.... Имам чичо от София, който има две синчета. Като ангели са и двамата. Много умни и добри деца. Разбират се идеално, въпреки че си ги има обикновените дрязги за деца на 10 и на 13 години. но иначе са едно изключително щастливо и спокойно семейство.

Колкото до дневниците - българска му работа.... Четох някъде някакво изследване, че българите нямат навика да си водят дневник. Даже някакви психиатри от Франция бяха почнали да окат, че това затруднявало работата на специалистите, които биха могли да са от помощ в дадена ситуация.

Колкото до нашите, разкривам няколко от хилядите нюанси на лудницата, която е у нас. А то картинката изобщо не е красива.

Ти остави френските психиатри и гледай собственото си междуушие.

Какво те боли, че българите не пишели дневници и затруднявали френските
психиатри (те пък каква работа имат с българи? И дневниците на френски ли трябва
да са?)

Ти сядай и пиши. Да има да се смееш след това, а и да плачеш.

Дай още, дай! 

ПП Чичо ти да не е фотограф или бъркам филма? 

Специален съм. За 9 човека на този свят. Имената им не подлежат на огласяване от гледна точка на сигурността. За тях и живота си ще дам. Но другите са под лупа. 24/7/12/365


Кофтито е, че нашите я надъхваха, защото не бях от най-лесните деца, че тя е всичко на този свят. Ако сте чели анализите за месианското съзнание на евреите, което е формирано в Стария Завет, доста се препокрива с нейната самооценка. Често е била засичана да казва неща от рода не това, че без нея светът нямало да се появи. Все едно светът се е родил на 21.12.2000... Оле, мале! Ами тогава кой е създал Одата на Радостта? Или песните Queen? Или картините на Салвадор Дали? Или Икарусите? Или прословутата Nokia 3310? Вече и аз почвам да се чудя...  

А това, което ме влече, мята родителите ми в ужас, защото са обсебени от мисълта, че трябва да съм програмист. Виждал съм офис на такова създание. Нито офисът, нито изражението ми бяха най-красивата гледка. А на мене ми се занимава с деца... То и това дефакто е един от пилоните на конфликтите ни де....

Оппаааа... В какъв смисъл ти се занимава с деца?  

Внимавай какво ще напишеш, че ще ме загубиш като фен.