Януарче, я кажи, мъж или мома ще си

matevska, разбирам те какво искаш да кажеш и по принцип съм много съгласна с теб, но наистина има много неща, от които зависят тези неща. Има жени, които се оправдават с това, че имат дете просто защото ги мързи да се поддържат (имам такива познати), но има и такива, които наистина нямат възможност. Аз мога да твърдя, че съм доста поддържана жена, която много държи на външния си вид. Ходя на боя всеки месец, въпреки че мога и повече да издържа без да ходя. Маникюр и педикюр пък въобще не ги коментирам. Е да, но когато дъщеря ми се появи не бях стъпила на боя 10 месеца! Няма да ти казвам на какво приличах.
Нямаше кой да ми помага през деня ама грам. Мъжа ми го нямаше, майка ми и баща ми също. Кърмех, а детето беше "лениво", което значи, че сучеше по час и половина. Имам и две кучета, което пък означаваше, че ставах преди всички, за да лъсна къщата из основи и това всеки ден. Отделно тя като сучеше по час и половина в повечето време се получаваше, че след 2 часа пак искаше да яде. Другото, което е, че аз имам собствена фирма и през малкото време през което тя спеше аз работех на компютъра. Няма как да си позволя да си кача краката на масата и да си почина. После и вечерята да направя и повярвай ми нито имах време за фризьор нито за нищо. Слава богу, че поне фигурата ми си я върнах веднага без дори да спазвам ден диета. Ама за това трябва да благодаря на мама и тате за добрия ген.  

Та така. Дай боже да не те стигне и детето да е кротко, че иначе има моменти, в които сама не можеш да се търпиш.

Не съм гледала дете, но въпреки това смело мога да кажа, че не бих могла да критикувам някоя майка, защото не си е измила косата или не  се е вталила след раждането. В живота на човек често се случват неща, които го променят из основи и съвсем не ти е проритет маникюра, прическата и подобни. Почти всичко си зависи от човека, а не само от условията, при които е поставена жената с късо подрязани нокти. Честно казано аз и сега не съм кипра, не ми капе олио от косата, но не вися по козметичните салони и често качвам килца.

относно срещата - аз ще пропусна.

Котката, Кайлис- аз затова казах, че Елия беше лесна за гледане. Пък и аз не съм излизала с прическа и грим на бебешка разходка. А по това време мъжо беше на легло 3 месеца ( пазар, чистене, готвене, къпане на бебето го правех само аз), той гледаше Елия на спалнята. А после след работата до 17 и 30, работи частно докато има работа.
За депресийте - даже не го коментирам. Не ми се е случвало, малко съм запозната.
Просто казвам, че ако човек има желание, време се намира. Пък и спането също е време за теб си, нали.
Няма да спорим, че не знам второто какво ще е и как ще се оправя.

Кайлис, супер добре те разбирам Кифличка спеше по родителите си, основно върху мен, първите месеци. Ядеше по час и половина през час и половина. После спеше по два пъти на ден, но също не повече от 1.5 часа, които аз използвах за спане. Тъй като започна да се обръща чак на 9 месеца и половина, а проходи на 1 год. 3 мес. разчиташе на мен като основно средство за транспорт от точка А до точка Б.
Никога не е могла да бъде оставяна в шезлонг или кошара и аз да си гледам работата. Между 1.5 год. и 3 съм се къпала на отворена врата в банята. Като беше бебе, не бяхме много добре финансово и се е случвало да превеждам орез нощта до 3-4 часа с нея на ръце, с дясната тракам по клавиатурата, а тя суче и спи по мене.

А сега е страшна лепка, защото се чувства заплашена от новото бебе, и има много противоречиви емоции заради това, че загубихме Мери, и направо съм като заложник - вчера дори се стръшка, че не искала да излиза в парка с баща си, трябвало и аз да отида, та се изпокарахме.

При баба си и в най-добрите времена не е оставала повече от 3 часа, колкото да свърша нещо (ние нямаме село, майка ми и баща ми живеят на 50 метра от нас, цяло лято на село при баба не ни е познато), а сега дори и това отказва - за да я видят, трябва да идем двете, и аз да седя там и да си губя времето, докато те си играят.

И да, мъжът ми е пълноправен родител - година и половина почти не беше стъпвал в офиса, за да мога аз да ходя на работа, но не може да кърми, а когато се прибрахме от родилното, остана у дома един ден, на следващия вече беше на работа. И между 8.30 и 20.30-21 все съм си била сама с детето за всичко. Което на мен си ми беше ок, но не съм си обличала балните рокли за разходка в парка.

(Full disclosure: не се гримирам, не ходя на фризьор, защото косата ми е такава, че с и без фризьор си прави, каквото иска, маникюр нямам, откакто в трети курс ме попитаха дали с тези нокти искам да набуча черния дроб на пациента   В работата ме гледат дали екипът ми е изпран и изгладен, а не каква рокля съм си купила, 'щото никой не ме вижда "по дрехи"   Така че за мен поддръжката се изразява в душ 1-2 пъти дневно; коса веднъж на 5 дни - толкова е суха, че и 10 дни да не я мия, няма да се омазни; веждите да си оскубя, когато се сетя, да си тегля една самобръсначка.)

Е Котката Марта незнаех, че Пандичка е човека определящ правилата тук Аз мога и да не пиша вече, никакъв проблем!

Май нещо с хормоните...
Не разбирам защо да се обсъжда софийска, лондонска или каспичанка среща в темата да е обидно за когото и да е.

Абсолютно се присъединявам към написаното от Котката Марта, макар и да не съм имала кой знае колко трудно бебе и нищо да не ми е пречило да си измия косата.
Дето има една приказка "Никога не казвай никога"  Ако майчинството ме е променило с нещо, то е че съм станала доста по толерантна по отношение на другите хора (разбирай главно майки  ) и в по-негативен смисъл не търпя критика по отношение на моите решения (който не e бил в моите обувки, не може да знае той какво би правил на мое място  )
И бебетата и майките са наййййй различни, някои са кротки, други са "проклети" . На някой приоритетите му може да са да е винаги с перфектна прическа и грим, на друг съвсем други....

Не ме дразни анкетата.

Ехеее, стига де. Коконче, защо така? Просто тук е по-лесно да се направи анкета, защото не всички четем във фейса. Ако някой друг град иска да си направи анкета за среща също ще се пусне тук. На мен лично не ми пречат разни анкети дори и да не става дума за мен.

Нещо го обърнахме на оправдание.
Това, че аз имах баби за помош, не значи, че Елия е била на село. Не съм кърмила, не знам какво е да ти виси по 2 часа бебето на гърдите. 
Никой никъде не написа, че на разходки се ходи с бални рокли и прически, грим.
Въпрос на организация, желание и време ще се намери.
Сега си седя вкъщи, та не се гримосвам по цял ден или да си правя прически.
И мен в работата ме гледаха дали ми е чиста униформата, а не дали имам прическа. Трябваше да сме обрани с грим и коси.

Дайте да се опознаем и да походим по срещи и да си коментираме после кой как се справя

В тази връзка, говорм с мъжа ми и аз го питам какво ще птавим, ако и малкото е такъв бяс като голямото.И той ме успокоява - "Няма да е като нея, по-зле ще е"
Коконче, що така на въпреки? Нито някой ти е казал да не пишеш, нито някой те е обидил, не разбрах защо така реагира  . Пускането на анкети в темите е нещо нормано, сега такава, следващият път - за нещо друго...

Не, но се написа, че е "неприятно", когато друга майка е неподдържана. На мен първият ми рефлекс е в такава ситуация да я попитам дали е добре, дали мога да помогна с нещо, а не да се чувствам в превъзходство, защото съм успяла да се окъпя.

И пак казвам - невинаги е "въпрос на организация, желание и време ще се намери". Понякога, за някои хора, е непосилно усилие. Аз следродилна депресия не съм имала, но знам какво е да нямаш сили или желание да дишаш, камо ли да си преоблечеш пижамата.

Не се оправдавам (аз поне), просто обяснявам, за да може да се влезе малко и в чуждите обувки. Много лесно се съдим.

Без да обиждам никой това с ходенето по паркове на токчета и наконтени все едно отиваш на работа или на дискотека никога ама никога не съм го разбирала. Маратонките или ниските обувки, удобен панталон и съм навън.

Аз просто харесвам, когато съм в свободното си време да съм спортна, а когато съм на работа или имам някакво мероприятие, вечеря и тн да съм елегантна. Но това съм аз. Имам много добра приятелка, която си обикаля парковете с токчетата и пак сме супер приятелки. Имам и приятелки, които освен кецове и ниски обувки друго не носят, така че който както му е удобно.

Навремето моя приятелка с мъж холандец отива в родното и Русе и по обяд се разхождат по главната и мъжа и я пита - Вени, тук дискотеките в колко започват? И тя - Ами вечерта късно, защо? И той - Ами защото всички са облечени все едно отиват на дискотека!  

То вярно, че холандците се носят доста неглиже ама лично на мен да бутам количката с токчета няма как да ми се случи.  

Сит на гладния не вярва

че е така, така е.
Аз по напред писах, че не коментирам депресийте.
Коментирах случай с моя съседка, която не смятъше за нужно да е в по приличен вид. Най- малкото заради себе си.
Но хората са различни.
Аз също не съдя, не знам какво м е на хората, че да правя коментари защо някой не си е измил косата. Казвах как е било и е при нас.
За второто съм сигурна, че ще ми го върне тъпкано и заради кака си 

Бе то по тази логика аз трябва да си вея байрака докато детето спи в другата стая...Дано, ама надали   С мъжа ми сме взривоопасна комбинация и май това става най-ясно от начина, по който кръстосваме гените си