Енгин Акюрек - преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” - Тема 217

За някои жени, погледът на Мустафа сякаш казва: "Обичам те"

Какво ви привлече в този район?

Много дребни, на пръв поглед човешки детайли. Това, че тукашните хора защитават своята невинност в разгара на насилието. В частност, положението на жените. Младежите тук са по-отчаяни, например. Животът е по-сърдит. Но, аз се надявам, всички ние да им помогнем. Искам те да имат надежда, да се борят.

Още повече, че жените искат да живеят по-добре, да не зависят от мъжете...

Упоритостта, с която ни е надарил животът или женската природа, там се вижда още по-добре, още по-осезаемо в крехките девойки. Така че, вярвам в промяната. В перспектива, такава е и целта на доброволците, които отиват там. Има хора, които работят в района от дълги години. Като виждаш как тези хора не жалят труда си, се мотивираш.

МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ОМИРОТВОРИ ТАЗИ "ДЪРЖАВА НА ПАТЛАЦИТЕ И СТРЕЛБАТА"

Какво мислите за ситуацията в нашата страна напоследък?

Държавата ни преживява промяна. ние даваме заявка за ценностите и стойностните неща. Но в много части на страната спокойствието често се взривява. Това е "рана, пълна с гной" , от една страна, а от другата - там е и страхът. Необходимо е бързо да се върви към демокрация. Това не е политически въпрос. Обществото го изисква. А това е обещаващо. Но, от друга страна, животът в този район е бил дълго време в състояние на психологическа война.. Това създава усещането, че непримиримата вражда надделява: например, кървавата "баня" в село Билге. Страшно е, че се случват такива неща, ще ги има и занапред. Големият им брой плаши всички нас.

Мисля, че всеки от нас споменава в молитвите си тези невинни жертви - жените и децата, убити в село Билге...

Това е дълга тема. Регионална е дотолкова, доколкото събитието се е случило в някакво място. И няма никаква гаранция, че не може да се повтори другаде. Всички искаме в обществото да има спокойствие и мир, да се търсят решения, да се пропагандира ликвидирането на тези кървави отмъщения, да се излекуват раните на жените и девойките. Като общество ние трябва да се превърнем в рехабитационен център срещу безумието.

Мислите ли да вмъкнете в сценария тази идея?

Някои от моите герои ще претърпят промяна в движение. Искам да напиша любовна история, а не просто сух разказ.

Във вашата история има страстна любов. Тази особена страст, само на човека от Изтока ли е присъща? Можем ли да я срещнем в големите градове?

Ти не четеш ли трета страница на вестниците! След известен период от време, страстта става обсесивна и натрапчива, а последната стъпка е трап (Мерал Окай вероятно има предвид закопаването на жените до раменете за назидание) или гроб. В обществото не се знае всичко по този въпрос, някои неща се преувеличават, а други имат съвсем различно значение. Трикратното "Пускам те!", с което мъжът освобождава жената означава много повече от ритуал: до този момент тя е била негова (собственост) и е била длъжна (ако се наложи) да умре за него. И при избора на жена няма кой знае колко варианта. Първият избор е детето на чичото. Другата страна смята това а нормално и не е проблем да се съгласи.

Ако не приеме, следва "убийство на честта"!

Да, ако откаже, следва смъртна присъда. Мустафа и Нарин са деца на двама братя. Младежът е влюбен в братовчедка си, но тя го приема като брат. "О, господи, как може да има любов между първи братовчеди!" - взривиха се форумите. Но тази ситуация все още се възприема като нормална от много хора. Това, до голяма степен, се дължи на икономически причини. Дори, когато имотът е парче камениста земя, тя трябва да остане в семейството. Икономическото им състояние няма как да се промени, но манталитетът им - трябва. Аз нe мисля, че биха били щастливи да пролеят кръвта на своите собствени деца.

"ПРИШИВАНЕ" КЪМ МЪЖЕТЕ

Жените предпочитат да станат придатък на мъжете, отколкото да умрат. Има още много неща, които превръщат жените в мъжка собственост. Моят герой Мустафа е същият. Възприятията и реакциите му са като на петгодишно момченце! "Гладен съм, трябва да ям. Спи ми се, отивам да спя. Аз я обичам и тя трябва да ме обича, иначе - ще умре!". Голяма част от мъжете у нас са такива, възрастта няма значение.

Всички искат да бъдат обичани безусловно и вечно.
Любовта на Мустафа много впечатлява. Искате ли да бъде във вашия живот?

Не е задължително да бъде в моя живот. В "Асмалъ конак", например създадох друг образ Сеймен...

И тогава всички момичета се влюбиха в мачо мъжа...

Има и почитателки на Мустафа. В Интернет ми пишат много зрели жени. Казват:" ако ме обичат така, аз приемам такава любов". Желанието да бъдеш обичан е присъщо на всеки, то не е лукс. Но очакванията "Ти трябва да ме обичаш, защото аз те обичам!" с една безкрайна страст, са равни на нула. Е, и аз бих искала да бъда обичана така, това е много съблазнителна идея. Но любовта е преданост, посветеност, взаимност...Само така има стойност и смисъл. Ако липсват , създаваме свой собствен ад, в който започваме да горим. Но понякога "ръцете и краката сами ни повличат" в него. Склонни сме да бъдем дори със своя мъчител, със своя враг, защото не искаме да сме сами.