Днес в корема ни подритва, а през НОЕМВРИ сладко ще ни се усмихва! Тема 11

Здравейте момичета,аз много не пиша,но чета редовно.Разбрах че сам бременна на 1 април и моя приятел си помисли че това е шега,защото си праеих тест в деня когато трябваше да ми доиде,и беше отрицателен.Но след като не ми доиде седмица реших да пробвам още един път.Доста чакано дете,след една неуспешна бременност,прекъсната в 13 седмица.Сега ми помогнаха едни хапчета Clostilbegyt,имали сред вас някоя която ги е пила.
Лек ден и успешен ден за всички

хубави спомени наистина Надив, аз скоро писах в една друга тема за нашия момент и предистория, направо ще го копирам
И аз да си кажа, опитваме от 2009, миналата година направихме ин витро в София, върнаха ми два ембриона, единия се хвана, но за съжаление във Фалопиевата тръба, и се наложи да ми я премахнат. През декември сложихме 3 замразени ембриончета и никое не се хвана. Бях букирала второ ин витро за края на март, защото съм на 44 години и няма време... Та като ми закъсня в началото на март, полудях, мислех си как ще ми закъснее и няма да успея да направя ин витрото навреме, ще трябва да си удължавам отпуската и сменям билети и т.н... Не исках и да си помисля че чудото е станало, на моите години и с една тръба, просто абсурд. Та като вече ужасно ми закъсня, ММ всъщност ме попита плахо 'ти май закъсняваш'. Аз казах ' сигурно е нищо, но ако искаш имам един тест останал, да го пробвам'. След като се изпишках, затворих капачето и го сложихме на масата в хола и го гледахме втренчено докато не минаха 3 минути.   Не можахме да повярваме на резултата и на следващия ден купих от тези тестове дето ти казват и седмиците и ми излезе 2-3 седмици бременна. Датата също беше 8 Март.

рени  

джуджи ти намери ли начин да се справяш с тази болка/чувствителност в зърната?

пружинка добре дошла и лека бременност ти желая

Колкото до разпъването, не си спомням коя мама се тревожеше, но си е съвсем нормално, вече почваме да усещаме не само ритници, а и движения, на няколко пъти вече ми се случва да виждам нещо подкожно да се придвижва в корема ми, ММ е така    

Тук в Лондон няма клюкарки по улицата, но миналата седмица някаква лелка както си вървеше до мен на улицата почна да ми говори (аз бях по клин и тесен потник, т.е. всичко по тялото и с вид на попова лъжичка) как и било странно че бременните сега не носели широки рокли, а всичко било по тялото, колко било по хубаво едно време, как в жегата е по удобно, и последното, което ме уби, защо не съм гледала как се обличала Кейт (принцесата)     Като че ли аз имам нейния бюджет. Много странно, защото тук хората по принцип не говорят с непознати, ама явно като си бременна и си мислят че могат да ти изкритикуват в лицето стила. Мен не ме ядоса, по скоро ме разсмя цялата случка де. Може да пиша на Кейт да ми прати някоя и друга рокля, нали вече не и трябват  

При нас днес рязко се разхлади, 19 градуса и ръми дъжд, ех да можеше всички да сме с някаква междинна температура, като 25 градуса например  

Стетулка как ти блазя за тези 19 градуса, тук май вече е 39 градуса, поне така пишеше по прогнозата 

Светулка за съжаление не съм намерила нищо с което да ми минава. Единствено си слагам пръстите на тях и ги натискам съвсем малко. Уж намалява болката ,но не изчезва. При мен мн често се случва докато спя и се будя от болката.Много е неприятно.

Светулка7 разказът ти наистина ме трогна и мисля, че е абсолютен пример за това, че няма нищо невъзможно   Желая ти леко раждане  

Здравейте,

ние решихме да имаме дете някъде по Коледа:) По скоро аз вече се наканих, ММ ме подпитва откакто сме заедно (ще станат 3 години), но аз не бях готова за деца...
После пробвахме един месец, и като ми дойде му ударих такъв рев, че той се уплаши. Откъде ми дойде това желание, не знам:)

Правих сметки на овулации, но после пък секса като стана задължение и се изнервих и се отказах - казах му ако стане стане. И в момента, в който се отказах и ми закъсня....последва пулене над теста една сутрин и се чудих дали да споделя с другарчето ( ММ имаше рожден ден на другия ден). Не изтраях до другия ден. И хем ни беше страх, хем не ни се вярваше, хем се радвахме много!Луда работа...

Светулке , страхотно  

Аз също често се сещам за 2-ри Март - незабравимият ден!Помня как се прибрах от работа и реших да си взема един тест да се проверя.Имах предчувствие ама някак не ми се вярваше.Трябваше да ми дойде на 4-5 ти Март, но аз избързах от нетърпение.Помня,че стоях в WC и гледах втренчено теста.Имаше само една черта, но аз не спирах да гледам.След минута започна да се появява втора.Бога ми - така се разлюлях,че стоях не мърдах и само гледах.Няма да забравя този момент     Последваха още тестове и толкова вълнения та чак до сега.
Аз да си призная от време на време влизам в първата ни тема и препрочитам постовете ни.Как се представяме, как се вълнуваме, как сме чули сърчице и всички тези трепети. Много ми става мило  

Ние правихме опити за бебе от 1г6м и аз определено си бях скептично настроена въобразявах си ,че май ще влизам в критическата в предвид годините ми 41г ,а и четях доста статий който говорят за намалена фертилност след 40г ,но чудото стана и както се разбра е станало в навечерието на 14 февруари това е детето на Любовта ,разбрах на 1март след 5 дневно закъснение ,това беше най-красивата мартеничка която съм получавала, естествено чак не ми се вярваше и докато не чук ДА от доктора все си мислих ,че не е истина ,а ММ  имаше голяма вяра и ми казваше БОГ СИ ЗНАЕ РАБОТАТА!И принципно много исках да е Скорпионче ,понеже ММ  е тази зодия и има много спокоен,уравновесен характер ,за разлика от мен емоционалния и малко нервен ОВЕН надявам се  бебка да не бърза и да ме зарадва една малка скорпионка,термина ми е на 6 ноември ако реши да изчака 3 дни може да е подарък за РД на тати -3та принцеска за него    Светулка7   тук при нас е ужасна жега ,а и аз не обичам тесни неща ,та си ходя с роклички и когато съм на док с поличка и блузка ,че по удобно да не ми гледа гащичките , а една от рокличките на принцеса Кейти си беше евтина мисля  само около 18 паунда беше някаква синя ,та поне такъв модел може да си купиш ,разбира се това в кръга на шегата ,най-важното е как се чувстваме самите ние удобно!

На 19-ти Март за първи път не можах да спя от адски болки в кръста. Въпреки всичко нали съм голям инат на сутринта отидох на работа. Болката беше нечовешка и след първия час на работа се обадих на мама да дойде да ме вземе. Прибра ме вкъщи и веднага се обадихме на един лекар в Пирогоф, който още  на следващия ден ми насрочи час за преглед и ЯМР. Когато ММ се върна от работа дойде да ме вземе от нас и отидохме в неговия дом да си взема дрехи. Чак тогава се усетих, че цикъла ми закъснява. Изпратих него да ми купи тест и като си дойде веднага се мушнах в банята и го направих. 5 мин. по- късно държах теста с двете чертички и плачех. ММ седеше до мен и не можеше да обели дума. Не бяхме правели никакви опити за бебе. Станало е случайно, но единственото нещо което си спомням от онзи ден е, че бях безкрайно щастлива и повече от всичко на света исках бебето. Бях толкова объркана, че като се обадих на мама да и кажа думите ми бяха: "Мамо, аз съм бременна и малко се радвам".
... та така и не направих резонанса

Боже изобщо не мога да се сетя определено не съм го направила умишлено съжалявам ако съм те накарала да си мислиш така. Другия път като ме видиш направо си викай и подскачай да те видя поне да се запозная с една на моето положение 
 Благодаря на всички за пожеланията аз чак сега се прибрах от работа и от гости. Сега ще почина че довечера трябва да имам силички за още малко ходене с ММ (имал изненада)  иначе малкия юнак цял ден не се е спрял (сигурно добре му идва д
адреналина на майка му) Целувки на всички !!!

Ренка, ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!Много да си щастлива, задрава и обичана и ноември сладко бебче!
Ех, момичета какви мили истории разказвате И аз така - след 2г. опитване и ходене по клиники, куп изследвания и заключения на доктори, че естествено няма да стане, тъкмо наближаваше номерчето ни от Фонда за асистирана репродукция, но въпреки това аз бях решила, че следващия месец ще си платим инвитрото, защото вече не можех да чакам и се разбирах с доки какви изследвания да пуснем преди инвитрото - цикълът ми просто не дойде, аз си помислих "О, още един проблем ли, сега и цикъла ми го няма" изобщо не помислих, че може да съм бременна. Но все пак реших да направя тест. И двамата с ММ го гледахме много апатично и невярващо, а то за секунди се показа и втората ясно изразена черта. Мозъка ми блокира, чак не можах да изразя радостта си и ММ също - гледахме се един друг недоумяващо. Беж към аптеката за още тестове, та така...
Днес бях на лекар - плацентата е 2-ра степен узряла, доки каза, че с такава степен се ражда, вижда и се малко околоплодната течност и формата на матката е продълговата - на бебето може би му е тясно. Прати ме пак на доплер, слава богу нещата с кръвопотока на бебка с ОК, и си отговаря на седмиците 880гр.е, но доки се чуди какво да ме прави. Не е ясно как ще се развие това с плацентата ми. Усещам една несигурност в лекарката ми и ще отида и на друго място вече, притеснено ми е, а и кръвната ми захар е леко нагоре, та ме праща на ендокринолог пак, а бях преди 2 седмици. Ще отида май в МД при лекарка от патологична бременност. Записах си час за петък, ще видим как ще мине там. Както казва Стефани Бог си знае работата, щом забременях така неочаквано, всичко ще е наред до края, вярвам в това, но ще си живея с притесненията дотогава.
Айде, че стана много дълго, бъдете щастливи  

Оле за това как разбрах ли.... майкооо... Трябваше да ми дойде на 16.03 ама никви признаци...Седя аз един ден втори ден и на третия си взех тест ама на майтап. Викам си няма как да е станало ама може... ще изчакам поне да ми закъснее 10-тина дена... Познайте дали изчаках...на 20 сутринта станах взех теста и се засилвам към банята и си мисля "Ми сега ако е отрицателен ще полудея". Влизам аз и на втората секунда излезе    Леле вярвате ли ми че за секунда сърцето ми се качи чак на езика не можах да свара да си вдигна долницата на пижамата да пусна водата и да се изстрелям в стаята цялата в сълзи да кажа на ММ. Да не говорим че 5 мин не можех да кажа какво става и само хлипах ми добре че теста ми беше в ръката та да се разбере какво става... В последствие видях, че и неговите очи са насълзени ама чак след като се наплаках едно хубаво.... Та такива работи...

Като чета и вие как сте реагирали подобно на мен и ми се насълзиха очите 
Европа, дано всичко да е наред, знам какъв е страхът нещо да не стане, особено като е чакано толкова много и станало едва ли не на магия.  стискам палци да не се влошават нещата при теб.

Здравейте и от мен,много хубави истории,всички бебчета са много желани и чакани. И нашето е ,след една неуспешна бременност миналата година,по коледа вече и ние решихме да опитаме пак, много ме беше страх и не вярвах да стане бързо.Та декември започнахме да опитваме и така 3 месеца . На 17 март трябваше да ми дойде,закъсня ми няколко дни и ММ ме караше да си направя тест,а аз не исках, не исках да се разочаровам,но все пак си взех,точно ден след рожденния ми ден,та дойде и той с мен банята,чакаше и припираше  и като видях едната черта и му казах че няма нищо,ама той не та не,вика ми " Дай теста тука,нали се чка поне 5 мин" ,Викам му какви 5 мин ,щом не се е показала няма нищо,хвърляй го и излязох.. Та той ми го показа след това как са станали 2 черти,не можах да повярвам,бях и едновременно щастлива и стресната.. ,но постепенно се успокоих и сега си го чакаме с многооо любов ноември месец  Дано всички  се радваме на малките човечета и само хубави емоции да имаме до края и след това 

Здравейте момичета
Ето ме и мен, най - накрая мина и моята ФМ, то на вас тези трепети май отдавна ви минаха, ама да се отчета  Всички сме много добре. Бебоците си наддават здраво, вече са по 430 и 518 грама, имат си всичко, крачета ръчички, кокалчета броихме, гледахме им личицата, толкова са сладки, с едни чипи нослета, ама нали знаете, моите гарджета са си най - хубави  По време на целия преглед спяха, нищо не можа да им разклати или притесни сладкия сън, караха ме да се разхождам, на два пъти подскачах, кляках, бутаха ги с коремния ехограф и само се донаместваха и това си е Едното така смешно се беше сгънало, аз даже се стреснах в началото като го видях, после се разсмях, ами то като подкова, дупето му стърчи, краката на главата, ръцете в устата, голям смях падна А док ни увери, че си му е супер удобно в тази поза    На док и беше малко сложно да разграничава кое на кой е, уж гледаме едното бебе и в някой момент от някъде се появява ръчичка размахана или петичка на главата на първото, представям си ако бяха будни какъв купон щеше да е прегледа  Имам си и страхотни снимчици, цял ден ги гледам  Погледнаха и мен, и аз съм с добри новини, шийката ми от 1.8 вече е 2.2, док ме похвали, че лежа много качествено 
Благодаря на всички, които се включиха за въпроса с интимния гел  , аз все пак реших да изчакам да мине прегледа днес и да си питам док, та предписа ми Генофит.
Хайде дано всички с оплаквания и болежки сте по - добре вече и само положителни постове занапред и да ви кажа, хич и няма да чакаме чак за другата тема, предлагам да е от следващата страница 
Рени, мила Честит Рожден Ден, жива и здрава да си, много поводи за усмивки и само сбъднати желания, и разбира се да се радваш на здраво щастливо бебенце ноември
Вампи, вече се бях притеснила за тебе, реших че си ни изоставила и сме ти скучни, а то ти си била в странство  Хайде да пишеш по - често, че ме стресираш с това необявено отсъствие 
Симонка, честито ти прибиране вкъщи, пази се и си почивай  А аз както съм се засилила да пиша, имам чувството, че като видите, че съм аз и ще ме прескачате 
Аз и аз чаках мнението за сутиените, цените са доста добри, ако са удобни поръчвам и аз, само имам чуденка с размера, аз уж съм 80 Б, не е като да не са ми пораснали гърдите, ама чак много не е, със сигурност съм далече от C размера, освен на опит грешка да го карам
Бяхте писали за опъването на кожата, нищо притеснително не е, мен ме опъва от почти два месеца, от седмица две вече стърчат дупета, крачета, стават едни твърди бабунки по корема , все едно цигански колела правят малките , от време на време ако някое се опъне съвсем му усещам крачетата малко под ребрата. По повода с коремите, има ли някоя мама, на която да и се бели кожата на корема, аз се мажа по два пъти на ден, слънце досега не ме е виждало, не съм се пекла, а сега за втори път го гледам, че е станал на люспички.
Рони, много неприятна случка си имала, не им се връзвай, гадно е, не е човешко наистина, аз откакто съм бременна съм станала много зла в подобни ситуации, първото което ми мина е, че щях да го питам този младеж, ами ако се държат така със сестра му или жена му в такова положение, как ще му се види тая консумация и отношение
Разплакахте ме всички с прекрасните си спомени за положителните тестове, толкова мило ми стана 
При нас след опити 2-3 години ей така без сметки се решихме да прибегнем до клиниките за стерилитет, уж всичко ни е шест и на двамата с мм, ама резултат нулев. За година и половина направихме хиляди изследвания, лапароскопия, три опита инсеминация и едно инвитро, което си беше половин инвитро, като се има предвид, че не успяха да ми извадят яйцеклетки и пак шок. А изследванията твърдят, че нямаме установен проблем за естествено зачеване. Пуснахме документи за фонда и си казахме, плащаме още един опит, ако ни е писано няма да стигнем до него и така и стана, всичко с този опит като по книга. А за теста ме викнаха точно на рождения ден на мама на 20 март, док искаше да е кръвен и в лабораторията на клиниката и цял ден чакане да ми се обадят за резултата, бях се препотила сто пъти вече и си мислих че щом не се обаждат нещо не е наред, влязох в един мол до нас ( а много мразя молове) да убивам времето и тамън да питам за няква джаджа в техномаркета и телефона ми звъни, лекарката... две минути ме разпитва как съм, а аз душа не ми дава да питам за теста, стори ми се цяла вечност, но го чух "Честито, бременна си, теста е положителен и резултата ти показва повече от едно ембрионче". Е загубих и ума и дума, разплаках се, хукнах по ескалаторите да си ходя и голяма еуфория беше, особено вечерта като казах на майка ми, тя каза, че по хубав подарък не е имала 
Поздрави на всички и да се пазите