Радостта ми е голяма, през март ще стана мама!

Brida, абсолютно си права за "малкия свят" и анонимността в сайта... Ама аз винаги си "пердаша" както ми идва, защото знам, че ако се стигне до това да ми се търси сметка, ще си потвърдя всяка дума... Сигурно за това толкова дрънкам, но наистина може би не тук е мястото Ама пък да знаеш как ми олекна  Споделям терзанията си и на най-добрата ми приятелка, тя милата се мъчи да даде съвет и да разбере, ама не съвсем... просто е много далеч от семейните дейности Тя е една свободолюбива рибка, която е заета с куп проекти, пътувания, срещи, събития и импулсивни изживявания, че последното, до което може да се докосне и да почувства като мен, е семейните неволи, бременност и един мъж... Та, поне с вас можех да споделя
За моренцето - и ние искаме след сватбата да идем в Гърция, даже, ако някоя има конкретни идеи и мнения, няма да е лошо да си каже, за да ми помогне в избора  Иначе аз мисля да си плувам, миналата събота и неделя два дни не съм излизала от водата  Мисля и крачетата поне да пека, тумбака няма да показвам Ама всеки сам за себе си знае кое как му се отразява...
mimaozka, честито сърчице Не разбирам как някои от вас още стискат зъби и не са казали на никого... аз вече не крия 
dungeon, ОБОЖАВАМ ЖИВОТНИТЕ !!! Цял живот съм страдала, ако видя дори мъртва мравка... Едно от нещата, на които бих искала да науча детето си някой ден, е любов и грижа към животните ! Само добър човек, според мен, може да разбира, обича и общува с тези създания, лишени от всички негативни човешки черти... НИКОГА не бих показала насилие, камо ли убийство на животно на детето си ! Това наистина е ужасно ! Ама знам какво е... след като се пенсионираха, моите баба и дядо, отидоха да живеят на село. Купиха си патета и кокошки. Много се радвах на патетата, бяха много забавни и ходеха по мен като кутрета... една сутрин ставам и гледам, че баба ми направи същото нещо с тях.... е, няма такъв рев и такава драма ! Каква ли не я нарекох, представях си колко ги е боляло, как може да го направи, а тя даже искаше да й помогна да ги "оскубем" .................. Баба е страхотен човек, но не мисля, че едно дете трябва да става свидетел на такова нещо ! За старите хора това е нормално, но ние не го възприемаме... Дори някой като започне да ми обяснява как се убива прасе и го правя на две стотинки... Лично аз не искам да чувам, да виждам такива неща, знам, че се правят, не съм идиот, но не е нужно да се учи детето ми на убийство... Аз така мисля. Но и да им кажеш, надали ще те разберат какво имаш предвид ! За тях това си е най-естествена ежедневна дейност...
Brida, поне аз с гнусливостта нямам проблеми... обикновено си късам нещо направо от мястото, на което расте, и ям 
mimi_jobnoto, а защо не се установите трайно да си живеете във Варна, след като и на двамата това ви е любимият град? А и Варна е страхотен град, има си всичко, че и моренце  При нас е тегаво... аз искам Перник, той иска Самоков, компромисът е София, ама и двамата не искаме там да отглеждаме деца 
menyanthe, и аз искам да съм при маминка след раждането, за да ме поглези и да ми покаже кое как се прави, а после мисля сама да се оправям ! Но не искам свекърва на помощ 
she_moto, чудесно е мъжът да помага, ама като все е на работа, как да стане  Мен това много ме притеснява... че все ще съм сама и ще откача още толкова, а пък ако трябва да стоя в Самоков със свекървата, 100 % ще има "убийства по сценарий" ... та, таткото така и така няма да го има и да участва много, по-добре аз да съм спокойна и да съм при мама... Само не знам той как ще го преживее да остане в нас 1 месец.. примерно !

Yoana1989 и аз се надявам да сме тук вече, малкия тръгна на ясла и не мърдам никъде 
За казването и аз се чудя...уж на никой да не казвам ама вече доста хора знаят не мога да се стърпя Тези дни трябва да кажем на свекърите. А и аз вече влязох в 3тия месец 

Йо, мъжо работи и по 12 часа някога. Има случаи го пращат командировки извън страната. Тогава се оправям сама. 1 ден ако не си изчистила не е фатално. За ядене все ще измислиш нещо. За какво друго да ти помагат. Къпането е за 2 мин, мазане гимнастики сложи го 15. И все пак си е до човек аз не понасям да имам някого на главата да ми се суети. Пък и да ми отнема тези първи неща -първа усмивка, къпане. Кърменето също ми е доста интимен момент и някой да ми висне на главата ще отнесе нещо страшно.
Иначе и ние не сме казвали. Понеделник свекъра има рд и май тогава ще им кажем. Знаят броени приятелки. Полека лека и други ще разбират, а някои с които не се виждаме често може и като родя чак. Като си спомня как ми досаждаха разни не толкова близки хора последния месец ден през ден да ме питат дали не съм родила. В един момент бях спряла да вдигам телефони и тн. Много е изнервящо. Сигурно пак ще ме разпитват за пол, ама няма да дам и док да ми каже. Тъй че ще е изненада

Ооо на мен го кажи това за досаждането, дето пренодих с 12 дена...на ден по 10000пъти ме питаха още ли не съм родила, що не съм родила и т.н. Във фейсбук бях извънлиния последния месец и нещо понеже само да вляза и разни дето едно здравей не казват и те ми пишат 

she_moto, честно казано не знам дали може чашката да се ползва по време на лохиите. Аз лично едва ли бих ползвала, ако пак ме боли толкова, но ако не боли - най-добре е човек да се консултира с лекар (или с няколко).

И напълно те разбирам за 'висенето' - и на мен не ми харесваше всеки ден някой да ми идва на главата и да си мисли, че ми помага. Заради това ги отсвирих след като изтече на мъж ми отпуската. Е, свекървата се направи на неразбрала, естествено (аз го обяснявах няколко пъти и на майка ми, и на свекърва ми, че като свърши отпуската на Иван ще се оправяме сами и няма нужда да идват). Като ми се обади: "Аз, нали, днес да идвам?", за да не я обидя и казах, че все пак може да дойде да види малката, но е не необходимо да прави друго. Въпреки това, тя като дойде, почна да говори глупости от рода на: "Ама ти знаеш ли сега колко ми е обидно това?", "Ти сигурно криеш нещо и не искаш аз да видя, заради това не искаш да я къпем. Тя сигурно се е обринала!"     Накрая, за да й докажа, че нищо не крия, изкъпах малката заедно с нея още преди да се е прибрал мъжът ми.  

++++1 

 Здравейте много ми е интересно има ли някоя от вас  дами, която да е раждала с епидурална упойка? И има ли някой информация какви са възможностите за това в Бургас.
 Аз също не исках да се знае за бременността ми поне докато мине третия месец, но вече доста хора разбраха а и приятеля ми няма търпение да се похвали. Пък и корема ми доста се подува и си личи. Надявах се поне до 4-ти месец да не се вижда.  А нали спрях алкохола и цигарите и доста от колегите се досетиха, че има нещо.
 Виждам, че много от вас ви притеснява намесата на свекървите в бъдещото отглеждане на дете. Аз пък се притеснявам, че няма да има кой да ми помогне, майка ми е доста далече, а майката на приятеля ми едва ли би се справила с такова предизвикателство.

Момичета аз съм с две неуспешни бременности и може би това е причината да не сме казали още на никой. Първият път казахме веднага когато видяхме положителният тест и после ми беше много кофти да казвам, че няма да имаме бебе скоро. Този път ако е писано така или иначе всички ще разберат накрая когато ме видят с бебе 
 А иначе как се чувствате днес- аз докато ям се чувствам супер, но през другото време ми е отпаднало и ми се вие свят. Гаденето продължава, но благодарение на него съм по-спокойна че всичко ще е наред. Как са гърдите ви продължават ли да ви болят, да растат или са само леко напрегнати?

Оффф ГЪРДИ ли са това моето-млекоцентрала!!!Вече на са толкова напрегнати,но определено са много чувствителни особено около ореолите,за размера направо не ми се коментира.И това е само началото.Моят Д-р ме посъветва да огранича пипането им ,защото докосването на гърдите води до маточни контракции.
Снощи питам ММ-:Ти каза ли на майка си?",а той милия"Ми не още не съм!"....и сега цяла България знае с изключение на свекърва ми,малко ми е жал за нея.Ако не ме из дразни нещо мисля довечера да и кажа(те живеят на горният етаж

Alyaa, моя приятелка ражда в Девата в Бургас. Дали защото е хапнала преди това ( т.е не е минало достатъчно време) или са и сложили прекалено малко, но каза, че не я е хванало. Иначе беше доволна от условията и лекарите там.
Menyanthe, понеже съм голям инат трудно ще ме убедят да направя нещо против волята си. В случая свекърва ти добре си е изиграла картите и е постигнала желаното. Аз оставям мм да се разбира с нея, когато нещо не ми харесва, че ако аз кажа нещо ще се обиди. Пък той да си подбира думите, че не е научена да и се казва директно. Иначе ако някой ден подпаля може и да не го чакам.
Гърдите този път не се напрягат. Имаше 1-2 момента, но не беше като предния път. Докато сучеше Тедка имаше един кратък период, в който ме боляха зърнатс, но за сега отмина

докато ви чета ММ ми наднича зад гърба и пита - нямало ли и бг татко та да можели и те да се оплакват от нас 

 Моите гърди не са наедрели прекалено много и се надявам така да остане, не ми се иска да стават огромни, даже последната седмица нямах и болка, но днеска пак ги усещам. Мажа ги с бебешко олио, както и цялото тяло, за да направя кожата по еластична. Аз съм с много суха кожа и се притеснявам да не се нацепи при наедряването.

she_moto, аз тогава не исках да се карам с нея, а и тя е наистина много чувствителна и притеснителна - после сигурно с дни нямаше да спи и да мисли какво му има на детето. Иначе и аз съм инат. Около година по-късно се изпокарах вече много сериозно с нея пак заради малката (просто вече не издържах на нейните простотии и ми кипна). После с месеци не си говорихме, а докато се карахме ме беше обвинила, че съм едва ли не луда и лоша майка. А аз й казах просто да се примири с това, че съм луда и лоша майка и че аз вземам решенията за моето дете.  

irenadubai, в интерес на истината има и форум бг-татко.  

alyaa, епидуралната упойка, поне при мен, не намали болката от контракциите. Единствено не усещах шевовете и след това няколко часа ме държа и нямах болки през тези няколко часа.

За казването - засега съм казала на родителите ми,  в работата (наложи се - излязох в болничен) и на 2 приятелки. Другите още не знаят.

За гърдите - вече са малко по-добре, но от време на време са напрегнати и ме болят.

Страшно много сте изписали, трудно се изчита. А и аз имам проблем с проследяването на кой за какво пита. Затова само ще изкоментирам някой неща, без да ползвам имената

За кърменето на близнаци - имам няколко познати с близнаци, които успешно кърмят, кърмиха над 1,6г - в началото винаги имаха нужда от някой да подава едното бебе. В периода докато минат големите болки от секциото и малко след това. Но после се специализираха и без проблем си поставяха децата на възглавнички и си ги наместваха. След 1,5години и аз опит в кърменето, което продължава и сега, мога да кажа, че и на челна стойка мога да го правя. Както и синът ми - всякак може да суче, само да се докопа. 

За отношенията в къщи - вярно след раждането стават по-зле. Особено докато се напаснете двамата с бебето. Мама е по-изнервена, че не си почива, бебчо плаче, но това минава според мен бързо. В момента, в който свикнете с мисълта, че нещо ново, сладко и много ангажиращо нещо е на бял свят и всъщност ви прави много щастливи и всичко си идва на мястото.

За раждането  - наистина е малко рано, но според мен няма предпочитано раждане - нормално или секцио. Ако бременната жена се чувства по-спокойна и е решила, че това е за нея, то и секциото си е оправдано. Аз раждах секцио, седалищно беше, но и имах медицински показания - мина много леко и се надявам и второто да е така. И тук се сещам за диоптрите, че някой пита. Не го смятат за много задължителен критерий, освен ако не са много високи. Но според мен е задължително да се прегледате, защото при мен се откри ретинопатия ( изтъняване на малко местенце на роговицата, без да имам диоптри) и това си беше рисково да не се получи отлепяне при напъване.

За помоща в къщи след раждането - аз бях категорична, че не искам никой да ми помага, въпреки че имам и майка и свекърва наблизо. Бяхме отишли с мъжа ми на 1 единствена лекция за къпане на бебето, повиване, мазане и т.н. и това ни беше достатъчно да се справим повече от чудесно. От първият ден си го къпахме и оправяхме двамата. Тук е много важно наистина мъжа ви, обаче да помага. Той готвеше, чистеше, гладеше и т.н. Аз се занимавах с кърмене, почивка, друсане на бебе и съпътсващите дейсности.
Сега при второто ще видим как ще разпределим акгажиментите, баткото ще е на 2години точно и по-скоро си мисля мъжа ми да се занимава с него, а ако не може да свари и с готвенето да прехвърля това на майка или на свекърва ми. Останалото смятам ще се справим пак двамата с по-строг режим

стана дълго, ама като не мога да влизам често