Енгин Акюрек - преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” - Тема 218

"Стигнахме Тенедос, жертви принесохме на боговете
там, за дома си в копнеж, но забавяше пътя обратен
Зевс непреклонен."
                                                               из "Одисея", Трета песен

В какъв ред трябва да бъдат описани връхлитащите те емоции, когато стъпиш на остров Бозджаада? Не знам. За всеки е различно. На изток от тук е по-лесно да повярваш в действителността, отколкото да пожелаеш да я измислиш, защото онова, което те заобикаля, е невероятно. Така е и с този турски остров. Красотата на Бозджаада е забележителна. Старото му гръцко име е Тенедос и островът се споменава още от Херодот. За разпръснатите суши в Егейско море е съвсем нормално да са пълни с историята на древна Елада, примесена с новите политически разкази на Турция. А този остров спокойно може да носи и името Acacia заради тоталната му отпуснатост в белите и бледокремави цветове на високите храсти, които са превзели всяка точка от сушата.

Всъщност Бозджаада е толкова малък като територия, че със слизането си от ферибота вече си в единственото селце. Бели къщи, подредени симетрично в поредица тесни улички, по които чуваш единствено стъпките си. Пред вратите откриваш стари сандали, изсъхнали цветя, прашни играчки... Все неща, понесли времето на последните пет или 50 години? Няма значение. Времето е относително, когато си на Бозджаада. Можеш да го разтеглиш назад до началото на старогръцката митология или да го събереш в точка, изчезваща след секунда. За двайсетина минути бавен ход преминаваш през цялото селце и вече си извън него. Разходка из останалата част на острова разкрива разпръснати къщи, заобиколени с лозя. Можеш да спреш навсякъде, да изпиеш чаша вино и да пренощуваш, ако решиш. За разлика от българското гостоприемство, което вече граничи с истории на писателите фантасти, в Бозджаада те посрещат любезно и с радост. А вината са достатъчно добри, за да задоволят изискванията и на сомелиер специалистите. В този смисъл най-ценното нещо, което обитава Бозджаада, са хората. Местните веднага те печелят с нежеланието да ти се харесат на всяка цена. Традиция, позагубила силата си в Европа.

Бозджаада предлага и плажове, лишени от грозни архитектурни мастодонти. Най-красивият залив е Аквариум, който сушата е обособила като голям леген с проход към морето. Там водата е кристално чиста. Небивало синя. И пълна с живот.  Плувайки, в началото откриваш само движението на течението. После то се смесва с  геометричните потоци риба, а накрая различаваш и пъпленето на разнообразни рапани във всички цветове на дъгата. Всичко се движи. Но и извън Аквариума всяка среща на морето и сушата е също толкова привлекателна.

За да стигнеш до Бозджаада, преминаваш през Одрин на път за Дарданелите, ферибот до Чанаккале и вече си в Азия. Оставаш задължително поне два дни в Чанаккале, защото мястото си заслужава (хотелите са между 20 и 50 евро). После взимаш на абордаж ферибота до острова, който ти струва около 15 лири (на автомобил). Докато се смесваш с пъстрата тълпа и пиеш два чая, вече откриваш Бозджаада. Стъпваш на сушата и си мигновено прелъстен от красотата на острова и спокойствието, което той носи. Останалото преживяване зависи само от теб. Съветът ми е да посетиш островчето в края на май или началото на юни, за да избегнеш туристическата паплач и набезите й над местните ресурси - гмуркане, сърф, плажове и т.н. Освен ако не си в редиците й, разбира се. Ако си, то месеците юли, август са идеални за целодневното ти опъване на рогозката върху пясъка. Тогава се провеждат и няколко чисто туристически атракции като фестивала на виното, да речем. Неща, които опаковат местни традиции в луксозна опаковка, пригодена за продаване. Когато и да отидеш обаче, едно е сигурно - ще искаш да се върнеш отново.

Кои са най-красивите и добри за почивка острови в Европа?

На този въпрос отговориха читателите на американското сп. “Конде наст травълър”, пише в. “Билд”. Гласуването, в което участваха 25 000 души, излъчи първата десетка според предпочитанията на туристите. В оценката на читателите влизаха предложенията за развлечения в свободното време, качеството на плажовете, ресторантите, обслужването в хотелите и заведенията. От значение са също цялостната атмосфера на острова, а също и красотата на неговата природа.

 

А кои са вашите любими места за почивка?

За всички тях ще дадем съвет и ще направим резервация според изискванията ви

Миконос е фаворитът за 2009 г. Островът от групата на Цикладите очарова туристите с многото си малки уединени плажове, с богатата си история и културно наследство. За всеки вкус има по нещо. Търсещите спокойствие могат да се насладят на тишината на самотните плажове. Най-известният се казва “Парадайс бийч”. Жадните за нощни забавления пък обикалят из многобройните барове. Не е рядкост да срещнете танцуващи хора по скалите или в пясъка на плажа късно вечер. Човек остава с усещането, че Миконос се превръща в огромен денс клуб на открито. Съчетанието на синьото море и снежнобелите вятърни мелници е нещо като запазена марка от местния пейзаж.

Остров Тенедос (на турски Бозджаада) в Турция заема второ място в класацията на читателите. Той се намира в северната част на Бяло море, във вилаета Чанаккале. Разположен е срещу Троада в Мала Азия на юг от входа на Дарданелите. Тенедос и съседният по-голям остров Имброс са единствените големи егейски острови, които остават в рамките на Турция след разпада на Османската империя. На Тенедос живеят около 2500 души. Основното препитание на жителите е туризмът и риболовството. Тенедос от векове е известен и със своето грозде и първокачествени вина. Най-известната забележителност е крепостта в пристанището, обслужвала в миналото венецианци и византийци.

Италианският остров Капри е на трето място. На неговия чар са подвластни не само известни личности от политиката и шоубизнеса. Туристите са очаровани от шарените рибарски лодки. Островът е известен със скалите, които стърчат като остри кули от морето. Забележителна е Лазурната пещера (на италиански Грота адзура), достъпът до която е една-единствена дупка в скалите, широка 4 м. Дълга е 52 м. Тъй като светлината отвън рефлектира в морската вода, вътре се получава интересен синкав отблясък, откъдето идва и името й. На север от Капри е Неаполитанския залив, а на юг - Салернският залив. Името на острова е използвано за модел на кола от марката “Форд”. “Капрезе” пък е или салата предястие, или шоколадова торта.

Любимият на германците испански остров Майорка е 4-и в американската класация. Посещаван е и от много британци. Много туристи идват тук заради почти денонощните партита по заведенията и на плажа, полети обилно със сангрия (вид вино - бел. ред.). Превърнал се е в символ на масовия туризъм. През 2007 г. близо 10 млн. туристи са минали през местното летище. Островът обаче може да предложи много повече от безкрайни запои. Майорка е най-големият от Балеарските острови. За туристите се предлагат излети до римските руини на Поленция, пещерите на Порто Кристо и Арта, пристанището и островите Драгонера и Кабрера. За любителите на развлеченията са аквапаркът, делфинариумът, градините с екзотични птици и природният парк Албуфера. Нощният живот е съсредоточен в основното селище на острова - Палма, където има цели улици с барове, пъбове и дискотеки.

В подножието на най-високия в Европа вулкан Етна е Сицилия. Привлича туристите с живописния си пейзаж, вкусната храна и прекрасните вина. Най-големият остров в Средиземно море е разположен югозападно от върха на Ботуша. Гостите на острова харесват традиционния театър с марионетки или някоя от празничните процесии с местните писани каручки. Чужденците харесват всичко от местната кухня, която освен традиционните пица и спагети, предлага аранчини (оризови кюфтенца с пълнеж), печена риба, пълнена с подправки, която според обичая се сервира със салата от портокали. Има и прекрасни местни сладкиши като касата - торта, гарнирана с много плодове. Други предпочитат каноли - тестени рулца, пълнени с крем рикота.

Остров Хвар, близо до адриатическото крайбрежие на Хърватия, става все по-популярен не само сред европейците, но и сред туристите отвъд океана. Обичан е заради мекия си средиземноморски климат. През януари средната температура е 8,4 градуса по Целзий, а през юли - 24,8 градуса. Площта му е 297 кв. км и не е толкова пренаселен като гръцките и испанските острови. Има и красиви забележителности. Крепостта Спаньола е построена в средата на ХVІ в. на хълма над стария град. Катедралата на Хвар се издига на площад "Св. Стефан" и носи името на същия светец. Театърът в града пък е един от първите в Европа, основан през 1612 г. Отвън сградата е запазила първоначалния си изглед. Отвътре е изградена през ХІIХ в. Францисканският манастир впечатлява не само с тишината и спокойствието на светата обител, но и с богатата на предмети на изкуството сбирка на музея в манастира.

Мадейра е островът на вечната пролет Разположен е в Атлантическия океан, но принадлежи на Португалия. Пищната растителност, дивата природа и зрелищните остри скали в морето привличат много туристи. Годишно тук идват над 1 млн. посетители, някои идват с круизни кораби. Островът е известен с 4-те вида от виното мадейра, които са 4 различни вида. Гостите се наслаждават на прочутата ботаническа градина, но и на историческите забележителности. На Мадейра е живял Христофор Колумб, преди да открие Америка.

Наричат Крит “Острова на боговете”. Родното място на Зевс се смята за люлка на европейската култура. На целия остров живеят над 600 000 души. Най-големият град е Ираклион. За да се обиколят всички забележителности, е нужна поне седмица. Древните руини са из целия остров. След като разгледате останките от палатите на Кносос и Фаистос можете да продължите с манастирите “Аркади”, “Плевели” и “Топлу”. Вечер щурците и цикадите свирят толкова силно, че понякога е трудно за компанията да разговаря на открито. Туристите, които обичат разходките по възвишенията, трябва да внимават, защото има много скорпиони. Ухапванията им не са смъртоносни, но болят много.

Сардиния, девети в класацията, е смятан за острова на богатите. Мястото обаче може да предложи много неща и на обикновените туристи. Зехтинът, овчето сирене и тънките питки са само част от кулинарните изкушения там. Древните гърци наричали острова Сандалион, защото по форма напомнял за отпечатък от крак.

Родос е чак на десето място, но хората там не могат да се оплачат от липса на туристи. Освен почивка на море той предлага много забележителности. Акрополът в град Линдос е най-посещаваният след този в Атина. Останките от крепостта Монолитос и долината на пеперудите са други места, които непременно трябва да се посетят.