Енгин Акюрек - преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” - Тема 218

Казвам се Мария. Кръстена съм  на баба ми(майката на баща ми), която е една невероятна жена, която аз безкрайно обичам и уважавам. На младини е била много красива, с руси коси и сини очи, стилна и изискана, истинска дама. Има най-хуманната професия- лекар и е много добра домкиня, отдадена на семейството си. Най- много ми харесва в нея това, че макар и вече над 75 е запазила младежкият си характер. Все още изглежда прекрасно, грижи се за себе си и за околните., за децата си, за внуците си. Излиза с приятелки, ходят да пият чай в някое кафе и да се черпят, ходят на ресторанти , на театър. Въобще не е загубила жаждата си за живот и гребе от него с пълни шепи. Разказах ви за нея повече, защото наистина имам много силна връзка с нея и наистина много ме впечатлява като човек.

И да се върна обратно, казвам се Мария, но предпочитам да ме наричате Дейзи, зашото така съм свикнала в интернет пространството. Хресва ми да правя разлика между реала и виртуалното пространство. Родена съм в София, но завърших висшето си образование в Англия и за момента живея там.

Имам голяма рода, много роднини, пръснати из Пловдив, Бургас, Самоков,Чирпан и София. Някои са в чужбина

Вкъщи съм наложила табу на разговорите на вскякави домакински теми  и битовизми – чистене, готвене, пране, болести, гладене,насекоми и тем подобни. Просто се действа. Домакинската работа е за вършене, не за обсъждане, защото разговорите са адски скучни. Много подобре е да готвиш и да висиш в темата ни и да си четеш за Енгин например. Нищо, че понякога последствоята са трагични.  

Обичам да комуникирам с интелигентни и духовити хора, които са отворени към  всякакви теми, имат разнообразни интереси , обичат иновативното мислене и имат усет за красивото. Чувството за хумор също е голям бонус.  

Имам страхотни близки и приятели , които обожавам да изненадвам и да им доставям удоволствие.

Веднъж бях в много натоварен период в Анлглия , майка ми имаше юбилей. Самата тя ми каза да не си идвам, а да си свърша работата, пък после ще празнуваме. Само, че аз не бях на същото мнение.  Само аз си знам колко безсънни нощи съм прекарала, за да свърша всичко в Англия и да ми се отвори някаква дупка от няколко дни, за да се прибера. Майка ми естествено не знаеше, всъщност не бях казала на никого. Направо отидох в ресторанта, където празнуваха. Майка ми беше супер щастлива, както и аз.  

Друга интересна случка е един рождените дни на една моя много близка приятелка. Бяхме се събрали около 10 човека, които искахме да й купим общ подарък, нещо по-голямо. Събрахме около 250-300 лева и решихме да й купим някакви неща, които бяха красиви, но бяха материални. Всичко беше планирано и разчетено до стотинка. Отивайки с колата да ги купуваме, на мен ми дойде някаква нова идея, както винаги.   И им казвам”Обръщайте колата, отиваме към летището.” И всички ме гледат недоумяващо какво им говоря.  

Обясних им каква им е идеята и всички казаха- „Страхотна е, отиваме!!”. За същите пари купихме билет за отиване и връщане до Англия през септември . Моята приятелка до онзи момент не беше пътувала със самолет и не беше ходила в чужбина и това й беше огромна мечта.  И аз реших, че точно ние , най-близките й приятели, ще сме хората, които ще я сбъднем.   Купихме един красив пергамент, в който увихме принтираният билет и го завързахме с червена панделка.

Вечерта бяхме в ресторант и празнувахме рожденият й ден. Връчихме й подаръка, тя отвори пергамента и аз никога няма да забравя лицето й, изненадата й, вълнението й,  В този момент бях безумно щастлива, знаех, че това, което сме направили е прекрасно.  

Отидохме септември в Англия с нея и още няколко души при друга наша приятелка, която имаше рожден ден точно тогава. Събрахме се приятели от цяла Европа, всички дойдоха за нейният рожден ден, прекарахме най-страхотната една седмица в живота си. Пътувахме, забавлявахме се, разглеждахме забележивтелности, наслаждавахме се на компанията си.

Тази случка е един от най-прекрасните и невероятни спомени в моят живот и няма да я забравя никога. Щастлива съм, че случайно ми дойде тази идея в една кола , която се превърна в невероятно изживяване за всички мои приятели. Както се казва малко акъл, ама на време да ти дойде.

По стечение на обстоятелствата моята приятелка днес пътува често в чужбина, но казва, че това, което сме направили за нея е най-ценният й подарък, прекрасен спомен и ще го помни цял живот. И аз знам, че е така и същ щастлива, че точно ние й сбъднахме мечтата.

 Завършила съм Бизнес и Мениджъмънт и се занимавам с Маркетинг, който ми беше профила в университета. Обичам история, литература, изкуство(във всякакви форми). Обичам и модата като вид изкуство. Не съм роб на модните тенденции, по-скоро си имам собствен стил. Знам какво ми седи добре, какво обичам да нося и обичам да си измислям съчетания.

Детската ми мечта беше да стана режисьор.  Като малки с децата си правехме представления и ги изнасяхме на родителите и роднините ни. Те ни бяха публиката. Общо взето всички известни приказки сме ги играли и бяхме няколко човека, които организираха всичко, наемахме артисти, търсехме из квартала., правехме кастинги. Въобще бяхме много навътре  в нешата.  

И винаги съм била идейна и съм търсела начин да изразя идеите си. Може би и затова още от малка съм увлечена по изкуството.

Не съм спортна натура, но обичам да плувам и се научих да карам ски преди години, заедно с майка ми. Сами се учихме и бяхме много забавна гледка. Като се сетя умирам от смях.  

Много е приятно да караш ски, дава ти едно усещане, че летиш с бясна скорост надолу по пистите.  

Обожавам музиката, обожавам да танцувам. Просто музиката е в кръвта ми. Никога не съм се учила да танцувам просто ми е идвало отвътре.

В университета танцувах салса , самба, бачата , но просто любителски. Имаше различни общества в университета, които всички посещаваха и аз естествено се записах на танци.

Учителят ни беше  от Ямайка, много готин и освободен човек. С него тренирахме два пъти седмично, а след тренировката ни водеше на салса партита. Там не се танцува професионално, а просто за удоволствие. Нощни заведения, коктейли и много салса. А и там ходеха много интересни хора, така че съм си прекарвала чудесно.

Обичам да гледам филми и сериали , но поради интереса ми към цялата киноиндустрия процесът е малко по-дълъг.Интересувам се кои филми ще излязат, набелязвам си някои , които ми харесват и почвам да чета за тях в IMDB- там си пише всичко, режисьори, сценаристи, локации, наистина всичко. Обичам да чета и мненията на другите хора за филма. После отивам и аз да го гледам. След това чета ревютата на кмритиците за филма, чета още коментари, гледам премиерата на филма в интернет, гледам интервюта с режисьорите, с актьорите за процеса на снимане, за ролите и тн. Обичам много да гледам и филми зад кадър.

Разбира се всичко това го правя само за филми и сериали, които си струват и които наистина много ме вълнуват. Но по този начин съм научила много неща и съм си обогатила общата култура.  

Обичам да гледам всякакви жанрове като най-любими са ми трилърите  - екшън трилъри, психотрилъри, приключеннсмки тип ала Индиана Джоунс, важното е съспенс да има.   Обичам фантастика и хоръри, както и драми и романтични. Жанрът, който най-малко обичам са романтичните комедии, просто защото като изгледаш 5,6 и няма много с какво да те изненадат. Винаги знаеш как ще свършат и че ще има хепи енд, а аз обичам неочакваните неща.
 
Обожавам да пътувам и да разглеждам забележителности и интересни места. Не си харча парите за глупости, а ги инвестирам в това да се чувствам добре и в това, което обичам , в пътувания с близки и приятели и в събиране на спомени и всякакви емоции.