Енгин Акюрек - преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” - Тема 218

Здравейте, момичета!
Първо се върнах да ви изчета: приятно ми стана, че в темата е така спокойно…Не знам дали се дължи на новите момичета, но забелязвам известна доза уравновесеност и тематична насоченост – радвам се, че повдигате въпроси относно ПБН. И до ден днешен не мога да си обясня лицеизразът на Берен: ако изразяваше смут – добре, обяснимо. Но аз не видях неудобство, почуда и плахост. Когато усети сълзата на рамото си, в очите й като че ли пламна гняв, граничещ с омраза. В цялостното й поведение не разчетох жена, която възнамерява да прекара целия си живот с този мъж, нито състрадание към неговата бездънна болка. Тук тя повтори мимиките, с които всъщност ще я запомним – свити, станали на черта устни, скованост, липса на любов, която да даде криле на Енгин. Да, по сценарий тя го окуражи, но някак вяло, повърхностно. Тя вече се бе целувала с него на плажа в Бодрум, тъй че в сегашното изживяване логично трябваше да има ако не страст, то милувка, ласка, близост, подкрепа. Да се надгради върху вече преживяното. Но…уви, такова надграждане липсваше.
Колкото до ръцете на Керим/Енгин – те , като очите, са запазена негова марка. Красиви, изящни, пластични, подкрепящи действието в момента – в случая разпадът на едно човешко същество, което трябва да излее насъбрания товар /до този момент никой не му разреши/, защото душата му повече не можеше да го понесе. Това е повратният момент, когато той се освободи от задръжките, които го спряха в Бодрум.  Тези ръце изразяваха самообвинението, болката от това, което е направил, те се свиваха безпомощно или пък го удряха през устата – жестове първични, истински, взети от реалния живот. За мен това не е преиграване, а истинност, която лъха от всеки жест и мимика на героите на Енгин. И ако на някого му се привижда „преиграване”, то е защото не сме свикнали с такова кино или по-скоро сме отвикнали. И ни връща към вечния въпрос: вживяване или дистанциране от героя, който актьорът играе? Съществува т.нар. „психологически жест”: Спомняйки си лично преживени ситуации, актьорът не представя измислени емоции, а ги преживява и се идентифицира с тях. По този начин изпълнението въздейства по-достоверно и разтърсващо. Като прибавим емоционалната и сетивна памет, отпускането и концентрацията, които повишават способността на актьорите за импровизация до степен на спонтанност на екрана оживява желаният образ. В този смисъл Енгин Акюрек следва по-скоро „Метода” на Станиславски и Лий Страсбърг, отколкото на Брехт.
За жалост аз не разбирам кой метод следва Берен…Но това вече е друга тема…

Желая на всички хубав ден!

Иначе още щеше да ми е тъжно заради този прекрасен мъж, чиято  безгранична и всеотдайна любов, успя да върне усмивката на Фатма. Керим е този, който я възроди от пепелта като феникс, за да  види отново слънцето...

Керим върна усмивката на Фатмагюл, но изгуби своята. Дистанцираността на Фатмагюл, за която говорих по-горе, се отрази на Керим. Нежеланието на Фатмагюл да му се отдаде изцяло го нахара да стане по-сдържан. В края на втори сезон аз виждах тъга в очите на Керим. Много любов, но и тъга. Затова на мен ми е тъжно за Керим. Заслужаваше да получи доверието и любовта, за които се бореше. Доказа се по всеки възможен начин. Малко странно ми беше да гледам финала. Трябваше да създаде усещане за безоблачно щастие. Аз не го усетих така. Дали заради изброяването на тъжните случаи за истински дела, които продължават да се водят, или заради продължаващата отдалеченост като поведение на Фатмагюл, не знам. Но за мен историята на споделената любов на Фатмагюл и Керим тепърва остава да се напише.

Ками, аз гледах набързо Облака. И на мен ми е тежичък.  Но според мен това е по-силната роля на Евгин. Тук е блестящ от всякъде. Чак се изпълних с негативизъм към героя му по едно време. Смешно, нали - защото това е филм и го гледах заради него. Но тук открих и другия Евгин. Изгледах всичко, което намерих за него. И сега има поместен някакъв филму но ще трябва да намеря време да го изгледам.
Хубав ден!

Ще го виждаме в много различни роли и в бъдеще ще бъдем свидетели на неговия огромен успех.

Но игралното кино си остава по-престижно и аз се радвам, че Енгин засега е предпочел него. В една кариера трябва да има надграждане. В сериалите той постигна максимума, доказа по безспорен начин таланта си, но тепърва ще разгръща творческия си потенциал и индивидуалност, гъвкавост, дисциплина, мотивация.
И не на последно място – самочувствие, а не да се разпилява в морето от епизоди, където талантът му се показва на час по лъжичка.  Време му е да участва в онзи тайнствен процес, наречен игрален филм, където всичко е различно и далеч по-синтезирано – идея, актьори, грим, диалог - калейдоскоп от съдби и лица и красотата му е в краткостта.