Още мъничко остана, скоро всяка ЮЛКА ще е горда мама! - тема 35

  • 36 838
  • 721
# 615
Хера - нашата педиатърка каза - акото може да е с цветовете на дъгата първият месец Simple Smile Така, че не му се притеснявай много. За хълцането - при моята госпожица единственото нещо, което помага е да я сложа на гърда за една минутка. Някоя от вас има ли друга тактика?

Момичета получих похвала от ММ - била съм много добра мама   Blush Явно ме видя, че съм леко притеснена и нещо не ми е наред. Взе да ме успокоява, да ми говори .... много мило ми стана  Heart Eyes
Не знам за вас, но имате ли такова усещане, че обичате таткото повече от преди появата на бебето.
Виж целия пост
# 616
Педиатърката на децата е в отпуск, иначе и нея щях да разпитам какво и как при момичетата. Наистина ми е чудно защо на някой му се струва по-лесно момичешкото междукрачие  Rolling Eyes

 Аз май настивам. Изписаха ме от болницата с доста нисък хемоглобин и мислех, че от това ми се мае главата ,но сега вече ме и втриса, цялата съм настръхнала. И нещо хем ми е изтощено, хем нервно.


jalina, имам чувството, че майчинските ти инстинкти напират в теб (както при всички нас), но се опитваш да ги заглушиш, само за да не се провалиш като майка във възпитанието. Едва ли има майка, на която да не ѝ минават подобни мисли, но няма универсален правилен път. За мен родителството преди всичко трябва да е удоволствие, а не напрежение да не се проваля.
 Може би ще ти подейства добре факта, че бебето няма начин да се научи на гушкане, защото го умее това по рождение  Wink Било е гушкано, люляно и задоволено 24 часа в денонощието.  Може единствено да се ОТучи, ако родителите държат.
 Моя опит показва, че е страхотно да се наслаждавам на всеки миг, всяка муцунка, всеки дъх на детето, без грам притеснения, а после детето израства нуждите си от близост и самО започва да се отделя от мен. Аз само не му преча. Например в болницата нямах ангажименти по домакинство, за това държах Анна върху себе си. Така си спяхме двете и ми беше истинско удоволстве да усещам дъха ѝ.
 А нАучните изследвания ми идват само като потвърждение на чувствата ми - колкото повече близост, толкова по-уверени личности. Дефицит на физически контакт и внимание води до негативни последствия.
 Опитай да се довериш на инстинктите си, те не са част от фантастика, а реална система за родителство, която е отглеждала живите същества от както свят светува. В последните десетилетия успешно измествана от закони за правилно родителство, строги таблици, строг контрол над действията и въобще сякаш има рецепта за правилно родителство. От там идва и  "гледано по книга" дете. Не инстинкти, а формули и закони.

 А дето казваш, че майка ти може да играе и говори с бебето, докато ти не, ами това просто не е твоя начин. И аз съм така. Не мога да говоря, не мога да пея песнички, не мога дори да ѝ се усмихвам. Само я гушкам или я наблюдавам какви физиономии прави, как мърда с ръчички, как плези езиче. Моя приятелка се прави на клоун и децата ѝ много се забавляват. Моите също се забавляват, като я гледат, но аз не мога и не се насилвам да го мога.

portokalcho, не я оставям да плаче. За привикването на ръце си казах мнението по-горе. Много изследвания (едното проведено в близката ни Румъния) показват, че бебетата наистина се научават да не плачат, като не им се обръща внимание. Явен пример са децата в сиропиталищата. Те имат интелигентна система и сравнително бързо научават, че от плач няма смисъл, защото срещу подаден сигнал за нередност, така или иначе няма да получат адекватен отговор, а плачът само ги изтощава физически. На тези добре дресирани бебета, които са тъй тихи и послушни, пък ако ще цял ден жив човек да не видят, в кръвта им е са открити толкова големи количества кортизол (хормонът на мъката и подобни негативни чувства), че съществува реална опасност от увреждания на мозъка. Изследванията са проведени върху неплачещите сираци, но мисля, че е ясен пример как работи системата.
 Наскоро имаше репортаж за една малка къщичка за изоставени бебенца в Княжево, "директорката" в репортажа каза:" Нашите деца плачат", т.е. макар, че за тях е истинска трагедия, че са отделени от майките си, получават внимание, а не само храна и вода, и показател за това е плача.

 (отплеснах се малко. Съвсем наясно съм, че едва ли което и да било бебе от темичката ни бива отглеждано като в сиропиталише. Вероятно получават много прегръдки и внимание, но ми се щеше да дам този пример, за да имат и обратната информация майките, които получават натиск от близки и далечни, че трябвало бебето да се научи да не реве. Аз бях една от тях. Борбата беше тежка, защото това бяха най-близките ми хора. Трябваше да чакам да порасне поне първото ми дете, за да разберат, че то наистина израства нуждите си.)

herairness, акото кашесто ли е или по-скоро воднисто, пенесто, извиращо от памперса, миризливо? Анна също хълца. Аз я оставям да си хълца, но други майки правят разни работи, които променят ритъма на дишане, за да спре хълцането. Например още веднъж връщат на гърда, само колкото да направи няколко вдишвания в друг ритъм. И връща мляко също, но струята на млякото е доста силна и тя понякога се нагълтва с въздух.
Виж целия пост
# 617
Скреч, по скоро кашесто и бая ивиращо,защото индупето беше бая омацано като махнах памперса.
Виж целия пост
# 618
А, за това, че се изстрелва е нормално. Щом е кашесто, сигурно е преходно ако от мекониум към "нормалното". Иначе онова извиращото е на пяна, която извираа от памперса.

 А пък щипката падна, но пъпа е леко слузест. Не е бил такъв при другите деца. Предполагам не е проблем? Мисля да продължавам със спирта. И миришеше, което пак не е било така при батковците. Ех, как ми липсва педиатърката!
Виж целия пост
# 619
Скреч....незнам какво да кажа. Направо ми спря дъха с тези думи и сега ми е криво че я оставих да плаче. Май повече няма да се повтори...страх ме е само да не стане така да не мога да ида и до тоалетната без нея...Иска ми се да намеря златната среда....но явно още е рано.
Виж целия пост
# 620
Тъй като засега не планираме други деца с мъжът ми, понякога като гушкам малкия ми става толкова тъжно, знаейки, че вероятно повече никога няма да имам толкова малко бебче, че направо ми се плаче...  Cry А едновременно с това съм толкова щастлива, че в момента му се наслаждавам... За нищо на света не бих се отказала от тези прекрасни мигове с него! (Говоря за моментите, когато съм в настроение и кондиция да му се радвам , естествено, а не за моментите, когато съм недоспала, гладна и бебето реве и се тръшка  Laughing)

Така се чувствам, затова си отделям по 15 мин на ден за нет. Искам да съм с нея, дори когато спи (нека е в ръцете ми).
Виж целия пост
# 621
Добро утро!
Я, днес аз съм първа ранобудница. Но Далийка тази нощ се представи перфектно. Яде последно в 22.30, веднага заспа върху мен и я преместих на спалнята до мен където изкара чак до 5.00, яде и пак заспа до мен. За плача и за привикването на ръце и аз четох доста, че се бях притеснила. В една от статиите пишеше за т.нар. четвърти триместър в който бебето иска постоянно да е в контакт с майката за да се чувства добре и сигурно. Пишеше и че се израства без детето да привиква точно както го е описала и Скреч. Но въпреки това от време на време оставям Далийка да поплаче, защото понякога тя просто иска да се нареве и в такъв момент нищо не помага. Колкото и да я гушкам тя рита, блъска и реве. Оставям я за 10на мин и след това вече се кротва като я гушна. Така че портокалчо не се шашкай чак толкова, все пак бебе е и е нормално да реве. Моята поне докато реве си прави и много сериозна гимнастика. А в една статия за коликите четох че при по болезнени колики бебетата плачели повече от 3 часа на ден  #Crazy На мен това ми се вижда абсурдно и почти невъзможно да го изтърпи една майка

Въпрос към ЛЛЛ
След като от 14.00 на обяд та чак до вечерта Далийка яде през час - два ми заспа в 22.30 и се събуди чак в 5.00. Това е пауза от 6 часа и половина. Много ли е за бебе на 1 месец и 20 дни. никак не искам да я будя. Все си мисля че организма й си знае най добре от какво има нужда - от сън или от манджа. Пък и всичко останало й е наред - пълни памперси, влажна устичка, розовка е и като натисна веднага се възстановява, много активна, качва прилично.
Виж целия пост
# 622
Rosi, не си, не си Simple Smile Аз съм от 6 тук, но процедурата по памперс - ядене - оригване - връщане - акане - миене - памперс - опишкване... и така до сега се оказа тоолкова ободряваща Simple Smile

За плача - не оставям бебчо да плаче. Не смятам нито, че бебе ма 45 дни може да бъде разглезено, нито че което и да е бебе заслужава да бъде оставено да страда. Сигурна съм, че винаги има причина малките бебчета да плачат, било то да са изморени от впечатления (а на нас това не ни се струва едва ли не легитимна причина да плаче). Удоволствие е да го гушна и да спрат сълзите в детските очи Simple Smile (но, както каза Карли, не когато съм на ръба на умората, глада и стреса Simple Smile)). Но те плачат, както знасте - не могат да си кажат, и щом като ги гушнем спират за мен това не е глезене. Всеки има нужда да бъде обичан, гушнат, закрилян, представете си вашите бебчета досега са били във вас, а сега не сте с тях 24 ч (поне те не го усещат). Представяте ли си колко може да им е изоставено и стресиращо, а вие да ги "възпитавате да не плачат"!!!

За играта - майка ми по същия начин си говори с бебчо, много успешно - той й отговаря, усмихва се...А на мен ми реве  Mr. Green Знае, че от мен идва манджата и сякаш ми казва, хайде, не се прави, не се лигави, давай да почваме Simple Smile)) Иначе, майка ми каза, че тя не е имала възможност да ни се радва като малки, тъй като всичко е падало като грижи и домакинство върху нея, та сега наваксва.

За акото - от жълто зърнесто до зелено кашесто. Малчо се изхожда пред лекарите често, та нито една от вариациите не са казали да е притеснителна.

За хълцането - изправям бебчо, поддържам го под дупето и леко нагоре надолу, тъй като това отново е въздух (или преяждане), който иска да излезне. Или се оригва, или се чува лекавъздишка, или малко връща. На гърда не връщам никога, тъй като пробвах няколко пъти и яко повръща. След 10ина мин, ако не е спрял, давам водичка. Не давам по в началото, тъй като хълца толкова ожесточено, че може да се задави.

Скреч, за пъпа - мажи още със спирт, да, и ако има много слузесто новата версия на антибиотичната пудра топоцин (нея са я спрели).

За връщането - според мен трябва да се държи повече изправено бебето (и след като се оригне) + леглото под наклон, + детето на една страна (ако трябва подпряно отзад, но дупето и гърба, без главата, за да се вентилира през нея). Тъй като Калоян понякога доста връща, обръщам внимание, не го оставям сам, вдигам го като започне да връща и така. Това е вроденият рефлукс, стига само това да са симптомите.

За заспиването на ръце - понякога го оставям и ми е такъв кеф да го гушкам, а той сладко д аспи върху мен и да се усмихва. Не свиква засега, заспива си и в двете креватчета, и в количката. Портокалчо, виж кошарата, огледай я, промени нещо. МОже да не й е удобно, да й е топло/студено, течение, самотно, пускай мека светлина, оставай с нея докато заспи, дръж ръчичка (аз така правех в началото, а ако плачеше го вдигах, целувки, успокоение, обратно в леглото, з ръчичка и така и по час-два). Оставяла съм го и върху мен да спи, и таткото гоних, за да спи малчо на нашата спалня. Няма правила, обичай бебока, малките бисквитки порасват тоолкова бързо Simple Smile
Виж целия пост
# 623
Добро утро!
Нямам време да върна да ви чета, но както вече сте разбрали най-после и аз станах щастлива мама на бебе Вики, от вчера сме си вкъщи и още не мога да свикна с режима на опити за кърмене, оакване, къпане и знаете как е  Grinning родих със спешно секцио на 29 юли  /някой ден ще ви разкажа, като ми остане повечко време/ Човек никога не знае като се сетя, че с иришка спорехме на тема естествено или секцио, и тя уж беше за секцио по желание, а роди нормално, аз пък обратно, но съдбата си прави шеги с нас понягока. Засега чакам да дойде някаква кърма, че бебето е много лакомо, изписаха ни с малко повече отколкото се роди, имам някаква коластра, която не стига, та се дохранваме и е сложно. Но ще се оправим.
Виж целия пост
# 624
Ехее Мисти, добре дошла. Бързо да свиквате и да се отчетеш повече Simple Smile))
Виж целия пост
# 625
Ех, Мисти и аз толкова много исках да родя нормално, но виж при мен излезе малкото зло за голямото добро (кистата имам предвид - иначе не се знае кога щяха да я открият и дали нямаше да е твърде късно). Радвам се че сте добре, айде свиквайте и да пишеш по често, че темата нещо замря.
Мен пък ми е скучно и взех че изчистих целия апартамент без спалнята че Далийка спи там. Само да уточня че когато Кара си тръгна за София Петър обеща че той ще чисти и готви. А дано ама надали. Замина за лагера и ме остави с празен хладилник и мръсен апартамент. Ама аз съм си виновна. Взех го защото го харесах колко е отговорен в работата си и колко човешки се отнася с хората, но това се оказа за сметка на личния му живот.
Луиза, едва ли има майка която да няма нищо против да слуша как бебето й плаче. Но Далийка  1 - 2 пъти дневно просто изпада в някаква истерия и дали е гушната, дали я целувам и дундуркам или си стои сама в креватчето е все тая. И установих че най добрия вариант е да я оставя за 5 - 10 мин да се нареве и след това като я гушна е спокойна и заспива. Иначе може с часове да мрънка в мен. Засега си го обяснявам с прилив на енергия която няма как да изразходи по друг начин, защото съм убедена че в тези моменти е сита, суха и не я боли коремчето (всъщност за последното няма как да съм сигурна, но така предполагам). Може и да бъркам в тактиката която съм наложила, но друг начин поне засега не съм открила. Да я увивам като вързоп ми се струва жестоко и въобще не мисля да пробвам, залъгалка не иска, гърдите ми също. И  другото което забелязах, когато се случи да успеем по някакъв начин да й спрем истерията, след това в продължение на часове тя не спи спокойно. Все пак става дума за 5 - 10 максимум 15 мин. Аз за себе си стигнах до извода че тя просто има нужда да си пореве на воля. Защо нямам идея. Но тя тези минути си ги прави и все си мисля че и за нея е по добре да ги направи накуп и след това 3 часа да спи спокойно отколкото да се буди през 15 - 20 мин сърдита.
И все пак има различни бебета, те се раждат с характер и някои от чертите им са си заложени генетично и ние по никакъв начин няма да можем да ги променим. Ето племенницата ми е много кротко бебе, но като й се случи да се спъне и падне изпада в дива истерия и не защото я боли а защото я е яд на нея си че е допуснала да падне. Далийка най вероятно за себе си си има някаква причина поради която държи да си поревава всеки ден. Дай боже един ден да разбера каква е и дано мога да й помогна, защото не искам да я чувам дори за миг да плаче.
Виж целия пост
# 626
Rosi, разбира с, че ти си познаваш бе често, както вс от нас. Аз по скоро имам предвид онези хора, които не пробват нищо. Просто решават да възпитават и оставя бебчо да плаче "за да не разглезват". Аз Калоян като го видя така да реве без причина го слагам в количката, той прихлипва още малко и почва да се кефи. Но докато го разбера доста неуспешно гушкане беше :*
Виж целия пост
# 627
Здравейте и от мен  Simple Smile
От вчера сме си вкъщи и не съм ви чела назад, но ще се опитам да наваксам  Simple Smile
В неделя отидох за тонове в болницата, но от там ми казаха, че трябва да постъпя под наблюдение в рисковото отделение. Тъй като не бях се нагласила да влизам, лекарката ми каза да се прибера, да си почина и след 2 часа да се върна. Към 15:00ч. ме приеха.
На 30.07 ако помните, сутринта писах от телефона, че нямам никакви позиви за скорошно раждане. Минути след като публикувах коментара си започнаха чести безболезнени контракции - през около 10мин. В 12:30 си лежах на леглото и чух едно леко пук...не реагирах, защото нищо не се случи...докато не реших да ида до тоалетната, където ме заля река Дунав - т.к. изтекоха ми водите  Laughing Веднага ме приеха в предродилна зала, където до момента все още нямах родилни контракции и бях с 4см. разкритие. Към 13:30ч. започнаха вече леки болки, които се засилваха бавно, но славно. В 15:00ч. разкритието беше 6см., а в 17:30ч. бебка започна да напъва да излиза. 15мин. по-късно Маги се появи на бял свят - една такава синя и ревяща топка  Simple Smile Поизмъчих се с напъването, защото не се роди никак малка, но се справих. Имам само 1 външен шев, на който дори вчера му махнаха конеца. Иначе и двете сме добре. Имам кърма за целия китайски народ, бебка суче доволно, спи спокойно и за сега се разбираме. Единствено преди да ни изпишат детските, които преглеждаха Маги, ми казаха, че ще се измъча да я кърмя през 2 часа/храним се на поискване/, но все пак тя си е голяма/роди се 4150гр./ и има нужда от папане. Имам чувството, че леко ми намекнаха да й давам и АМ, но този път няма да стане номера при положение, че имам кърма. Може и някой от ЛЛЛ да се включи и да даде съвет по този въпрос, но аз смятам, че няма проблем  Rolling Eyes Иначе през нощта прави паузи от 3-4 часа.  Peace
Ами това е май засега от мен  Heart Eyes

Честито на всички нови бебета и техните мами  Hug
Виж целия пост
# 628
Ехе,Мисти,добре завърнала се вкъщи. Ей на и аз исках Нормално,ама нямаше как наследство се оказа. Ще разказвам от къщи,че е дълго за.телефон.
Днес имам повод за гордост,успях по цели десет минути на гърда да я задържа и почти без добавка. И зърната ми не бяха измародерствани някак си. Нямам и дренаж,може от това да е,че вече се сгувам ппвече. Но най-якотп беше,че ми дадоха да се окъпя,е няма такъв кеф,честна дума!
Катенце,добре дошла и на теб. Интересно това с Ам,тук обратно,всеки ден минават тези по кърменето да проверят слиза ли,тече ли и тн. Ей сега мина една,стисна ме и каза имате доататъчно,спираме ам вече.
Виж целия пост
# 629
Добро утро  Hug

Кате, Мисти, хубаво е че се включихте  Hug

Луиза, за пореден път съм напълно съгласна с теб  Peace като пишеш ти, няма нужда да пиша аз. То това са и моите мисли  Peace Аз НЕ оставям бебето ми да плаче. (то не че и плаче де). Смятам за пълна идиотщина приказките, че бебето щяло да се разглези от много гушкане. По този повод вдигнах и грандиозен сдкандал на свеки, която обяви, че го глезя като го гушкам. Турих я на място  Naughty Как бе, как по-точно бебенце на 20 дни примерно ще се разглези??? Та то още е по-близо до утробата, отколкото да реалния живот. И кога да го гушкам тогава, като стане 20 годишен тулуп и почне да ходи по жени?  Rolling Eyes
И аз като Скреч спях с Бобко в болницата, плътно до мен. Така се гушкаше в мен милото... Heart Eyes а аз по-сладко не съм спала. И сега сме така, когато е по-нервен само го гушкам и веднага е заспал. После го местя в легълцето.

За обличането съм в крайния вариант - моето бебе е вечно голо  Mr. Green По всяко едно време на денонощието той е с боди с къс ръкав и задължително бос. (след като аз ходя боса и ми е добре, не виждам защо бебето да е с чорапи). Дори и в по-хладно време е така.
Акането - добре е. Често, шумно, обилно в оранжево-жълтата гама  Mr. Green
Хълцането - доста често го прави. давам водичка и на първата глътка спира.
А вчера пък взех , че го кърмих три пъти. Нямам много кърма, но той си намери няколко глътки и заспа блажено Simple Smile

Обаче да ви питам: абе само моето бебе ли ръмжи така? Като почне едно ръмжене,едно пънчене...ще каже човек че отглеждам куче  Shocked Недай си Боже да го събудя или да наруша комфорта му, почва се адското ръмжене.

Жалинче, я спокойно  Hug ПомнИ:ти си най-добрата майка за детето си, друга такава няма  Heart Eyes Самият факт, че се тревожиш го доказва. И аз мълча на бебето си, и аз не му говоря. И аз не го галя, той не е котка  Mr. Green Просто много го гушкам и целувам, защото мирише сладко. Виж майка ми му изпя целия си репертоар от песни, каката му чете всеки ден приказки...а аз мълча. Говоря му само тъпотии, от сорта на : "Кой ще папка сега?"  ooooh! така че, не си сама  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия