Бакшишите на сервитьорите

В първия момент реших, че съм объркала темата...Каква е тази злоба към учителите, какво е това чудо! Сигурно обаче имате претенции децата ви да бъдат обучавани от способни и достойни хора?
Иначе за бакшишите. Гледам да оставям винаги, стига обслужването да не е отчайващо лошо. Все се сещам за дъщеря ми и други момчета и момичета като нея, които припечелват допълнително покрай студентството си.

Много грешиш за Лиляна. Тя не разсъждава като теб. Освен това готвенето не ѝ е приоритет.

Нищо лошо не виждам в последните постове на темата, че да се очаква "дърлене", освен неадекватното включване на гост22.

Както казва Шанел - цунки, гунки и прегръдки. Аз ще си догледам филмчето, че тук е скучно.

П.П. Саморая, аз говорех, за протестите ни в София. Имаме ли право да сме на такива, когато стачкуваме?

Спокойно, въображението ми хич не се е поотпуснало  
И нямам негативно мнение за учителите, напротив.
Просто споделих, на какво бях свидетел, тъй като също бях учудена
Извинявам се за спама

Да, имате   но ти си знаеш, че нещата не стават спонтанно, а има регламент за стачните действия.


Like_Smoke говори за масово посещение на местни учители в местен ресторант по обед по време на стачка. Затова цитирах Чл.12. Става въпрос за различни случаи.

Не ви знам докъде сте стигнали в развитието на темата, но ето пресен пример от днес - Седнах в едно, как да го нарека кафе-пицария, чакахме чакахме, еле дойде сервиСа, меню ше искате ли или ша поръчвате, казвам - меню, меню...Разгеле, бързо стана, донесоха менюто ... поръчахме и забравихме, ама явно и сервиСа забрави.....та, почакахме, бая...Разгеле дойде поръчката, по някое време, при непълен капацитет на въпросното заведение  ..... Сервира се, ох, това беше за..., ох, онова беше за ... ми, то менюто на масата ми пречи да ви обслужа, няма къде да сложа поръчката(при достатъчно голяма маса), нищо не и пречеше, ама извинихме се .... то меню, меню, колко да е меню, ама нейсе(сложено в единия край на масата)....И ... чакахме два пъти по толкова след като поискахме да платим сметката....Ей, сега идвам и ..... няма ме, няма ме, но не съм в Русия.... Та, бакшиш на такова обслужване, сори(а, да, пихме някви коли, коктейли, нотАриални сокове), но с добра цена.....Явно, сервиСа е на твърда заплата....пък и не пихме вино от 200лв. бутилката все пак, някви измекяри, поръчали напитки...баси....прошляците....

Върнах се в годините си на сервитьорка и пак не можах да разбера последния пост...
Имали сте 20 лв. за бакшиш, но от точките, междуметието и менюто, сте си  ги заделили за другата пицария.
Отчетна ли ще бъде?
''Днес бях, това ми направиха и аз не дадох''.

ТцЪ, бяхме с три лева нацяло и стотинки за разкош, пихме кафе и си отделихме за бакшиш за пицарията, ама понеже не ни стигнаха за една пица, пък и как щяхме да я делим се отказахме да даваме бакшиш...Сега стана ли ясно....

ПП Колкото и да се пънеш, няма да ме убедиш, че за лошо обслужване трябва да платя своя дан от заплатата на сервитьора щото ми "прислужвал"...Ако заведението е на самообслужване, съответното ша ли ми направи отстъпка за личен сервиС ... или ще ми плати бакшиш, че съм се самообслужила.....

Иначе по принцип знам, че бакшиша трябва да 10% от сметката, така било прието. Но при лошо обслужване и аз не оставям бакшиши, даже се е случвало да не си платя цялата сметка, защото не се разбрахме със сервитьорката.
Абе сега има ли още СЕРВИЗ по заведенията (май така се казваше)? Накрая на сметката - 10% за сервитьора.  Това беше много дразнещо.

Като човек,имащ около 20 години стаж в бранша,ще си позволя да те подкрепя,ако това,което казваш е истина. Бакшиша е вид поощрение и благодарност за добре свършена работа и аз също не подкрепям лошото държание и безхаберие от страна на обслужващия персонал. Давайки бакшиш в случая поощряваме точно този модел на работа и въпросната никога няма да разбере,че от това си държание губи заведението,но губи и самата тя.Защото ако в края на смяната госпожицата  си тръгне с празно портмоне,а колежката й  е повече от доволна, на другият ден би се замислила как трябва да се сервира.

Истина е Каприз, нямам лошо, негативно или целенасочено и тенденциозно мислене за никоя професия в която човек си вади хляба честно. Споделих съвсем реална ситуация. Но, не мога да приема, че щом си се хванал на една работа, хем гледаш да я претупаш, хем искаш да ти се "отблагодарят", защото така било редно или пък, ако мислиш, че няма да го направят да се отнасяш безхаберно. Освен това според мен не би трябвало да има значение дали заведението е кафене или луксозен ресторант. Една усмивка, едно добро отношение, едно бързо и експедитивно обслужване вършат чудеса. Преди да стана студентка поработих малко като контрола(или кондуктор ли го водеха, абе, продавах билетчета в автобуса) в междуселските автобуси, винаги бях усмихната, хората ми се радваха, приятно им беше като ме видят и с удоволствие си даваха парите за билетчето, дори, когато се е случвало да пропусна някой, той не се е скатавал, а напротив. В автобусите пътуваха редовни пътници, в смисъл бяха хора работещи в един завод и едно предприятие и винаги се радваха, когато аз съм на смяна. Казваха, че доброто отношение и усмивката им оправяли деня и им било приятно да бъдат обслужени от приветлив човек. Шофьорите също предпочитаха аз да съм с тях на рейс. Не го казвам за да се хваля, просто споделям, че  отношението към клиента е важна част от работата, когато тя е свързана с хора. И когато и на теб ти се усмихнат и ти благодарят и ти пожелаят хубав ден някак виждаш смисъла в това, което правиш и ти става хубаво.

ПП Да се допълня, когато бях студентка пък поработих в квартално заведение като барман и сервитьор две в едно, малко неориентирана работа(както и да е) и никога не съм си позволявала лошо отношение към клиент. Слагаш усмивката, може да ти е нещо накривяло, но си усмихнат, любезен и си вършиш работата. Клиента не е дошъл да ми гледа кривата физиономия, той иска добро обслужване и приятно прекарване, пък дори и да е седнал да пие едно кафе. В моята смяна заведението беше пълно, имах си редовни клиенти и не съм имала оплаквания. Та, така ...

Върнах се и аз в сервитьорските си години.
Винаги ми е било много приятно, защото работех така: "Една усмивка, едно добро отношение, едно бързо и експедитивно обслужване вършат чудеса." - най-се радвах на редовните,доволни клиенти ( не само заради бакшиша).
Провокира ме да пиша това,че сега си "подреждам" отново шкафчетата и си намерих един от "бакшишите ми"  .  Това са старите 1,2 и 5 лв, много са ми ценни , защото човека,който ми ги даде знае,че обичам да събирам остарели пари. (сигурно няма да разберете радостта ми,ама все още се радвам ).
Работех също една година на морето, там беше на % и беше голяма битка за клиенти, колкото повече,толкова повече, а как - все тая. Все се чудеха защо не се "бия за клиенти", на мен не ми ли трябват пари? Еми то % от оборота  най-често е по-малък от бакшиша, така че...Най-ме радва от онова време, че точно тогава ми се пада РД и получих много букети и подаръци от "клиенти", празнуваха в заведението за мое здраве, а после с някои от тях празнувах след работа в дискотека, никога няма да го забравя  .
Сега като съм в заведение много стриктно следя кой как се отнася, не че има значение, но понякога им се дразня и на определени места си правя изводи за Сервиза( където ходим често де) и това се отразява на бакшиша им.Яд ме е , когато не си помагат, защото от това не печелят пари, а Клиента-кучета го яли. Няма да задълбавам повече, извода за мен , е че не може всеки да работи като сервитьор, трябва да има някакви все пак изисквания, за да не страдаме като клиенти, защото напоследък всякакви могат да те обслужат, а все пак се излиза за разпускане.

Усмивка, усмивка и накрая ония идиот отсреща като ми каже: "Едно кафе и к'во ми се хилиш?" ти се иска да му люфнеш кафето отгоре.  
Имаше клиенти които с кеф да си обслужваш, но имате и такива, които не понасях.