Аз имах учителка по биология, която на урока за кръвните групи ни разказваше как полудяла, че не е от баща си.Оказало се в крайна сметка, че си е от него.
Сестра ми като роди, се оказа, че има объркване с резус фактора. Питаха я сигурна ли е, че детето е от бащата. Тя се беше изнервила, в крайна сметка се разбра, че са объркани изследванията на зет ми за кръвна група.
В университета, една преподавателка ни обясняваше, че всеки човек, в един момент от живота си има съмнения за произхода си. Повечето имат такива чувства в пубертета.
Наскоро си говорихме с моя мъж и той каза, че на 12-13 е питал баба си дали е осиновен, въпреки приликата му с родителите му. Каза, че се е надявал да е така. Сестра му пък е питала него.
Аз си спомням, че в ранна училищна възраст си мислех дали съм дете на нашите, много ме беше страх да не би да не съм. Много приятели са ми споделяли, че и те са се чудили дали баща им им е баща, ровили са из документи.
Та не само родителят се чуди