Трябва ли мъжете да искат тест за бащинство?

Те проби и от родителите си ли са имали?
Аз имах учителка по биология, която на урока за кръвните групи ни разказваше как полудяла, че не е от баща си.Оказало се в крайна сметка, че си е от него. 
Сестра ми като роди, се оказа, че има объркване с резус фактора. Питаха я сигурна ли е, че детето е от бащата. Тя се беше изнервила, в крайна сметка се разбра, че са объркани изследванията на зет ми за кръвна група.
В университета, една преподавателка ни обясняваше, че всеки човек, в един момент от живота си има съмнения за произхода си. Повечето имат такива чувства в пубертета.
Наскоро си говорихме с моя мъж и той каза, че на 12-13 е питал баба си дали е осиновен, въпреки приликата му с родителите му. Каза, че се е надявал да е така. Сестра му пък е питала него.
Аз си спомням, че в ранна училищна възраст си мислех дали съм дете на нашите, много ме беше страх да не би да не съм. Много приятели са ми споделяли, че и те са се чудили дали баща им им е баща, ровили са из документи. 
Та не само родителят се чуди 

Това определено е вярно. Най вече в пубертета особено, ако не се разбираш с родителите си.

В пубертета ако децата разберат, че са осиновени, хукват да си търсят биологичните родители, а намразват осиновителите, че са ги откраднали един вид. Аз ако в зряла възраст науча, че съм осиновена, единствено бих любопитствала за биологичните си родители, дали не са богати, да получа наследство евентуално. Но никога не бих се погрижила за онзи, дето ме е изхвърлил за осиновяване! А осиновителите ще ги обичам още повече, защото са се жертвали за чужд човек.

Впрочем има интересен китайски филм на тази тема - осиновители. Не помня името му.

Те и след пубертета хукват. Явно все пак, някъде дълбоко у всеки човек е заложена нуждата да знае кой е и откъде идва. И най-странното е, че повече от половината осиновени нямат лоши чувства към изоставилите ги родители, а дават мило и драго да се запознаят с тях и евентуално останалите им деца. Някои осиновители тежко преживяват този момент, чувстват се предадени и изоставени.

Мен по-скоро ме беше страх да не е така. В пубертета не съм се разбирала с баща си, бяхме на нож до преди 3-4 години. Но винаги съм искала да съм негова дъщеря, много ме беше страх да няма някоя грешка.
А и си приличаме. 
Въпреки, че се наблюдава и "заприличване" на осиновени деца към осиновителите. В учебник съм чела, че дори са документирани промени в цвета на очи, коса 
Та някой недоверчив татко, може и да бъде заблуден от наследника на съседа.

ДНК-тест се прави не да проверяваш дали са те излъгали, а дали имаш дете. А дали майка ти е излъгала баща ти... ти не си съдник на родителите си. Както не си съдник на Левски и Ботев, дали са имали любовници. Това не е твоя работа.

До колкото знам в Израел ако майката е чужденка, задължително се прави ДНК тест, за да се запише детето с израелско гражданство. Или нещо такова.
Иначе при нас няма нужда от ДНК тест, всички казват, че малката е копие на баща си. Предполагам, че и с второто ще е така, техния ген май е по-силен. 
Даже някой път нещо се дразня с ММ и на шега му казвам: "Ти от къде знаеш пък, че е твое? Преди всичко е мое дете, иди доказвай, че е твое!"  Ама пък то не личи много да е мое...

Бел, това е генетично невъзможно, ако и двамата родители са светлооки, децата им не може да са с тъмни очи, освен в някои изключително редки случаи на аномалия. Сигуно ли е, че не са осиновени? При единия да се случи някаква аномалия - ок, но и при двете деца, шанса не е особено голям като че ли.

 Не съм единствената запозната по въпроса, но ще се опитам да поясня. Гените за цвят на очите са три - за кафяв, зелен и син цвят. Кафявото доминира над другите два, зеленото над синьото. Да речем баба ми има алели само за кафяви очи,а дядо ми само за зелени, така сина им, моя баща, има по един алел за кафяви и по един за зелени очи, но очите му ще са кафяви, защото кафявото доминира. При другите баба и дядо - идентичен случай, но дядото вместо гени за зелени очи, има за сини. Така тяхното дете, примерно майка ми, е с един алел за кафяви и един за сини очи, а тя е с кафяви очи. Майка ми и баща ми имат две деца. С дете едно се комбинира примерно алел за кафяв цвят от бащата и алел за син цвят от майката - кафявото доминира, детето е с кафяви очи, но е носител и на ген за сини очи. При дете две се комбинира алел за зелени очи от бащата и алел за сини очи от майката - детето е със зелени очи, зеленото доминира над синьото. Ето как как двама родители с кафеви  очи могат да имат дете със светли.

Какво обаче става в другия случай - за да има един човек светли очи, той не е носител на ген за кафяви очи, защото кафявото доминира и ако присъства, значи очите на човек са именно кафяви. Ако очите на някой не са кафяви, значи алел за кафяви очи отсъства, съответно няма как и откъде да бъде взет и да бъде предаден на децата. Ако някой е със сини очи, той със сигурност има гени само за сини очи, защото алелите за сини очи са най-рецесивни, и наличието на алел за друг цвят, означава, че цвета няма да е син.То ест при двама родители със светли очи, алел за тъмни очи просто няма откъде да бъде взет, за да бъде предаден на детето. Преди години и бях правила една графика, ако я намеря, ще я пусна. 
Разбира се, възможни са генетични аномалии, при които двама родители със сини очи  да имат дете с кафяви очи, но това се случва изключително рядко. И да се случи два пъти в едно и също семейство ми се вижда леко съмнително.

Нямам против, моите са от баща си, приличат на него.

това не е вярно , градски легенди са това .

Да уточним, че светлоок сигурно не е е само сините очи. Зелените също са светли, а те не са такъв рецесивен ген. Т.е. според мен ако единия е със сини очи, другия е със зелени, децата може и да са с кафяви.

зелените също са рецесивен ген , както и сивото

но има и едно много светло кафяво , което би могло да мине и в синьо-зелената гама , а всъщност си е кафяв ген

Това не го знаех, мислех, че само сините са рецесивен ген.   

Общо взето е така кафяв0>зелено>синьо - кафявото доминира над синьо и зелено, зеленото доминира над синьото.

Иначе е вярно това за определена гама светлокафевите очи, но те по-скоро минават за пъстри. Някъде съм чела, че сивите очи произлизат от гени за сини очи.

да , сините , сивите и зелените са рецесивни ,

всъщност най-често срещаните са сивите очи , сините и зелените са рядкост .