Ай сега, един апокалипсис ли няма да преживеем?
Нема се огъваме пред няк'ви си там температури,
пък били те и високи
Виж целия пост
Нема се огъваме пред няк'ви си там температури,
пък били те и високи
Езиколюбителен пъб. Пъб, не пъг. 28
- Публикувана: 27 юли 2013, 14:50 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2013, 16:07 ч.
# 375
30 юли 2013, 09:00 ч.
# 376
30 юли 2013, 09:14 ч.
Начи утре ще е хладно, дуре... 32 щом е хладно... Дуре... Дуре...
Виж целия пост
# 377
30 юли 2013, 09:42 ч.
И кво ся, цяла вечер си размятахте кифтета и бири и накрая сите на сухо останали 
Амин!
Само да споделя, че като дойде лятото, вегетирам в търпеливо очакване да се върне истинския живот
Нике, ама не се прави така, да знаеш. Като ще зачезваш, минаваш на отчет, щото тука некои хора беха на прага на сърдечен удар
Виж целия пост
Всичко над 24 градуса е не-чо-веш-ки мор!
Амин!
Само да споделя, че като дойде лятото, вегетирам в търпеливо очакване да се върне истинския живот
Нике, ама не се прави така, да знаеш. Като ще зачезваш, минаваш на отчет, щото тука некои хора беха на прага на сърдечен удар
# 380
30 юли 2013, 10:18 ч.
ми кво ше праим в тоя студ?
Виж целия пост
Атти, апокалипсиса неска, утре щяло да има "захлаждане" - до 32 градуса! 
ми кво ше праим в тоя студ? 
# 382
30 юли 2013, 10:27 ч.
Вие изобщо спирате ли някога да дращите? Егасимуси!
Аз, след като пребия Све и я запратя с шут през Атлантика във Вашингтон да я питам дали ше ѝ е зле на дъжделивото там
, ще си подам оставката от тоя свят, ако ше става 38 градуса. Наесен може и да се върна.
Пък клетата Злата тъкмо тия дни свали жилетката и ся пак и отново, ееех. Хич не ви е лесно и на вас. Гущери!
Виж целия пост
Аз, след като пребия Све и я запратя с шут през Атлантика във Вашингтон да я питам дали ше ѝ е зле на дъжделивото там
, ще си подам оставката от тоя свят, ако ше става 38 градуса. Наесен може и да се върна.Не знам за вас, но аз отивам да си купя пуловер.
Пък клетата Злата тъкмо тия дни свали жилетката и ся пак и отново, ееех. Хич не ви е лесно и на вас. Гущери!
# 385
30 юли 2013, 10:29 ч.
Не, иска да ни изтрепе, щото знае, че въображението ни е много vivid. 
Виж целия пост
# 386
30 юли 2013, 10:36 ч.
Втори ден съм без жилетка! 
И още три дена до морето!
Виж целия пост
Пък клетата Злата тъкмо тия дни свали жилетката и ся пак и отново, ееех. Хич не ви е лесно и на вас. Гущери!
И още три дена до морето!
# 387
30 юли 2013, 10:52 ч.
Пропуснали сме предизвестието между езиковите казуси, които са се разисквали! Ко не ме беше срам и аз щях да викна: Къде е Никииии?
Злате, теб те прочотех, само не забравяй жилетката, че тук е хладно, ааааааа и помпата!
Виж целия пост
Пропуснали сме предизвестието между езиковите казуси, които са се разисквали! Ко не ме беше срам и аз щях да викна: Къде е Никииии?Злате, теб те прочотех, само не забравяй жилетката, че тук е хладно, ааааааа и помпата!
# 388
30 юли 2013, 10:54 ч.
Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.
Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше, деня и нощя, и между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Фенерът светеше, окачен на клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта.
А тя беше многобройна.
До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца - големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Те напълно оправдаваха турската дума: сомун душманларъ.
Бащата хвърляше от час на час добродушни погледи на тия запъхтели работници с остри зъби и несъкрушими воденици, усмихваше се и казваше весело:
- Яжте, татовата, да порастете! Пено, налей паницата пак!
Слугинята отиваше при чучурчето, дето изстиваше руйното вино, наливаше и донасяше дълбока фарфорова паница. Бай Марко я поднасяше на децата, като казваше благоразположено:
- Пийте бре, маскари!
И паницата изреждаше всичкия народ. Очите на народа светваха, бузите се зачервяваха и той си облизваше с наслаждение устните.
Заменяте чорбаджи Марко с Ангелина.бгк, Пена с когото намерите за добре, а паницата вино - с халби бира и ви се получава сичкото, дето трябва да го свършите днес послучай рождението на голямото дете.
Виж целия пост
Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше, деня и нощя, и между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Фенерът светеше, окачен на клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта.
А тя беше многобройна.
До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца - големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Те напълно оправдаваха турската дума: сомун душманларъ.
Бащата хвърляше от час на час добродушни погледи на тия запъхтели работници с остри зъби и несъкрушими воденици, усмихваше се и казваше весело:
- Яжте, татовата, да порастете! Пено, налей паницата пак!
Слугинята отиваше при чучурчето, дето изстиваше руйното вино, наливаше и донасяше дълбока фарфорова паница. Бай Марко я поднасяше на децата, като казваше благоразположено:
- Пийте бре, маскари!
И паницата изреждаше всичкия народ. Очите на народа светваха, бузите се зачервяваха и той си облизваше с наслаждение устните.
Заменяте чорбаджи Марко с Ангелина.бгк, Пена с когото намерите за добре, а паницата вино - с халби бира и ви се получава сичкото, дето трябва да го свършите днес послучай рождението на голямото дете.
Препоръчани теми