Енгин Акюрек - преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” - Тема 219
- Публикувана: 27 юли 2013, 17:33 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2013, 13:53 ч.
# 240
29 юли 2013, 15:19 ч.
Днешният ден е един от най-горещите от лятото.
Налага ни се по-честичко да използваме водоемите.
................................
Гласувах.
Виж целия пост
Днешният ден е един от най-горещите от лятото.
Налага ни се по-честичко да използваме водоемите.
................................
Гласувах.
# 241
29 юли 2013, 15:26 ч.
Здравейте и от мен в този горещ юлски следобед.Благодаря на Мариамка за новата ни къщичка,която да изпълним само с положителни мисли и емоции около Енгин Акюрек.Благодаря на екипа за превода на "ЧЗ".На Марта и Марианка за преговора на серията от "АБО",на Любов за прекрасните преводи,които прави за нас.На всички момичета в темата,които творят прекрасни неща и по този начин изразяват обичта си към таланта на Енгин Акюрек.
Виж целия пост
# 243
29 юли 2013, 15:43 ч.
Ками, здравей!
Когато човек истински обича и цени талантливите хора, от всеки негов пост струи позитивизъм.
Виж целия пост
Ками, здравей! Когато човек истински обича и цени талантливите хора, от всеки негов пост струи позитивизъм.
# 245
29 юли 2013, 15:52 ч.
Марта, Милка, 
абсолютно съм съгласна с това, което казвате, просто ми е мъчно, че Булута няма да изпита щастието от споделената любов, защото е страшно да носиш толкова любов, а да не си обичан. Защото е красиво да обичаш, но е прекрасно и да ти се отвръща на чувствата. Споделената любов заличава всички белези по сърцето, а сърцето на Булут ще си остане една кървяща рана. Въпреки Атеш, то до последния си удар ще прелива от копнежа за близост с човека, в когото преоткриваше собствената си същност, своята половинка…
Виж целия пост
абсолютно съм съгласна с това, което казвате, просто ми е мъчно, че Булута няма да изпита щастието от споделената любов, защото е страшно да носиш толкова любов, а да не си обичан. Защото е красиво да обичаш, но е прекрасно и да ти се отвръща на чувствата. Споделената любов заличава всички белези по сърцето, а сърцето на Булут ще си остане една кървяща рана. Въпреки Атеш, то до последния си удар ще прелива от копнежа за близост с човека, в когото преоткриваше собствената си същност, своята половинка…
# 251
29 юли 2013, 16:40 ч.
Момичета,навън непоносима жега,но и тук с тези снимки,клипове,размисли и страсти за пламенната любов на Булута не е по-хладно,напротив.Продължавайте в същия дух да сгрявате сърцата си.
Виж целия пост
Момичета,навън непоносима жега,но и тук с тези снимки,клипове,размисли и страсти за пламенната любов на Булута не е по-хладно,напротив.Продължавайте в същия дух да сгрявате сърцата си.
# 252
29 юли 2013, 16:45 ч.
Прекрасни и двамата.
Страхотно колажче, зареждащо с много положителна енергия.
Виж целия пост
Прекрасни и двамата. Страхотно колажче, зареждащо с много положителна енергия.
# 254
29 юли 2013, 16:56 ч.
„Животът е сцена и ние всички сме актьори”
Уилям Шекспир
Благодаря на Енгин Акюрек, че не ме излъга. А можеше. Като много други. Извадили на показ притворния си селф, едно фалшиво аз, грижливо изграждано всеки ден - от грима до обувките, представяйки се за нещо, в което накрая сами ще повярват, робувайки на страха да не бъдат автентични... а актьори.
Следя коментарите след излизането на Енгин от „уединението” и мисля, че поведението му се оценява еднозначно както от повечето фенове, така и от журналистите. Той говори само когато има какво да каже, а не, за да мърда въздуха.
Не че не беше предизвикван. Името му бе спрягано в проекти на други актьори с цел да им даде рамо и да увеличи гледаемостта. Вадеха от килера мухлясали скалъпени любовни истории, в опит да ги изтупат от праха и да привлекат внимание както към съответната персона, така и към изпадналата в забвение медия. И да го уязвят.
Но той мълчеше.
Защото започнеш ли да употребяваш славата, значи вече си заболял, не си ти. Все едно да се намираш в развлекателен парк. Много е вълнуващо, но в един момент трябва да си дадеш сметка, че е наложително да си починеш от този безкраен спектакъл.
И той си даде почивка.
Не продаде личния си живот на никаква цена.
Достойно понесе този период и остана далеч от суетата и комерсиалността. Тикаха му под носа цифри и финикийски знаци, поучаваха го, присмиваха му се, заяждаха се с него, провокираха го – но той мълчеше. Този млад човек се държеше като мъдрец, врял и кипял в житейския котел. И следваше собственото си „аз” като творец на своята лична действителност. За да изживее живота си по смислен и удовлетворяващ начин. Тъй като този живот е неговото кино, там той е главният режисьор, главният актьор и главният сценарист. Заобиколен от хора със сродни ценности, виждания и разбирания за света. Убедена съм, че излъчвайки толкова любов, това момче привлича същата, ако не и по-голяма, доза любов и точните хора го намират. Защото или си господар на живота си или си жертва на обстоятелствата.
Той е избрал първото.
Колкото до това, че няма още дизи, аз не се безпокоя и го приемам като нещо нормално. Да, искам да е на екран от егоизъм. Но, слава Богу, егоизмът ми не граничи с чувството за собственост.
Искам това, което е най-добро за него. Но единствено той знае кое е то.
И когато реши, ще ни каже.
Аз лично съм готова да чакам и да не прибягвам до заместители. Те са винаги бледо копие на оригинала. И в живота, и на екрана.
Виж целия пост
„Животът е сцена и ние всички сме актьори”
Уилям Шекспир
Благодаря на Енгин Акюрек, че не ме излъга. А можеше. Като много други. Извадили на показ притворния си селф, едно фалшиво аз, грижливо изграждано всеки ден - от грима до обувките, представяйки се за нещо, в което накрая сами ще повярват, робувайки на страха да не бъдат автентични... а актьори.
Следя коментарите след излизането на Енгин от „уединението” и мисля, че поведението му се оценява еднозначно както от повечето фенове, така и от журналистите. Той говори само когато има какво да каже, а не, за да мърда въздуха.
Не че не беше предизвикван. Името му бе спрягано в проекти на други актьори с цел да им даде рамо и да увеличи гледаемостта. Вадеха от килера мухлясали скалъпени любовни истории, в опит да ги изтупат от праха и да привлекат внимание както към съответната персона, така и към изпадналата в забвение медия. И да го уязвят.
Но той мълчеше.
Защото започнеш ли да употребяваш славата, значи вече си заболял, не си ти. Все едно да се намираш в развлекателен парк. Много е вълнуващо, но в един момент трябва да си дадеш сметка, че е наложително да си починеш от този безкраен спектакъл.
И той си даде почивка.
Не продаде личния си живот на никаква цена.
Достойно понесе този период и остана далеч от суетата и комерсиалността. Тикаха му под носа цифри и финикийски знаци, поучаваха го, присмиваха му се, заяждаха се с него, провокираха го – но той мълчеше. Този млад човек се държеше като мъдрец, врял и кипял в житейския котел. И следваше собственото си „аз” като творец на своята лична действителност. За да изживее живота си по смислен и удовлетворяващ начин. Тъй като този живот е неговото кино, там той е главният режисьор, главният актьор и главният сценарист. Заобиколен от хора със сродни ценности, виждания и разбирания за света. Убедена съм, че излъчвайки толкова любов, това момче привлича същата, ако не и по-голяма, доза любов и точните хора го намират. Защото или си господар на живота си или си жертва на обстоятелствата.
Той е избрал първото.
Колкото до това, че няма още дизи, аз не се безпокоя и го приемам като нещо нормално. Да, искам да е на екран от егоизъм. Но, слава Богу, егоизмът ми не граничи с чувството за собственост.
Искам това, което е най-добро за него. Но единствено той знае кое е то.
И когато реши, ще ни каже.
Аз лично съм готова да чакам и да не прибягвам до заместители. Те са винаги бледо копие на оригинала. И в живота, и на екрана.