Отново заедно с "Aşka Sürgün", проектите на Махсун Кърмъзъгюл и колеги '26

какво да се прави - съдба - да чакаме попорасналите си деца. Бъди радостна, че ще го видиш ,а  нещата  ще се наредят

Пред очите ми оживява необятното минало.
Любимата ми къде е,аз къде съм?
Каква беше вината ни че се разделихме така?
Изгубил себе си....
Виж в какво състояние съм.
Скръбта ми нарастна,
не се побира в мен....
Хиляда пъти да протестирам за съдбата е малко.
На насълзените очи забравили да се усмихват
изпрати вест от щастието ти.
камък на желанията.

Омар Акрам е афганец по произход, но е роден и израстнал в Ню Йорк. Неговият баща е бил дипломат от кариерата и представител на своята страна в ООН. Поради естеството на работата на своя баща Омар Акрам за различен период от живота си е живял в редица държави. Тази не съвсем обикновена съдба му е дала предимството да стане човек и автор с уникален опит - на него еднакво са му близки и понятни както Западният свят, така и светоусещането на Изтока. Този опит той се старае да превъплати в произведенията си.

Днес имам повод да почерпя-моето голямо момиче става на 20 г.

А децата ти като са добре и ти ще си щастлива

    (Най-схематично казано, основната линия в сюжета на филма проследява развитието на любовната история между Зилян и Хазар. Доколкото любовта като чувство е универсална, двамата партньори се различават по своята култура на любов като част от тяхната цялостна различна културна принадлежност. Любовта ги свързва, но и двамата извървяват още друг дълъг път към културните разбирания на партньора. За Хазар този път води навътре, към опознаване на самия себе си. За Зилян пътят към Хазар и неговия свят е много по-дълъг. Той включва достигането на нов поглед към себе си, към нова роля за жената в семейството и обществото, различна от предначертаната от традицията. Сценарият за образа на Зилян е много жесток. Още от първата нощ в дома на съпруга си тя е поставена в ситуация на поетапно променяща се и задълбочаваща се невъзможност да изпълнява женската роля в регулираната от мъжете традиционна културна среда: да отдаде своята девственост в първата брачна нощ, да зачене дете, да роди момче, да има много деца. В същото време съпругът и очаква дете от своята предбрачна връзка и то ще бъде момче, а болестта на Зилян може би няма да и позволи да роди. В това драстично  несъответствие между културно предписаното, което е и дълбоко интериоризирано  като  нейно очакване към самата себе си, и реалността се крие дълбоката драма на Зилян. По тези болезнени женски въпроси на нея и се налага да израсне много бързо. В обществен план проблемите за извънбрачните връзки, извънбрачните деца, за бездетството изискват десетилетия и винаги остават недокрай изживени, доколкото в тях се съдържат не само културно норми, но те имат и общочовешко измерение. Болезнено и принудително израстване, за да се приближи до разбиранията на Хазар и да се върне отново при него като осъзната личност за най-важното в една съвременна връзка: любовта между двамата като достатъчна. Така всеки от двамата извървява един несиметричен път към другия, за да се срещнат в съвременния свят на Хазар.  (в тази обща оценка стоя близо до мнението на Ddkal: „...нейния начин да обича се прелива от източния /обвързан с традициите/ към западния начин /заради човека и любовта/. Колкото повече израства житейски толкова повече преминава от единия към другия.”)


    Пътят на любовта е и пътят им един към друг в този културен смисъл. На него стоят два момента (кризата с брадата на Ресул и операцията на Зилян), които са интересни, за да се види какво всеки от тях „казва” на своя „език” за любовта към другия и докъде двамата са стигнали в разбирането на другия „език”. Защото е очевидно, че Зилян разбира Хазар повече, отколкото той нея; вероятно се предполага, че зрителите могат да разберат и нея. Нека сега се вгледам по-подробно в момента с обръснатата брада, когато Ресул и Азам тръгват към разтрогване на мирния договор, а Зилян и Хазар (след като му разясниха смисъла и какво следва) започнаха своите действия, за да запазят връзката си. (Красиво решени кадри в едър план показват замислянето на двамата върху ситуацията и търсенето на изход.)
    Действията на Хазар (бягство; склонява Низар да се извини като разговаря с Махмут и го довежда при Низар, за да потвърди, че Ресул няма вина в нападението) – това са действия на човек, който се усеща като отделна личност (решава – напуска; говори с друг човек, изисква от него, разполага с личния си авторитет, „Аз мога да се изправя срещу всички...”).
Съвсем друг е характерът на това, което предприема Зилян. То почива на отлично познаване на традицията, в която тя знае причинно-следствените връзки, оперира със знаците и ролите. Това и позволява от наличните възможности да изгради една друга реалност. Тя „работи” в полето на колективната култура, пренасяйки тежестта от едно върху друго, натоварва знаково едно за сметка на друго и по този начин действа в полза на Хазар. За съжаление, без той да разбира майсторството, с което тя защитава авторитета му  на съпруг и неговата чест. До Хазар ще достигнат само резултатите: тя избра него пред баща си „Направи ме най-щастливия мъж на света!”, а през следващата нощ стана негова жена.
    За да стане по-ясно това, ще се спра по-подробно на някои сцени от 49 и 50 еп.
Централната от тях е: Азам идва да вземе Зилян. Ресул е отказал да преглътне обидата и Зилян знае: „Най-късно утре татко ще дойде.” И той действително идва с Ресул, който остава да го чака отвън. В тази сцена всичко има смисъл, затова поред:
Дестан скача, за да отвори вратата. Азам иска да изчака дъщеря си отвън (все едно връщането ѝ в бащиния дом е нещо естествено). Казва му: „Няма ли да влезеш в дома на дъщеря си?” Мотивът за вече принадлежност на Зилян в този дом ще бъде развит след това от самата Зилян. Така двете жени действат за развитието на сцената в една посока. Азам влиза. Хазар съобщава на Зилян, че баща ѝ е дошъл, тя казва, че ще слезе след малко. И това е важно - то подчертава нейните самостоятелни решения. Ресул с нетърпение наблюдава през оградата в очакване на баща си и сестра си. Присъствието на точно тези лица и подредбата им в сцената са многозначителни: Дестан, която винаги действа като застъпница на Зилян, Дживан – познаващ теоретично традициите и постоянен коментатор е на заден план, тук е и Джилял, непрекъснато шегуващ се с традицията. В центъра са Хазар - съпругът, и Азам – бащата. Чуваме целувката на Зилян върху бащината ръка. Усещане за респект, тревожност и напрегнатост. Зилян остава права, двамата мъже в нейния живот са седнали. Това е важно сценично решение. То веднага въвежда духа на традицията - жената да остава права в присъствието на мъжа (разяснението от Мидят и обратното поведение в модерния свят), в рамките на която трябва да бъде разчитана и сцената. В същото време съпругът и бащата са знаково в еднаква позиция – и двамата са седнали на общ диван; в следващите минути Зилян ще наклони везната към една от страните. Азам уверено казва: „Приготви се Зилян, заминаваме!” Всички, дори и Хазар са въведени в това, което следва обръснатата брада на Ресул – прекратяване на мирното споразумение, респективно брака на Зилян и Хазар. Всички погледи са насочени към нея, тя кърши пръсти от притеснение. И тук отново възлова реплика: „Ако искаш да тръгнеш, няма да те спра”, казва Хазар. Това е принципното мислене на модерния Хазар – жената да може да взима самостоятелно своите решения. В случая неговата реплика подчертава и това, че всичко, което ще чуем, няма да е резултат на обсъждане между двамата, а ще е чисто решение на Зилян. Той ѝ дава възможност да се чувства свободна и да направи своя избор да бъде (повече) дъщеря или да бъде (повече) съпруга. 
      И Зилян го прави. Какво е обаче това, което предизвика възхитата и просълзи Дестан, а Хазар накара да преглътне и да я изгледа отдолу догоре? В краткия монолог  „Татко, аз съм си у дома. Моят дом е тук. Думите ти са заповед за мен. Но когато ме предаде на Хазар, ти каза, че оттук нататък неговата дума ще е над всичко.” Зилян се позова на нестабилната принадлежност на жената, разменяна по решение на мъжете като стока между родовете. Тя трансформира замисъла на баща си разговорът да бъде между баща и дъщеря, в който замисъл Хазар като нейн съпруг е неглижиран. Зилян  даде/върна авторитета на съпруга си, който той получава при сключването на брака и го издигна до равностоен партньор на баща ѝ. „Ако Хазар ме отпрати,  ще тръгна с теб. Ако ми кажеш, ще замина, Хазар.” Така решението от тази сцена и за своята съдба тя направи  решение между мъжете, което е от по-висок ранг от само подчинение на дъщеря пред баща, решение, което е в духа на традицията, но е друго нейно „четене”. Хазар „пое” този статус, и от неговата висота даде отговор на Азам, който отговор, разбира се, е в духа на неговата модерна култура, за която любовта е ценност: „Ожениха ни насила. Но любовта ни свърза. Нито вие, нито традициите ви могат да ни разделят.” Този диалог е едно красиво партньорство между традицията на Зилян и модерното на Хазар. Като резултат Зилян страда от това, че за първи път е застанала срещу баща си, а той преценява идването си като грешка. За тази сцена с пълна сила важи това, което Зилян каза пред Мерве: „Вярвам в съдбата, но също и в това, че човек може да промени съдбата си. Убедена съм в това.” Зилян изпъкна като личност в средата на култура, която е предвидила друга роля за нея; въпреки традиционните средства, със самия избор на това поведение тя действа като модерна жена. И постига това с аргументите на мъжете от нейната култура в една покъртителна сцена на достойнството.
    В кризата с брадата на Ресул Зилян прави и още една крачка в посока осигуряване авторитета и честта на Хазар като нейн съпруг. Честта на мъжете – бащи, братя, съпрузи се носи от техните дъщери, сестри и съпруги. Честта на съпруга включва неговото право и задължение да отнеме девствеността на своята съпруга, инициирайки фертилността ѝ, което трябва да доведе до раждането на много деца, по възможност момчета. Първата брачна нощ на Зилян и Хазар има всъщност цяла история. В първата вечер след подписването на гражданския брак Зилян очакваше Хазар – вратата на нейната стая беше отворена. Въпреки отровните думи, които той и изрече по повод на този брак, и преди да започне тяхната любов, като една традиционна жена тя очакваше своя съпруг. Той обаче мина край тази отворена врата с поглед на другата страна. Със зараждането на отношенията между тях този въпрос се превърна във въпрос на тяхната любов, смущаван от лоши спомени, отложен отново и след завръщането от Ирак с бременността на Бурджу. Към момента на действителното ѝ провеждане за първа брачна нощ са узрели и двамата: сцената на прозореца в гледане на пълнолунието, сцената с превързването на ръката. Като нещо неотложно тя се появи за първи път след разговора между Зилян и Ресул, а решението за нея бе взето след ултиматума на Ресул. Една много кратка сцена (около 1 мин. в 22.00 мин. на 49 еп.) след първия разговор събира в едно няколко важни неща и ни позволява да разберем техния смисъл: Пред снимката на двамата Зилян поставя танцуващата балеринка – подаръка на Хазар от пътуването му в България и замислено гледа към „оня” списък, в който под т. 4 стои „Хазар?”
    Тази танцуваща балерина с крила на гърба много ми напомня на пърхащата нощна пеперуда, за която Зилян говореше пред Мерве: „ От детството си мечтая... Нали, знаете как в екстаз пърха малката нощна пеперуда. В мечтите си съм точно като такава пеперудка. Летя и съм много щастлива.” Разговорът стана в присъствието на Хазар, затова вероятно подаръкът не е случаен и е някакъв знак в общуването между двамата.
                                                   [/b]
Това прилича на образ в нейните представи за щастие от това да бъдат двамата (и след ПБН тя каза, че е разбрала какво е щастието). Списъкът, знаем, е за нещата, които човек не трябва да пропусне, когато няма да има следващ ден. Да бъде с Хазар е едно от тези важни за нея неща. Заблудата да бъде в списък е за зрителя (за да го мисли подобно на срещата с Бурджу, която, свидетели сме, е заради бебето) и за Хазар, за да се ядосва и да е объркващо. Но вътрешното съдържание на това - такова важно нещо да бъде записано в списък, е като за нещо много важно. То обаче е единственото с въпросителна. Вероятно заради дългото отлагане въпросителната означава единствено „кога?” Но Зилян мисли за него и ето, времето е дошло, очаква го като нещо хубаво;  когато са двамата (като на снимката), тя ще е щастлива като пърхаща пеперуда. Поглеждането в тефтера в този момент показва, че този последен ден, вече е наближил.
    С малка промяна (липсва балеринката) сцената е повторена в 50 еп. след 28.00 мин. Върнала се е от срещата с Ресул, утре трябва да се върне в дома на баща си. Обадила се е на Мерве за първите три задачи от списъка. Пред портрета на двамата (отново; всичко, което се случва е заради тях двамата, заради любовта) в тяхната стая зачертава изпълненото и спира на т.4 Хазар? Ясно е, последният ден е настъпил. Приготвя се. Освен всичко, което може да се каже за великолепната сцена в две равностойни части – на масата в трапезарията и на тавана (но това трябва да бъде направено отделно) искам да спомена само следното. От началото, когато Зилян очакваше своя непознат съпруг в стаята си и беше готова да стане негова жена, до момента, когато каза „Искам да бъда твоя”, Зилян, благодарение на Хазар, е изминала много дълъг път в социалното си израстване, превръщайки се в модерна жена с право на избор (според този критерий). Въпреки че беше многократно отлагана и повлиявана от външни обстоятелства, а конкретният момент беше зададен от действия на други хора, действащи според традицията, първата брачна нощ се случи основно по пътя на развитие на тяхната любов, а символната и стойност е за честта на Хазар.
    Така и разговорът с Азам, и първата брачна нощ са решени в духа на традицията; основният им смисъл е за утвърждаване на властта, авторитета и честта на Хазар според тези разбирания. Чрез тях той се допълва до пълноценен съпруг – в разбиранията на традицията, затова Зилян не заблуждава като казва: „Винаги ще съм до теб!” – в смисъл ще бъда единствено твоя жена. След принудителната раздяла и връщането в бащиния дом Зилян направи опит да си отреже косата, което, ако беше успешно, щеше да означава нейната социална смърт, подобно на вдовица или монахиня, което е логично поведение на реално и символно пълноценно постигнатото съпружество, последвано от раздяла. Такова бъдеще предвиждаще тя за себе си, ако дипломацията не беше проработила. Като цяло действията на Зилян са осмислени от традицията и са в нейните граници, но са мотивирани от любовта и правят вътрешни комбинации в нейна подкрепа. Отделно и допълнително те съвпадат с възможността за запазване на мира между двата рода, чието начало и негов гарант е техният брак.     
     

Yeni projem bir sinema filmi.
Gerçek bir hikayeden, ismi "MUCİZE" .
İki yıldır hazırlıklarını sürdürdüğüm "MUCİZE"nin senaryo yazımını tamamladım.
Bu film benim için çok değerli, insanlığa umut aşılayacak.
Şu an cast ve mekan çalışmalarına başladık.
Sadece şu kadarını söyleyebilirim; "MUCİZE" sizleri daha önce hiç bir yerde bilmediğiniz ve görmediğiniz bir dünya ile tanıştıracak.

MAHSUN KIRMIZIGÜL...

Доколкото разбирам сценарият е готов.
История каквато не сме чували и виждали.
Започнали да търсят място за снимките.
Актьорите май също били избрани.

Клипчето от концерта е супер радвам се , че си е заслужавало чакането .. Маже и да се лъжа но миналата година тяхното идване май се провали ?  

За теб и твоето момиче