Някои АВГУСТинки вече бебета люлеят, другите още за срещата копнеят! - 15

На мен док от ЖК нищо  не ми казва, а този, при когото ще раждам, каза, че вече е слязъл и се е наместил в таза. И аз забелязах, че едното краче, което обикновено изпъкваше досами реброто ми, сега изпъква доста по-ниско, но очаквах и да видя корема си да се е смъкнал, а не е.
Та, една мама каза, че коремът й се е смъкнал - много ли е видимо?

Аз мисля, че се е смъкнал, а и всички покрай мен казват така, но пък не е толкова видимо. Моят корем си е бая голям, но сега сякаш ми е по-долу. Иначе и аз усещам точно крачето дето преди под ребрата ме подпираше сега е доста по-надолу.

Ето нагледно видях от догодина мартенската тема имат си  в първата публикация картинка как се смъква корема -

Това. което можеш да правиш и не е трудно е стоене на 4 крака, така че корема ти да виси отпуснат, аз имам топка и се обягам на нея, много е удобно (поне за мен), а и облекчава кръста. С такова предлежание наистина е трудно да слезе бебето, но не е невъзможно.

Таничка, сигурно вече си имаш бебе, но и аз искам да ти кажа, че всичко ще е наред, много е неприятно, като ти кажат операция, но минава, като няма начин.

Бебка си е с главата надолу от 7 месец, но от няколко дни е с лице към гърба ми, преди беше вляво. За За моя корем някой казват, че леко се е смъкнал, други че няма разлика. Аз от началото на 9тия усещам облекчение в дишането, пак се задъхвам, но поне не ми коства усилия да дишам. А също и костите на междукрачието са като натъртени. По това съдя, че има някакво смъкване/наместване.

Честито на новообебилите се       бързо възстановяване!
Таничка,успех! Всичко се случва с причина,оитай се да се настроиш,че ,така е по-добре.
За дрешките и завиването: с една лека памучна пелена я завивам. Вечер е с пижамка-гащеризонче,а през деня с боди с къс ръкав и евентуално чорапки(които събува почти веднага) нямаме климатик и в тези жегипросто ми е неислимо да я навличам. Дори и така някой път сме със зеленикаво ако  
Имам малко време на линия(да живее бебефона)и ще ви разкажа за моето обебване  
На 23 вечерта,както обикновено чаках ММ да се прибере от втора смяна,вечеряхме и седнах блажено преяла с една малка биричка на дивана  Нямах никакви признаци за раждане,даже контракции нямах през деня и вече се настройвах за преносване. Малко след полунощ ММ точно влезе в банята и аз усетих леко бликане между краката казах си:" спирам биричката,че се напишках за срамотиите" и станах да се почистя. В този момент започнаха да ми шуртят водите и вече нямаше как да се объркам   викнах на ММ да ми освободи банята,че ми изтекоха водите,а той отвътре: напишкала си се! Казвам"не,определено не съм!"  след три наносекунди той отваря вратата с очи на купички,а аз се хиля срещу него с рокля,събрана между краката. В това време цъфна и свеки,която веднага схвана ситуейшъна и само изписка" Олеле! Почна се!" Влязох в банята за тоалет,а в главата ми едно мъгливо,несвързано.... През една минута ММ чука на вратата да пита как съм. Излизам,а той готов,облечен и стиска ключовете за колата(Никога не може да ги намери,защото ги хвърля където му падне и го бях заплашила със саморазправа,ако така стане и при раждането   )
Облякох се аз ,писах във ФБ и тръгнахме към вратата,а свеки след мен търчи да ме пита защо не съм си сложила едни гащи   мен вече тотално ме напуши на смях и едвам обясних,че там където отивам едва ли ще ми трябват  
Пристигнахме в родилното,приеха ме,съответно преглед (само един сантиметър разкритие),клизмичка и ме настаниха в предродилна зала с уговорката в шест сутринта да ми пуснат окситоцин. Една заспала акушерка(така си мислех тогава,после се оказа,че жената просто си е заплес по природа) ми пусна оксито и в шест и половина сутринта вече имах контракции на пет минути. В седем се смениха,дойде един брутален доктор с огромни ръчища,който установи само два сантиметра разкритие и аз започнах да се отчайвам. Новата акушерка(Господ здраве да и дава на тази женица) ме "зарадва",че ще се наложи още една банка с окси,защото на края на първата имах само пет сантиметра разкритие. При тази новина вече директно почнах да се пазаря за упойка. Дойде един много сладък млад доктор с пиърсинг на веждата(   ) и любезно ми отказа всякакво обезболяващо,но пък за сметка на това ми засили оксито и след двадесет минути аз вече си виках стабилно,че ме боли зверски и съм съгласна и на един бусколизин,само и само да ме отпусне(контракциите се сливаха една с друга и нямах миг почивка дори) биха ми малко атропин и аз обнадеждена,че ей сега ще ме отпусне установявам,че вече имам напъни  Развиках се и ме наобиколиха всички,оказах се с разкритие седем сантиметра и яки напъни. Една докторка ми направи разкритието и беж към родилна зала. Едвам се покатерих на магарето и ме почнаха: Хайде,напъвай! Ама недей напъва с главата,с дупето напъвай! Двете акушерки ми притискат краката,че не бях застанала правилно,а симпатичния доктор ми подпираше главата и като някоя мажоретка ми викаше в ушите: Дишай! Напъвай! Айде почивка!  
След шест напъна  малката изплака  и аз се влюбих   готината версия на доктор  Картър ми бодна два шева и ме оставиха с малката да звънна на таткото. А той както винаги не си вдигаше телефона ! след десет минути як телефонен тероризъм ми вдигна,а аз го посрещнах с думите:" Цял живот ще ти натяквам,че даже и за раждането на дъщеря си не ми вдигна телефона! А отсреща се чува:" Ама роди ли се?! "  и после едно хълцане,един рев... дойде чак след час да ни види,седял в коридора и звънял на който му падне  
Седяхме си тримката в родилна зала и нямаше такова щастие  
После нещата протекоха по обичайния ред,но сега нямам време за повече,че едно малко сладко кърлежче се е впило в мен и точно сега пълни пампито  

Аз пак да кажа: Трикси, липсваха ми забавните ти постове. Много увлекателно разказваш, чак се разчувствах от умиление

evgeniq-l, за добро ще е, нека си поседи бебка още малко при мама

Трикси, страхотна си, а как разказваш само и какви лафове пускаш, благодаря ти за разказа, ето, че раждането може да е и забавно.

Момичета, татковците ще си взимат ли отпуск като наближи терминът, но още не сте родили? ММ мисли да се освободи чак като родя, не ми трябва да се върти из къщи преди това, но вече двама познати му дават акъл да си остане вкъщи преди това уж за подкрепа и се чудя вие как практикувате? Според мен е излишно, по-добре да си пази дните за после, не знам.
И друг въпрос - как сте с помощта от страна на бабите? Особено първескините като мен - ще прибягвате ли до чужда помощ, или ви се иска сами да се оправяте (както ние го плануваме).

И тъй като от утре почва световната седмица на кърменето ето програмата: http://www.podkrepazakarmene.com/world-breastfeeding-week-2013-709.html

Аз мисля да отида утре на лекцията в Майчин дом.

Трикси, страхотно си го разказала, толкова леко и положително ми звучи, но болките какви са били само ти си знаеш! Сигурно е невероятно - един ден си седиш спокойно и си правиш някакви твои си неща и на другия ден си вече майка, с всичките грижи, отговорности и радости от това!

радея, аз мисля, че е по- добре да си ги пази дните отпуск за после, сега за какво ти е, нали вечер сте си заедно. Не знам дали знаеш, но мъжът ти има право на 15 дни отпуск по бащинство след като се роди детето, за нея ти трябва документ от болницата.

А за помощта е както ти си го чувстваш и искаш, майка ми живее в съседния блок, освен това работим заедно, въждаме се постоянно, тя много ми помага, но само, когато я помоля, а не да ми се натрапва и досажда. Това го обсъдихме в началото и имаше малко сърдене, но бързо отмина.

За 15-те дни сме се разбрали (защото нещо се дърпаше в началото, че нямало да го пусне шефът), но не знаех какви документи трябват. Сега ще му възложа задача да проучи. 

Еее Трикси от кога чакам твоя разказ!   
Относно отпуските ММ ще излезе живот и здраве като родя.Мислех си да сме си само 2-та от начало и се разбрах с майка ми да не излиза за сега отпуска е евентуално ако се наложи ще и кажа!Разбра ме жената  проблеми никакви.Но свеки като разбра и веднага се натисна да идва и след каато учтиво се опитах да и откажа тя се направи че нищо не чу и така сега ще си имам компания. 
Но важното е да сме живи и здрави,може пък наистина да ми е полезна та за сега си мълча 

Да се отбележа и аз, вчера бях на ЖК - при ехографския преглед бебка е 3112 гр,главично разположена .Ехографа изкара термин 07,08 - вървим със седмица и 2-3 дни напред

   Трикси, уникален разказ и аз се разчувствах, докато четях  

 За татито - нашата е голяма комедия - точно сега имат най-много работа и няма как да си остане, нито сега, нито след раждането ... на всичкото отгоре, там където работи няма обхват, само от време на време, а и е на 40 км от вкъщи не знам как ще се свържа с него, ако се наложи да ме кара даже вчера се шегуваше, че чакал по някое време да получи смс - аз родих вече, ти пак обхват нямаш 
 А за помощта - имам кой да ме закара друг до болницата, а след като родя сме се разбрали със свеки да си вземе отпуска, колкото има, за да ми помага докато свикна, защото аз се притеснявам, че няма да се справя самичка в началото

трикси много трогателен разказ   

да си призная честно - пуснах една сълза от умиление

нагушкай си малката пчеличка

Трикси,доста се забавлявах с твоя разказ!Направо си майка героиня да родиш без епидурал. Всъщност незнам атропина доколко действа и как действа. Да разбираме ли че са те зашили без упойка,болеше ли?Аз имам едни такива съмнения,защото май повече ме е страх от епидуралната упойка,отколкото от самото раждане. Ако се наложи епизотомия,клъцването било в момента на контракции и напъни и колкото и жестоко да звучи - така и така те боли....ама за шев и кройка как стой въпроса незнам.
Таничка,успех!Сигурно е невероятно чуството че след няколко часа ще се гушкате с бебчето.