Горкото момче?

  • 20 366
  • 405
# 375
А какво пречи и жената от последната цитирана новина да е мислела за раздяла, но побоят да се е случил преди да я осъществи. Или до този момент мъжът само да е ревнувал, а това да е първият случай в който й посяга, може даже да го е направил, защото тя му е казала, че ще го напуска. Все пак едва ли повечето жени напускат мъжа при първата проява на ревност.

Нещо от това го оправдава ли?  newsm78
Виж целия пост
# 376
Във втората статия пише за системен тормоз,не става дума за случайно провокирана ревност.Тя не веднъж го е напускала и се е връщала.Била е наясно със ситуацията.А и не е нормално един мъж да те пребие до смърт пред децата си само защото го напускаш.
Виж целия пост
# 377
аз вече го написах обикновено откъде тръгват - първо се престрашават и пресрамват да разкажат всичко на най-добрата приятелка и на родителите си. За съжаление в повечето случаи нещата спират дотук. Приятелката няма как да помогне или на свой ред се страхува да не си го отнесе от откачения ревнивец, че се меси в чужди работи. Родителите или се правят, че не чуват и не разбират, или направо казват "да си мислила като си го вземала" или "преувеличаваш" или "не може без компромиси". Разните нашенски фондации и фондацийки почти нищо не правят, освен "психологическа и правна помощ", но на практика жената е изоставена на произвола.
Виж целия пост
# 378
А какво пречи и жената от последната цитирана новина да е мислела за раздяла, но побоят да се е случил преди да я осъществи. Или до този момент мъжът само да е ревнувал, а това да е първият случай в който й посяга, може даже да го е направил, защото тя му е казала, че ще го напуска. Все пак едва ли повечето жени напускат мъжа при първата проява на ревност.

Нещо от това го оправдава ли?  newsm78
Как пък не - нищо не го оправдава!  Sick
Казвам го в оправдание на жените, които са попаднали в такава ситуация.

Във втората статия пише за системен тормоз,не става дума за случайно провокирана ревност.Тя не веднъж го е напускала и се е връщала.Била е наясно със ситуацията.А и не е нормално един мъж да те пребие до смърт пред децата си само защото го напускаш.
Аз говоря за тази статия и коментарите към нея http://www.blitz.bg/news/article/215895?news=164160&utm_medi … ;utm_source=blitz
И че не е нормално мъж да бие жена си пред децата, не е , но както е известно се случва.
Виж целия пост
# 379
"не може без компромиси".
Ей това ми е "любимото".  Mr. Green
Виж целия пост
# 380
Родителите или се правят, че не чуват и не разбират, или направо казват "да си мислила като си го вземала" или "преувеличаваш" или "не може без компромиси".

Понякога, много рядко, родителите се намесват - спокойно и уравновесено, без заплахи и скандали, и успяват да помогнат в едната или в другата посока (за цивилизована раздяла или продължаване на връзката без предишните ексцеси, с взаимни компромиси и разбирателство). Понякога, ако участниците са интелигентни хора, това помага (за разлика от полицията, която ти казва "Съжаляваме, обадете се на еди-кой си телефон" и ти го диктуват, докато мъжа те рита и се опитва да изтръгне телефона от ръцете ти).

"не може без компромиси".
Ей това ми е "любимото".  Mr. Green

Понякога компромисите помагат. Обаче трябва да се правят и от двете страни.
Виж целия пост
# 381
Точно с патологичната ревност и насилието във всяка форма компромис НЕ се прави дори един единствен път.
Иначе е въпрос на време да влезеш в новините.
Честно да ви кажа някак си ми мина през ума, че съм можела да бъда на мястото на една от двете жертви....някога

следващият:
http://www.blitz.bg/news/article/216442
Виж целия пост
# 382
аз вече го написах обикновено откъде тръгват - първо се престрашават и пресрамват да разкажат всичко на най-добрата приятелка и на родителите си. За съжаление в повечето случаи нещата спират дотук. Приятелката няма как да помогне или на свой ред се страхува да не си го отнесе от откачения ревнивец, че се меси в чужди работи. Родителите или се правят, че не чуват и не разбират, или направо казват "да си мислила като си го вземала" или "преувеличаваш" или "не може без компромиси". Разните нашенски фондации и фондацийки почти нищо не правят, освен "психологическа и правна помощ", но на практика жената е изоставена на произвола.

И обикновено приятелката само изслушва и цъка с език, а родителите казват "Няма ли начин да направиш компромис, заради децата?! Ако трябва, ще спиш в другата стая, няма да говориш с него, ще звъниш на баща ти да идва, когато започне да става опасно." и т.н. И жената "кляка".
Фондации, асоциации, терапевти и др. у нас не функционират. Адвокат в случая също не помага, защото той трябва реално да е последното звено, когато се преборят вътрешните спънки.
Единственият реален начин е жената да се стресне по 2 начина: 1. "онзи" да нарани децата й /това невинаги работи; 2. да срещне друг мъж, ама такъв, на когото да може наистина да разчита и той да й даде сила и подкрепа, да е готов да изтърпи ситуацията и притесненията и да не се бърка, докато тя сама се справи със себе си и с "половинката" си.
Вторит вариант е по-сигурният. Първият не е, защото често жертвата оправдава и си затваря очите. Вторият вариант й дава стимул, но зависи от човека, когото срещне - да не се окаже по-зле от първия. Ако е "човек на място", само тогава има шанс /но и той не трябва да се намесва, защото има опасност или и двамата да си го отнесат, или тя да застане отново на страната на насилника/. Peace
Виж целия пост
# 383
Като чета започнах да си правя обобщения: Оскотелия индивид не е виновен, виновно е Обществото, умната и образована жена е виновна, тя е виновна в частност, принципно е виновно Обществото, оскотелите двойки не са виновни, виновно е Обществото, ако оскотелия индивид живее с ниско образована жена, жена, която търпи и тя също е оскотяла, то ... виновно е Обществото....Разстреляйте Обществото!!! РАЗСТРЕЛЯЙТЕ нагласата, религията! Всички са виновни, но не и извършителя! Жертвата е виновна! Присъда - Виновния е невинен! Жалко за човека!
Виж целия пост
# 384
Реално и най-често /особено по нашите ширини/ винаги е виновна жертвата /и в частност, жената/. По дифолт.
За съжаление.
Обикновено се стига до извода, че "тя си е навирила опашката".
Мъжете са невинни, независимо какво са натворили. Пак по дифолт. Peace
Виж целия пост
# 385
Ориенталци сме си, да   Cry
Виж целия пост
# 386
аз вече го написах обикновено откъде тръгват - първо се престрашават и пресрамват да разкажат всичко на най-добрата приятелка и на родителите си. За съжаление в повечето случаи нещата спират дотук. Приятелката няма как да помогне или на свой ред се страхува да не си го отнесе от откачения ревнивец, че се меси в чужди работи. Родителите или се правят, че не чуват и не разбират, или направо казват "да си мислила като си го вземала" или "преувеличаваш" или "не може без компромиси". Разните нашенски фондации и фондацийки почти нищо не правят, освен "психологическа и правна помощ", но на практика жената е изоставена на произвола.

И обикновено приятелката само изслушва и цъка с език, а родителите казват "Няма ли начин да направиш компромис, заради децата?! Ако трябва, ще спиш в другата стая, няма да говориш с него, ще звъниш на баща ти да идва, когато започне да става опасно." и т.н. И жената "кляка".
Фондации, асоциации, терапевти и др. у нас не функционират. Адвокат в случая също не помага, защото той трябва реално да е последното звено, когато се преборят вътрешните спънки.
Единственият реален начин е жената да се стресне по 2 начина: 1. "онзи" да нарани децата й /това невинаги работи; 2. да срещне друг мъж, ама такъв, на когото да може наистина да разчита и той да й даде сила и подкрепа, да е готов да изтърпи ситуацията и притесненията и да не се бърка, докато тя сама се справи със себе си и с "половинката" си.
Вторит вариант е по-сигурният. Първият не е, защото често жертвата оправдава и си затваря очите. Вторият вариант й дава стимул, но зависи от човека, когото срещне - да не се окаже по-зле от първия. Ако е "човек на място", само тогава има шанс /но и той не трябва да се намесва, защото има опасност или и двамата да си го отнесат, или тя да застане отново на страната на насилника/. Peace

От къде ги вадите тези изводи, че обикновено така ставало? Понякога като чета тук се чудя аз на същото място ли живея. Не мога да си представя аз да кажа на дъщеря си или майка ми на мене тези неща в стил "Търпи!". Нито познавам хора, които биха го направили с детето си. Приятелите не ги коментирам, от тях има всякакви.
Относно вариантите аз знам само един: Звъниш на 112, идва полиция, правят му предупредителен протокол ако не е за по-тежка санкция (като двата случая в темата), хубостникът си отива и повече не се допуска да се върне. Съдебни заповеди ли ще се вадят, лоши момчета ли ще го стряскат, няма значение, важното е да е надалеч. А това за срещането на друг мъж точно в този момент, който видиш ли ще отървава жертвата е бошлав работа. В такова емоционално състояние най-много да се прескочи от трън на глог с величествен скок.
И между другото насилник не се става за един ден. Знаците ги е имало и в периода преди жертвите да се обвържат, да народят деца, да станат зависими. Само че са се правели, че не ги виждат или са вярвали, че ще се оправят нещата, даже съм чувала дивотията, че ги биели, защото много ги обичали. Иначе нямало да им пука за тях и ... нямало да ги бият.
Виж целия пост
# 387
Аз не мога да разбера, насилник си станал не за един ден, но си станал и това е оправдание ли....Че някой виждал, чувал, че живял с него....Психологията ни е много куха да знаете, затова жертвите на изнасилване и побой не се жалват.....

ПП Мога да ви кажа на какви унижения са подложени от раследващите органи....Личен опит(професионален искам да кажа)  ... Мога да ви кажа и какво търпят в съда (пак професионален опит)..... ooooh!
Виж целия пост
# 388
От къде ги вадите тези изводи, че обикновено така ставало? ...

От живота.

Описаното от теб става само в случай на изведнъж проявило се насилие, в което успяваш да реагираш.
Домашното насилие често започва тихо, кротко и постепенно, а все повече ескалира и самата жертва постепенно загубва границата кое е нормално поведение, кое е положително отношение и кое е насилие.

Аз не мога да разбера, насилник си станал не за един ден, но си станал и това е оправдание ли....Че някой виждал, чувал, че живял с него....Психологията ни е много куха да знаете, затова жертвите на изнасилване и побой не се жалват.....

Това се опитвам да кажа. Не се става насилник за ден, но и жертва не се става за ден. Често нещата вървят паралелно и в един момент никой не вярва, че ситуацията е такава, каквато казваш. Затова често жертвата излиза лошата/лъжливата, а насилникът излиза невинен.
Виж целия пост
# 389
Чек, и аз живея на същото място и ако не в прав текст, то в " крив" ми беше казано и показано / от роднините ми/ , че ваканцията след скандала е приключила и е време да се връщам при БНД. Всички очакваха да забравя и простя първият път.
Е да, ама аз имам дъъълга памет и за втори шанс не дадох .
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия