Гледах!Хареса ми!Препоръчвам го!Искам да споделя... - XXXIX

Ето този - http://www.imdb.com/title/tt1392214/?ref_=nv_sr_1

Mademoiselle C
Сега го свалям, надявам се  да е добро качество

Благодаря! 

Привет  Имам да наваксвам няколко месеца негледане на филми, но ето и нещичко, което още ме държи..

"À Deriva" - Страхотна роля на Венсан Касел, но другото, което още повече ме накара да превъртя лентата 3 пъти бяха пейзажите, блаженото безвремие и красота на бразилските плажове. Филмът ме остави замислена и замечтана, макар развръзката. За мое голямо учудване малката Лаура Неива играе доста прилично, първо роля, а къде само 

Доста широко обсъжданият Gravity не ме очарова... единственото което си заслужаваше за мен бяха гледките (но не тези на Бълок ). Определено филмът е за гледане на кино, има впечатляващи грандиозни кадри, но до там.. Не обичам, когато информацията и историята са ми поднесени сдъвкани, прозрачни и на един дъх. Мисля, че Джой беше казала за символите, прекалено явно ги бяха предложили, напомни ми на Дървото на живота...

Цвети, изключително много се радвам да те видя отново тук . Тези дни търсех нещо в старите теми, попаднах на изумителния ти аватар и се присетих, че от сума време не си ни навестявала.
Радвам се че А Deriva ти е харесал, аз бях толкова свръхвъзторжена за него, че се чудех дали не съм прекалила с рекламата .

Сега, към филма, който идвам да похваля- Prisoners.
Много ми хареса. Без да мога да изсипя торба само със суперлативи, искам да го похваля за стабилния ритъм и добрата реализация.

Понеже ми е още пресен Gone Baby Gone и тематиката им е идентична, не мога да не отбележа, че този е две идеи по-слаб сценарно и като режисура. И то само заради последните двадесет минути, в които бяха натъпкани всички клишета, за които може човек да се сети. От последния разпит, та до безумието със свирката във финалната минута- излишно и олекотяващо двата предходни часа безумно напрежение. Та- от сценария има какво още да се желае, а режисьорът ми се струва, че в някои моменти беше пропуснал и да посъветва актьорите каква линия да държат с развитието на образите (специално при детектива на Джейк имаше нелогични моменти).

Атмосферата беше смразяваща- мрачни цветове, дъжд, сняг, оголени дървета, празни стаи с окъртена мазилка... Музиката- в синхрон с атмосферата мрачна, но на моменти можеха бъдат спестени прекалено драматичните ноти.

Минавайки към актьорите, идва и моментът да бъда възторжена . Такъв невероятен ансамбъл не бях гледала скоро- всички са близо до перфектни, а Хю и Джейк се докосват до виртуозното. В повечето ревюта хвалят тях двамата, аз пък искам първо да се възхитя на Виола Дейвис- Нанси беше най-яркият женски образ във филма. Пулсиращата и мъка и ярост беше хващаща за гърлото, особено в контраст с апатичната истерия на другата майка (нелоша роля и за Мария Бело). Терънс Хауърд като другия баща- стабилен и праволинеен. Пол Дано се справя великолепно с особено трудния си персонаж- беше ми трудно да го мразя и непосилно да го харесам.
Централната двойка- изумителна. Джиленхал явно е орисан да случва на брилянтни партньорства, след Хийт сега и с Хю. При това и в двата случая той е тихият, меланхолният, разтварящият се в другия образ- перфектната основа, на която да блесне другарчето. И в случая Хю се възползва максимално, градейки със стихийна страст образа на баща, решен на всичко, за да спаси любимата си дъщеря. Яростта и мъката му се удряха като стена в кротката фасада на Джейк, и се връщаха към нас, стократно умножени, в дълбоките, печални и нервно премигващи очи на детектива (много добро и зряло актьорско решение беше този тик). Много ми хареса това партньорство между точно тези двама актори, с така различен подход при поднасянето на образа- единият обсебващ екрана, удрящ те с юмрук в гърдите, за да откопчи реакция, а другият разтварящ се под кожата ти, докато усетиш в устата, дробовете и стомаха си болката и несигурността на героя.

В заключение пожелавам успех на филма през наградния сезон и ви съветвам да му отделите 153 минути от вашето време- има много достойства, които си заслужава да бъдат оценени.

 joy_r, винаги с голям интерес чета това, което си написала и в почти 100% след това мнението ми се припокрива с твоето. Затова не се колебая да гледам препоръчан филм. За този конкретно - толкова ужасно много искам да го видя, но е един от малкото, който ме хващат за гърлото още като тематика - най-най-най-ужасния ми и смразяващ страх.... Откакто съм майка, нямам душа за такива филми и след като ги гледам, ме държат с месеци

Благодаря ти .
Наистина е ужасяващо плашещ "Затворници"- не само линията с отвличането, но и екстремните крайности, до които може да ни доведе страхът за хората, които обичаме. Но пък наистина си струва гледането- въпреи слабите си моменти и тежката тематика .

Снощи ходихме на http://www.imdb.com/title/tt1454468/?ref_=nm_flmg_act_3 - "Гравитация"
Не мога да добавя нищо ново към казаното до тук за филма - хубави гледки и не особено оригинален /да не кажа хич!/ сюжет:)
Гледах и "Зрителна измама". Сигурно защото го гледах почти на 3 пъти, филма нещо не можа да ме хване. То ако ме беше хванал нямаше да го спирам и два пъти, де, но го догледах:) Разсеяна ли съм, какво съм не знам, но нещо не схванах Да кажем, че не беше мой тип филм

И то само каква история...
http://blogelectrons.wordpress.com/2013/10/18/one-hell-of-a-story/

Сюжетът е неоригинален за тези, които го гледат само с 3Д очила, но
не и през "вторите очи", ония, дето виждат невидимото. Без невидимото
е тъп филм. С невидимото...еми който може да вижда, го вижда.

Мамасита, въобще не ми говори за невидимото- понеже забелязвам, че хич не ни е трябвала диплома по философия, че да го видим това "невидимо" . Нищо, че ти се изживяваш като единствената прозряла.

Цвети хубаво е споменала- имаше един филм преди време, "Дървото на живота" се казваше. И той поднасяше "невидимото" в образи, и също така кънтеше, та чак ечеше.

Бе и аз уж съм попрочела малко странична литература, но нищо невидимо не видях...Хахахаха! Още литература ми трЕбе:))))
р.р. Прочетох препоръчаната статия..Много философско. Мисля, че дори и авторите на филма ще са изненадани

One hell of a story? Не съм гледала филма, но ревютото ти не би ме накарало да го гледам. Не "видях" историята.
Дано като отида на кино, да я видя, въпреки 3D-очилата.

 


Благодаря, че описа с думи усещанията и размислите ми,  аз не бих могла

Много хубав материал, браво!
Ще гледам филма, за да видя мен в какво настроение ще ме набара. 

Снощи гледах The Iceman. Стори ми се прекалено дистанциран и неемоционален, и не ми допадна особено. Кратката поява на Джеймс Франко обаче беше забележителна .