ЯНУАРСКОТО бебче лекичко рита в коремчето вече-тема 7

Добро утро от прохладна Варна
Прочетох и аз за пронлемите ви на работа, аз да си похваля шефа, страхотен човек, много разбран, като разбра новината при нас (знае, че се борим от доста време) страшно се зарадва и сам предложи да намеря начин да ползвам болничен
Страхотна закуска Панди

Здравейте,
благодаря на Елг за новата тема 
Пандичка, кофти е ситуацията при теб, но помни, че работата не е най-важната и ако наистина си с контракции, не рискувай излишно. Стискам палци. Ако шефа ти е свестен, независимо, че си в пробен срок, няма да те разкара. Аз имам приятелка, която при самото излизане по майчинство (т.е. 1вия болничен) още беше в пробен срок. После роди още едно дете т.е застъпено майчинство и след 3-4 години се върна на пробен срок Вече си бачка и всичко е на 6.
Зузи, ти си била винаги борбена, и добре че сама откри проблема, че ако чакаше на док, кой знае каква щеше да е черната хроника.. Важното е, че сега всичко се развива добре, ти си силна и позитивна и съм сигурна, че януари ще си най-гордата мама Казаха ли ти вече пол, че съм пропуснала?
Котката, така е, по-добрия вариант е да разбират хората от 1-ва ръка, а с подробности , тестове и пр. мисля, че по принцип не е необходимо да засипваме никого. Хубаво е, че ги има тези теми и пр. та да може бъдещите мами да излизат емоциите в тях, т.к. не е много вероятно много от приятелите ни да са на същата вълна. Аз и за детето например с колеги не говоря много, те са на съвсем друг етап от живота си и досадата им като се говори за деца е ясно видима. А ако някой е преживял загуба и болка, тогава пък е съвсем неуместно да се втелясва човек с подробности.

За съжаление в семейството ми имаше загуба преди 2 дни В събота съм на погребението на близък човек. Чух разни небивалици как не трябвало да ходя, но не мисля да се съобразявам, а смятам, че е редно да изразя уважението си.

Я ме и мен   Седмица нямах нет и от вчера ви чета   Тежка работа   Добре, че още съм сама и няма кой да ми се пречка  
Елг, мерси за темичката  
Добре дошла на Рени    
Пандич, имам рецепта за теб - всяка сутрин 1с.л. ма.ната му   Сигурна съм, че ще се справиш  
Честити гащи на всички, които имат яснота по въпроса   Аз се радвам и за сините и за розовите   Преди исках мома, че поне си зная как, какво и кога, но в последно време искам момченце, после пак се сетя за панделки...   Луда работа, каквото такова   Каката казва, че иска да е - живо и здраво, ама на мен споделя, че иска сестричка  
В предната тема обсъждахте болници и раждане, та друг път ще се включа с подробности на моето раждане в Токуда, ако някой се насочи на там... сега не ми се пише по въпроса...
Държа обаче да се включа в дискусията за приятелките и отношението им към бременност и бебета...
Живеехме в Банско и там най-добрата ми приятелка правеше опити от година време, когато аз за два месеца забременях. Веднага и казах и тя много се зарадва за мен, виждахме се редовно докато бях бременна и всичко си беше ОК, но и аз никога не съм прекалявала в коментари за бременности и бебета... Оставях на нея да води разговорите по въпроса, колкото иска и каквото иска тя. Когато се роди малката моята приятелка не идваше с месеци да ни види (пак ще вметна, че живеехме в едно село все пак). Постоянно се чувахме по телефона и пак оставях на нея да реши колко и каква инфо иска по въпроса с бебето... Когато сама реши, че иска да я види дойде с подаръците   Минаха още две години преди да си има собствено мишле   и от тогава ми звъни за всяко нещо свързано с бебето, дали за храна, за кърмене, за болести... за всичко.
Другата ми приятелка (в Пловдив) вече две години не може да забременее, но е най-милият човек когото познавам   Веднага и казах за тази си бременност и знае, че от един път се е получило, Но се радва от душа и сърце за мен...
С всичко написано до тук искам да кажа, че всеки по различен начин приема такива новини и пухкави вързопи и съм на мнение, че ние е редно да се съобразим с чуствата на онези, които имат някакъв проблем   Дай Боже всекиму тази радост
В този ред на мисли... сестрата на toridim да ме прощава, но не мога да оправдая реакцията и
Е, след този ферман ще си полегна  

Ники, много се радвам да те видя тук  Засега сме с розови гащи, но със сигурност ще знаем на 10-ти, когато сме на преглед. При вас? 

Относно това дали да отидеш да отдадеш последно уважение, аз мисля, че няма проблем. В семейството на мъжа ми също се случи трагедия, когато сестра му беше бременна в 4-ти месец. Детенцето си се роди живо и здраво, просто стреса в момента беше в повече.

Ами, да, ама хората са различни. Аз примерно не пиша за тази бременност във ФБ (става дума за личния ми профил, не за групата). Но има хора, които много пишат. Къде ги заболяло, какво им се прияло, пускаха снимки на кореми и новородени - бях помолила официално да сложат една отметка и аз да не ги виждам тези неща.
А сега имам и близки приятели, които се вълнуват, искат да виждат ехографските снимки, разпитват ме. На мене не ми се говори много, но се радвам, че са съпричастни, защото бяха по същия начин съпричастни и за Мери, слушаха ми историите, подкрепяха ме.

Съжалявам за загубата ви...
Според мен също е суеверие, дето не трябвало да се ходи на погребения. Ако чувстваш, че искаш да отидеш, отиди... това си е наистина "последно сбогом", все пак...

Смятам, че сте захванали ужасна тема ... на всеки се случват страшни неща, но на нас сега не ни е времето да се замисляме и за това!!! От известно време съм свръх позитивно настроена и никой не може да ме сломи. 
А за работната дейност няма как да ви посъветвам да не се ядосвате, защото и аз се ядосвам за глупости! Ама колкото може да сте над нещата!!! Иначе откакто заявих бременността си на работа, всички са ужасно мили и внимателни, чак ми дотягат, но по-добре така!!!!

По повод суеверията -
 
Елг, аз на моето също му резнах пишлето   Ама нямаше как - с коса до кръста, лятото на жегата, до раждането щях да мета пода с нея. Просто не я издържах вече. Та дано да са си суеверия. То не че не правихме опити от месеци, ама кой да се сети преди това да я отреже - също като със зъболекаря  

За погребенията - дядо ми почина точно когато сестра ми трябваше да ражда и роднините й забраниха дори в църква да отиде да палне свещ за него. Стори ми се в повечко. Айде, нали ще ражда всеки момент - може да не ходи на погребението, ама поне една свещичка дето се вика... Дано на мен да не ми се налагат подобни ситуации, че може и на мен ума ми да превърти.

Cerezas, напълно си права - стига с тази тема. Зелените колички се увеличаваме - май ще правим състезания по различни показатели - на коя е най-голямата, на коя е най-зелената, най-бързата 

Благодаря ви момичета, да, ще ида.
Зузи, И ние сме с розови гащи за сега, но да видим
Иначе и аз доста дълго чакам това бебе, въпреки това винаги съм се радвала, като чуя за някое ново бебе или бременност, но не мисля, че щях да съм така, ако имах късна загуба. Редно е хората да се усещат поне малко.
За подстригването, и аз вчера се подкъсих малко.

Интересно, аз като родих мъртво бебе в 24 г.с., което преди това беше болно 1 месец, и не се знаеше какво ще се случи, а аз обиколих всички столични АГ-та и всички бяха мега некомпетентни... та, интересно как ли пък няма да се замислям.
Това са нещата от живота, те не целят да "сломят" някого, просто това е реалността за някои хора, и не виждам нищо "ужасно" да говорим за това, докато се надяваме, че с нас всичко ще е ок... защото гаранции няма...

И аз в момента съм в дилема - утре ще се виждам с една приятелка, която има проблеми със забременяването. Чудя се как да и съобщя новината и как ли ще я приеме.   Въпреки, че и на мен не ми е било леко когато преживях два спонтанни аборта и са ми съобщавали новини за бременни познати, никога не съм показвала колко ми е болно и не ми е приятно.
А на коментарите на разни "приятели", че не става за второ: "Нали си имате дете" - направоооо ми идваше да .......  . Ми аз пък искам две!
Е стига съм ви занимавала с мен. Отивам на разходка.
Добре дошла на новата мама.

аз вече три пъти се подстригвах, откакто съм бременна, всеки месец ходя за връхчета. Също съм се боядисвала 2 пъти, к'во пък, няма да приличам на луда в главата, като съм бременна  

С ръка на сърцето признавам, че лично аз изпитвах завист, примесена с жал към себе си, когато научих за една колежка, че е бременна.   Но в никакъв случай не съм я отбягвала или пък държала гадно. Тя още от първия опит забременя - ей, така от нищото решиха с мъжа й да имат дете и се получи - но така им било писано. Ние с ММ вече опитвахме 4-5 месеца и нищо. Бях почнала да се отчайвам, макар че знам, че за възрастта ми е нормално и година и половина нищо да не се случи. Накрая след 7 месеца опити и при нас стана. Но ми беше много тежко да й гледам коремчето, чистосърдечно си признавам. Нормално е всеки да пречупва през своята призма околните.
Когато установих, че съм бременна и след като съобщих новината, се оказа, че общо 3 сме в едно и също състояние, та с другата бременна - 4. На шефовете май свят им се е замаял   Но те си го заслужават - отношението към служителите е нулево като уважение, колкото и да се гърбиш с работа и да правиш чудеса от храброст, а на всичкото отгоре изобщо нямат намерение да взимат хора на наше място, нищо, че всеки момент можем да им кажем Бай, Бай!!!! Частна фирма - позната картинка в България!! Не знам вие къде ги намирате тия добри шефове и колеги - при мен такова нещо няма. Миналата година една колежка роди септември, октомври й се обадили дали няма да се връща!!!!!!!! Взеха човек на нейното място 4 месеца след раждането чак. No comment

Добро утро, момичета!    

Панди, ами не съм много по-добре. Като включим и това, че се събудих в 2 и от тогава не съм мигнала. Явно нервите и преумората си казаха думата. И ето ме сега едва гледаща на работа и пак се започнаха проблемите. Един съвет ще си позволя да ти дам. Нещо, в което съм се убедила през годините, но вчера вече ми се затвърди съвсем. Колкото и да се стараеш и да даваш всичко от себе си накрая много малко хора ама наистина много малко хора го оценяват. Та мисълта ми е гледай си най-вече здравето.   Мъчим се, мъчим се и накрая ни се ........ на главата...

А това за на кой, как и кога да се каже е толкова относително колкото няма накъде. Всеки от нас е различен и приема нещата по даден начин. Една от най-добрите ми приятелки претърпя загуба на бебето си, а бяхме бременни заедно с термини през 1 месец. Това не и попречи обаче да бъде плътно до мен и да се чуваме ежедневно и да ме пита как съм и да се радва наравно с мен. Ето, че пък други се отдръпват. Всеки си познава близките най-добре.

nikitto, в тази ситуация е най-важно да направиш това, което чувстваш и ти идва отвътре, а не това, което хората определят за правилно или неправилно вместо теб. Това поне е моето мнение.  

Май големичко ще излезе, но... Аз искам майка да го направи с копченца. В разкопчано състояние да е като пелена и да се ползва за завиване, а в закопчано да си е пъшкулче. Мацките които могат да шият също може да се възползват от идеята. Ще стане добре и с плат или най добре в стил пачуърк.

Рядко се притеснявам за разни болки, кръв от носа и т.н. Просто защото предварително знам за тях. Много съм доволна от този календар на бременността седмица по седмица. Имат и опция за мейл известяване. Още първата бременност бях впечатлена от качеството на информацията, но сега просто шапка им свалям. И таймингът им е перфектен.



Ооо, момата има такава шапка - и за не-близнашки мами е много ефектна 


Смешно или не, но нашата двойна количка е... зелена  Ние сме мобилни с метрото и винаги насреща за разходки. Зимата не ни притеснява, ама никак.


Чета колко от вас вече са купили разни биберони. Първия път и аз, млада и зелена, мислех, че това са непременно нужни неща. Че чак и предварително трябва да се купят. Така си и седят още, жал ми е да ги изхвърля, че някои са ни и подарък... Това ми е една от най-безсмислените покупки. Което ми напомня, че може, ако искате, всеки да сподели кои са му безсмислените покупки за бременността и бебето (или пък кои счита за такива). Вероятно ще има и различни мнения и си мисля, че ще е от полза за всички ни.