Клюките в офиса

Ммм, в горните случаи проблемът е в шефа явно...

Е, да!

Ама шефът едва ли го чувства като проблем.

О, шефът е поласкан! За него това не е проблем.

Не е проблем, докато не се отрази на работата. Защото в такава среда съвестните губят мотивация, а скатавките преуспяват и накрая страда бизнесът.

Факт, съвестните губят мотивация, а скатавките просперират, ще пострада бизнесът, ако е частен. Затова аз съм на принципа, гледам си работата и не ме вълнува кой къде коленичи. Борбата за място под слънцето около шефа ми е чужда, тези хора не са ми конкуренция, нито аз на тях.

Не споделям неща, които ще ме притеснява да се чуят по клюкарската мрежа. И като предпазна мярка приемам че всичко, което казвам, след това ще бъде повторено пред други.
Не участвам в клюки, т.е. не търся съзнателно последните истории за колегите, а ако чуя клюка не я повтарям. Общо взето каквото ми се каже изчезва в черна дупка. Което някои хора решиха да ползват като кошче за душевни отпадъци - търпя и продължавам, явно хората имат нужда да разтоварят, а мен не ме притеснява особено, щото всъщност слушам с половин ухо.
Също така знам че независимо от работата, която върша, повишението ще отиде за някой мазник или за роднина на шефа. Такъв е живота, и за това още при наемането ми на работа се пазаря за добри условия, които да ме държат относително доволна поне година или две след това. Но има и изключения - все още има хора, които преценяват служителите си обективно, макар да ми се е случвало само веднъж това (не бях аз повишената, но колегата който беше си го заслужаваше).
В офиса също няма такова нещо като приятелство. Ако има, то се развива извън офиса. Хората там са за да работят, не за да се сприятеляват. Да, имам приятелки, с които съм се запознала на работното място, но винаги сме имали строго определена граница в офиса, която не прекрачваме. Кафета и разговори си водим след работа, или като се видим на кафе, в офиса сме за да вършим работа. Трябва да кажа, обаче, че когато вече не работим заедно се усеща някаква свобода в общуването ни, която много харесвам  
Чувала съм клюки за себе си, в повечето случаи игнорирах, защото бяха тотални простотии. В един момент шефката ми (на отдела, не на фирмата) разказваше на всички какви ли не глупости за мен, ама какво да я правя, толкова й беше умственият багаж на жената. И пред мен е говорила някои неща, но единствената ми реплика беше "това си е твоето мнение, не моето", и тя още повече издивяваше, щото ми пукаше буквално толкова колкото все едно да й казвах че навън е слънчево. Накрая просто се умори. Ако обаче заради нея имах проблеми и с шефовете на фирмата, най-вероятно щях или да се разбера директно с управителите, или да напусна.

Относно учителската стая - там е брутално   Като някаква алтернативна вселена. Нямам идея как оцеляват хората там. И колкото и да е готина и надъхана една млада учителка, не мога да не си я представя как след 20 години излиза от учителската стая абсолютно различен човек  

Въпросът с любимците на шефа има две страни и зависи от шефа, да. Защото аз съм попадала на шефове, чиито любимци се подбират по няколко критерия, основният от които е "кой би ми свършил безропотно работа?". Тогава любимците са три пъти по-натоварвани и три пъти по-нахоквани от останалите. Отстрани изглеждат мотаещи се свободни електрони, но често 70% от времето им е заето да изпълняват задачите на шефа. И често тези хора са и главно действащи лица в клюките.

в десетката с този пост  

Клюките са неразделна част от всяка фирма, фирмичка и фирмище.
Със сигурност не съществува място, което да е лишено от клюки.
Добър слушател съм и обичам да съм осведомена за всичко случващо се.
Най-хубавото е, че за мен говорят само с добро, което съм си извоювала с
много труд, екипна работа и помощ към колеги винаги, когато мога.

голям цирк може да си направи човек   логва се някъде в нета където всички четат и се прави, че не знае. Пуска някоя публикация от сорта "чакаме близнаци" в темата за "двойна радост" например или пък "намерих пръстен с диамант" и гледа цирк.
Става и с друг вид провокации от сорта "чета почти всички вестници, които ви интересуват. Не, не ми е скъпо, много ми е изгодно. Прибирам от кофата, когато някой хвърли ... "  споделяне в обедната пауза и внимавай да не се хилиш  
Също интересно става , когато споделиш на някоя колежка, че детето ти е гениално и то със сертификат ... е след една " родителска сесия" по колегиално му можеш да не нагледаш на стиснати устни ...
А най големия цирк е , когато си мислят, че не знаеш за клюките зад гърба  

Страхотно казано! 

Същото ми се е случвало, само че наобратно - новодошлата си разказа всичко до девето коляно.Някои истории бяха толкова интимни, че чак ме хвана срам да я слушам 
Не се занимавам с клюки, споделеното с мен си остава споделено на четири очи. Трудно и много изтощително се работи в среда с непрестанни клюки и интриги.Просто не си струва усилията да се задържиш в такъв колектив.

има една книга - 48 закона на властта. много е добра за плуване с акулите в офиса.

http://margaritta.dir.bg/2004/okt/0748zakona.htm

не е винаги необходимо да се правиш, че не чуваш и не виждаш.

С много от "законите" съм съгласна, но други се разминават с моята същност.  Късно е да се променям!