Колко време трябва ..., за да забравиш ...

  • 16 151
  • 122
# 15
Явно в живота ти на този етап няма силна емоция, която да те грабне и да те погълне, затова се връщаш към миналото си.
Честно казано не знам след колко време забравих. Месеци...
.....................
Интересно ми е как в този форум за секунди се преобръщат темите.
Авторката пита при нас как са се развили нещата, а заваляха едни въпроси към нея, които не ми се коментират
П.С.
Сетих се, че съм срещала теория, според която са нужни 9 месеца за да преподредиш живота си, за да се рестартираш
Виж целия пост
# 16
Според мен човек някои неща никога не ги забравя. Сменя се само оценката на събитията след време. Важното е да спреш чувството на липса. При мен нещата се случват много бавно, повече от 4 години са минали. Ако имаш нова, пълноценна връзка, споменът лека полека ще избледнее.

Ако е наистина любов, няма да избледнее споменът, нито пък ще спре чувството на липса.
Това е все едно да кажеш че ако близък любим човек умре ще го забравиш за месеци и ще престане да ти липсва. Ами не, нито раздяла, нито смърт убиват чувствата ако ги има.
Да забравиш е абсурдно.
Виж целия пост
# 17
 Время не лечит, лечат люди.......
Виж целия пост
# 18
Время не лечит, лечат люди.......

Е, вземи му се обади или дискретно направи така, че да се видите поне на кафе или в движение някъде. Без условия, намеци и пр., начисто.

Може да се разочароваш дори само като го видиш и да си върнеш стабилността.

А пък може да не сте се разделили завинаги, знае ли човек. Може това да те измъчва - вероятността да сте отново заедно.
Виж целия пост
# 19
Според мен човек някои неща никога не ги забравя. Сменя се само оценката на събитията след време. Важното е да спреш чувството на липса. При мен нещата се случват много бавно, повече от 4 години са минали. Ако имаш нова, пълноценна връзка, споменът лека полека ще избледнее.

Ако е наистина любов, няма да избледнее споменът, нито пък ще спре чувството на липса.
Това е все едно да кажеш че ако близък любим човек умре ще го забравиш за месеци и ще престане да ти липсва. Ами не, нито раздяла, нито смърт убиват чувствата ако ги има.
Да забравиш е абсурдно.

Обикновено коментарите на Lizet33 са ми твърде крайни, но тук съм съгласна с нея.
А лично на мен ми трябваха три години за да мога да продължа напред. Това не значи, че любовта си е отишла, а че се научих да живея с липсата и да продължа живота си, без него.
Виж целия пост
# 20
И аз искам да разбера колко време е нужно да преболееш раздяла.
Виж целия пост
# 21
И аз искам да разбера колко време е нужно да преболееш раздяла. При мен няма и три месеца. Болката е неописуема. Алкохола и сълзите притъпяват болката временно.
А причината за раздялата е банална - поисках дете. Той просто изчезна и отиде при самотна майка.  Tired

Как така изчезна? Вие женени ли бяхте?

Явно не те е обичал, какво му ревеш?

Междудругото, много ми е любопитна тезата "поисках дете". Какво значи тази фраза и въобще какво е това да искаш от другия дете? Децата се искат от Господ а не от партньора. Simple Smile
Виж целия пост
# 22
Ako продължаваш да се обръщаш/гледаш назад ще продължаваш да се спъваш вървейки напред  Whistling




Много е вярно  Peace Моята първа любов беше преди 7г. много време мина , но когато го видя още ми се подкосяват краката , обичам мъжа си , но  начина по който съм обичала онзи дундьо няма да се повтори просто и въпреки всичко ако ме иска аз няма да се върна при него Mr. Green привличането ми към него е само платонично , ако ме пита сега мога да му кажа само"Благодаря ти , че ме отърва от себе си"

Била съм и с  един .... беше за една нощ  Rolling Eyes ама виж него направо сърцето ми изкача като се засечем , не мога да разбера защо така при положение , че всичко беше за 5-6 часа  Mr. Green
Виж целия пост
# 23
За да забравиш любов не трябва време, трябва завършеност! Ако си успял да доведеш нещата до логичен край в сърцето си ще се чувстваш отърсен от емоции! Ако живееш с миналото и с това какво е можело да бъде ще пропуснеш много хубави мигове! Иска се зрялост, за да успееш, иска се характер, за да продължиш! Когато се разделиш с някой е лесно, но когато той се раздели с теб се иска сила и целенасоченост на действията! Можеш завинаги да живееш в света на "Ако той беше останал с мен щеше да ..." или да заживееш в света на "Всяка връзка която не е била с точния човек в точния момент е обречена" или най-реалното, да заживееш в света на "Сбъркахме там и там и не искам да се повтарят тези грешки в следващата връзка"!
 (лично мнение)
Виж целия пост
# 24
Ако е наистина любов, няма да избледнее споменът, нито пък ще спре чувството на липса.
Това е все едно да кажеш че ако близък любим човек умре ще го забравиш за месеци и ще престане да ти липсва. Ами не, нито раздяла, нито смърт убиват чувствата ако ги има.
Да забравиш е абсурдно.
Абсолютно. Peace

Един ден просто се примиряваш с обстоятелствата и се пускаш по течението,свикваш с мисълта,че любовта на живота ти няма да е мъжа на живота ти.
Виж целия пост
# 25
Ако е наистина любов, няма да избледнее споменът, нито пък ще спре чувството на липса.
Това е все едно да кажеш че ако близък любим човек умре ще го забравиш за месеци и ще престане да ти липсва. Ами не, нито раздяла, нито смърт убиват чувствата ако ги има.
Да забравиш е абсурдно.
Абсолютно. Peace

Един ден просто се примиряваш с обстоятелствата и се пускаш по течението,свикваш с мисълта,че любовта на живота ти няма да е мъжа на живота ти.


Защо да се примиряваш? Животът не свършва утре и никога не знаеш колко мъже на живота ти са запланирани.  Wink
Виж целия пост
# 26
Не съм забравила.
По-скоро споменът за старата любов става като някакъв филм в съзнанието ми - "пускам" си го понякога, но вече съм само зрител, не участник.
Виж целия пост
# 27
За да забравиш любов не трябва време, трябва завършеност! Ако си успял да доведеш нещата до логичен край в сърцето си ще се чувстваш отърсен от емоции!

Абсолютно съм съгласна с това!
Имала съм няколко "любови" преди съпруга си, но всичко е приключило и напълно далечно. Виждам ги редовно, приятели сме, познават мъжа ми и аз техните съпруги. И нищо, не трепва нищо...
Но не и с един!
Връзката ни беше от онези лудите, тийнейджърски, страстни... Карахме се, разделяхме се, после се събирахме и се обичахме още по-бясно. Появяваха се други жени, после пак се връщаше и аз прощавах, защото ме гледаше още по-влюбено. Докато един ден просто се ожени за една от периодично появяващите се...
И всичко спря... Така изкуствено, незавършено... Мислех, че съм забравила, но когато го срещнах след 13 години и ме погледна, разбрах че не съм!
И тук идва този момент:
Не съм забравила.
По-скоро споменът за старата любов става като някакъв филм в съзнанието ми - "пускам" си го понякога, но вече съм само зрител, не участник.
Виж целия пост
# 28
Ако е наистина любов, няма да избледнее споменът, нито пък ще спре чувството на липса.
Това е все едно да кажеш че ако близък любим човек умре ще го забравиш за месеци и ще престане да ти липсва. Ами не, нито раздяла, нито смърт убиват чувствата ако ги има.
Да забравиш е абсурдно.
Абсолютно. Peace

Един ден просто се примиряваш с обстоятелствата и се пускаш по течението,свикваш с мисълта,че любовта на живота ти няма да е мъжа на живота ти.


Защо да се примиряваш? Животът не свършва утре и никога не знаеш колко мъже на живота ти са запланирани.  Wink
Имах предвид ,че за конкретния мъж се примиряваш иначе всички други са добре дошли. Simple Smile
Виж целия пост
# 29
Ако е наистина любов, няма да избледнее споменът, нито пък ще спре чувството на липса.
Това е все едно да кажеш че ако близък любим човек умре ще го забравиш за месеци и ще престане да ти липсва. Ами не, нито раздяла, нито смърт убиват чувствата ако ги има.
Да забравиш е абсурдно.
Абсолютно. Peace

Един ден просто се примиряваш с обстоятелствата и се пускаш по течението,свикваш с мисълта,че любовта на живота ти няма да е мъжа на живота ти.


Защо да се примиряваш? Животът не свършва утре и никога не знаеш колко мъже на живота ти са запланирани.  Wink
Имах предвид ,че за конкретния мъж се примиряваш иначе всички други са добре дошли. Simple Smile

И аз имах предвид конкретния мъж. Ако го обичаш и любовта още е жива, едва ли ще се примириш. Просто не е дошло вашето време. Все някога и това ще стане.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия